Сакар” /BG0000212/, „сакар” /BG0002021/ и Радинчево” (BG0002020)

Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Често съжителства с други видове прилепи, като южен подковонос  и трицветен нощник.

Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета на опазване, с когото имат сходни изисквания към средата.

При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пракове и градини. Храни се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Обитава пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата темпепратура в тях (36-40 градуса). Летните колонии са компактни и плътни.

Често обитава заедно, както с подковоноси, така и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник. Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 грдуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Най-дългата, установена у нас, миграция е около 100 км. Известни са колонии в Източни Родопи.

Голям нощник (Myotis myotis) е вид, характерен за карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове. Извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. Обитава хралупи, подпокривни пространства, пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи.

Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко в постройки и пещери, като често сменя жилището си.

Всички цитирани видове малко вероятни за района, но опазването им е с важно значение за поддържане стабилността на техните популации в защитената зона и в ареалите им. С малка степен на вероятност може да се допусне присъствие при прелети на проявяващите известна синантропност видове прилепи - голям нощник (Myotis myotis), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), остроух нощник (Myotis blythii) и трицветен нощник (Myotis emarginatus).

Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства тя да бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение. Не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони. Ще се създадат известни условия за синантропните видове. Строителните дейности ще се извършват в светлата част на денонощието и няма да въздействат върху евентуална ловна активност на прилепите в района. При експлоатацията на ФВЦ не се очаква въздействие.

При оценката на въздействието върху видовете, предмет на защита в зоната, ще използваме матрица за оценка на степента на въздействие за типовете местообитания и местообитания на видове (Дир.92/43):

Очакваното или вероятно въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване, сме определили на база представения статус, след проучване на наличните литературни данни, проведени теренни наблюдения и отчети:

Спецификите, обем и характер на дейността и представените в т. 1 и характеристиките на фито- и зооценозите не дават основание да се очакват значими промени по отношение на структурата и динамиката на популациите на безгръбначните, рибите, земноводните, влечугите и бозайниците, включени в предмета на опазване на защитена зона „САКАР”, определена с код  BG0000212 .

Косвено много слабо отрицателно въздействие общо върху биотата в района се допуска при монтажа на панелите, което е свързано със засилено спрямо фоновото, наличие на хора и техника в имотa, водещо до безпокойство и нарушаване на евентуалните близки миграции.

При експлоатацията такова въздействие ще липсва, тъй като модулите са повдигнати от земята и няма да бъдат препятствие на наземната фауна. Не се предвижда ежедневно обслужване, свързано с човешко присъствие и наличие на машини. Предвидени са мерки за осигуряване пропускливостта на предпазната ограда и за оптимално разположение на модулите.

Ще се предизвика известно засенчване на земната повърхност и от там развитие на по-сенколюбиви видове растения. Това е свързано и с малко по-голямо задържане на атмосферната влага върху растенията.

Оставянето на земите в над двадесетгодишен покой, въпреки формалната смяна на предназначението им, ще даде възможност за развитие на растително съобщество, характерно за биогеографския подрайон. Съществува вероятност това да е включеното в предмета на опазване „Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества” /код 62АО/, „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик” (6210*) или „Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea (6220*)”. И в момента се развиват доста други многогодишни видове, описани по-горе. Гаранция за естественото развитие на тревните ценози е поетия от Възложителя ангажимент да остави трайно необработваеми и незаети с помощни дейности около 75 % от площта на имотите, което е заложено и в мерките. Изискването е отразено и в двата проекта за ПУП-ПЗ, приложени към Доклада за екологична оценка, както и специализираната схема за техническата инфраструктура.

С очаквания период на покой и липса на нови драстични промени, по-стабилен състав и структура на фитоценозата би довел до по-богат състав на ентомофауната и останалите безгръбначни и повече обилие на индивиди, с което площадката да придобие по-голяма трофична стойност за насекомоядните видове животни.