С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Б ОГ ЗНАЕ КРАЯ ОТ НАЧАЛОТО Тъй като Бог знае края на всичко, Той можеше да структурира началните етапи на Своето взаимоотношение с човека по начин, който предразполага човека да разбере Неговите истински намерения, както са разкрити в следващите епохи. В тази структура, Божиите взаимоотношения с човека се явяват като циклични събития, където повтарящите се събития поемат по-голяма ширина и дълбочина, като циклите се появяват отново. Този подход облагодетелства човека, като му дава историческа референтна точка, с която той може да разбере настоящите събития. Когато тези цикли се появяват отново повече от два пъти, в постоянно разширяващи се сфери, които включват по- големи детайлите предразполагат духана човека към едно очакване затова какво завещава бъдещето. Когато човек вижда тези цикли чрез душата си, те остават любопитни съвпадения, с малки признаци на разкрити тайни. Обаче, когато ги вижда чрез духа си, те създават едно очакване, което става основата на вяра, същността на нещата, за които се надяваме, доказателството за нещата, които не се виждат“. 144 Исус е представен в Евангелието на Йоан като личността на божеството, която замисли творението. В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог. Той беше с Бог в началото. Той дойде при това, което беше Негово, но това, което беше Негова собственост не Го прие“. 145 Той създаде света и човечеството, знаейки точно какъв щеше да бъде краят преди да беше издал първите укази за творението. Създадения свят беше последното парченце от пъзела, което трябваше да бъде поставено на мястото си, като сцената, върху която драмата на човека изпълняваща една вечна цел щеше да се развие. Той замисли творението, за да настани точното развиване на божествените намерения. Когато творението беше завършено, Бог влезе в Своята почивка, знаейки сигурността на резултата. Духовния човек е поканен да влезе в Божията почивка ида се наслаждавана мира, който идва от познаването на пълнотата на Божия контрол над развиването на човешките събития. 142 1 Коринтяни 2:14; вижте също Римляни 8:7: Грешния ум е враждебен на Бога. Той не се подчинявана Божия закон, нито пък може да прави това. Римляни 8:5. Евреи 11:1 KJV. Йоан 1:1-2, 11. Татко мой Татко мой 68 Ние говорим от Божията тайна мъдрост, мъдрост, която е била скрита и която Бог е определил за наша слава преди да започне времето. Никой от управниците на този век нея е разбрал, защото ако бяха я разбрали, нямаше да разпънат Господа на славата. 146 Неща отвъд нашето виждане, неща отвъд нашето чуване, неща отвъд това, което можем да си представим, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат, тезиса нещата, които Бог ние открил чрез Духа. 147 Предавайки тайните на небето на човека, Бог представя теми в началото на човешката история, които Той щеше да развие когато времето напредне. Затова, Исус, Божието Агне, беше убити от основаването на света и, през циклите навремето, пожертван на Голгота. В намесването навремето, Бог говори на човека затова накрая чрез естествени практики. В резултат, има безбройни случаи в Писанията, в които агнета са убивани като изкупление за грехове. Всеки един следващ цикъл на този принцип, който е представен в Писанието съдържа по-голямо значение и прибавяна дълбочина към символа, докато Йоан Кръстител не обяви, че Исус беше реалността – Божието Агне, което носи греха на света – което дава пълно изразяване на всичко, което е било символично представено в културата. Подобно, всички велики теми в човешката история – като баща и син, раждане, смърти възкресение, изкупление, и вяра и любов – саи циклични и съвместими. Прототипите и сенките на тези цикли се повтарят, идвайки близко заедно, докато в действителност покрият всички други до мястото, където сенките се сливат в духовната реалност. Разбирането на някого за реалността представяна от циклите и покритите истини, които те съдържат расте съразмерно с неговата зрялост. Колкото по-зрял става човек, толкова е по-голяма мъдростта и прозрението, които са му предадени от Божия Дух. Процеса на узряване е замислен да лимитира и ограничи влагането на душата в определянето на природата на реалността. Решителността на душата да остане в контрол е забавящия принцип, ограничаващ човешката способност да схване реалността като разкрита от Божията гледна точка. Този процес е неразделен от страданието и очевидната загуба на контрол. Страданието се изразява когато душата възприема, че нейното виждане на реалността е изместване от основата на разума към тази на откровението. Душата може да контролира процеса на разсъждение и решенията, които идват от това, но тя е неспособна да въздействана съдържанието на откровението. Съответната уязвимост кара човека да се чувства оставен на произвола и на милостта на неизвестното. Тази загуба на контрола е един от най-големите човешки страхове, но е необходимо да се позволи надухана човека да разкъса завесата на явната липса на контроли да се върне към реалността надуха и снабдяването и протекцията на Божието Царство. Бог вижда края и началото в един миг и обединява всички теми във всяка епоха по такъв начин, че края на века е кулминационното обобщаване на всички теми покрити в една реалност 146 1 Коринтяни 2:7-8. 147 1 Коринтяни 2:10 NEB; C.H. Dodd, ed., Новата Английска Библия. Новия завет. Оксфорд и Кеймбридж Oxford University Press and Cambridge University Press, 1961. Татко мой Татко мой 69 Той направи позната за нас тайната на волята Си според Своето благоволение, което имаше в Христос, да бъде изпълнена когато времената достигнат своето изпълнение – да донесат единство на всичко в небето и на земята под Христос. В Него също сме избрани, бивайки предопределени според Неговия план, Който изработва всичко съобразно целта на Своята воля, за да можем ние, които първи поставихме надеждата сив Христос, да бъдем за прослава на Неговата слава. 148 Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|