Растителен и животински свят, защитени природни територии

3.8. Растителен и животински свят, защитени природни територии:

3.8.1. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху растителността - на доминантите и застрашените растителни видове; изменение на състоянието и в резултат на реализирането на проекта;

 ñúîòâåòñòâèå ñ ãåîáîòàíè÷åñêîòî ðàéîíèðàíå íà Áúëãàðèÿ (Áîíäåâ, 1997г.), òåðèòîðèÿòà íà îáùèíà Êî÷åðèíîâî ñå îòíàñÿ êúì Áëàãîåâãðàäñêè ðàéîí íà Ãîðíîñòðóìñêè îêðúã â Ìàêåäîíî-Òðàêèéñêàòà ïðîâèíöèÿ (Êèòàíîâ, 1976г.) íà Åâðîïåéñêàòà øèðîêîëèñòíà ãîðñêà îáëàñò (Ëàâðåíêî, 1968г. è äð.), à ñúãëàñíî ãîðñêîðàñòèòåëíîòî ðàéîíèðàíå íà Áúëãàðèÿ (Ïàâëîâ, 1998г.), èçñëåäâàíà òåðèòîðèÿ ñå âêëþ÷âà â Êþñòåíäèëñêî-Áëàãîåâãðàäñêè ðàéîí íà Ïðåõîäíî - êîíòèíåíòàëíàòà ãîðñêîðàñòèòåëíà îáëàñò.

Ðàñòèòåëíîñòòà íà òåðèòîðèÿòà íà îáùèíà Êî÷åðèíîâî âêëþ÷âà ïðîèçâîäíè è âòîðè÷íè ñúîáùåñòâà, êîèòî ìîãàò äà ñå ðàçãëåæäàò êàòî ñåðèàëíè íà ðàçëè÷íè ñóêöåñèîííè ðåäîâå. Ïðåîáëàäàâàò ñåëñêîñòîïàíñêèòå ïëîùè, êîèòî ñà ôîðìèðàíè íà ìÿñòîòî íà ìåñòîîáèòàíèÿ íà êñåðîìåçîôèòíè ãîðè îò êîñìàò äúá (Quercus pubescens), âèðãèëèåâ äúá (Quercus virgilliana) è áëàãóí (Quercus frainetto). Îòíîñèòåëíî ïî-ìàëêî ñà ñåëñêîñòîïàíñêèòå ïëîùè ïîòåíöèàëíàòà ðàñòèòåëíîñò íà êîèòî ñà õèãðîìåçîôèòíè ãîðè îò ïîëñêè áðÿñò (Ulmus minor), ïîëñêè ÿñåí (Fraxinus oxycarpa) è äðúæêîöâåòåí äúá (Quercus pedunculilora) è ìåçîôèòíè ãîðè ñ ïðåîáëàäàâàíå íà îáèêíîâåí ãîðóí (Quercus dalechampii).

Íà ðàâíèòå è ïîëåãàòè ÷àñòè íà ïëàòîâèäíèÿ ó÷àñòúê, íà êîéòî ñå ïðåäâèæäà èçãðàæäàíåòî íà äåïî çà îòïàäúöè, ñà ôîðìèðàíè òðåâíè ñúîáùåñòâà ñ ïðåîáëàäàâàíå íà ñàäèíà (Chrysopogon gryllus), âàëåçèéñêà âëàñàòêà (Festuca valesiaca), ìàùåðêà (Thymus panonicus), ïðîçîð÷å (Potentilla laciniosa), îáèêíîâåíî îáåõ÷å (Filipendula vulgaris), âåòðîãîí (Eryngium campestre), ëàíöåòîëèñòåí æèâîâëÿê (Plantago lenceolata), äåòåëèíà (Trifolium incarnatum, T. campestre, T. striatum), ïåñú÷àðêà (Arenaria serpillifolia), ìàãàðåøêè áîäèë (Carduus sp.) è äð. Íà îòäåëíè ìåñòà ñðåä òðåâèñòèòå ñúîáùåñòâà èìà ìàëêè ãðóïèðîâêè ñ ó÷àñòèå íà òðúíêà (Prunus spinosa), äðàêà (Paliurus spina christi), äèâà êðóøà (Pyrus pyraster), êåëÿâ ãàáúð (Carpinus orientalis) è äð.  ïðîèçâîäíàòà òðåâíà ðàñòèòåëíîñò íàé-÷åñòî ïðåîáëàäàâàò ñúîáùåñòâà ñ äîìèíèðàíå íà áåëèçìà (Dichantium ischaemum), ñàäèíà (Chrysopogon gryllus), ëóêîâè÷íà ëèâàäèíà (Poa bulbosa) è äðóãè åôåìåðè.

Ôîðìèðàíèòå àãðîôèòîöåíîçè íàé-÷åñòî ñå îòíàñÿò êúâ àñîöèàöèÿòà Anthemis austriaca + Vicia panonica + Myosotis stricta. Îñâåí ïîñî÷åíèòå â íàèìåíîâàíèåòî íà àñîöèàöèÿòà âèäîâå, êúì ãðóïàòà íà õàðàêòåðíèòå ñå îòíàñÿò è Hypecoum grandiflorum (åäðîöâåòåí õèïåêîóì), Vicia lutea (æúëòà ãëóøèíà), Veronica triphyllos (òðèëèñòíî âåëèêäåí÷å) è Gypsophylla muralis (ñòåííà ìèøîðêà).  àãðîôèòîöåíîçè ñúñ ñëÿòà ïîâúðõíîñò îáèêíîâåíî ñå ôîðìèðà àñîöèàöèÿòà Sinapis arvensis + Bifora radians + Vicia striata + Veronica hedeifolia. Îñâåí ïîñî÷åíèòå â íàèìåíîâàíèåòî íà àñîöèàöèÿòà âèäîâå, êúì ãðóïàòà íà õàðàêòåðíèòå çà òîçè òèï ôèòîöåíîçè ñå îòíàñÿò è Adonis aestivalis (ëåòåí ãîðèöâåò), Galium tricorne (òðèðîãîâî åíüîâ÷å), Conringia orientalis (èçòî÷íà öåëåáíèöà), Lathyrus erectus, Lathyrus aphaca (êîïèåëèñòíî ñåêèð÷å). Ïðîëåòíèÿò àñïåêò íà àñîöèàöèÿòà ñå õàðàêòåðèçèðà ñ åôåìåðíè âèäîâå, ñðåä êîèòî íàé-÷åñòî äîìèíèðàò Veronica hederifolia (áðúøëÿíîëèñòíî âåëèêäåí÷å) è Holosteum umbelatum (ñåííèêîâà âåñëàðêà).  ëåòíèÿ àñïåêò ïðåîáëàäàâàò Medicago lupulina (õìåëíà ëþöåëíà), Euphorbia falcata (ìëå÷êà), Atriplex patula (êëîíñòà ëîáîäà), Anagalis arvensis (ïîëñêî îãíèâ÷å), Cichorium intybus (ñèíÿ æëú÷êà) è äð.

Ãîðñêèòå ñúîáùåñòâà â ïðèëåæàùèòå íà ïðîó÷âàíèÿ îáåêò òåðèòîðèè, ñà ïðåäñòàâåíè îò ñúçäàäåíè ãîðñêè êóëòóðè è ïðîèçâîäíè ñìåñåíè ãîðè. Îò äâåòå ñòðàíè íà ïðîó÷âàíèÿ ïëàòîâèäíèÿ ó÷àñòúê íà ïîëåãàòè è íàêëîíåíè ñêëîíîâå ñúñ çàïàäíà è èçòî÷íà êîìïîíåíòà íà èçëîæåíèå ñà ôîðìèðàíè ñìåñåíè ãîðñêè ñúîáùåñòâà ñ ïðåîáëàäàâàíå íà ÷åðåí áîð (Pinus nigra), êîñìàò äúá (Quercus pubescens) è âèðãèëèåâ äúá (Quercus virgilliana).  õðàñòîâèòå ñèíóçèè íà òåçè ñúîáùåñòâà ïðåîáëàäàâàò øèïêà (Rosa canina), êúïèíà (Rubus caesius), îáèêíîâåí äðÿí (Cornus mas), òðúíêà (Prunus spinosa), êåëÿâ ãàáúð (Carpinus orientalis), äðàêà (Paliurus spina-christi) è äð.  îòäåëíè ìèêðîãðóïèðîâêè ó÷àñòâóâàò ñðåäèçåìíîìîðñêè åëåìåíòè êàòî ÷åðâåíà ñìðèêà (Juniperus oxycedrus), Colutea arborescens, Coronilla emerus è äð.  òðåâíèòå ñèíóçèè ïðåîëàäàâàò ãîðñêè òúíêîêðàê (Brachipodium sylvaticum), êèïîðèñîâà ìëå÷êà (Euphorbia amygdaloides), îáèêíîâåíî ïîääúáè÷å (Teucrium chamaedrys), ìîëêî äèí÷å (Sanguisorba minor), áðÿñòîëèñòíî îðåõ÷å (Filipendula ulmaria), îáèêíîâåíà ëóëè÷êà (Linaria vulgaris), ÿãîäîâèäåí î÷èáîëåö (Potentilla micrantha), ãîðñêà ÿãîäà (Fragaria vesca), âàëåçèéñêà âëàñàòêà (Festuca valesiaca), ëóêîâè÷íà ëèâàäèíà (Poa bulbosa), ñàäèíà (Chrysopogon gryllus) è äð.

 êðàéðå÷íèòå ëàíäøàôòè èìà ôðàãìåíòè îò ãîðñêè êóëòóðè ñ ïðåîáëàäàâàíå íà õèáðèäíà òîïîëà Populus X euamericana. Ôðàãìåíòàðíî ðàçïðîñòðàíåíèå èìàò è ìèêðîãðóïèðîâêè ñ ïðåîáëàäàâàíå íà õèãðîôèòíè âèäîâå - âúðáà (Salix alba, S. fragilis), åëøà (Alnus glutinosa), ïëàòàí (Platanus orientalis).  õðàñòîâèòè è òðåâíè ñèíóçèè íà ïîñî÷åíèòå ìèêðîãðóïèðîâêè ó÷àñòâóâàò õèãðîôèòíè è õèãðîìåçîôèòíè âèäîâå.

 ðàéîíà íà ïðîó÷âàíàòà ïëîùàäêà çà èçãðàæäàíå íà äåïî çà îòïàäúöè íå ñà óñòàíîâåíè ðåäêè è çàñòðàøåíè îò èç÷åçâàíå ðàñòèòåëíè âèäîâå.

Àíàëèçúò íà ñúùåñòâóâàùîòî ñúñòîÿíèå, ïðîãíîçàòà è îöåíêàòà íà ïðåäïîëàãàåìèòå âúçäåéñòâèÿ âúðõó ðàñòèòåëíîñòòà, êîÿòî ñå î÷àêâà äà áúäå çàñåãíàòà îò ðåàëèçèðàíåòî íà ïðîåêòà å íàïðàâåíî êàòî ñà âçåòè ïðåäâèä:

3.à) - òåðèòîðèàëíèÿ îáõâàò íà âúçäåéñòâèòî âúðõó ðàñòèòåëíîñòòà;

3.á) - ïðîèçâîäíèÿ, âòîðè÷åí ïðîèçõîä è ðóäåðàëåí õàðàêòåð íà ðàñòèòåëíîñòòà;

3.â) - êðàòêîòðàéíîòî âúçäåéñòâèå âúðõó ðàñòèòåëíàòà ïîêðèâêà;

3.ã) - íèñêàòà ÷åñòîòîòà è ïåðèîäè÷íîñò íà âúçäåéñòâèå;

3.ä) - êîìïëåêñíîòî âúçäåéñòâèå íà ðàçëè÷íè ôàêòîðè âúðõó îòäåëíè ðàñòåíèÿ è ðàñòèòåëíàòà ïîêðèâêà êàòî öÿëî.

Âúç îñíîâà íà âúçïðèåòèòå êðèòåðèè ìîæå äà ñå íàïðàâè çàêëþ÷åíèåòî, ÷å ñúâðåìåííîòî ñúñòîÿíèå íà ðàñòèòåëíîñòòà íå âúçïðåïÿòñòâóâà ðåàëèçèðàíåòî íà èíâåñòèöèîííèÿ ïðîåêò è ìîæå äà ïîåìå ïðîãíîçíèòå âúçäåéñòâèÿ îò íåãîâîòî ðåàëèçèðàíå, êàòî íà òåðèòîðèÿòà è íà ïëîùàäêàòà ùå áúäå çàñåãíàòà ïðåäèìíî ïðîèçâîäíà è âòîðè÷íà ðàñòèòåëíîñò.

Ïðè ðåàëèçèðàíåòî íà ïðîåêòà íà äåïî çà îòïàäúöè ìîæå äà ñå ïðåïîðú÷à íà åòàïè äà ñå îñúùåñòâÿâà òåõíè÷åñêà è áèîëîãè÷íà ðåêóëòèâàöèÿ ñ äúðâåñíà, õðàñòîâà è òðåâèñòà ðàñòèòåëíîñò.

Растителността в района на проектираната претоварна станция за отпадъци край с.Горна Гращица, община Кюстендил е съставена от производни и вторични съобщества.

Фрагменти от горски съобщества са представени от микрогрупировки на Quercus pubescens (космат дъб), Quercus virgilliana (виргилиев дъб), Fraxinus ornus (мъждрян), Carpinus orientalis (келяв габър). В храстово-тревните синузии участвуват Juniperus oxycedrus (червена смрика).

В отделни храстови и тревни групировки преобладават Crataegus monogyna (глог), Prunus spinosa (трънка), Artemisia alba (пелин), Teucrium polium (бяло поддъбиче) и др.

В ксеротермните тревисти съобщества с преобладаване на Dichantium ischaemum (белизма) и Chrysopogon gryllus (садина) участвуват множество рудерални елементи и видове от разнотревието.

В района на проучваната площадка за изграждане на претоварна станция за отпадъци край с.Горна Гращица не са установени редки и застрашени от изчезване растителни видове.

Анализът на съществуващото състояние, прогнозата и оценката на предполагаемите въздействия върху растителността, която се очаква да бъде засегната от реализирането на проекта е направено като са взети предвид:

а) - териториалния обхват на въздействието върху растителността;

б) - производния, вторичен произход и рудерален характер на растителността;

в) - краткотрайното въздействие върху растителната покривка;

г) - ниската честотата и периодичност на въздействие;

д) - комплексното въздействие на различни фактори върху отделни растения и растителната покривка като цяло.

Въз основа на възприетите критерии може да се направи заключението, че съвременното състояние на растителността не възпрепятствува реализирането на инвестиционния проект и може да поеме прогнозните въздействия от неговото реализиране, като на територията на площадката ще бъде засегната предимно производна и вторична растителност.

ІІ.2. Площадка на претоварна станция – община Дупница

Растителността в района на проектираната претоварна станция за отпадъци край Дупница включва производни и вторични съобщества. В производните горски съобщества преобладават Carpinus orientalis (келяв габър), Fraxinus ornus (мъждрян), Quercus pubescens (космат дъб), Ulmus minor (полски бряст). В храстово-тревните синузии като доминанти най-често се срещат Crataegus monogyna (глог), Cornus mas (обикновен дрян), Euonymus verrucosa (брадавчест чашкодрян), Prunus spinosa (трънка), Clematis vitalba (повет), Juniperus oxycedrus (червена смрика), Brachipodium sylvaticum (горски тънкокрак), Poa nemoralis (горска ливадина), Dactylis glomerata (сборна главица) и др.

В тревистите съобщества преобладават ксеротермни видове. Като доминанти в отделни микрогрупировки най-често се срещат Dichantium ischaemum (белизма), Chrysopogon gryllus (садина), Thymus panonicus (мащерка), Teucrium pollium (бяло поддъбиче), Euphorbia cyparissias (кипарисова млечка), Sanguisorba minor (малко динче) и др.

Покрай доловете е формирана хигрофитна растителност с участие на Alnus glutinosa (черна елша), Populus X euroamericana (тополи), Salix sp.(върби) и др. По склоновете има формирани горски култури с участиено на Pinus sylvestris (бял бор), Pinus nigra (черен бор), Robinia pseudoacacia (бяла акация). В обработваеми земи се отглеждат различни култури, а на изоставени необработваеми земи са формирани вторични съобщества с преобладаване на рудерални и плевелни видове.

В района на проучваната площадка за изграждане на разтоварна станция за отпадъци не са установени редки и застрашени от изчезване растителни видове.

Анализът на съществуващото състояние, прогнозата и оценката на предполагаемите въздействия върху растителността, която се очаква да бъде засегната от реализирането на проекта е направено като са взети предвид:

а) - териториалния обхват на въздействието върху растителността;

б) - производния, вторичен произход и рудерален характер на растителността;

в) - краткотрайното въздействие върху растителната покривка;

г) - ниската честотата и периодичност на въздействие;

д) - комплексното въздействие на различни фактори върху отделни растения и растителната покривка като цяло.

Въз основа на възприетите критерии може да се направи заключението, че съвременното състояние на растителността не възпрепятствува реализирането на инвестиционния проект и може да поеме прогнозните въздействия от неговото реализиране, като на територията на площадката ще бъде засегната предимно производна и вторична растителност.

Растителността в района на проектираната претоварна станция за отпадъци край Благоевград и съставена от производни и вторични съобщества. Преобладаващи видове в горските съобщества са Quercus dalechampii (горун), Ostrya carpinifolia (воден габър), Fraxinus ornus (мъждрян). На плитки и ерозирани терени в растителнитe съобщества преобладават Quercus pubescens (космат дъб), Carpinus orientalis (келяв габър), Juniperus oxycedrus (червена смрика) Prunus spinosa (трънка), Paliurus spins-christi (драка), като в храстовата и тревната покривка участвуват редица средиземноморски елементи. На отделни места са формирани горски култури с преобладаване на Pinus nigra (черен бор), с единично участие на Pinus sylvestris (бял бор), Robinia pseudoacacia (бяла акация) и значително участие на издънки от коренната широколистна растителност.

Тревната покривка в ерозираните части на терена е разпокъсана като в отделни микрогрупировки доминират Cynodon dactylon (троскот), Elymus repens (пълзящ пирей), Cichorium intybus (синя жлъчка) и др.

В района на проучваната площадка за изграждане на разтоварна станция за отпадъци край Благоевград не са установени редки и застрашени от изчезване растителни видове.

Анализът на съществуващото състояние, прогнозата и оценката на предполагаемите въздействия върху растителността, която се очаква да бъде засегната от реализирането на проекта е направено като са взети предвид:

а) - териториалния обхват на въздействието върху растителността;

б) - производния, вторичен произход и рудерален характер на растителността;

в) - краткотрайното въздействие върху растителната покривка;

г) - ниската честотата и периодичност на въздействие;

д) - комплексното въздействие на различни фактори върху отделни растения и растителната покривка като цяло.

Въз основа на възприетите критерии може да се направи заключението, че съвременното състояние на растителността не възпрепятствува реализирането на инвестиционния проект и може да поеме прогнозните въздействия от неговото реализиране, като на територията на площадката ще бъде засегната предимно производна и вторична растителност.

3.8.2. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху фауната – на доминантните и застрашени видове животни; изменение в състоянието им в резултат от реализацията на проекта; миграционни коридори; изменения в резултат от реализирането на проекта;

Фауната в околностите на площадката не се отличава от характерната за тези биогеографски области. Спецификата й се определя от факта, че площадката е разположена на сравнително малка надморска височина (около 300 m) на територията на бивши обработваеми земи. В непосредствена близост се намират млади насаждения от иглолистни култури и смесени вторични широколистни храсталачни съобщества. Територията, определена за площадка за изграждане на депото, както и съседните територии включват само антропогенно повлияни вторични местообитания. Те не представляват застрашени от изчезване природни местообитания в смисъла на Приложение №1 на Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) (ДВ 77/2002) или местообитания на видове животни, включени в Приложение №2 на същия закон.

Площадката отстои на около 10-15 km западно от най-близките запазени естествени местообитания, включени в територията на Природен парк Рилски манастир, и на около 4-5km от река Струма. Видовият състав на фауната се характеризира с наличието на синантропни и полусинантропни видове, чието присъствие е свързано с човешката дейност, и видове, обитаващи съседните естествените местообитания и инцидентно посещаващи района на обекта. Липсват детайлни фаунистични проучвания.

Списък на гръбначната фауна (със звездичка (*) са отбелязани видовете, които са защитени по ЗБР, Приложение №2 и №3).

Клас Риби (Pisces) (по Карапеткова и Живков 2000)

река Струма: щука (Esox lucius), речен кефал (Leuciscus cephalus), лешанка (Phoxinus phoxinus), червеноперка (Scardinius erythrophtalmus), распер (Aspius aspius*) лин (Tinca tinca), уклей (Alburnus alburnus), скобар (Chondrostoma nasus ssp. vardarensis), горчивка (Rhodeus sericeus*), обикновена кротушка (Gobio gobio), маришка мряна (Barbus cyclolepis), шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius carassius), таранка (C. auratus), струмски гулеш (Noemacheilus angorae bureschi*), виюн (Misgurnus fossilis*), обикновен щипок (Cobitis taenia), малък щипок (C. peshevi) лингур (Sabanejewia aurata balcanica*), сом (Silurus glanis), гамбузия (Gambusia affinis holbrooki), слънчева рибка (Lepomis gibbosus), речен костур (Perca fluviatilis).

Клас Земноводни (Amphibia) (по Бешков & Нанев 2002, Михов 2002)

Потенциални местообитания на посочените видове са отстоящите на над 500 m от площадката най-близки влажни дерета и временни или постоянни малки потоци: дъждовник (Salamandra salamandra*), жълтокоремна бумка (Bombina variegata*), зелена крастава жаба (Bufo viridis*), кафява крастава жаба (B. bufo*), жаба дървесница (Hyla arborea*), голяма водна жаба (Rana ridibunda), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina*), гръцка дългокрака жаба (Rana graeca*).

Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo hermanni*), шипобедрена сухоземна костенурка (T. graeca*) обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis*), слепок (Anguis fragilis*), зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis), кримски гущер (P. taurica), македонски гущер (P. erhardii) смок-стрелец (Coluber caspius*), стрелушка (Coluber najadum*), смок-мишкар (Elaphe longissima*), жълтоуха водна змия (Natrix natrix), сива водна змия (N. tessalata), пепелянка (Vipera ammodytes).

Представители на едрите чифтокопитни бозайници - сърна (Capreolus capreolus), благородeн елен (Cervus elaphus) и дива свиня (Sus scrofa), практически липсват и тяхната появя в района може да се счита за инцидентно и малко вероятно събитие. От едрите хищници в района на обекта са установени лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles) и дива котка (Felis silvestris).

Възможно е присъствието в района на белка (Martes foina), черен пор (Putorius putorius), невестулка (Mustela nivalis) и див заек (Lepus europeus).

Постоянни обитатели на района на обекта са дребните бозайници: гризачи (Rodentia) - различни видове мишки (Apodemus spp. и Mus spp.), плъхове (Rattus spp.), полевки (Microtus spp.), катерица (Sciurus vulgaris) и насекомоядни (Insectivora) – таралеж (Erinaceus concolor), къртица (Talpa europaea), земеровки (Sorex araneus, Crocidura spp.).

Орнитофауната на района е сравнително богата. Това се определя от естествените местообитания в околоводните пространства на река Струма, създаващи условя за хранене, както през размножителния период, така и по време на сезонните миграции на птиците. В зависимост от сезона в района могат да се регистрират над 200 вида птици. В съответствие с различни аспекти от биологията тези видове могат да се обособят в съответни екологични групи. Такива са: горските видове, видовете обитаващи открити пространства и обработваеми площи, водните и околоводни видове и т.н. Поради голямата мобилност на птиците динамиката на техните съобщества се основава на еволюционно изградени адаптации в пределите на широки географски ареали. Като цяло еволюционната стратегия на птиците е към избягване на неблагоприятните изменения на средата. Локални изменения от типа на предложения проект биха могли само косвено да повлияят върху адаптивните способности на ограничен брой местни видове.

Реализирането на проекта – изграждане на депо за битови отпадъци - не води директно до отрицателно въздействие върху фауната, нито в количествено, нито в качествено отношение. Броят видове, както и техният начин на живот, няма да се променят в резултат на реализацията на проекта.

Основавайки са на данните за компонентите: атмосферен въздух, води и почва, съответстващи на нормативните документи за пределно допустими концентрации на веществата, и наличните данни за видовия състав, настоящият проект няма да окаже негативно влияние върху фауната в района на депото.
Оценени са площадките, определени за претоварни станции – 1. община Кюстендил (местн. “Слабеславица”, землище на с. Горна Гращица); 2. община Дупница (местн. “Злево”, землище на гр. Дупница) и 3. община Благоевград (землище на с. Церово).

Обща характеристика. Обектите са разположени в западната част на Рило-Родопския зоогеографски район, в който преобладават животински видове с евросибирско и европейско разпространение (Георгиев 1997). Фауната в околностите на площадките не се отличава от характерната за този биогеографски район. Спецификата й се определя от факта, че площадките са разположени на сравнително малка надморска височина (около 500 m) на територията на силно антропогенно повлияни вторични местообитания. Териториите, предвидени за изграждане на претоварни площадки не представляват застрашени от изчезване природни местообитания в смисъла на Приложение №1 на Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) (ДВ 77/2002) или местообитания на видове животни, включени в Приложение №2 на същия закон.

Видовият състав на фауната се характеризира с наличието на синантропни и полусинантропни видове, чието присъствие е свързано с човешката дейност, и видове, обитаващи съседните естествените местообитания и инцидентно посещаващи района на обекта. Липсват детайлни фаунистични проучвания.

Изграждането на претоварни станции за битови отпадъци не води директно до отрицателно въздействие върху фауната, нито в количествено, нито в качествено отношение.

3.8.3. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии и обекти и изменения в състоянието им в резултат на реализирането на инвестиционния проект.

В района на въздействие на проектирания обект няма защитени природни територии и обекти.

Най-близките защитените територии в района са национален парк “Рила” и природен парк “Рилски манастир”.

Природният парк “Рилски манастир” обхваща площи в горския фонд от община Рила, област Кюстендил, по лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - Рилски манастир от 1990г., с площ 14370,7ha, както и високопланинските пасища и ливади от община Рила, област Кюстендил, с обща площ 13000ha. Резерват "Риломанастирска гора", попадащ в границите на природния парк, запазва своя режим.

Национален парк "Рила" има площ 81046,0ha. В общата площ на парка влиза площта на резерватите, включени в него.

Най-близките разстояния от разглежданата площадка до народен парк "Рила" и природен парк "Рилски манастир" са съответно 12,5km и 11km. Изграждането на регионалното депо за отпадъци на разглежданата площадка е на значително разстояние от защитените територии и няма по никакъв начин да повлияе на ценните растителни и животински съобщества в тях, както и да се запази голямото разнообразие и красотата на местата, подходящи за туризъм.

На 7km от площадката на регионалното депо се намират Стобските скални пирамиди. Това са причудливи скални образования до с.Стоб, които се извисяват по левия бряг на р.Рилска. Построяването на регионалното депо за отпадъци няма да окаже негативно влияние върху скалните образувания.

ІІ. Площадки на претоварните станции

ІІ.1. Площадка на претоварна станция – община Кюстендил

На територията на община Кюстендил се намират следните защитени природни обекти:

Резерват “Църна река” – намира се в землището на с.Сажденик на площ 285,3ha, от които 85,2ha горски фонд и 173,1ha земеделски фонд;

Природна забележителност “Скакавишки водопад” - намира се в землището на с.Полска Скакавица на площ 0,1ha земеделски фонд;

Природна забележителност “Ючбунар – група секвои” - намира се в землището на с.Богослов на площ 0,2ha горски фонд;

Природна забележителност “Вековна букова гора” - намира се в землището на с.Граница до манастира “Св.Лука” и обхваща залесена площ от 1,2ha;

Като чувствителни могат да се определят екосистемите, подложени на силно антропогенно въздействие в района на гр.Кюстендил, подложен на негативно въздействие вследствие на добива, транспортирането и обогатяването на оловно-цинковите руди в Осогово и Каменица и в района на открития рудник за кафяви въглища “Катрище”.

Разглежданата площадка за претоварна станция не се намира в близост до цитираните защитени природни обекти, намиращи се на територията на община Кюстендил и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху тях.

На територията на разглеждания обект няма резервати, защитени територии и природни забележителности. Част от територията на община Дупница попада в НП “Рила”. В обхвата на НП “Рила” попадат резерватите “Парангалица”, “Централен рилски резерват”, “Риломанастирска гора” и “Скакавица” с обща площ 19898,6ha.

Най-близко разположеният до гр.Дупница резерват е “Скакавица”, разположен в землището на гр.Сапарева баня. В него се охранява вековен девствен, предимно беломуров, горски масив.

Разглежданата площадка за претоварна станция не се намира в близост до резервата (разстоянието е повече от 20km) и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху него.

Най-близко разположеният до гр.Благоевград резерват е “Парангалица” с площ 15,07km², който се намира на разстояние 25km източно от града, в обхвата на НП “Рила”. Резерватът “Парангалица” е интегрална част от международна мрежа на биосферни резервати, включени в програмата на МАБ – Човек и биосфера на ЮНЕСКО. Създаден е, за да се запази един природен комплекс от девствени смърчови и елови гори с възраст над 250г., както и богата фауна – елени, сърни, мечки и глухари.

Разглежданата площадка за претоварна станция на община Благоевград се намира на разстояние 25km от разглеждания резерват и претоварната станция няма да окаже негативно влияние върху него.