Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието, е необходимостта от повишаване на ефективността на системата за управление на риска в земеделието

Разработки, основаващи се на числени модели, предвиждат нарастване на честотата и силата на градобитните процеси. Един от географските райони, за които се прогнозира значително нарастване на екстремните случаи от градушка с размери ≥2 см е територията на България.

В страната от десетилетия функционира добре изградена национална система за противоградова защита, обхващаща районите с най-голяма интензивност на градобитните процеси (около 1/3 от обработваемата земя в страната), която се финансира от държавния бюджет.

Данните за напълно пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични събития сочат, че делът на напълно унищожените площи в незащитените срещу градушки райони е над 53% средногодишно от общо пропадналите площи в страната. В години с интензивни градобитни процеси този дял е значително по-голям - например през 2014 г. и 2015 г. той е около 75%, а през 2016 г. превишава 67%. Напълно пропадналите площи вследствие от градушки, за които земеделските производители са поискали компенсация, варират през годините от 0,02% до 0,27% от всички обработваеми земи и трайни насаждения в страната.

Зачестяването на неблагоприятните климатични явления и появата на градушки в региони, които до момента не са били засягани, налагат необходимостта от преосмисляне на обхвата и методите за осъществяване на защитата в страната.

В световната практика не съществува наложен общ модел за противоградова защита, поради значителните различия в климатичните условия в отделните държави. В повечето страни, в които се осъществява превенция срещу градушки, системите за защитата са изградени по инициатива на заинтересованите страни – земеделски производители, местни власти, застрахователи и други субекти, под формата на доброволно създадени сдружения на локално ниво.

Държавите подпомагат частично дейността на сдруженията, като им предоставят метеорологична и статистическа информация, специализирано оборудване и т. н. Финансирането на извършваната от сдруженията противоградова защита се осигурява чрез заплащане на такси от техните членовете. В някои държави (Унгария, Франция и др.) част от таксата се покрива от националния бюджет под формата на държавна помощ.

Основно се прилагат три способа за защита срещу градушки:

• 
  ракетен - България, Сърбия, Русия, Хърватия;
  
• 
  самолетен - Германия, Австрия, Гърция;
  
• 
  наземни генератори - Франция, Унгария, Испания.
  

Съществуващата система защитава 17,3 млн. дка от територията на страната, в това число 10,6 млн. дка обработваеми земи, трайни насаждения и площи със смесено земеползване.

В Северна България защитаваната територия обхваща равнинната част на областите Видин, Монтана, Враца, част от област Плевен и част от община Луковит. В Южна България е обхваната територия в Горнотракийската низина в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, част от община Димитровград в област Хасково и част от община Ямбол.
Карта на защитаваната с ракетен способ територия

С приемането на законопроекта ще се осигури възможност за разширяване обхвата на системата за борба с градушките, като се постигне защита върху 100% от обработваемите земеделски земи в страната (за които не са налице забрани и ограничения от различно естество), както и урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност – Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Смолян, Благоевград, Кюстендил, Перник, София.

Разширяването на обхвата ще се постигне чрез следните способи:

• 
  доизграждане на системата за наблюдение за опасни явления, с разполагане на 4 допълнителни радарни станции, което ще позволи получаване на радарна информация за територията на цялата страна;
  
• 
  въвеждане в експлоатация на нови ракетни площадки и командни пунктове, с цел доизграждане и уплътняване на системата за ракетна защита;
  
• 
  осъвременяване на материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки;
  
• 
  въвеждане на самолетен способ за борба с градушките и преразпределение на валежите.
  

Предвижда се градозащита да се осъществява общо върху 90 млн. дка, от които 36,6 млн. дка обработвана земя (обработваема земя, трайни насаждения, смесено ползване). Ракетен способ ще се прилага върху 22 млн. дка, в това число 12,8 млн. дка обработвана земя. За останалата територия ще бъде използван самолетният способ на защита (реалното му въвеждане се планира за сезон 2019 г.), като за целта се предвижда въздействието върху градоносните облаци да се осъществява с 4–5 специализирани самолета.

На картата по-долу е представено разпределението на територията на страната, в зависимост от използваните способи за противодействие на градушките след изграждане на системата на територията на цялата страна.

Дейността на предприятието ще се осъществява на основата на споделено финансиране между държавата, земеделските стопани и застрахователните компании.

Разширяването на обхвата на градозащитата и свързаното с това значително увеличение на средствата за осъществяване на дейността налага прилагане на подход за диверсификация на източниците на финансиране, включващ привличане на заинтересовани страни като земеделските стопани и застрахователните компании.

Общият размер на средствата за управление на рискове, свързани с градушки при окончателното изграждане и реално въвеждане в действие на системата за противоградова защита (пълно покритие на територията на страната с използване на ракетен и самолетен способ), което се предвижда за 2019 г., би възлязъл на около 28 млн. лева годишно.

Част от необходимия ресурс ще се предоставя от държавния бюджет. Останалите средства ще бъдат привлечени от:

• 
  земеделските стопани, чрез въвеждане на годишни задължителни вноски;
  
• 
  отчисления от премийния приход на застрахователните компании, предлагащи определени класове застраховки.
  

В законопроекта е предвидено ежегодни задължителни вноски за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието да бъдат заплащани от земеделските стопани. В обхвата на задължените лица ще попаднат само земеделски стопани, които обработват земя и трайни насаждения, заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. От кръга на задължените лица са изключени собствениците или ползвателите на пасища, мери и ливади. По данни за кампания 2016 г. за прилагането на Схемата за единно плащане на площ, земеделските стопани, които обработват земя и трайни насаждения, са 61 473. В таблицата по-долу са посочени данни за размера на стопанствата, заявили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за кампания 2016 година.

В законопроекта е предвидено ежегодни задължителни вноски за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието да бъдат заплащани и от застрахователни компании. В обхвата на задължените лица ще попаднат само застрахователни компании, които предлагат застраховки по класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. По данни за брутния премиен приход, реализиран от застрахователите, които извършват дейност по общо застраховане към 31.12.2017 г., публикувани от Комисията за финансов надзор, застрахователните компании, които предлагат посочените класове застраховки, са 21. В таблицата по-долу са посочени данни за брутния премиен приход, реализиран от застрахователите, които извършват дейност по общо застраховане към 31.12.2017 г. за съответните класове застраховки.

Основният ефект от осъществяване на предвидените в проекта на Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието дейности по превенция е предотвратяването на щети върху земеделската продукция и имущество, които биха довели до значителни загуби за земеделските стопани, аграрния отрасъл и икономиката на страната.

Чрез разширяването на градозащитата и прилагането на самолетния способ ще се осигури опазване на имущество и в урбанизираните територии.

По данни на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ за последните пет години като резултат от проведените въздействия средногодишно се опазва земеделска продукция на стойност около 88 млн. лева средногодишно при защитавана около 1/3 от обработваемата площ в страната – около 11 млн. дка (видно от таблицата по-долу).

Ефектът за държавата при въвеждането на споделено финансиране на разходите за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието ще се изразява в намаляване на средствата, които се предоставят от държавния бюджет за осъществяване на тази дейност, спрямо досега осигуряваните.

Ползите за земеделските стопани ще се изразяват в разширяване обхвата на превенцията срещу градушки и защитаваните обработваеми земи и трайни насаждения на всички земеделски стопани, а не само на тези, които в момента попадат в обхвата на съществуващата ракетна защита.

Недопускането на загуби на земеделска продукция от неблагоприятни климатични събития в земеделието ще допринесе за стабилизиране на доходите за производителите и ще намали риска от изоставянето на земеделски дейности, особено в селските райони.

Ползите за застрахователните компании от осъществяването на превенция срещу градушки на цялата територия на страната, включително и върху урбанизираните райони, ще се изразяват в създаване на условия за чувствително намаляване на изплащаните обезщетения от застрахователния сектор.