для осіб, які бажають здобувати вищу освіту на основі повної загальної середньої освіти
Програмата за външно независимо оценяване по български език е разработена въз основа на действащата Програма по български език за 5-9 клас Министерства образования и науки Украины от 06.06.2012 г. № 664 и 10-11 классов Министерства образования и науки Украины от 05.11.2010 г. № 1.4\18.Г-742).
Название
на раздела, темата
|
Знания на езиковите понятия, термини, явления и закономерности
|
Предметни умения и начини
на учебната дейност на ученика
|
-
Реч. Речева дейност
|
ОБЩУ-ВАНЕ. РЕЧ
|
Речева ситуация. Характеристика на общуването. Основни правила на общуването. Изискванията на общуването. (съдържателност, логичност, последователност, уместност, правилност, богатство, точност, изразителност). Общи представи за ситуацията на общуването: адресат и адресант на речевото съобщение. Тема и основна мисъл на изказването. Условия за успешно общуване. Масовата комуникация като общуване (радио, телевизия, интернет, печат). Неофициално и официално общуване в различни социални сфери със спазване на съответните етикетни езикови форми.
| -
да различава понятията език и реч, общуване, видове речева дейност; да различава адресата от адресанта;
-
да възприема пълно и точно съдържанието на изказването;
-
да редактира изказванията откъм логичност, точност, последователност, уместност, правилност, богатство и изразителност;
-
да определя темата и основната мисъл на изказването;
-
да анализира условията на общуването;
да разбира смисъла и особеностите на текстовете от печата, радиото, телевизията, Интернет; да разбира отношението между книжовен и диалектен текст.
|
ТЕКСТ
|
Текст. Ключови думи на текста. Основна и допълнителна информация в текста. Тема и основна мисъл на текста. Подтема на текста. Абзац. Признаци на текста . Различни начини за свързване на изреченията в текст. Текст-описание, повествование и разсъждение. Структура на текста: начало, основна част, край. Последователност, съразмерност на частите. Подбор на думите в текста. Контекстови синонимии.
| -
да определя признаците на текста;
-
да обяснява ролята на абзаците и значението на контекстовите синоними;
-
да открива ключовите думи в
текста, основната и допълнителната
информация; да открива структурните
части на текста (начало, основна част,
край);
● да анализира текста; да определя темата, основната мисъл; да изяснява последователността на изреченията, да определя заглавието и да подбира заглавие;
● да различава особеностите на текста-описание, текста-разсъждение и текста-повествование;
● да открива и поправя грешките, допуснатите при различните начини за свързване на изреченията в текст.
|
СТИЛ
|
Стиловете в българския език: научен, публицистичен, официално-делови, разговорен и художествен.
Синтактично-стилистичните особености на стиловете.
Стилистичните норми и стилистичен анализ на текстове от различни стилове.
| -
да обяснява и различава особеностите на
текстове от различен стил;
-
да разграничава жанровете на всеки изучен стил и да открива синтактично-стилистични особености на текстове от различен стил;
-
да прави стилистичен анализ на текстове от различен стил.
|
2.Сведения за езика. Езикови единици
|
ФОНЕТИКА. ГРАФИКА. ОРФОЕПИЯ
|
Българският език и българската азбука.
Гласни и съгласни звукове. Основни фонетични закони.
Особености на произнасяне на гласните под ударение и без ударение. Звукови промени.
Сричка. Ударение
Своеобразие на фонетичната система. Фонетичен разбор на думите.
| -
да познава особеностите на българската азбука;
-
да различава гласни и съгласни; звучни и беззвучни, твърди и меки съгласни звукове;
-
да определя ударени и неударени срички;
-
да може да разделя думите на срички;
-
да различава диалектно произнасяне от книжовно;
-
да познава и открива основните фонетични закони в българския език;
-
да знае алгоритъма за правене на фонетичен разбор, характеристиката на звуковете в българския език.
-
да открива и редактира орфоепичните грешки, свързани с ударението.
|
ЛЕКСИКО-ЛОГИЯ. ФРАЗЕОЛО-ГИЯ
|
Лексикално значение на думите. Промени в значенията на думите: стесняване и разширяване на лексикалното значение.
Лексикалните норми в българския език.
Пряко и преносно значение на думите. Многозначност на думите.
Тематични групи. Синоними, антоними, омоними.
Заемки и чуждици.
Паронимите и диалектизмите в български език.
Остарели (архаизми, историзми) и нови думи (неологизми) в българския език.
Етимология на думите.
Фразеологизмите - част от словното богатство на българския език.
Пословици и поговорки.
Речниците на българския език.
| -
да определя лексикалното значение на думите;
-
да осмисля и разбира многозначността на думите;
-
да различава по значение думите от две-три тематични групи, като ги съпоставя с украински език;
-
да обяснява значението на думите и фразеологизмите и употребата им в текста;
-
да открива синонимите, антонимите
-
да използва думите от изучените тематични групи и фразеологизми при съставяне на текст;
-
да поправя допуснатите грешки при употребата на думите и фразеологизмите.
-
да открива и поправя грешките, допуснати при употреба на лексикалните единици;
-
да се научи да ползва различни речници.
-
да обяснява етимологичното значение на думите, като ползва речници и други спомагателни материали; значението на остарелите и новите думи;
-
да оценява правилността и уместността на употребените думи и архаизми.
|
СЪСТАВ НА ДУМАТА. СЛОВООБ-РАЗУВАНЕ
|
Корен, наставка, представка, окончание, определителен член -морфеми. Основа на думата. Образуване на думите. Сродни думи. Сложни думи
| -
да различава сродните думи от формите на една и съща дума;
-
да определя начина на образуване на думите;
-
да прави словообразователен разбор (морфемен анализ).
|
МОРФОЛО-ГИЯ.
Съществи-телно име
|
Граматическа и смислова страна на думата. Изменяеми и неизменяеми части на речта. Особености на морфологичния строеж на българския език.
Съществително име. Собствени и нарицателни съществителни. Съществителни с конкретно и абстрактно значение. Производни и непроизводни съществителни. Сложни съществителни. Съпоставка на строежа на отделни думи в българския и украинския език.
Род и число на съществителното име. Съществители имена, които се различават по род и число в украинския и българския език.
Членуване на съществителните имена.
Бройна форма на съществителните.
Отглаголни съществителни.
| -
да различава граматическата страна на думата от лексикалната;
-
да различава изменяемите и неизменяемите части на речта;
-
да открива съществителните; да разграничава видовете съществителни; да различава и открива в изречението производни и непроизводни съществителни имена, прости и сложни съществителни имена;
-
да обяснява значението на съще- ствителните имена; разликата във формата за род и число на съществителните имена;
-
да се научи вярно да членува съществителните имена от мъжки, женски и среден род и множествено число;
-
да владее граматическите категории на съществителното;
-
да образува бройна форма на съществителните;
-
да образува отглаголни съществителни и да ги употребява в речта;
|
Прилагател-но име
|
Прилагателно име. Морфологични признаци. Род и число на прилагателните.
Видове прилагателни. Качествени, относителни и притежателни прилагателни.
Образуване на прилагателните.
Степенуване на прилагателните.
| -
да различава видовете прилагателни имена;
-
правилно да съгласува прилагателните и съществителните имена
-
да открива степенуваните прилагателни, да знае правописа им и да го сравнява с украински език.
|
Числително име
|
Морфологични признаци на числителните.
Видове числителни имена. Бройни и редни числителни.
Произнасяне, правопис и употреба на числителните имена.
| -
да използва числителните в нужната граматична форма;
-
да поправя граматични грешки в
устната и писмената реч;
-
да различава бройни и редни числителни имена.
|
Местоимение
|
Местоимения. Морфологични признаци. Видове местоимения: лични, възвратни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, притежателни, показателни, определителни.
Падежни остатъци при местоименията.
Членуване на местоименията.
Синтактична роля на местоименията.
| -
да открива местоименията, да характеризира местоименията;
-
да систематизира и обобщава парадигматичната информация за видовете местоимения в българския език и осмисля функциите им в изречението и в текста;
-
да редактира конкретни текстове, съдържащи местоимения, да развива и усъвършенства речта си.
|
Глагол
|
Глагол. Основна фома на глагола. Първични и производни глаголи. Образуване на глаголите.
Лице и число на глагола. Спомагателният глагол съм
Спрежение. Вид на глагола. Видова двойка.
Залог. Преходни и непреходни глаголи.
Време на глагола. Прости и сложни глаголни форми.
Възвратни глаголи.
Съвместна употреба на глаголните времена. Остатъци от инфинитив.
Наклонение на глагола. Изявително, повелително, условно и преизказно наклонение.
| -
да открива глаголите в текста и да назовава основната им форма;
-
да различава първични и производни глаголи и да владее правописа им;
-
да определя лицето, числото и времето на изучените глаголни форми;
-
да използва формите на спомагателния глагол съм за сегашно, минало и бъдеще време;
-
да различава свършен и несвършен вид на глагола, страдателен и деятелен залог на глагола;
-
да открива преходни и непреходни глаголи;
-
да определя спрежението на глаголите;
-
да съставя изречения, употребявайки правилно изучаваните граматически форми;
-
да открива възвратни глаголи,
-
да обяснява значението на възвратните глаголи и техните граматични признаци; да знае правописа на възратните глаголи;
-
да различава пристите и сложните глаголни времена.
|
Причастие
|
Причастието като глаголна форма.Морфологични признаци.
Образуване на причастията.Членуване на причастията.
Причастен оборот.
Особености на употреба.
| -
да открива причастия в изреченията; да обяснява значението на техните граматични признаци;
-
да различава видовете причастия;
-
да образува различни видове причастия.
|
Деепричастие
|
Деепричастието като глаголна форма. Морфологични признаци.
Образуване на деепричастието.
Деепричастен оборот.
Особености на употреба.
| -
да открива деепричастията в изреченията;
-
да образува вярно деепричастията;
-
да обяснява значението на деепричастията и техните граматични признаци.
|
Наречие
|
Наречие. Морфологични признаци.
Видове, правопис и употреба.
Образуване на наречията.
Степенуване на наречията.
| -
да открива наречията в изреченията;
-
да обяснява значението и да различава видовете наречия;
-
да образува различни видове наречия.
|
Неизменяеми части на речта. Предлог
|
Неизменяеми части на речта: предлози, съюзи, частици. Предлог. Видове и употреба.
| -
да открива неизменяемите думи, да прави разлика между тях;
-
да различава различните видове прелози.
|
Съюз
|
Съюзите като част на речта.
Съчинителни и подчинителни съюзи.
| -
да открива съюзите в изреченията;
-
да различава видовете съюзи.
|
Частица
|
Частица. Особености на употреба.
| -
да разпознава частиците и правилно да ги използва в речта.
|
Междуметие
|
Междуметия и звукоподражателни думи.
Особености и значение.
|
● да различава междуметията и звукоподражателните думи и да ги използва за повишаване на изразителността на речта.
|
СИНТАК-СИС. Словосъчетание.
Просто
изречение.
Сложно изречение.
|
Словосъчетание. Видове словосъчетания. Видове подчинителни връзки в словосъчетанията (съгласуване, управление, прилагане, предложно свързване).
Изречение. Интонация и словоред на изречението. Видове изречения по цел на изказване.
Просто изречение. Строеж на простото изречение. Видове прости изречения по състав. Главни и второстепенни части на изречението. Разширен и неразширен подлог. Видове сказуеми (именни и глаголни: просто глаголно, сложно, сложно съставно)
Еднородни части на изречението. Препинателни знаци при еднородните части.
Второстепенни части на изречението. Сказуемно определение.
Сложно изречение.
Сложно съчинено изречение (видове).
Връзките между простите изречения в състава на сложносъчинените изречения - съединителни, разделителни, противопоставителни.
Сложно съставно изречение (видове)
Пунктуация и интонация при подчинителното свързване в сложното изречение.
Синтактична синонимия (формулиране на една и съща мисъл с различни по строеж изречения).
Сложно смесено изречение. Синтактичен анализ на изречението.
Обособени части на изречението.
Вметнати думи и изрази.
Пряка, непряка и полупряка реч.
Пунктуационните норми в българския език.
Цитиране и цитат.
| -
да определя видовете словосъчетания;
-
да поправя допуснатите грешки при съставянето на изречения;
-
да различава съчинителното и подчинителното свързване на думите в словосъчетанието;
-
да различава еднородните части в простото изречение; думи-изречения, непълни изречения;
-
да определя главните и второстепенните части на изречението;
-
да различава и съставя различни видове изречения по цел на изказване; да спазва препинателните знаци;
-
да прави синтактичен анализ на изречението;
-
да построява изречение, въз основа на знанията си за словоред на простото изречение;
-
да прави характеристика на простото изречение;
-
да открива различните видове подлози;
-
да различава видовете сказуеми, да образува различни сказуеми;
-
да построява прости и сложни из-
речения;
-
да различава сложни съчинени изречения с различни отношения между простите изречения в състава им;
-
да включва съставените изречения в художествен, публицистичен и други текстове;
-
да определя сложните съчинени и сложните съставни изречения; видовете сложни съставни изречения;
-
да открива в текста сложни съставни изречения с подчинено допълнително, подчинено определително, подчинено обстоятелствено, подчинено подложно;
-
да обяснява значението на изучаваните видове изречения; връзките в сложните съставни изречения; тяхната интонация и пунктуация;
-
да обяснява ролята на синтактичните синоними за изразяване на една и съща мисъл с различни синтактични средства; ролята на различни начини на свързване на изреченията в текст;
-
да различава сложното смесено изречение от другите сложни изречения;
-
да открива сложно смесено изречение в текста;
-
да реконструира изреченията, да ги сравнява и обяснява уместната им употреба;
-
да прави синтактичен разбор;
-
да оценява съставените изречения и да ги поправя откъм съдържание, строеж, подбор на думите, правопис и пунктуация;
-
да открива обособените части и вметнатите думи и изрази;
-
да трансформира изреченията от пряка реч в непряка;
-
да редактира изречения според синтактичните и пунктуационните норми;
-
да редактира грешки при цитиране.
|
3. Правопис
|
ОРФОГРА-ФИЯ
|
Правопис на неударени гласни (редукция). Правопис на думи с променливо Я (ятов преглас). Непроменливо –я-.
Правопис на групи –ър\ръ-, -ъл\лъ- Правопис на думи с непостоянно Ъ. Правопис на думи с изравняващи се по звучност\беззвучност съседни съгласни (асимилация). Правопис на думи, завършващи на звучен съгласен (краесловно обеззучаване).
Правопис на единични и двойни предлози – в\във-, с\със-. Слято, полуслято и разделно писане на думи.
Членуване на имената. Пълен и кратък член. Двойно – ТТ- при членуване на съществителни от женски род. Бройна форма на съществителните имена от м.р. Правопис на прилагателните с –н-, -нн-. Правопис на отрицателната частица НЕ.
Употреба на главни букви. Пренасяне на части от думи на нов ред.
Степенуване на прилагателни имена и причастия.
| -
да разпознава изучените орфограми;
-
да пише вярно в съответствие с изучените правописни и пунктуационните норми;
-
правилно да да пише думи с променливо Я, с подвижно и непостоянно Ъ, със съчетания на две и повече съгласни;
-
да владее правописа на сложните думи;
-
да владее правописа на прилагателните имена с отрицателна частица;
-
да подбира езиковите средства в зависимост от текста и да се придържа към изискванията на съответния жанр;
-
да редактира орфографичните грешки според изучените правила;
-
да поправя написан текст.
|
ПУНКТУА-ЦИЯ
|
Препинателните знаци точка, запетая, двоеточие, кавички, удивителна, въпросителна, скоби, точка и запетая, многоточие. Пунктуационните норми при простото изречение. Препинателни знаци при еднородните части, обособените части, вметнатите думи и изрази. Пунктуация при цитирането, диалога и пряката реч. Пунктуация на сложно съчинените, сложно съставните и сложно смесените изречения.
|
● да различават и обясняват препинателните знаци при помощта на правилата; правилно да слагат препинателните знаци; да намират и редактират препинателните грешки;
● да разпознава изучените пунктограми.
|
|
|
|