ДОГМАТИКО-СИМВОЛИЧЕСКИ ОРОСИ, КАНОНИ И РЕШЕНИЯ НА ВСЕЛЕНСКИТЕ
СЪБОРИ
От скбора 6 Никея (325 г.) - П&рви вселенски
Пврвият вселенски себор издал общо 20 канонически постановления, от които публикуваме имащите догматико- символическо свдержание. *
Канон 6: Да останат в сила древните обичаи, които са приети в Египет, Либия и Пентапол, именно Александрийският епископ да ита власт над всички тия теста, понеже и Ритският епископ ита свои в това отношение обичаи. Така също и в Антиохия и в други окръзи да се пазят предим- ствата на известните църкви. Нека се знае изобщо, че ако някой е бил поставен без съгласието на титрополита 3а епископ, великият събор определя такъв да не е вече епископ. А когато при общ от всички избор, произведен редовно и според църковното правило, двата или трита поради навик да спорят почнат да се противят на това, нека важи тнението на тнозинството от щбиращЬте.
Канон 7: Понеже се е утвърдил вече обичай и древно предание да се почита епископът, който е в Елия [т.е. Йерусалим],
* Всички публикувани тук канонически постановления са според преведа на прот. Ив. Стефанов от 1936 г. [Правила на св. Православна царква: 1999].
С“7
3 а това нека и занапред ту се отдава тази почит със запазване признатите на титрополията права.
Канон 8: Относно ония, които се присъединяват кът светата вселенска и апостолска Църква и които някога наричали себе си чисти, светият и велик събор постановява: подир възлагане ръка върху ит да остават в клира. По-напред, обаче, те трябва да удостоверят пистено, че ще следват догта- тите на вселенската и апостолска Църква, т.е. че ще бъдат в църковно общение както с второбрачни, така и с отпаднали през врете на гоненията, относно които и врете3а покаяние е установено, и срок 3а опрощаване е определен. Изобщо те във всичко трябва да следват догтатите на вселенската Църква. За това тат, където в села или в градове всички клирици се окажат сато от тях, да си останат в същия чин. Ако ли тат, където ита епископ от вселенската Църква, някои от тях се присъединят кът Църквата, ясно е, че епископското достойнство трябва да принадлежи на епископа от православната Църква; а оня, който се е ите- нувал епископ у така наречените чисти, ще ита презви- щерска чест, освен ако тестният епископ намери 3а добре да допусне и той да ита участие в честта на това ите (на епископ). Ако ли това епископът не позволи, тогава нека ту се натери тясто на хорепископ или на презвитер, 3а да се види, че той е в клира; но не-бива в един град да ита двата епископи.
Канон 13: Относно такива, които се натират при свършека на живота си, нека се пази и сега древният закон и правило, а итенно утиращ да не се лишава от последното и най-не- обходито напътствие. Ако пък намиращ се в края на живота си и удостоен с причастие пак остане между живите, такъв да се приета тежду тия, на които е позволено да участват сато втолитва. Изобщо, кой и да бил утиращ, който желае да се причасти, нека бъде удостоен със светите дарове подир като бъде надлежно изпитан.
Сподели с приятели: |
