Реализъм (Моргентау, Щраус, Кенан)


ИКОНОМИЧЕСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ -



страница4/4
Дата20.01.2023
Размер22.48 Kb.
#116331
1   2   3   4
ШКОЛИ
ИКОНОМИЧЕСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ - поддържа идеята, че свободната търговия и принципите на пазарната икономика са единственият път към постигане на мир и благополучие в световен план.

  • РЕПУБЛИКАНСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ - поддържа основно теорията за демократичния мир, според която демократичните държави са по-склонни да зачитат правата на своите граждани и да поддържат мирни отношения помежду си.

  • СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ - те прокламират създаването на глобална социална и културна общност , обусловена от все по-задълбочаващата се взаимно обвързаност и зависимост както между държавите, така и между отделните граждани. Именно тази обвързаност прави невъзможно държавите да действат едностранно, преследвайки само своите национални интереси и още по-малко да влизат в открити конфликти помежду си , тъй като воденето на война е прекалено скъпо в условията на глобализация.

  • ЛИБЕРАЛЕН ИНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ


    ДЕБАТА МЕЖДУ НЕОРЕАЛИЗМА И НЕОЛИБЕРАЛИЗМА (neo-neo debate) - neo-neo дебатът всъщност не е спор между различни виждания върху световната политика или различни ценностни нагласи, а дебат в рамките на една и съща парадигма ( inter-paradigm debate), но с фокусиране върху различни проблеми. Така например неореалистите фокусират вниманието си върху проблемите на войната и сигурността – част от т.нар висша политика, докато нео-либералите институционалисти се съсредоточават върху проблемите на глобалните икономически отношения, околната среда и човешки права – част от т.нар. „нисша политика „.

    1. СОЦИАЛЕН КОНСТРУКТИВИЗЪМ (Краточвил, Онуф и Уенд) - конструктивистите смятат, че политическите процеси, които протичат в международната среда и взаимодействието между държавите формират тяхната идентичност и национални интереси. С други думи поведението и обликът на една държава се формират единствено при нейното взаимодействие с останалите държави и съответно те са динамични характеристики, които се променят в процеса на взаимодействие. Уенд заявява , че именно взаимодействието между държавите и още повече тяхното сътрудничество формира структурата на международната среда. Това е така, защото то определя първо тяхното поведение и интереси, а те от своя страна определят средата. Следователно нито едно състояние (характеристика) на средата също не може да бъде стабилно и постоянно, като същото се отнася и до self-help системата. Според социалният конструктивизъм тя е просто е резултат от определена комбинация на интересите на националните държави в условията на международна анархия и може да се промени по всяко едно време.

    2. КОНСЕНСУАЛИЗЪМ - Консенсуализмът е преди всичко социална теория , занимаваща се със взаимоотношенията и зависимостта между индивидите в рамките на едно общество. Нейното базово съждение е, че по своята природа хората не са нито добри, нито лоши, следователно те не се раждат такива, но тяхното поведение се формира и променя под влиянието до голяма степен на средата ,в която живеят. Следователно изводът, който консенсуалистите правят е, че цялото човешко развитие и израстване, както материално, така и духовно зависят от гарантирането на човешките права и свободи в обществото , както и от установяването на система от доброволни ,икономически и социално благоприятни взаимоотношения между гражданите в него. Което от своя страна означава, че държавните институции по никакъв начин не бива да се намесват в тези взаимоотношения, освен чрез установяването на определени правни норми, които да гарантират фундаменталните човешки и граждански права, включително и правото на собственост.

    3. ФЕМИНИЗЪМ - включва политически, социални и други движения, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминисти са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права.


    Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4




    ©obuch.info 2023
    отнасят до администрацията

        Начална страница