Програма за специализация по „фармакология

ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ ПО „ФАРМАКОЛОГИЯ (вкл. фармакокинетика и химиотерапия)”

С о ф и я ● 2013

Осигуряване на съвременна теоретична и практическа подготовка и създаване на високо квалифицирани специалисти по фармакология за нуждите на научно-изследователската, преподавателската и внедрителската дейност, а също – за фармацевтичната промишленост и рационалното използване на лекарствaта.

Четири години, от които 45 месеца в републиканска база за обучение по фармакология и 3 месеца – в републиканска база за обучение по клинична фармакология.

1. 
   Магистри - хуманни лекари, работещи като асистенти или научни сътрудници в републиканските бази за обучение по фармакология.
   

2. Магистри - хуманни лекари, зачислени на платена 4-годишна специализация в съответната републиканска база за обучение по фармакология в страната при осем часов (или приравнен към него) работен ден.

Катедрите по фармакология към медицинските факултети на медицинските университети, респ. институти у нас в гр. София, Пловдив, Варна, Плевен и Ст. Загора и Катедрата по фармакология към Фармацевтичен факултет – София.

1. 
   Подготовка по индивидуален план, разработен от ръководителя на специализанта, представляващ хабилитиран преподавател от съответната републиканска база. Планът включва експериментална работа в отделни лаборатории на републиканските бази, вкл. три месеца в катедрата по клинична фармакология. Специализантът трябва да има лична кредитната книжка, разграфена в три колонки – дата и тема на лекцията, лектор (или председател на комисия) и подпис, кредити. До Държавен изпит се допускат специализанти, получили 170–180 кредита (точки). Държавната комисия, провеждаща изпита, трябва да провери кредитната сметка на специализанта.
   
2. 
   Изслушване на задължителен цикъл от лекции по избрани модули (раздели) на фундаменталната и органната фармакология и по основните принципи на клиничната фармакология. Специализантите получават по 1 кредит (точка)/учебен час/45 мин в кредитната си сметка. Този курс осигурява 81 кредита, респ. 56% от всички кредити.
   
3. 
   Изслушване на избрани лекционни курсове за следдипломно обучение, отговрящи на отделни модули или тематични единици от учебната програма за специализация по фармакология. Специализантите могат да посещават лекционни курсове върху механизма на действие, лекарствените взаимодействия и други на отделни фармакотерапевтични групи лекарства, изнасени регулярно от републиканските бази по фармакология и клинична фармакология, като за всеки учебен час/45 мин¹ се получава 1 кредит. Специализантът получава също по 1 кредит/учебен час на лекция на фармакологична или фармакотерапевтична тема, изнесена от хабилитиран преподавател на научни конгреси и симпозиуми, свързани с промоция на нови лекарства или организирани по линията на Научно-медицинските дружества у нас и Българската национална академия по медицина.
   
4. 
   Посещаване на редовния лекционен курс по фармакология за студенти медици, фармацевти и стоматолози. Специализантът получава по 0,5 кредит/учебен час/45 мин. Същият кредит (0,5 точки/учебен час/45 мин) специализантът получава и при посещаване на лекции по клинична фармакология и фармакотерапия за студенти медици. При дублиращи се лекции или теми кредит се получава само един път. Контролът върху личната кредитната сметка на специализанта се възлага на неговия ръководител.
   
5. 
   Активно участие в научно-изследователската дейност в републиканската база, вкл. в проекти, финасирани от МОН или съответния ВУЗ. При орално или постерно предствяне на съобщение на научен конгрес или симпозиум, се признават 5 кредита, а за съавторство в публикация (вкл. обзор) в научно списание – 7 кредита за българско и 10 кредита за чуждестранно списание.
   
6. 
   При изучаването на отделните фармакотерапевтични групи, които са събразени с ATC класификацията на СЗО, а също и при тяхното писмено или устно представяне на колоквиуми или на Държавен изпит, специализантът трябва да спазва следната примерна схема: определение и класификация на групата лекарства, фармакокиентични особености, фармакодинамика, основни клинични показания, лекарствени взаимодействия, нежелани реакции, влияние върху бременността и лактацията, влияние върху способността за работа с машини (вкл. шофиране). Същата схема е задължителна при описване на едно или две основни лекарства от съответната група. В този случай обаче схемата се допълва с най-често използваното дозиране при възрастни, а също с – особеностите в приложението на лекарствата при деца, пациенти в напреднала възраст, пациенти с увреждане на черндодробната или бъбречната функция. Специализантът трябва да знае международните наименования на лекарствата, а на тези, включени в Позитивния лекарствен списък и – по 1–2 търговски наименования. Той трябва да може правилно да ги изписва на латиница. На колоквиумите и държавните изпити специализантът трябва да онагледи писмено фармакотерапевтичната група или основния лекарствен препарат от нея с информативни таблици, схеми, формули, като прави адекватни логични връзки с фундаменталната фармакология.
   
7. 
   Усвояване на минималния брой самостоятелно извършвани in vivo и in vitro експериментални методики и модели за предклинично фармакологично и токсикологично изследване на биологично активни вещества.
   
8. 
   Контрол на подготовката и знанията. Осъществява се чрез провеждане на 12 колоквиума и 12 теста върху основните модули (раздели) на фармакологията. Колоквиумите и тестовете се полагат пред комисия от двама хабилитирани преподавтели и един главен асистент-специалист по фармакология, назначена от ръководството на съответната база, към която е зачислен специализантът. Комисията включва двама хабилитирани преподавтели и един главен асистент-специалист по фармакология. До колоквиум № 1, 2, 4, 5, 6, 10 и 11 специализантът се допуска, ако предния ден (или няколко дни по-рано) пред същата Комисия е провел успешно два експеримента (респ. един експеримент и демонстрация на една оперативна техника) от Списъка на минималния брой самостоятелно извършени експериментални методики и ако е прибавил към кредитната си сметка през изтеклия период 10–15 кредита (точки). Колковиумите се оценяват по шестобалната система и се вписват в книжката за специализация. Освен това всеки колоквиум и самостоятелно извършените преди него експерименти се регистрират в специална тетрадка по СДО в съответната база за обучение. Колоквиумите включват 20-минутен писмен тест, писмен и устен изпит. Тестът съдържа 20 въпроса с по 4 възможни отговора, като броят на верните отговори трябва да е равен на броя на неверните. Тестът е решен, ако най-малко 60% от отговорите са верни. Той участва във формирането на крайната оценка от писмения изпит с 33%. След теста лотарийно се определят два въпроса, представляващи отделни тематични единици от съответните модули от програмата за теоретично обучение. В рамките на 120 min въпросите се развиват и онагледяват писмено. При оценката на писмения изпит се взема в съображение и информативността на онагледяването. Към устен колоквиум се преминава, само ако Комисията прецени, че общата оценка от писмения тест и писмения колоквиум е най-малко много добър (4,5). В противен случай колоквиумът се повтаря най-рано след 30 дни. На устния изпит всеки член на Комисията може да зададе 1–2 уточняващи въпроса, свързани с писмения изпит и теста. След това специализантът изтегля лотарийно по 1 кратък въпрос, представляващи фрагмент от всяка от тематичните единици на модулите, включени в съответния колоквиум. Колоквиумът “Основни методи за предклинично изследване на биологично активни вещества” се извършва по същия начин, както практическия държавен изпит (вж. т. Е2 по-долу).
   

1. В два последователни дни се полагат съответно практичски и теоретичен изпит по фармакология. Изпититите се провеждат в Катедрата по фармакология и токсикология при Медицински факултет – София от Държавна комисия, назначена от МЗ, включваща трима хабилитирани преподаватели по фармакология. До държавни изпити се допускат само специализанти, завършили пълния курс на обучение, получили 170–180 кредита (точки) и взели 12-те теста и 12-те колоквиума.

2. Практичекият изпит с продължителност до 4 часа включва: a) самостоятелно извършване на един експеримент с неизвестни за специализанта лекарства върху мишки и плъхове; б) демонстрация на лотарийно избрана оперативна техника; в) устен изпит с подходящо писмено онагледяване на два различни от проведения експеримент въпроса от програмата за практическо обучение.

3. Теоретичният изпит включва 30-минутен писмен тест, писмен и устен изпит. Тестът съдържа 30 въпроса (по 1 въпрос от всеки от 30-те модула) с по 4 възможни отговора, като броят на верните отговори трябва да е равен на броя на неверните. Той се определя лотарийно. Тестът е решен, ако най-малко 60% от отговорите са верни. Тестът участва във формирането на крайната оценка от писмения изпит с 25%. След теста лотaрийно се определят три въпроса, представляващи отделни тематични единици – един от фундаменталната и два от органната фармакология от теоретичната програма. В рамките на 180 минути трите въпроса се развиват и онагледяват писмено. При оценката на писмения изпит се взема в съображение и информативността на онагледяването. Към устен изпит се преминава само, ако Комисията прецени, че общата оценка от писмения тест и писмения изпит е най-малко много добър (4,50). В противен случай изпитът се повтаря по етапия ред на следващата сесия, но след допълнително 4-месечно обучение. Устният държавен изпит се провежда по подобен на колоквиумите начин.

отделните тематични единици са заглавия от втора степен)

1.1. Предмет и задачи на фармакологията като основа на фармакотерапията. Връзка с клиничните и неклиничните науки. Основни клонове на експерименталната и клиничната фармакология: перинатална, педиатрична и гериатрична; имунофармакология, геномна фармакология, хронофармакология, биохимична фармакология.

Рецепторни механизми на лекарственото действие. Понятие за рецептор, лиганд, афинитет и вътрешна активност. Лекарства агонисти, лекарствата антагонисти, лекарства парциални агонисти, смесени агонист/антагонисти. Пре- и постсинаптични мембранни рецептори. Междумедиаторни взаимодействия – положителна и отрицателна обратна връзка. Теории и кинетика на взаимодействието лекарство/рецептор. Понятие за САКВ (Структура-активност количествени взаимодействия) (Quantitative structure-activity relationships, QSAR) и лекарствен дизайн.

Основни типове (групи) рецептори и техните лиганди: тип 1 (йонотропни рецептори), тип 2 (G-протеин-свързани рецептори), тип 3 (тирозин-киназни рецептори), тип 4 (нуклеарни рецептори). Трансдукционни сигнални механизми. Понятие за интернализация и феномен на „up-regulation/down-regulation”. Градирани ефекти (отговори), доза-ефект и време-ефект зависимости – графично представяне в аритметична и полулогаритмична скала. Атернативни ефекти.

Основни действия и ефекти на лекарствата според техния характер, насоченост и терапевтична целесъобразност. Понятие за терапевтичен индекс (ТИ) и класификация на лекарствата според ТИ.

Тахифилаксия, толерантност, лекарствена зависимост, резистентност, алергични реакции, кумулация. Механизми. Примери

9.5. Азотен оксид и нитроксидергични механизми в действието на лекарствата (1 уч. час)

1. 
   Антихерпесни и противогрипни лекарства
   

– пребиотици, пробиотици и синбиотици

16.1.1. Централни гонадоактивни лекарства – Пролактинови инхибитори; Индуктори на овулацията

16.1.2. Естрогени и селективни естроген-рецепторни модулатори (SERM). Гестагени. Хормонални контрацептиви

16.1.3. Андрогени и техни антагонисти. Анаболни стероиди

Инсулинови препарати: Бързо действащи човешки инсулини и техни аналози; Интермедиерни човешки инсулини с бърз ефект и техни аналози; Интермедиерни човешки инсулини с бавен ефект; Пролонгирани човешки инсулини

Орални антидиабетични лекарства: Бигваниди (моно- и комбинирани препарати); СУП от II поколение; Меглитиниди; Инхибитори на чревната алфа-глюкозидаза; Инкретинови миметици (GPL-1-рецепторни агонисти или аналози); дипептидилпептидазни инхибитори (DPP-4); Инхибитори на SGLT2 транспортерите в бъбречните тубулни клетки; Глитазони (тиазолидиндиони)

17.5. Антихипогликемични лекарства

17.6. Адренокортикоактивни лекарства (2 уч. часа) - Централни адренокортикоактивни лекарства. Глюкокортикоиди - Хидрокортизонови препарати; Преднизонови препарати; Нефлуорирани преднизолони; Флуорирани преднизолони. Минералкортикоиди. Глюкокортикоидни препарати за локално приложение в стоматологичната, дерматологичната и офталмологичната практика

17.7. Витамини, минерали, олигоелементи (1 уч. час) - Водноразтворими витамини. Мастноразтворими витaмини. Поливитамини. Поливитамини, минерали и/или олигоелементи

17.8. Антиподагрични лекарства (1 уч. час) - Лекарства за лечение на подагрични пристъпи. Лекарства, прилагани в междупристъпния период: Урикостатични лекарства; Урикозурични лекарства. Уриколитични лекарства

17.9. Хондропротектори и лекарства, прилагани при остеопороза (2 уч. часа) – Хондропротектори. Лекарства, повлияващи калциевата обмяна: Витамини и хормони; Калций-съдържащи препарати; Комбинирани калций-съдържащи препарати; Осеин-хидроксиапатитни препарати; Лекарства, повлияващи флуорната обмяна; Бисфосфонати (инхибитори на костната резорбция); Биофлавоноидни деривати; Гонадоактивни лекарства; Други лекарства за лечение на остеопороза

17.10. Антиобезни средства (1 уч. час) - Анорексигенни лекарства с периферно действие. Анорексигенни лекарства, възбуждащи центъра на насищането. Инхибитори на стомашната и чревната липаза. Aнтидислипидемични лекарства
Модул 18. ПРОТИВОТУМОРНИ ЛЕКАРСТВА (4 уч. часа)

18.1. Лекарства за специфично противотуморно лечение (2 уч. часа) -

18.1.1. Алкилатори – Азотиприти; Mетилсулфонати; Нитрозурейни алкилатори. Платинови цитостатици

18.1.2. Антиметаболити (ензимни инхибитори) - Антиметаболити на пиримидина (тимидилатсинтазни инхибитори); Aнтиметаболити на пурина; Антиметаболити на фолиевата киселина (дихидрофолатредуктазни инхибитори); Антиметаболити на уреята (рибонуклеотидредуктазни инхибитори)

18.1.3. Противотуморни лекарства от растителен произход и техни производни - Vinca-алкалоиди и техни производни; Производни на епиподофилотоксина; Таксани; Камптоцетини

18.1.4. Противотуморни антибиотици - Антрациклини и техни аналози; Други противотуморни антибиотици

18.1.5. Инхибитори на клетъчното сигнализиране

18.1.6. Ензими (блокери на протеиновата биосинтеза)

18.1.7. Мембраноактивни цитотоксични препарати за локално приложение

18.1.8. Хормонални агонисти; Андрогени; Естрогени; Прогестини; Глюкокортикоиди

18.1.9. Хормонални антагонисти – Антиандрогени; Антиестрогени; Гонадотропин-освобождаващи хормонални аналози (GnRH аналози); Инхибитори на ароматазата; Инхибитори на алфа-редуктазата

24.1.1. Странични ефекти на лекарствата - Фармакодинамични странични ефекти на лекарствата. Фармакокинетични странични ефекти на лекарствата. Странични ефекти, свързани с променена реактивност на организма към лекарства

24.1.2. Развитие на резистентност, дисбиоза и хиповитаминози при терапия с някои лекарства

24.1.3. Спорт и допинг-препарати

24.1.4. Лекарства и шофиране

24.1.5. Фармакогенна органна токсичност

24.1.6. Немедицинска употреба на лекарства (злоупотреба с лекарствени и други лекарства) - Основни типове зависмост. Опиатна детоксикация. Лекарства, прилагани при алкохолизъм. Лекарства, прилагани при никотинова зависимост

24.1.7. Увреждане на плода от лекарства и “социални” (нетерапевтични) средства - Лекарства, увреждащи бласто-, ембрио- и фетогенезата. Тератогенен потенциал на лекарствата. Рискови категории на лекарствата при бременност. Увреждане на плода от “Социални” (нетерапевтични) средства

24.1.8. Мутагенеза и канцерогенеза
Модул 23. АНТИДОТИ (2 уч. часа)

25.2.1. Лекарства, действащи на токсокинетично ниво - Адсорбиращи лекарства. Хелатори (комплексообразуватели). Лекарства, повлияващи окислителните и/или редукционните процеси. Радиопротектори. Метхемоглобинообразуващи лекарства. Лекарства, повлияващи метаболизма. Диуретици с мощно действие (форсирана диуреза)

25.2.2. Антидоти, действащи на токсодинамично ниво - Конкурентни антагонисти на морфина. Конкурентни антагонисти на бензодиазепините. Непреки антагонисти на недеполяризиращите нервно-мускулни блокери. Конкурентни антагонисти на метотрексата. Антагонисти на хепарина. Антагонисти на кумариновите антикоагуланти. Реактиватори на холинестеразата. Други антидоти
Модул 24. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРИТЕ ОТРАВЯНИЯ (2 уч. часа)

(с барбитурати, опиоидни аналгетици, бензодиазепини, антихолинестеразни лекарства, М-холинолитици, антикоагуланти, кокаин, отровни гъби, етанол, метанол и др.).

А. ТЕМАТИЧЕН ЛЕКЦИОНЕН КУРС ЗА ТЕОРЕТИЧНО ОБУЧЕНИЕ