Съболезнователен адрес

На 11 февруари 2015 г. обществеността завинаги се раздели с още един блестящ неин син –Иван Димитров. Отиде си от този свят един голям българин, чието сърце остана завинаги свързано с Община Добричка. Тя загуби един от дейните общественици, посветил стойностния си живот в полза на другите.

Иван Димитров бе житейския пример за обществено поведение, за смислен човешки живот - неугасващ стремеж, подчинен на обществените интереси, използвайки всяка възможност да бъде полезен и необходим.
Иван Димитров бе Председател на ТКЗС в район Ловчанци, Председател на Окръжен народен съвет, Заместник-министър на земеделието, дипломат и общественик. Вписан е в почетната книга на Община Добричка през 2006 г. за своя значим принос в развитието на селата от район Ловчанци, изграждането на инфраструктурата на Добричка област, курортните и туристически комплекси по българското Черноморие и развитието на селското стопанство в България.

Автор е на книгите "Тоталитаристът хамалин", "Синът на глухонемите", "Защо се провали комунизмът", "Реквием за Рина", "Как управлявах 13 407 денонощия", "Съдбовност и отдаденост, съавтор е на "От 9-и до 10-и", "Време назаем", "Живко Живков - държавник и политик".

Една от неговите поучителни фрази, които е добре да помним винаги, е: "Да не се подценява, пренебрегва и унижава миналото, а да се цени - хубаво или лошо, защото върху него се гради бъдещето."

На 11 февруари угасна един пълноценен живот, пред който всички ние се прекланяме, защото знаем, че общественото дело на Иван Димитров не е било мимолетно. Напротив, то ще буди добри чувства и у бъдещите хора. Напусна този свят с изпълнен човешки и обществен дълг, напусна този свят, но не и сърцата ни.

Ние винаги ще помним човека, общественика, будния деец Иван Димитров, а споменът е втори живот.

Прекланяме се пред светлата му памет!