"По характер е тих, хитър и прикрит"! Сложих също и свидетелство за съдимост, в което се изреждаха шестте ми присъди Също така, в плика сложих и квитанцията с която наскоро ми върнаха обратно, от Старозагорския затвор, колет, изпратен от менза Михалис Михалис, колега – политически затворник, понеже исках да повдигна в посолството на САЩ, и въпроса за положението на Михалис, но нещата се развиха другояче! В посолството на Съединените американски щати, съм влязъл след 9 ч. на 19-12- 86 г. Вътре във входа видях пред себе си неколко стъпала, и на площадката над тях - бюро, зад което седеше цивилен служител. От левата страна, долу до вратата, имаше остъклена, защитна кабина, в която седеше американски полицай или морски пехотинец. Служителят ме попитана български, – какво желая. Казах, че искам да разговарям с някого от посолството ида предам едно писмо. – "С кого искаш да разговаряш" – "Нямам претенции, казах, тъй като не познавах никого от посолството. Цеко Кръстев ми бе казал кого да търся, но аз него запомних, като считах, че е по-важно да успея да вляза в посолството, защото тогава, влизане в западно посолство, беше направо лудост А Цеко бе влизали познаваше некои от служителите. Служителят на входа, ме попита – Какво е това писмо – Отнася се за човешките права, казах. Той леко се усмихна и след като се допита по телефона, каза да пусна писмото в кутията отвън или да го оставяна бюрото при него Не бях подготвен за такова развитие и затова не бях залепили адресирал плика И сега, за секунди трябваше да решавам, да изляза ли отвън ида пусна писмото или да го оставяна служителя, който ми се стори съмнителен Отвън можеше да ме сграбчат заедно с писмото (както и стана месец по-късно), а въпросният служител, може да предаде съдържанието на плика, където не трябва Не ставаше дума за моята сигурност, а за сигурността на подписаните документи Ако попаднат в Държавна сигурност, ще пропадне тази вече успяла инициатива Предпочетох да оставя плика на бюрото на служителя. Не желаех да обяснявам във входа, за какво всъщност става дума, понеже допусках, че се подслушва, а нашата работа с подписките, не беше приключила Нямах особено доверие по отношение сигурността на западните посолства в комунистическите страни и допусках, че съдържанието на плика може да попадне директно в “ДС”. Така, излязох от посолството, без никаква увереност, че документите ни ще бъдат препратени за Виена Сега считам че е можело да настоявам да бъда приет, но тогава бях изненадан от отказа им да ме приемат, и не се сетих за друг вариант Същата вечер отидох при Едуард Генов и там разбрах, че току що, при съмнителни обстоятелства, е починал Петър Стефанов, наш колега от затвора Обясних на Едуард, как съм предал писмото, и че има приложена отделно Декларация за присъединяване. Цитирах по паметна Едуард и съпругата му, "Откритото писмо – апели Декларацията за присъединяване, и как
- 75 - сме се подписали на тях. В това време дойде и Савовски. Така и тримата уточнихме как те, и евентуално други, трябва да пуснат подписите сив пощенската кутия на американското посолство.
