Пътеката на живота

“ПЪТЕКАТА НА ЖИВОТА”

Тези дни са празнични за обществото ни и ние използваме това като повод да говорим за Исус Христос. Великден е най- големият християнски празник. Той е учреден в 325г. от Никейският църковен събор, в чест на възкресение Христово. В Рим една от столиците на християнството и в Ерусалим- другата столица на християнството милиони хора отиват всеки път за този ден. По 3-4 милиона поклонници- и всяка година е така. Още много други християни, посещават всяка вечер храмовете. Възкресението на Исус Христос е най- голямото събитие станало на нашата земя. То е завършекът на Неговото изкупително дело тук, в този свят. Исус Христос дойде като пратеник от небето за да донесе спасение на човешкия род. Ние адвентистите от 7-я ден не празнуваме този празник, но това не значи, че не вярваме във възкресението. Напротив, като християни ние вярваме, молим се и живеем именно в името на възкръсналия Спасител, но никъде в Новият завет не срещаме заповед за празнуването на Великден. Библията говори, че Великият ден е Второто пришествие на Христос, а празникът учреден в чест на възкресение Христово от самия Исус е Господната вечеря- Светопричастната служба.

Моята тема този час е озаглавена “Пътеката на Живота”. Ще говоря делата, които Исус стори за да помогне на всеки човек да ходи в пътеката на Живота.

ЗАЩО В АДАМ ВСИЧКИ НИЕ УМИРАМЕ?

Когато Бог сътвори Адам, в негово лице, Бог сътвори и всички човешки същества, защото Бог създаде от Адам Ева, и чрез нея способността да им се родят човешки същества по техен образ и подобие. Когато Адам съгреши, естеството му стана подвластно на законите на греха и смъртта и тази промяна се унаследява от всичките му потомци.

Потомството на Адам стана “мъртво в грехове и престъпления”, “поробено под греховния закон”, “продадено на плътта”. Това, което е направил Адам, в него сме го направили и ние, неговите наследници. Затова Библията ни казва “В Адам всички умират”!

Пример: Родителите ни са били уловени и направени роби от жесток господар. Нещо повече преди да ни създадат са се разболели от смъртоносна болест (например СПИН). Малко след като ние се раждаме, те умират, като ни оставят в ужасно наследство. По законът на произхода и наследствеността, ние също имаме статута на роб. Децата на робите, също са роби на господаря на своите родители. По законът на произхода и наследствеността ни е оставена и самата смъртоносна болест- ние също сме болни и ще умрем, когато болестта се развие.

НЕ Е ЛИ ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОСВОБОДИМ И ИЗЛЕКУВАМЕ ЗА ДА ЖИВЕЕМ КАТО СВОБОДНИ ХОРА?

Йоан.8:34 Робът жадува да е свободен; копнее да живее по законите на свободния човек. Но господарят му е по- силен и не му позволява да се откъсне от неговата власт.

Римл.7:18 Поради греховното си естество ние сме в невъзможност да спазваме Божия закон- 10-те Б.з. Нямаме сила да живеем по Божият закон. Нямаме сила да ходим по пътеката на живота.

Два пъти сме в невъзможност да последваме законите на живота- по грехопадение и поради негодност. Едновременно сме и роби, и смъртно болни. По статут и по състояние сме безсилни- обречени на развитие в грях, очакващи смърт. Ден и нощ да леем сълзи, това не би променило нищо- просто неумолимо следваме закона на греха и смъртта. Библията казва, че дори Божият закон не може да ни помогне.

Римл.5:19а “Защото, както чрез непослушанието на единия станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия, мнозината ще станат праведни”. А в 1Кор.15:22а пише- “Защото както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят”.

ЗАЩО В ХРИСТА ВСИЧКИ НИЕ ОЖИВЯВАВАМЕ?

Чрез своя живот и дело на земята Христос промени нашият статут и нашето състояние.

Дошъл в човешка плът, чрез борба непосилна за нас, изкушаван в пустинята, Христос надви Сатана. Победил Сатана, Исус Христос придоби правото да осиновява.

Пламъците лумнали в душата на грешника, поради гласа на виновната му съвест, нанасят много по- голяма агония и страдание, отколкото всяка болка идваща отвън. Исус изживя агонията на вината и съзнанието на осъден заради всеки човек, на всяко място, във всяко време. Тази жертва помири човечеството с Бога- 2Кор.5:19 Тази жертва избави човечеството от властта на Сатана.

Възкръснал на третия ден от гроба, и по- късно, на Петдесятница, Христос изпрати Своя дар предназначен за всяко Божие дете на земята. Деян.2:38 “Покайте се… и ще приеме тоя дар- Светия Дух” Светият Дух Е Бог и Божията сила поставена в човека. Светия Дух компенсира слабостта на човешкото естество, отслабнало поради греха.

Тит.3:5 Новорождението и обновяването на Светия Дух. Божият Дух в нас, или както Писанието казва “Исус в нас”, ни прави способни да живеем по Божиите закони.

Римл.8:14-17 В реалният живот, болното дете осиновено от здрави родители не наследява тяхното здраве, но при Бога, чрез обновяването на Светия Дух ние придобиваме и ново естество- това на Исус.

В Адам нашето наследство е ужасяващо- ние сме роби на греха, а състоянието ни е на смъртно болни хора. Ние се намираме в пълно безсилие да живеем според изискванията Божия закон, затова го нарушаваме.

Осиновени от новия ни Баща- Исус, ние имаме и ново наследство - в Христос ние сме освободени от робството на Сатана и греха. Чрез Светия Дух в нас, ние сме направени годни да живеем в послушание на изискванията на Божия закон. Промяната е пълна- ние сме новородени, статута ни е добър, наследството ни е от силен и здрав Баща, в когото грях не се намери! Даден ни е изобилен Живот! С право Йоан възкликва- 1Йоан.3:1 “Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада”
Мат.20:28 Исус дойде за да служи. Библията ни казва, че “Бог Е Любов” и, че “Любовта изпълнява закона”.

Гал.5:14 Законът на служенето. Любовта е Служене на ближния и на Бога! Пътеката на живота преминава през службата от любов за всички около нас в нужда. Възп.88,91

Целта на Христовото служене е да спасява хората от греха и смъртта. Любовта Му не признава никакви особени обстоятелства, никакви класови, расови, полови или социални различия. Понякога, поради човешкото неразбиране, когато Исус служеше, външно изглеждаше, че нарушава 10-те Божии заповеди. Библията казва, че “законът е духовен”, а Христос бе движен изцяло от Божия Дух. Исус не разруши, а изпълни закона на служенето.

За да спаси живота хирургът нарушава целостта на тъканите, органите и тялото. Интервенциите му изглеждат разрушителни, но всъщност действат в подкрепа на живота.

Пример: Да помислим за момент за Закона за движение по пътищата. Целта му е да служи за запазването на живота на всички участници в движението. Духа на закона е в защита на живота. Разбира се според различни условности, законът има различна формулировка. На места не е позволена скорост над 40км/час, на други над 60. Някъде законът налага допълнителни забрани или ограничения. Но има автомобили със специален режим на движение, за които тези ограничения не са валидни, защото за да спасят живота те действат в духа на закона, надхвърляйки формулировката му.

Всичко останало е имитация… Следването на правилата без любов убива, вместо да дава живот.

В Христовата религия има кръст, има жертва. Така е и в пътеката на всички, които го следват. Зрелият християнски живот е живот на съзнателна саможертва за благото и щастието на другите. В пътя на дълга, най- висшето свидетелство за пълно себеотдаване е цял един живот хвърлен в браздата на световната нужда. Божието провидение и воля не винаги са напълно разбираеми за нашия ум, но верността до край е призната за угодна на Бога.

1. 
   Исус, в човешка плът, победи греха. Той подарява тази Своя победа на теб и на мен, на всеки желаещ.
   
2. 
   Исус не дойде да му служат, а да служи. Той ни обдарява с привилегията да бъдем Негови служители.
   
3. 
   И накрая - по провидение Божие Исус смири докрай Себе Си и отдаде целия Си живот, всичко, което имаше и което бе, в откуп за грях- за да бъде спасен целия свят. Христос ни подарява Своето смирение
   

2. Пътеката на живота преминава през служенето. Бог Е Любов. Любовта отдава Себе си в служба за другите. Светият Дух в нас ни води по Всемирния закон на служенето, на който се подчинява цялото Божие Творение. Чрез духовните дарби, които ни е дал, Бог изгражда църквата Си и ни благославя в нея, за служене, за да компенсира нуждите на обществото, възникнали поради греха.