I. антихипертензивни лекарства  Лекарства, действащи върху рас

 Калциеви антагонисти (блокери на калциевите канали)

 Лекарства, намаляващи повишения симпатиков тонус

 Диуретици

 Миотропни АХЛ: Diazoxide, Dihydralazine, Sodium Nitroprusside

 Перорални комбинирани АХЛ

Betapres^® (bisoprolol 5 mg/acetylsalicylic acid 75 mg)

Brinerdin^® (reserpine/clopamide/dihydroergocristine)

Chlophadon^® (clonidine/chlorthalidone)

Co-Diovan^® (valsartan/hydrochlorothiazide)

Lodoz^® (losartan/hydrochlorothiazide)

Prestarium-Co^® (perindopril/amlodipine)

Rethizid^® (reserpine/hydrochlorothiazide)

Tarka^® (trandolapril/verapamil)

Viskaldix^® (pindolol/clopamide)

 Лекарства, ефективни при хипертонични кризи: Clonidine (i.m.), Diazoxide (bolus i.v., продължителност на ефекта 3–12 h), Dihydralazine (i.v.), Nifedipine (sub ling.), Nitrolingual spray^® или Niroglycerin^® (sub ling., продължителност на ефекта 15–20 min), Isoket spray^® (sub ling.), Sodium Nitroprusside (продължителна i.v. инфузия), Phentolamine (i.m., i.v.), Urapidil (i.v.), Furosemide (i.m./p.o.).

 Препарати, показани при белодробна АХ: Ambrisentan, Sildenafil (Revatio^® – 20 mg/8 h p.o.)

 Ваксини: Ангиотензинова ваксина; ваксина срещу тютюнопушене (в етап на клинично изпиване), ваксина срещу затлъстяване (в предклиничен етап на изследване)
II. ПЕРИФЕРНИ ВАЗОДИЛАТАТОРИ
 Алфа-адренергични блокери

Неселективни алфа-блокери: алкалоиди на Secale cornutum (Ergotoxine), полусинтетични производни (Dihydroergotoxine, Dihydroergotamine), синтетични препарати (Nicergoline, Phentolamine, Yohimbine)

Селективни постсинаптични α₁-блокери: Doxazosin, Prazosin, Terazosin

Уроселективни алфа-1А-блокери: Alfosuzin, Doxazosin, Tamsulosin

 Фософодиестеразни инхибитори

▼Неселективни фосфодиестеразни инхибитори

Метилксантини: Pentoxyfilline

Папаверин и аналози: Drotaverine (No-Spa forte^ – tab. 80 mg), Papaverine

▼Селективни инхибитори на PDE5: Sildenafil, Tadalafil, Vardenafil

 Простагландинови аналози (аденилатциклазни активатори): Alprostadil (PGE₁), Iloprost (PGI₂)

 Фитопрепарати, донори на NO: Extractum Ginkgo bilobae

 Хистаминови аналози: Betahistine

 Блокери на 5-HT₂-рецепторите: Naftidrofuryl (Dusodril^ – tab. 100 mg)

 Церебрални вазодилататори

Кaлциеви антагонисти: Cinnarizine, Flunarizine, Nimodipine

Комбинирани препарати: Phezam (cinnarizine/piracetam)

Фосфодиестеразни инхибитори: Bencyclan, Pentoxyfilline

Фитопрепарати, донори на NO: Extractum Ginkgo biloba

Неселективни α-блокери: Nicergolin

Блокери на 5-HT₂-рецепторите: Naftidrofuryl

Антиоксидантни вазодилататори: Vinpocetine (Cavinton^ – tab. 5 mg)

III. АНТИМИГРЕНОЗНИ ЛЕКАРСТВА
 Средства за лечение на остри пристъпи

Агонисти на 5-HT_1D-рецепторите (триптани): Naratriptan, Sumatriptan, Zolmitriptan

Парциални агонисти на алфа-адренергичните и 5-HT-рецептори: Coffergamin^ (coffeinum/ergotamine), Ergotamine

Неопиоидни аналгетици: Acidum acetylsalicylicum, Metamizole, Paracetamol

Антиеметици: Domperidone (Motilium^), Metoclopramide (Cerucal^)

 Средства за профилактика на мигрена

1. 
   Немедикаментозното лечение на артериалната хипертония включва: А. Ограничаване приемането на сол с храната до 5 g/24 h. Б. Нормализиране на наднормената т. м. В. Ограничаване консумацията на наситени (животински) мазнини. Г. Умерена физическа активност без изометрични упражнения.
   
2. 
   Посочете грешното твърдение. Механизмът на действие на антихипертензивните лекарства може да се дължи на: А. Намаляване обема на циркулиращата кръв. Б. Намаляване на сърдечния дебит и/или понижаване на периферното съдово съпротивление. В. Намаляване на кислородната консумация от миокарда. Г. Инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон.
   
3. 
   Антихипертензивният ефект на бета-блокерите се дължи на: А. Периферна вазодилатация. Б. Потискане на рениновата секреция. В. Намаляване на сърдечния минутен обем. Г. Инхибиране на ангиотензин-I-конвертиращия ензим.
   
4. 
   Неселективните бета-блокери предизвикват следните ефекти с изключение на: А. Брадикардия. Б. Бронхоконстрикция. В. Хипергликемия. Г. Намаляване контрактилитета на миокарда.
   
5. 
   Пропранололът не е противопоказан при: А. Бронхиална астма. Б. Хипертиреоидизъм. В. AV блок. Г. Профилактика на мигрена.
   
6. 
   Предпочитан бета-блокер за лечение на пациент с брадикардична сърдечна дейност, страдащ от хипертонична болест, е: А. Propranolol. Б. Pindolol. В. Atenolol. Г. Timolol.
   
7. 
   Бета-адренергичните блокери са предпочитани антихипертензивни средства за начална монотерапия при положение, че пациентът: А. Има в анамнезата прекаран миокарден инфаркт. Б. Има придружаваща стенокардия или мигрена. В. Е на възраст над 60 години. Г. Страда от бронхиална астма.
   
8. 
   Кои са грешните твърдения за ACE инхибиторите? А. Предизвикват хипокалиемия и се комбинират с калий-запазващи диуретици. Б. Притежават диуретично действие и не се комбинират със салуретици. В. Проявяват нефропротективна активност, вкл. при болни от захарна болест. Г. Потискат рениновата секреция.
   
9. 
   Посочете верните твърдения: А. Повечето АСЕ инхибитори са предлекарства. Б. Характерен страничен ефект на калциевите антагонисти е отокът на глезените. В. За разлика от АСЕ инхибиторите АТ₁-блокерите не предизвикват суха дразнеща кашлица. Г. АСЕ инхибиторите и АТ₁-блокерите не са подходящи за орално приложение.
   
10. 
    Посочете верните твърдения: А. Калциев антагонист с кардиодепресивно действие е Verapamil. Б. Nifedipine не притежава кардиодепресивно действие и предизвиква рефлекторна тахикардия. В. Clonidine намалява артериалното налягане, но не увеличава сърдечната честота. Г. Комбинирането на бета-блокери с верапамил е рационално.
    
11. 
    Посочете верните твърдения, отнасящи се за калциевите антагонисти: А. Дихидропиридините се прилагат за лечение на хипертонична болест и стенокардия. Б. Верапамилът се прилага като антиаритмично и антихипертензивно средство. В. Верапамилът успешно се комбинира с пропранолол. Г. Калциевите антагонисти се използват за лечение на остра сърдечна недостатъчност.
    
12. 
    Кое твърдение не се отнася за натриевия нитропрусид? А. Дилатира артериалните и венозните съдове. Б. Метаболизира се до тиоцианати. В. Трябва да се инжектира бързо венозно. Г. При венозната му инфузия артериалното налягане се понижава след няколко секунди и се използва за овладяване на тежки хипертонични кризи.
    
13. 
    Феноменът на отнемане може да възникне при внезапно спиране на лечението със следните антихипертензивни препарати: А. Clonidine. Б. Бета-блокери. В. Салидиуретици. Г. Methyldopa.
    
14. 
    Пациент с антихипертензивна терапия се оплаква от седация, световъртеж, сухота в устата и запек. При преглед неговите зеници са разширени, акомодацията за близко виждане е нарушена, кожата му е топла и суха. Кой антихипертензивен препарат предизвиква тези НЛР? А. Perindopril. Б. Nifedipine. В. Clonidine. Г. Chlorthalidone.
    
15. 
    Посочете антихипертензивен препарат, блокиращ бета₁-рецепторите и предизвикващ вазодилатация: А. Pindolol. Б. Atenolol. В. Timolol. Г. Nebivolol.