Програма за малки проекти на глобалния екологичен фонд
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 13. Финансов и нефинансов принос
12. Интерес от проекта:Читалищата в България имат правомощия и алтернативи за да генерират дейност, които за съжаление не уползотворяват. По законовите разпоредби и последните промени в Закона за народните читалища те имат право да стопанисват земеделска земя , която да им осигурява приходи. В момента, след като в селата вече масово се закриха детски и учебни заведения, здравни служби и социални институции, след като земята пустее, Читалищата, колкото и несъответстващо на представите на хората да звучи, са единствената работеща институция в селата, която остана. Читалищата са естественият генератор на идеи и дейности за малките общности, които имат традиции в работата с хората, лесно се обединяват около идеи и приоритети. Затова НЧ”Елдород”, макар и млада организация бързо навлезе в живота на малките населени места, показа им успешни практики и ги обедини за партньорства. Интересът на организацията от проекта е свързана най-вече с желанието да бъде обединен един наличен ресурс във всяко село, да се помогне на хората да повярват, че пътят към отглеждане на билки не е труден, че има експертна помощ, че земята може да се обработва, че това може да бъде добър доход за селяните. Нашето читалище , имайки подкрепата от частния бизнес ще стартира тази инициатива със сигурността, че тя е устойчива във времето, подплатена със земята , която има, с експертите които застанаха зад проекта и с участието на хората от селата, с които работим повече от година. И едва сега решихме да подадем такъв проект. Сами по себе си, индивидуално хората от селата не са готови и не искат да сеят земите си, дават ги под аренда, която е почти нулева. И накрая се оказват без средства, а земята се обработва. След това на следващата година вече не ги дават под аренда. Сега земите в селата масово пустеят. Хиляди декари. Хората нямат техника, нямат умения, а и метереологичните условия се влошават с всеки изминал сезон и това ги обезверява, защото масово се съсипват реколтите, тъй като не са застраховани. Точно в това е интересът на Читалището, да създаде моделът и практиката как да се обработват тези земи, да администрира целият демонстрационен модел, с осигурен разсад, обучение, сертифициране, застраховане, осигуряване на пазарите и мултиплицирането. И то за доста дка земеделски земи –в края на проекта ще има едно моделно стопанство от 500 дка земя, която ще се обработва в кооперация + мултиплициране на проекта и допълнително привлечени стопани от региона. Също така този проект е важен за региона от стратегическа гледна точка. Защото е демонстрационна пилотна практика. Проектът ще се реализира във важен за селата момент –създаването и администрирането на “МИГ-овете” по програма”Лидер+” и усвояването на европейските средства в земеделието. Хората сами незнаят и няма как да го направят. Проектът ще помогне на това начинание със своите експерти. 13. Финансов и нефинансов приносНЧ “Елдород” ще участва с 26035 лева финансов принос и 26035 лева нефинасов принос. Средствата са осигурени от фирма”Елдород”ЕООД , фирма”Балкан Био Херб” и ФРЧЗБ. ІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 1. Местоположение: Регион: Северен Централен Област Габровска Община Севлиево и Габрово Селата: Столът; Душево; Сенник, Крамолин; Градница; Богатово, Кормянско, Яворец, Градница , П.Славейково
Култивираното производство на лечебни растения и етерично-маслени култури по методите на биологичното земеделие е един от най- екологосъобразните подходи за подобряване на благосъстоянието на местното население и принос към опазване на околната среда в района на проекта.То е източник на алтернативни доходи и метод за съхраняване и поддържане на почвеното плодородие. Но засега в България се прилага на ограничени площи и за ограничен брой растителни продукти. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. на Министрество на земеделието и продоволствието (МЗП) отчита, че един от основните проблеми за това е ниското образователно и квалификационно равнище, недостатъчни икономически знания и управленски умения на земеделските производители в България. Проектът ще работи в т.н. пустееща земя, различима на орофотоснимки като обработваема земя, която е изоставена (повече от 3 години) или вторично затревена. Основен приоритет в Общинския план за развитие на Община Севлиево 2005-2013 година е „Развитие на селските територии, като място за обитаване, стопански дейности, отдих и туризъм”. Това е така поради наличието на благоприятни агроекологични условия в общината, които създават предпоставка за традиции в производството и преработката на аграрни продукти. Ето защо може да се счита, че перспективата за развитие на района включва разработването на тези земи и затова е важно да се демонстрират природоопазващи методи на земеделие в този момент. Следва да отбележим, че по принцип изоставянето на обработваема земя не благоприятства биологичното разнообразие. Ето защо считаме, че самото въвеждане в обработка на пустеещите понастоящем земи е благоприятно за поддържане на биологичното разнообразие в района. Общините Габрово и Севлево са разположени в предпланински и планински райони на Средна Стара планина. Релефът е твърде разнообразен и силно пресечен с надморска височина между 189 и 1979 метра. Значението на района се определя и от неговата непосредствена близост (буферна зона) с Национален Парк “Централен Балкан”. По литературни данни в региона на проекта се срещат следните световно значими видове, които ще бъдат пряко или косвено положително повлияни от проекта. Висши растения: над 30 вида ендемични таксони /българки, балкански, балкански субендемити/ - Linum thracicum , Digitalis viridiflora , Dianthus moesiacus, Centaurea bovina, Achillea grandifolia, Heracleum verticillatum, Jovibarba heuffelii, Tulipa urumoffii , Veronica krumovii и др. В района се срещат над 30 вида включени в черевената книга на България - Pulmonaria mollis, Limodorum abortivum, Orchis militaris, Vicia dumetorum, Geranium coeruleatum, Fibigia clypeata , Inula spiraeifolia , Melampyrum bihariense, Onosma heterophylla, Silene nutans и др. Сравнително сухия и топъл климат богатството на орографски форми и обилието на карстови терени предразполагат към наличието на богато орхидеево богатство. В района се среща видове включени в списъка на CITES - Orchis morio, Orchis purpurea, O. Laxiflora, O. Mascula, O. Simia, O. Elegans, O.coriophora, O.mascula,O.palens, O.papilionacea, O. pinetorum, O. trdentata и др. Харатерен и масово разпространен в района е и вида по CITES Galanthus nivalis както и видовете от род Cyclamen и др. Фауна: Земноводни - дъждовника (Salamandra salamandra), голямата крастава жаба (Bufo bufo), и световно застрашената жаба дървесница (Hyla arborea), Влечуги - Пепелянката (Vipera ammodytes),, европейско значимия Смокът мишкар (Elaphe longissima), Жълтоухата водна змия (Natrix natrix), сивата водна змия (Natrix tessellata), слепокът (Anguis fragilis), усойницата (Vipera berus); Птици – над 100 вида за територията на предпланинската част на общината от които по значими популации на - водният кос (Cinclus cinclus), кръсточовката (Loxia curvirostra, световно застрашения ливадния дърдавец (Crex crex) и европейсо застрашените - скален орел (Aquila chrysaetos) и малък орел (Hieraaetus pennatus), ловен сокол (Falco cherrug) , белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) и др.; Бозайници –Световно застрашения лалугерът (Spermophillus citellus), вълк (Canis lupus), Лисица Vulpes vulpes,Язовец Meles meles,Видра Lutra lutra,Бялка Martes foina,Дива котка Felis silvestris, Дива свиня , сърна. Тези факти предопределят даване на предимство в региона на земеделски дейности целящи опазването на околната среда. Поради насечената местност е подходящо отглеждането на култури, които имат икономически ефект при отглеждане на по-малки парцели, каквито са биологичните етерично-маслени и лечебни растения, предназначени за приложение в медицината, козметиката и хранителната индустрия. Такива са мента, лайка, маточина, валериан и др., за които климатично- почвените условия в региона са подходящи. По данни на EUROSTAT обемът на пазара за биологични подправки, етерично-маслени и ароматни растения в страните от Европейския съюз е около 11 млн евро. Вносът на тези продукти в Европейския съюз възлиза на около 18 млн евро, като една част от тях подлежат на допълнителна преработка и реекспорт. Ръстът на пазара за биологични растения е по-висок от този на конвенционалните и е средно около 10% годишно за страните на ЕС, САЩ и Канада. Поради добрите си климатични условия и натрупан опит в годините България има сериозен потенциал да участва успешно в тази бързо развиваща се пазарна ниша. Анкетните проучвания по време на Националната кампания “За възраждане на българските села”, и по време на срещите и разговорите с местната администрация на Габровска област и населението, показаха, че главен проблем е липсата на алтернативи за рационално използване на земите, които най-често се арендуват от външни фирми срещу минимално заплащане или пустеят. По този начин, в големите села на община Севлиево се увеличава броят на безработни млади хора, а физически трудоспособните възрастни жители на селата нямат знания и умения да се занимават с доходоносен земеделски бизнес. За местното население е трудно достъпна информацията как да се ползват средства от Европейските фондове за подпомагане на биологичното земеделие . В същото време, по данни от кметовете на селата и Областна администрация-Габрово, близо 70% от земята около полу-планинските села не се обработва (около ~333919 дка (49 %) и не се поддържа почвеното плодородие. Най-ефективната технология за за промяна на тези негативни тенденции е биологичното земеделие (БЗ), което е строго регламентирано от Регламент 2092/91 на ЕС, от Международната федерация на движенията за БЗ (IFOAM), Наредби 22/1 на МЗП и Наредба 35/01 на МЗП и МОСВ. 2.2. Целеви групи на проекта: Преки:
Косвени:
2.3. Обща цел и очаквани въздействия: Обща цел: Подобряване състоянието на почвите, водите и опазване на биоразнообразието в региона на Стара планина посредством отглеждане на лечебни растения и етерично –маслени култури чрез методите на биологичното земеделие. Реализацията на проекта ще окаже следните въздействия: - ще възстанови и подобри почвеното плодородие на близо 500 дка; ще подобри и съхрани биоразнообразието в и около обработваемите земи; ще намали замърсяването на повърхностните води в близост до водосборите на реките Видима, Росица, Боазка и Топалското; ще популяризира БЗ като единствена земеделска практика с устойчиви резултати, ще изгради капацитет сред местните земевладелци за устойчиво управление на земите в региона и ще повлияе върху мотивацията на млади хора да започнат БЗ и живеят в селските региони; ще увеличи доходите и жизнения статус на местното население, ще допринесе за публично-частните партньорства. 2.4. Конкретни цели и очаквани резултати:
2.5. Основни дейности: а) координационно-организационни дейности; б) дейности, свързани с обработка на почвата, засаждане, обработка на посевите, косене, прибиране и сушене за видове лечебни растения, известни на пазара и имащи технология на отглеждане на 230 дка през първата година и на още 250 дка през втората в) създаване на 12 дка площи за производство на посадъчен материал за билки в 2 села г) публикуване и разпространение на обучителни материали за техниките за отглеждане на биологични лечебни растения; д) провеждане на консултации “на място” по време на отглеждането на билките; е) организиране и провеждане на обучителни курсове и семинари за производители на билки за подобряване на квалификацията им, както за устойчиво събиране от естествените находища, така и при култивирано отглеждане и кандидатстване за субсидии от ЕС за биологично производство. ж) сертифициране на биологичното производство; з)разработване на маркетингови и бизнес-планове за развитие и разширяване на дейността в региона; учредяване на Кооперация и Местна Инициативна Група за Биологично Земеделие (МИГ за БЗ). и) експериментално отглеждане на 5 вида под специална защита на 25 дка. След първоначални консултации с експерти (ст.н.с. д-р Люба Евстатиева, Институт по ботаника, БАН) , видовете, които ще се отглеждат в експериментални полета са: -ранилист лечебен -шапиче(цариче) -бял оман -дилянка
-мурсалски чай 3. Обща цел на проекта : Подобряване състоянието на почвите, водите и опазване на биоразнообразието в региона на Стара планина посредством отглеждане на лечебни растения и етерично – маслени култури чрез методите на биологичното земеделие. 4. Конкретни цели на проекта
Рисковете за проекта са свързани с това, че някои производители могат да се откажат в процеса на преход към био-производство, поради трудностите, които могат да възникнат при спиране употребата на торове или средства за растителна защита (напр. малко по-ниски добиви, по-лошо качество и др.). 5. Обосновка на проекта: Националният План за Развитие на Земеделието и Селските Райони (НПРЗСР) 2000-2006 г. отчита, че като цяло промените в българското земеделие от последните 15 години доведоха до спад в употребата на химикали и торове, до раздробяване на стопанствата и възстановяване на част от естествените елементи в селскостопанските ландшафти, което до голяма степен се отрази положително на биоразнообразието. Наред с това са налице и процеси на изоставяне на земеделски земи с подчертано негативно влияние върху биоразнообразието, като например преустановяване на косенето на ливадите и затревяване, което пречи както на дребните бозайници така и на птиците. Сходни са и проблемите в региона в който ще се реализира проекта. В селата от Габровска област, проучвания чрез анкети по време на Националната кампания “За възраждане на българските села”, и по време на срещите и разговорите с местната администрация и населението показаха, че главен проблем е липсата на алтернативи за рационално използване на земите, които най-често се арендуват от външни фирми срещу минимално заплащане или пустеят. По този начин, в големите села на община Севлиево се увеличава броят на безработни млади хора, а физически трудоспособните възрастни жители на селата нямат знания и умения да се занимават с доходоносен земеделски бизнес. Трудно достъпна е информацията как да се ползват средства от Европейските фондове за подпомагане на устойчиво и екологично земеделие. В същото време, по данни от кметовете на селата и Областна администрация-Габрово, близо 49% от земята около полу-планинските села не се управлява устойчиво (около ~333919 дка.
БЗ е единствената технология за съхраняване и повишаване на почвеното плодородие, свеждането до минимум отрицателното въздействие на земеделието върху околната среда, за земеделски практики в хармония с природата. Култивираното производство на лечебни растения и етерично-маслени култури по методите на биологичното производство е един от най- екологосъобразните подходи за подобряване на благосъстоянието на местното население и принос към опазване на околната среда в района на проекта. През 2004 г. Европейската комисия одобри план за действие с 21 стратегически дейности, насочени към подкрепа на БЗ и производството на биологични продукти. Реформите в общата селскостопанска политика от 2004 г., фактически конвертират системата от директни плащания в плащания за отделната ферма независимо от обема на производство. Плащанията за отделната ферма се извършват на база съответствие с набор от стандарти, вкл. свързани с опазване на околната среда и безопасност на храните, което допълнително ще насърчи фермерите да произвеждат биологични продукти. България не прави изключение и дефинира програми за насърчаване на БЗ. НПРЗСР 2000-2006 г. предвиди за реализация Мярка 1.3 “Развитие на селскостопански дейности, целящи опазване на околната среда” и Мярка 3.1 “Подобряване на професионалното обучение”. Те са тясно обвързани с прилагането на мярка «Агроекологични плащания» от новият програмен период и задължителната дейност “Основно обучение в агроекологично земеделие”. Приетата от Министерство на Земеделието и Горите (МЗГ) Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. и Националния план за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ) 2006-2013 също предвиждат широка финансова подкрепа за биологични производители и преработватели. ПРСР 2007-2013 г. на МЗГ отчита, че един от основните проблеми е ниското образователно и квалификационно равнище, недостатъчни икономически знания и управленски умения на земеделските производители в България. Едва 2% са стопаните със средно земеделско образование и 1% с полувисше или висше, или следдипломна квалификация в областта на земеделието. Особено важно е обучението за млади фермери и производители на биологична продукция. Ако биологичното производство е приоритет за България, трябва да се създадат и предпоставки за това – чрез обучение (ПРСР 2007-2013). Националната агроекологична програма (НАЕП) ще бъде прилагана по част 1 (мерки, целящи устойчивото използване на земеделските земи) на Приоритетна ос 2 на предложения регламент 1698/2005 за ЕЗФРСР. Основната цел на НАЕП е да стимулира и подпомогне именно земеделските производители за използване на методи на БЗ, което опазва околната среда и човешкото здраве. Съгласно цитираните програми, въвеждането на биологичното земеделие в региона ще стабилизира доходите на земеделските стопани, които са включени в проекта, ще се намали безработицата сред малцинствата, живеещи в района на селата Градница, Сенник и Душево чрез извършването на агроекологичната дейност. Проектът ще допринесе и за създаването на капацитет за нови пазари на качествени биологично отгледани лечебни растения и етерично-маслени култури. Биологичното земеделие допринася едновременно за изпълнение на целите на 3 конвенции на Обединените нации: Конвенция за биологичното разнообразие, Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Конвенция на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването Поради забраната за използване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, биологичното земеделие оказва благоприятно въздействие върху опазването на биоразнообразието, съдейства за опазване качеството на водите и на почвите, допринася за постигане на равновесие в системата почва – растения – животни. Биологичното растениевъдство стимулира използването, следователно опазването, на стари местни сортове растения, поради по-голямата им устойчивост към болести и неприятели и по-добрата им адаптивност към местните условия, т.е. има положително влияние върху опазването на генетичното разнообразие сред земеделските култури. Плодородието на почвата при биологичното земеделие се поддържа чрез: засаждане на бобови култури или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение; прилагане на зелено торене; внасяне в почвата на оборски тор. При биологичното производство за борба с неприятели, болести и плевели по растенията се прилагат следните мерки: избор на подходящи видове и сортове растения, устойчиви на болести и неприятели; подходящо сеитбообръщение; подходяща обработка на почвата. Биологичното земеделие може значително да намали емисиите на СО2 в атмосферата. То използва много по-малко изкопаеми горива в сравнение с конвенционалното земеделие поради специфичните начини за поддържане на продуктивността на земята, неизползване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, чието производство изисква много енергия, и минимизирането на транспортните разходи за външни вложения във фермата. Биологичното земеделие съществено намалява и емисиите на азотни окиси предимно поради неизползването на синтетични торове, което безспорно намалява общото количество азот, строгите хранителни цикли и по-ниската концентрация на животни заради изискванията за гъстота спрямо наличната земя и следователно се произвежда и използва по-малко оборска тор. Биологичното земеделие има висок потенциал за осигуряване на поглътители на парникови газове. Причината е, че следва строги хранителни и енергийни цикли чрез управлението на биологичните съставки в почвите. Много дългосрочни експерименти доказват че регулярното добавяне на органична маса в почвите е единственият начин да се поддържа и дори увеличи съдържанието на органичен въглерод в нея. Съгласно определението, което дават Световната здравна организация и Организацията за прехрана и земеделие, биологичното земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и биологичната дейност на почвата. Тя поставя акцент върху използването на подходящи практики за управление, вместо да се влагат произведени вън от стопанството продукти. Тя взема под внимание факта, че регионалните условия изискват адаптирани към спецификите на района системи. Това се изпълнява чрез използване, където е възможно на агрономични, биологични и механични методи, като противовес на използването на синтетични материали за изпълнение на определената функция в рамките на системата.” Ето защо настоящият проект е насочен към този приоритет на Програмата за малки проекти на ГЕФ както и в първата по приоритет екосистема - „обработваеми земи. Проектът ще работи в т.н. пустееща земя, различима на орофотоснимки като обработваема земя, която е изоставена (повече от 3 години) или вторично затревена. Основен приоритет в Общинския план за развитие на Община Севлиево 2005-2013 година е „Развитие на селските територии, като място за обитаване, стопански дейности, отдих и туризъм”. Това и така поради наличието на благоприятни агроекологични условия в общината, които създават предпоставка за традиции в производството и преработката на аграрни продукти. Ето защо може да се счита, че перспективата за развитие на района включва разработването на пустеещите сега земи и затова е важно да се демонстрират природоопазващи методи на земеделие в този момент. Следва да отбележим, че по принцип изоставянето на обработваема земя не благоприятства биологичното разнообразие. Ето защо считаме, че самото въвеждане в обработка на пустеещите понастоящем земи е благоприятно за поддържане на биологичното разнообразие в района Общините Габрово и Севлиево са разположени в предпланински и планински райони на Средна Стара планина. Релефът е твърде разнообразен и силно пресечен с надморска височина между 189 и 1979 метра. Значението на района се определя и от неговата непосредствена близост (буферна зона) с Национален Парк “Централен Балкан”. Информацията за биологичното разнообразие получена благодарение на Дирекцията на НП «Централен Балкан» е следната: 1. Хабитатна ценност На територията на предбалканската част на Севлиевска община се срещат над 26 типа хабитати по Директива 92/43 ЕЕС, 8 бр. От тях са от особенно значение и ценност за общността. На територията се срещат 5 бр. Сладководни хабитати по Директива 92/43 ЕЕС като по значими са 3260, 3150, 3130 разпространени в районите на микроязовирите и по течащите води на Росица и Видима. На територията на предбалканската част на Севлиевска община се срещат 2 бр. Храсталачни хабитата като особено значим и масово разпространене по всички високи платовидни карстови възвишения е 40 А0 / Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества с домииращ вид Rosa pimpinellifolia /. В района се срещат 5 бр. Естестени и полуестествени тревни хабитата като особенно ценен и масово разпространен е 6210 / Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco Brometalia с доминиращ видове Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum/. Този хабитат съхранява и опазва почти 90% от срещащите се в района видове по CITES. Друг масово разпространен тревен хабитат обитаващ влажните на места мокри заливни тераси на реките Видима и Росица е 6510 /Низинни сенокосни ливади/. В района се среща и 1 бр. Хабитат харатерен за карстовите терени в цяла България - Извори с твърда вода с туфести формации 7220. На териториторията на предбалканската част на Севлиевска община са регистрирани 4бр. скални хабитати свързани предимно с добре развита хазмофитна растителност по варовиковите и силикатните отвесни и масиви – 8210, 8310 и др. Голямо богатство представляват и горските хабитати – 9 бр. От които 4 бр. от значение за общността. Особенна ценност са хабитатите – 91Н0 / Панонски гори с Quercus pubescens/, 91Z0 / Мизийски гори от сребролистна липа/, 9150 / Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion). Тук се намират и едни от най южните в българия находища а халитатите 91 G0 / Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus/ и 91I0 / Евро-сибирски степни гори с Quercus spp./.
На територията на предбалканската част на Севлиевска община се срещат над 1000 вида висши растения от които 60 вида дървета и 40 вида храсти. Поради ясно изразения карстов характер, наличието на открити скални масиви и запазени естествени гори от космат дъб,сребролистна липа,благун и цер на територията на общината се срещат над 30 вида ендемични таксони /българки, балкански, балкански субендемити/ - Linum thracicum , Digitalis viridiflora , Dianthus moesiacus, Centaurea bovina , Achillea grandifolia, Heracleum verticillatum, Jovibarba heuffelii, Tulipa urumoffii , Veronica krumovii и др. В района се срещат над 30 вида включени в черевената книга на България - Pulmonaria mollis, Limodorum abortivum, Orchis militaris, Vicia dumetorum, Geranium coeruleatum, Fibigia clypeata , Inula spiraeifolia , Melampyrum bihariense, Onosma heterophylla, Silene nutans и др. Тук се срещат и над 30 вида защитени от Закона за биологичното разнообразие. Сравнително сухия и топъл климат богатството на орографски форми и обилието на карстови терени предразполагат към наличието на богато орхидеево богатство. В района се среща видове включени в списъка на CITES - Orchis morio, Orchis purpurea, O. Laxiflora, O. Mascula, O. Simia, O. Elegans, O.coriophora, O.mascula,O.palens, O.papilionacea, O. pinetorum, O. trdentata и др. Харатерен и масово разпространен в района е и вида по CITES Galanthus nivalis както и видовете от род Cyclamen и др. На територията на предпланинката част на общината се срещат и видове включени в Бернската конвенция – Lindernia procumbens, Moehringia jankae, Ranunculus fontanus и по всяка вероятност плаващите хидрофили Salvinia natans и Trapa natans.
На територията на предпланинската част на общината се срещат дмного видове с висока консервационна значимост включени в списъци на IUCN , CORINE. Земноводни - дъждовника (Salamandra salamandra), голямата крастава жаба (Bufo bufo), и световно застрашената жаба дървесница (Hyla arborea), Влечуги - Пепелянката (Vipera ammodytes),, европейско значимия Смокът мишкар (Elaphe longissima), Жълтоухата водна змия (Natrix natrix), сивата водна змия (Natrix tessellata), слепокът (Anguis fragilis), усойницата (Vipera berus)Птици – над 100 вида за територията на предпланинската част на общината от които по значими популации на - водният кос (Cinclus cinclus), кръсточовката (Loxia curvirostra, световно застрашения ливадния дърдавец (Crex crex) и европейсо застрашените - скален орел (Aquila chrysaetos) и малък орел (Hieraaetus pennatus), ловен сокол (Falco cherrug) , белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) и др. Бозайници –Световно застрашения лалугерът (Spermophillus citellus), вълк (Canis lupus), Лисица Vulpes vulpes,Язовец Meles meles,Видра Lutra lutra,Бялка Martes foina,Дива котка Felis silvestris, Дива свиня , сърна. Значим е процента на участие на видове от Бернската конвенция в района - Балканска мряна (Barbus meridionalis), Зелена крастава жаба (Bufo viridis), Жаба дървесница (Hyla arborea), Голяма водна жаба (Rana ridibunda), Слепок (Anguis fragilis), Черен щъркел (Ciconia nigra), Зелен кълвач (Picus viridis), Черен кълвач (Dryocopus martius), Къртица (Talpa europaea), Катерица (Sciurus vulgaris ), Невестулка (Mustela nivalis) и др. На територията на предпланинската част на общината се срещат и видове включени в Директивата за хабитатите 92/43 ЕЕС - Голяма водна жаба (Rana ridibunda, Дългокрака горска жаба (Rana dalmatina), Ливаден гущер (Lacerta agilis), Стенен гущер (Podarcis muralis), Смок мишкар (Elaphe longissima), Малък вечерник (Nyctalus leisleri), Лалугер (Spermophilus citellus), Лалугер (Spermophilus citellus), Вълк (Canis lupus), Чакал (Canis aureus), Видра (Lutra lutra), Дива котка (Felis silvestris) и др. Над 20 вида птици са включени в Директивата за птиците 79/409/ЕИО - Черен щъркел (Ciconia nigra), Осояд (Pernis apivorus), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Ливаден дърдавец (Crex crex), Горски бекас (Scolopax rusticola), Гривяк (Columba palumbus), Гургулица (Streptopelia turtur), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Черен кълвач (Dryocopus martius), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Горска чучулига (Lullula arborea) и др. Тези факти предопределят даване на предимство в региона на земеделски дейности целящи опазването на околната среда. Поради насечената местност е подходящо отглеждането на култури, които имат икономически ефект при отглеждане на по-малки парцели, каквито са биологичните етерично-маслени и лечебни растения, предназначени за приложение в медицината, козметиката и хранителната индустрия. Такива са мента, лайка, маточина, валериан и др., за които климатично- почвените условия в региона са подходящи. По данни на EUROSTAT обемът на пазара за биологични подправки, етерично-маслени и ароматни растения в страните от Европейския съюз е около 11 млн евро. Вносът на тези продукти в Европейския съюз възлиза на около 18 млн евро, като една част от тях подлежат на допълнителна преработка и реекспорт. Ръстът на пазара за биологични растения е по-висок от този на конвенционалните и е средно около 10% годишно за страните на ЕС, САЩ и Канада. Поради добрите си климатични условия и натрупан опит в годините България има сериозен потенциал да участва успешно в тази бързо развиваща се пазарна ниша. Друг проблем в селата е компостирането на животински и растителни отпадъци по неправилен начин и на нерегламентирани места, компоста не се използва поради неправилното съхранение. Следователно, трябва да се предприемат мерки за обучение на хората от селата как да събират, съхраняват и компостират оборския тор и растителни отпадъци с биологичен произход на специални площадки, определени от кметовете на селата, според изискванията на Добрите Земеделски Практики (ДЗП) (виж изискванията на Националната Служба за Съвети в Земеделието (НССЗ) към МЗГ) и Наредба 22 от 2001 г. на МЗГ за биологично земеделие). Спазването на тези нормативни документи се препоръчва, за да могат фермерите да кандидастват за сертифициране на техните производствени единици като биологични (напр. Международна сертифицираща организация “ЛАКОН”- приложена презентация) и последващото получаване на субсидии по т.нар. мярка «Агроекологични плащания» от ПРСР 2007-2013 г.. Следването на ДЗП ще спомогне за възстановяване на намаляващото почвеното плодородие на изоставенте площи, предвидени за отглеждане на билки в 9-те населени места, получаване на устойчиви и оптимали добиви от билките, както и поддържане на максимално възможен набор от растения за намаляване процесите на почвена и водна ерозия през цялата година. В допълнение в проекта се предвижда отглеждане на 5 растителни вида под специален режим в България: -ранилист лечебен -шапиче(цариче) -бял оман -дилянка -мурсалски чай 6. ГЕФ : Биоразнообразие, 10% Опазване на биологичното разнообразие на територии които ще се обработват по методите на биологичното земеделие в буферните зони на Централен Балкан. Данните за биоразнообразието посочени по-горе, сочат наличие на много световно значими видове, които ще бъдат пряко или косвено положително повлияни от проекта. Експериментално отглеждане на 5 вида лечебни растения под «специален» режим (съгласно Закона за лечебните растения отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване, или има опасност от появяването на такава тенденция). Деградация на почвите, 60% Намаляване на деградацията на почвите, чрез стартиране на биологично отглеждане на лечебни растения и етерично-маслени култури върху пустеещи земи на територията на двете общини и постигане на мултиплициращ ефект на по-големи територии Международни води: 10% Намаляване на риска от замърсяване на повърхностните води на притоци и реки, вливащи се в р. Дунав с нитратити и фосфати чрез включване на пустеещите площи в биологично билкопроизводство Изменение на климата: 20% Изменение на климата – 20% Биологичното земеделие може значително да намали емисиите на СО2 в атмосферата. То използва много по-малко изкопаеми горива в сравнение с конвенционалното земеделие поради специфичните начини за поддържане на продуктивността на земята, неизпозване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, чието производство изисква много енергия, и минимизирането на транспортните разходи за външни вложения във фермата. Биологичното земеделие съществено намалява и емисиите на азотни окиси предимно поради неизползването на синтетични торове, което безспорно намалява общото количество азот, строгите хранителни цикли и по-ниската концентрация на животни заради изискванията за гъстота спрямо наличната земя и следователно се произвежда и използва по-малко оборска тор. Биологичното земеделие има висок потенциал за осигуряване на поглътители на парникови газове. Причината е, че следва строги хранителни и енергийни цикли чрез управлението на биологичните съставки в почвите. Много дългосрочни експерименти доказват че регулярното добавяне на органична маса в почвите е единственият начин да се поддържа и дори увеличи съдържанието на органичен въглерод в нея.
Устойчиво земеделие 8. ГЕФ Оперативни програми и ПМП стратегически приоритети : Оперативна програма 4: Планински екосистеми Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|