Дървесната биомаса включва няколко части – стъблена биомаса, биомаса на лисата, клоните и корените. Стъблената биомаса се определя чрез стъбления обем от растежните таблици7 за дадена възраст и доминираща височина за всеки дървесен вид по отделно.
При определянето на стъбления обем следва да се използват растежни таблици от различни автори. В Таблица 1 отдолу е показано какви растежни таблици са използвани за определен дървесен вид, в зависимост от произхода на вида. По дадена възраст и доминираща височина се определя бонитет8 на видовете според посочените автори.
Когато липсва информация за някои дървесни видове, изчисленията за тях се правят по таблици на видове със сходни биологични и екологични характеристики.
Таблица 1: Растежни таблици и бонитети, използвани за различните дървесни видове и техните автори (Порязов et al. 2004)
Дървесен вид
|
Растежни таблици от автор
|
Тип и произход
|
Растежни таблици за
|
Бонитет
|
Fagus sylvatica
|
С.Недялков
|
високостъблен
|
бук - семенен
|
I-V
|
С.Недялков
|
издънков
|
бук - издънков
|
Pinus sylvestris
|
А.Тюрин
|
естествен
|
бял бор - семенен
|
I-V
|
К.Кръстанов
|
култура
|
бял бор - култура
|
I-IV
|
Pinus nigra
|
С.Недялков
|
естествен
|
черен бор - семенен
|
I-V
|
Хр.Цаков
|
култура
|
черен бор - култура
|
Picea abies
|
А.Тюрин
|
естествен и култура
|
смърч
|
I-V
|
Abies alba
|
К.Шиков
|
естествен и култура
|
ела
|
I-V
|
Carpinus betulus
|
Армашеску
|
семенен
|
габър
|
I-V
|
издънков
|
бук - издънков
|
Carpinus orientalis
|
Ж.Георгиев
|
семенен и издънков
|
келяв габър
|
IV, V
|
Quercus dalechampii
|
Вименауер
|
семене/естествен
|
дъб - семенен
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Quercus polycarpa
|
Вименауер
|
семенен/естествен
|
дъб - семенен
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Quercus frainetto
|
Вименауер
|
семенен/естествен
|
дъб - семенен
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Quercus cerris
|
Вименауер
|
семенен/естествен
|
цер
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Quecus pubescens
|
Вименауер
|
семенен/естествен
|
дъб - семенен
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Quercus virgilliana
|
Вименауер
|
семене/естествен
|
дъб - семенен
|
I-V
|
издънков
|
зимен дъб
|
Betula pendula
|
А.Тюрин
|
всякакъв тип
|
бреза
|
I-V
|
Обемът на листата, клоните и корените се определя като съотношение от стъбления обем. От досега направените опити за различни дървесни видове е установено съотношението между стъбления обем и обема на клоните с листа9 ( Таблица 2) и съотношение между стъбления обем и обема на корените (Таблица 3), в зависимост от възрастта. Тази връзка следва да се използва при определянето на обема на тези части.
Таблица 2: Дялово участие на обема на клоните от стъбления обем по възраст и дървесен вид в % (Кръстанов и Беляков в БУЛПРОФОР 2004)
години
|
борове
|
смърч/ела
|
бук/габър
|
дъбове
|
бреза, върба, трепетлика, елша, келяв габър
|
ясен
|
20
|
45
|
49
|
44
|
42
|
12
|
12
|
30
|
33
|
38
|
44
|
40
|
12
|
12
|
40
|
24
|
30
|
35
|
38
|
12
|
13
|
50
|
21
|
24
|
29
|
34
|
11
|
14
|
60
|
19
|
21
|
23
|
30
|
11
|
13
|
70
|
17
|
19
|
18
|
26
|
11
|
12
|
80
|
16
|
18
|
14
|
22
|
11
|
11
|
90
|
15
|
16
|
12
|
18
|
10
|
11
|
100
|
14
|
16
|
12
|
16
|
10
|
10
|
110
|
14
|
15
|
12
|
14
|
-
|
10
|
120
|
13
|
15
|
12
|
13
|
-
|
10
|
130
|
12
|
15
|
12
|
12
|
-
|
-
|
140
|
11
|
15
|
12
|
11
|
-
|
-
|
Таблица 3: Съотношение между стъблото и корените от общото сухо тегло на дървесните видове по географски райони (Коларов 2006)
Групи растения
|
Фотосинтетично активни органи, %
|
Фотосинтетично неактивни органи, %
|
Надземни вдървенели
|
корени
|
Вечнозелени тропични и субтропични
|
≈ 2
|
80-90
|
10-20
|
Широколистни дървета от умерената зона
|
≈ 2
|
≈ 80
|
≈ 20
|
Млади иглолистни дървета
|
≈ 2
|
80-90
|
10-20
|
Вечнозелени иглолистни от тайгата
|
4-5
|
≈ 75
|
≈ 20
|
Храсти
|
10-20
|
≈ 20
|
60-70
|
Всички данни при изчисленията на запаса и усвояването на въглерод трябва да са в тонове сухо вещество. За превръщането на обема дървесина в тонове суха маса се използват коефициентите по дървесни видове, дадени в Таблица 4.
Таблица 4: Коефициенти на превръщане на обема (в t и m³) в сухо тегло, в тонове (БУЛПРОФОР 2004)
Дървесен вид
|
Коефициент на конверсия
|
Бруто тон с кора
|
м³ с кора
|
Смърч, ела
|
0,41
|
0,33
|
Бял бор
|
0,43
|
0,39
|
смесени широколистни
|
0,47
|
0,45
|
Топола
|
0,46
|
0,36
|
Бреза
|
0,48
|
-
|
Бук
|
0,46
|
0,56
|
Дъб
|
0,50
|
0,47
|
С помощта на относителното тегло на дървесината (% на сухото вещество от свежата маса) и данните от литературата за въглеродното съдържание в нея, обемът и сухата маса се превръщат във въглерод. Според Кларов 2006 и прегледаната международна литература (напр. Schelhaas et al. 2004, Masera et al. 2003) е определено че съдържанието на въглерода е 50% от сухата маса на дървесината.
Сподели с приятели: |
