Дисциплинарни нарушения и дисциплинарни наказания на лицата, работещи по трудово правоотношение/ЛРТП/ в МВР

В съответствие с Кодекса на труда от 1986 г.⁴³ всеки работодател има право да издаде Правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. В МВР такива правилници не са издадени от работодателите на ЛРТП в министерството.

Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

Нарушения на трудовата дисциплина от ЛРТП в МВР са:

- закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

- явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

- неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

- произвеждане на некачествена продукция;

- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;

- неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Дисциплинарните наказания, които се налагат на ЛРТП в МВР са:

забележка;

предупреждение за уволнение и

уволнение.

Дисциплинарно уволнение на ЛРТП в МВР може да се налага за:

- три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;

- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

- системни нарушения на трудовата дисциплина;

- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;

- ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;

- участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;

- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Дисциплинарно уволнение се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда регламентиращ, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

 8.1.3. Дисциплинарни нарушения и дисциплинарни наказания на обучаваните в учебните заведения на МВР

Дисциплинарната отговорност на обучаваните в учебните заведения на МВР се търси по реда на Правилника за устройството и дейността на университет с наименование Академия на МВР от 2004 г.⁴⁴

Обучаваните в академията към която са и центровете за специализация и професионална подготовка в гр.Долни богров, гр.Пазарджик, гр.Казанлък, гр. Варна и школите в гр.Берковица и гр.Бургас са курсанти, докторанти и специализанти.

Курсант е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър".

Докторант е този, който притежава образователна степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

Специализант е този, който придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност. Специализантите, които се обучават в курс за пълвоначална подготовка се наричат стажанти.

За извършени дисциплинарни нарушения на служителите от академията, докторантите, специализантите и курсантите задочно обучение се налагат дисциплинарни наказания по реда, установен в МВР.

Курсантите редовно обучение, докторантите и специализантите за времето на обучението им в академията носят дисциплинарна отговорност за нарушения на Закона за висшето образование от 1995г.⁴⁵, Правилника за устройството и дейността на университет с наименование Академия на МВР и другия нормативно установен ред в академията.

Дисциплинарни нарушения извършени от курсантите редовно обучение, докторантите и специализантите са:

- неизпълнение или отказ за изпълнение на заповед на началник;

- закъснение или отсъствие без уважителна причина от учебни занятия;

- други нарушения, свързани с учебния процес;

- неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията;

- нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията;

- нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация;

- напускане на гарнизона без разрешение на декана;

- повреждане или унищожаване на имущество на академията;

- действия, нарушаващи политическия неутралитет;

- грубо поведение спрямо граждани или служители на МВР;

- морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол и употреба на упойващи вещества;

- уронване престижа на академията.

На обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания:

• 
  мъмрене;
  
• 
  писмено предупреждение;
  
• 
  порицание и
  
• 
  отстраняване от академията.
  

Дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се изразява в отправяне на предупреждение, че повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкционирано с по-тежко наказание. Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца.

Дисциплинарното наказание "порицание" се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще бъде наложено наказание “отстраняване от академията”. Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година.

Дисциплинарното наказание “отстраняване от академията” може да бъде наложено в следните случаи:

- при допуснати общо 18 и повече отсъствия без уважителна причина по различни учебни дисциплини или отсъствие от учебни занятия в два последователни дни;

- демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни заповед на началник;

- нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

- извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание";

- уронване престижа на академията;

- извършване на други особено тежки дисциплинарни нарушения, характерът и последиците от които са несъвместими с продължаване на обучението за служба в МВР.

Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. За вреди, причинени на граждани при тези условия, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.

Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.

Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.

За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно. Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди, за обезщетението, изплатено на увредения.

Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

За имуществени вреди, причинени, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение. За вреди, причинени от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

- в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

- за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

Исковете се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

- в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

- в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

В случаите на ограничена имуществена отговорност компетентните ръководни органи издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя. Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.

Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство. Исковете за пълна имуществена отговорност се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

За неуредените в Закона за МВР въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Този вид юридическа отговорност на служителите на МВР се изразява чрез налагане на админи­стративни наказания за извършени от тях административни нарушения по реда, предвиден в Закона за админи­стративните нарушения и наказания/ЗАНН/.⁴⁶ В зависимост от това, в коя сфера на обществените отношения е извършено наруше­нието, са различни и органите, които налагат администра­тивното наказание.

Административните наказания, установени от закона, са: обществено порицание; глоба; временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Този вид отговорност се търси на служи­телите на МВР, когато са извър­шили деяния, които не са с висока степен на обществена опасност и когато са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения. Чрез тях те не засягат основите на обществото.

Производството по установяване на административните наказания се извършва при спазване на определени процесуал­ни изисквания. Съществува предварителна, основна и крайна фаза.

Предварителната фаза се изразява в съставянето на АКТ за устано­вяване на административно нарушение.

Основната фаза включва разглеж­дането на административното дело, издаването и при­веждането в действие на наказателното постановление.

Крайната фаза обхваща обжалването на наказателното постанов­ление. Като допълнителна фаза може да се разглежда каса­ционното производство.

Характерно за търсенето на този вид юридическа отговорност е, че приготовлението и опитът по администра­тивните нарушения не се наказват, освен в случаите, предви­дени в закон.

Българското право урежда административното наказа­ние като специфична санкция за неспазване на установения ред в управлението от държавните служители - полицейски органи. Макар и слабо приложими, административните наказания се налагат в практиката предимно при неявяване на редовно призован орган на МВР пред органите на съдебната власт. Обикновено административното наказание, което налагат съдебните органи, е “глоба”. Този вид отговорност се търси и при административно нарушение на правилата за движение по пътищата, когато служители на МВР ги нарушават със служебни автомо­били при и по повод изпълнението на служебни задачи.

Административното наказание е предвидена от закон санкция, израз на държавна наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно наруше­ние. Тя принуждава служител на МВР да претърпи опре­делено увреждане на неговите материални или други инте­реси и има за цел да окаже предупредително, възпиращо въз­дей­ствие върху тях.

Характерно за търсенето на административно­наказа­телна отговорност на служителите на МВР е наличието не само на условието те да са извършили при или по повод изпълнение на служебните си задължения административно нарушение, установено от закон, но да са действали или бездействали само в качеството си на органи на МВР. В противен случай административно­наказателната отговорност, която следва да им се търси, е като на обикновени граждани.

Когато служител на МВР независимо, че осъществява държавна служба в извън установеното му работно време, нарушавайки например Закона за движението по пътищата или не е уредил данъчните си задължения, то административно­на­казателната отговорност следва да му се търси само в качество­то му на гражданско лице.

8.4. Наказателна отговорност на служителите на МВР

Наказателна отговорност, като вид юридическа отго­ворност, се търси на служители на МВР при извършването на углавно-наказателни престъпления от тях.

На държавните служители на МВР се търси наказателна отговорност в качеството им на органи на МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Това не изключва възможността да им бъде търсена наказателна отговорност и в качеството им на граждански лица. Осъществяването на държав­на служба от тях създава предпоставки за извършване на такъв вид наказателни престъпления, които не биха могли да извършат в качеството си на граждански лица. Служителите биват наказателно-отговорни при злоупотреба с власт, противозаконно лишаване от свобода на граждани, издаване на държавна тайна, превишаване на власт, злоупотреба със служебно положение, получаване на подкуп и др. Характерна особеност за държавните служители на МВР е, че за разлика от останалите категории държавни служители от държавния апарат, с изключение на кадровите военнослужещи, тър­сенето на наказателна отговорност се осъществява от военни съдилища, съответно от Военната колегия на Върховния касационен съд на Република България по особени правила.⁴⁷

Наказателната отговорност за всички останали държавни служители от държавната администрация се търси чрез налагане на углавни наказания от съдилищата по общия ред на Наказателно-процесуалния кодекс. За маловажни престъпления по служба на служителите на МВР може да се наложат административни нака­зания. Следва да бъде отбелязано, че субекти на наказателно преследване в съответствие с Наказателния кодекс (чл. 93, ал. 1) са всички длъжностни лица на МВР, според който следва да се разбира, че такива са всички държавни служители на МВР.

От характера на задълженията им в Наказателния кодекс са очертани три форми на изпълнително деяние: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения и превишаване на власт и права. Всеки служител на МВР - длъжностно лице, по смисъла на наказателното право, носи отговор­ност за редица престъпления, свързани с противозаконното изпълнение или неизпълнение на държавната му служба. Връзката между длъжностно лице – орган на МВР и престъпното деяние се изразява в следните насоки:

- когато престъплението е извършено по повод изпъл­нение на служба и се накърнява доверието на гражданите към институцията МВР, като държавна институция, която те пред­ставляват;

- когато престъплението е извършено при изпълнение на службата, с което се накърняват обще­ствените отношения, осигуряващи нормална обстановка на гражданите да отправят законните си искания към МВР, от името на която действа органът на МВР.

За извършени престъпления от държавни служители на МВР се предвиждат квали­фицирани състави в Наказателния кодекс.

Наказанията установени в Наказателния кодекс, които се налагат на тези служители, са: доживотен затвор; лишаване от свобода; поправителен труд без лишаване от свобода; конфискация на налично имущество; глоба; задъл­жително заселване без лишаване от свобода; лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; лишаване от право на местоживеене в определено населено място; лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; лишаване от военно звание; обществено порицание⁴⁸.

Специфичен е и редът за изпълнение на наказанието за служители на МВР⁴⁹.

Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:

- при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;

- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл.69, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/⁵⁰ в съответствие с който държавен служител от МВР придобива право на пенсия без оглед на неговата възраст при 25 години осигурителен стаж, от които 2/3/т.е. 16 г. и 8 м./ са действително изслужени на държавна служба в съответно посочено от Кодекса ведомство;

- по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. Обстоятелствата се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд - град София по реда на Административно-процесуалния кодекс /АПК/⁵¹;

- по собствено желание;

- при съкращаване на длъжността;

- при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

- при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:

• 
  влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 /лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност/ и т.7 /лишаване от право да упражнява определена професия или дейност/ от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”;
  

• 
  получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността;
  
• 
  незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;
  
• 
  неподаване на декларации за имуществото и доходите;
  
• 
  установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР /т.е., че, са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс/, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”;
  
• 
  отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
  
• 
  установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3 от Закона за МВР /т.е. когато: биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители; извършват търговска дейност; работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност; участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.
  

- при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5 от Закона за МВР/това са случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници/. В случаите след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория;

- при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор;

- в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;

- при смърт на държавния служител.

Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по здравословни причини, при съкращаване на длъжността и отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.

Редът за прекратяване на служебното правоотношение и за установяване на обстоятелствата по получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността и несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението в преидоа на срока на изпитване се определя в Правилника за прилагане на Закона за МВР.

Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите при налагане на дисциплинарно наказание уволнение във връзка с осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност.

Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от:

- министъра на вътрешните работи - за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;

- директорите на националните служби, на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР - за държавните служители от категории Д и Е.

Органът издал заповедта прекратява служебното правоотношение по поради съкращаване на длъжността и поради обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването и по собствено желание се издава в едномесечен срок. Органът издаващ заповедта може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите при навършване на пределна възраст за служба в МВР и по здравословни причини, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение. Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:

- при навършване на пределна възраст за служба в МВР и по здравословни причини - от датата на издаване на заповедта;

- при смърт на държавния служител - от датата на смъртта.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.