За длъжностите на председателя
Чл. 22. Председателят ръководи заседанията на Палатата, следи за добрия ред в нея, както и всички служители да изпълняват точно служебните си задължения.
Чл. 23. Председателят на Палатата има право, когато намери за необходимо, да приканва съветниците и другите служители на занятие и извън работните часове, както и в неприсъствени дни.
Глава V
За длъжностите на секретаря
Чл. 24. Секретарят е началник на канцеларията на Палатата. Той води всичката преписка, грижи се за правилния вървеж на работата и за реда в канцеларията, надзирава за правилното държане на всички регистри, а особено за протоколната книга за заседанията на Палатата.
Чл. 25. Секретарят е длъжен да съхранява оригиналните решения, да изпраща преписите от тях по принадлежност и да пази всички документи, които му се поверяват.
Чл. 26. Секретарят надзирава пазенето на архивите, заверява преписите и извлеченията по разни актове, които биха се поискали от някое лице или учреждение.
Чл. 27. Секретарят дава книжа от архивите само когато някой документ се поиска писмено от съдилище или от друго държавно или изборно учреждение.
В такъв случай, Сметната палата решава, може ли да се предадат исканите документи. За документите се съставя списък в два екземпляра, от които единият се оставя в архивата, а другият се пришива към документите, които се изпращат по принадлежност, пронизани, прелистени, заверени и подпечатани с печата на Палатата.
Глава VI
За заседанията на Върховната сметна палата
и на окръжните сметни палати
Чл. 28. Окръжната сметна палата заседава под ръководството на председателя, а в негово отсъствие под ръководството на най-стария съветник по служба.
Чл. 29. Върховната сметна палата има две отделения. Във всяко отделение заседават трима съветници под председателството на председателя. Когато последният отсъствува или председателствува едно от отделенията, ако и двете заседават едновременно, замества го най-стария съветник по служба.
Чл. 30. Заседанията се считат законни, когато присъствуват поне двама съветници и председателят или трима съветници, от които единият изпълнява председателската длъжност.
Чл. 31. Сметните палати издават решения върху сметките на отчетниците.
Чл. 32. Двете отделения на Върховната сметна палата заедно съставляват общото събрание на същата Палата.
Всеки две години, в началото на месец април, общото събрание на Върховната сметна палата разпределя съветниците по отделения, така че един и същи съветник да не заседава последователно повече от две години в едно и също отделение на Върховната сметна палата.
Чл. 33. Заседанията на общото събрание на Върховната сметна палата се считат законни, когато присъствуват повече от половината членове и председателя.
Чл. 34. На окръжната сметна палата се възлага:
1) да приготовлява и изпраща на Върховната сметна палата годишните отчети за деятелността си;
2) да се произнася за даването под съд на някой отчетник, когато се открие подлог или злоупотребление с пари;
3) да представлява за назначение или уволнение означените в чл. 7 от настоящия закон длъжностни лица;
4) да се произнася за дела и въпроси, отнасящи се до нейната компетентност и вътрешното й устройство, и
5) да разпределя ежегодно работата между съветниците.
Чл. 35. На общото събрание на Върховната сметна палата се възлага:
1) да разглежда и одобрява годишните доклади за изпълнението на бюджета, които представлява на Народното събрание, съгласно с чл. 105, точка 6 от Конституцията;
2) да се произнася за даването под съд на някой отчетник, когато се открие подлог или злоупотребление с пари;
3) да представлява за назначение или уволнение означените в чл. чл. 20 и 21 от настоящия закон длъжностни лица;
4) да се произнася за дела и въпроси, отнасящи се до нейната компетентност и вътрешното й устройство;
5) да разглежда и одобрява годишните отчети, които получава от окръжните сметни палати за деятелността им, и
6) да разпределя ежегодно работата по отделения между съветниците.
Чл. 36. Председателят свиква общото събрание на Върховната сметна палата когато той намери за необходимо; същият свиква извънредни общи заседания, колкото и когато намери за необходимо.
Чл. 37. Секретарят е деловодител в заседанията на Палатата и има само съвещателен глас.
Ако секретарят отсъствува, замества го един от контрольорите-докладчици, по указанието на председателя.
Чл. 38. Председателят и съветниците не може да разискват и да се произнасят върху сметките и книжата на отчетници, които им са сродници, или в които сметки и книжа са сами заинтересувани.
Чл. 39. Въпросите в заседанията на Палатата се решават по вишегласие. Когато гласовете се разделят по равно число, приема се онова мнение, към което се присъедини председателя.
Чл. 40. Всеки съветник, при подаване гласа си, е длъжен да изкаже мотивите, на които основава мнението си.
Чл. 41. Председателят събира гласовете, като почне от най-младия съветник по служба.
Чл. 42. Решенията на Палатата се събират в специална протоколна книга. След като се прочете и одобри решението, подписва се от председателствуващия заседанието и от присъствуващите на заседанието съветници, а също така и от секретаря.
Чл. 43. Съветник, който не е съгласен с приетото по вишегласие решение, ако остане при особно мнение, длъжен е, да изложи писмено в петдневен срок особното си мнение, заедно с всички за подкрепата му мотиви. Това мнение се прилага към протокола на заседанието.
Чл. 44. Върховната сметна палата, в общото си събрание, по предложение на министра на финансите, се произнася и по въпроси, които на практика подигат съмнение и се решават не еднакво от окръжните сметни палати.
Върховната сметна палата се произнася и по въпроси, отнасящи се до нейната компетентност, когато са подигнати и отнесени до нея и от други министри.
Тълкуванията, които Върховната сметна палата дава по тези случаи на законите, се обнародват, по разпореждане на министра на финансите, за ръководство на окръжните сметни палати.
Глава VII
Предварителен контрол при изплащане и оправдаване на разходите
Чл. 45. Както за изплащане заплатите на държавните служители в учрежденията, попадащи в района на окръжната сметна палата, така и за посрещане нуждите за веществените разходи на същите учреждения, министрите или упълномощените от тях лица, могат да оставят на разположение на най-висшите представители на ведомствата си, в района на окръжната сметна палата, като на второстепенни разпоредители, необходимите кредити за своевременното посрещане на тия нужди.
Второстепенните разпоредители разрешават да се отпущат суми за разходване, само чрез платежни заповеди, и то в кръга на оставените им в разположение кредити.
Чл. 46. Издадените от второстепенните разпоредители платежни заповеди се изпращат направо в окръжната сметна палата за визиране. Те се придружават от нужните оправдателни документи, освен ако сумите се отпущат в аванс.
Окръжната сметна палата позволява изплащането сумите само по ония платежни заповеди, които се отнасят до бюджетни или извънбюджетни кредити, разрешени съгласно с предписанията на З.Б.О.П., и които се придружават, освен ако сумите се отпущат в аванс, с достатъчни и редовни оправдателни документи.
Чл. 47. Окръжните сметни палати имат право да изискват, при визиране платежните заповеди, да им се представят и всички документи, които те считат, че ще ги осветлят върху правилността на разхода. В съмнителни случаи, те имат право да произвеждат обстоятелствена проверка на документите на мястото, било чрез своите органи, било чрез други финансови органи. Подобна проверка на оправдателните документи Палатата има право да произвежда и отпосле, при проверяване отчетите на отчетниците.
Чл. 48. За намерените нередовности при проверката на разходо-оправдателните документи, контрольорът-докладчик дава на надлежния съветник писмено изложение, което следва реда, предвиден в чл. 64 и следващите.
Чл. 49. Когато Окръжната сметна палата откаже да визира някоя платежна заповед, понеже намира произвеждането на разхода за незаконосъобразно, второстепенният разпоредител може да отнесе въпроса в[ъв] Върховната сметна палата, решението на която е окончателно.
Чл. 50. Окръжната сметна палата, след като провери и намери за редовни оправдателните документи, визира платежните заповеди, записва ги в книгите си (партидна и контролна книга за авансите) и ги изпраща на кредиторите, а на клоновете и агентурите на Българска народна банка, срещу които са платими, изпраща бордера за издадените платежни заповеди.
Разходо-оправдателните документи по визираните от Окръжната сметна палата платежни заповеди се задържат и съхраняват в последната.
Банката изплаща всички държавни разходи само срещу изпратените й от Сметната палата бордера, след като й се представят съответните им платежни заповеди.
По същия начин става изплащането на сумите и по платежни заповеди, визирани от Върховната сметна палата.
Чл. 51. Платежни заповеди за отпущане суми в аванс се издават от второстепенните разпоредители само на длъжностни лица за изплащане на разходи, извършени направо от учрежденията, като и за тия аванси остават в сила постановленията на чл. 60 от З.Б.О.П.
Чл. 52. За неоправданите в определения срок аванси се постъпва съгласно със З.Б.О.П., с тая разлика, че решенията за неиздължение се издават от надлежната окръжна сметна палата; последната издава решения за неиздължение и за случаите, когато намери неправилности или нередовности при проверката на оправдателните документи, представени й за оправдаване на разходи, изплатени чрез платежни заповеди в аванс.
Чл. 53. За суми, платени на лица, които нямат право на тях, са отговорни солидарно длъжностните лица-отчетници, които са изготвили документите, въз основа на които е издадена платежната заповед, и лицата, които са получили сумата.
Сумите, платени неправилно или по погрешка, се връщат в съкровището или от получателите, или от длъжностните лица-отчетници, които са изготвили документите. Длъжностните лица-отчетници имат право да съберат внесените от тях в съкровището неправилно изплатени суми от лицата, на които са изплатени.Това събиране става по силата на издадените от Сметната палата решения и по реда, установен за привеждане в изпълнение тия решения.
Чл. 54. Предварителният контрол, който упражнява Върховната сметна палата, се извършва по реда, предвиден в З.Б.О.П.
Глава VIII
За проверката и обсъждането на отчетите и документите
Чл. 55. Отчетниците, натоварени с[ъс] събирането и разходването на държавни суми и материали, отчетниците в изборните учреждения, както и касиерите на обществени, благотворителни и други учреждения, са длъжни да представляват ежегодно отчет за операциите си на съответните окръжни сметни палати.
Забележка. Отчетите на същите отчетници за минало време които не са могли да бъдат изпратени във Върховната сметна палата, както и ония отчети, които Върховната сметна палата не е могла да провери до влизането в сила на настоящия закон, се изпращат за проверка на надлежните окръжни сметни палати.
Чл. 56. Начинът и срокът за приготовлението и представянето отчетите, документите, които трябва да ги придружават и наказанията, които се налагат върху неизправните отчетници, се определят в специалните закони и правилници за отчетността на тия учреждения.
Чл. 57. Ако отчетникът не е могъл да приготви и представи до определения срок отчета си, трябва да поиска от съответната окръжна сметна палата продължение на срока, като изложи и причините за това. Палатата може, ако намери изложените причини за уважителни, да му даде нов срок, в който отчетникът е длъжен да представи отчета си.
Чл. 58. Един и същи контрольор-докладчик не може да проверява наред отчетите на един и същи отчетник за две бюджетни упражнения.
Чл. 59. Контрольорът-докладчик, който проверява даден отчет, е длъжен да се увери:
1) останало ли е да дължи отчетникът за годината,предшествуваща оная, за която се отнася отчетът, и ако е останало, пренесен ли е остатъкът в наличност и материали напълно в отчета, който се проверява;
2) приходите събрани ли са напълно на основание законите и внесени ли са в съкровището или в касите на изборните и други учреждения, според случая;
3) всички материали, получени в магазина или в склада, записани ли са редовно на приход по книгитe му;
4) направени ли са разходите на суми и материали редовно и съгласно с[ъс] съществуващите закони и наредби;
5) при извършването на разходите съблюдавани ли са интересите на съкровището и тия на изборните и други учреждения, според случая;
6) приходите и разходите на суми и материали подкрепени ли са с надлежните оправдателни документи;
7) сборовете правилно ли са събрани;
8) няма ли нейде суми, които не са постъпили в съкровището или в касите на изборните или другите учреждения, според случая, и да не са употребени за каквото са предназначени;
9) остава ли и колко длъжен отчетникът за следващата година в пари и в материали, и
10) въобще, дали по представения отчет приходите и разходите са събрани и извършени съгласно със законите и законовите наредби, по които е трябвало да действува отчетникът.
Чл. 60. Палатата, при нужда, иска от отчетниците обяснения за по-пълно изучаване на проверяваните отчети и документи.
Чл. 61. Когато контрольорът-докладчик намери нередовности или неясности, които не позволяват да се провери отчета, той съобщава това на председателя. Последният разпорежда да се върне отчета, заедно с документите, на отчетника, като му се определи срок, в който трябва да го представи пълен и редовен.
Чл. 62. Когато контрольорът-докладчик, при проверяване на отчета, констатира, че е извършено злоупотребление, или пък открие дефицит, който надминава гаранцията на отчетника, докладва за случая на съветника, за да внесе въпроса за разглеждане в съвета на Палатата и ако последният намери съобщението на контрольора-докладчик за основателно, донася на Министерството на финансите, за да вземе мерки:
1) да се осигури дължимата от отчетника сума чрез движимите му и недвижими имущества и чрез гаранцията;
2) да се отстрани от длъжност отчетника, и
3) да се възбуди съдебно преследване, ако има престъпно деяние.
Чл. 63. Когато контрольорът-докладчик, при разглеждане на отчета, намери нередовности или неправилности, дава за тях изложение на надлежния съветник, който пък го докладва в съвета на Палатата, с направените от него бележки.
Чл. 64. Съветникът, след като получи изложението на контрольора-докладчик, е длъжен:
1) да сравни няколко точки от проверения отчет с[ъс] съответните документи по отчета, за да се увери, дали контрольорът-докладчик е извършил редовно и точно проверката, и
2) да разгледа дали са основателни бележките на контрольора-докладчик по проверяване на отчета.
Чл. 65. Ако съветникът намери, че отчетът и документите не са проверени внимателно от контрольора-докладчик, възлага на друг контрольор-докладчик да провери отчета.
Чл. 66. За невнимателно и неправилно проверяване на отчетите и документите, контрольорите-докладчици подлежат на дисциплинарно наказание.
Чл. 67. Съветът на Палатата изслушва докладите на съветниците по изложенията на контрольорите-докладчици за проверените от тях отчети и документи и издава съответни решения.
Чл. 68. При разглеждане изложенията на контрольорите-докладчици, когато се намери за необходимо, последните се поканват в заседанието на съвета със съвещателен глас, за да дават необходимите по проверката обяснения..
Чл. 69. Контрольорът-докладчик, който се изпраща съгласно с чл. 4, буква н, да извършва на самото място периодическа проверка по събирането и внасянето на държавните приходи, за резултата от тая проверка дава на надлежния съветник писмено изложение, което следва реда, предвиден в чл. 64 и следващите.
Чл. 70. Решенията на Палатата се издават в името на Негово Величество Царя.
Оригиналите се подписват от председателя и съветниците, които са участвали в заседанието на съвета, а се приподписват от секретаря.
Преписите се подписват само от председателя и приподписват от секретаря.
Глава IХ
За решенията на сметните палати
и за реда на обтъжването им
Чл. 71. Решенията, които се издават от сметните палати са привременни и окончателни.
Привременни решения се издават когато Сметната палата намери, че отчетниците са допуснали нередовности по произвеждането на разходите или при събирането на приходите, с което са ощетили държавното съкровище, касата на изборно или друго учреждение. С тези решения Сметната палата обявява отчетниците, като посочва допуснатите нередовности, кои закони и правилници са нарушени и сумите, които неправилно са изразходвани, или пък сумите, които недостатъчно са събрани.
Окончателните решения се издават, когато Сметната палата намери, че отчетите и придружаващите ги документи са редовни. С тях Палатата обявява отчетниците за издължени пред държавното съкровище, касата на изборните или други учреждения, или че имат да вземат от последните.
Окончателните решения за издължение се изпращат на отчетниците за освобождаването им от отговорност пред държавното съкровище, изборното или друго учреждение, според случая, както и да могат с тях да изискват сумите, които са надвнесени в държавното съкровище или в касата на изборното или друго учреждение.
Чл. 72. Привременните решения на Сметната палата се изпращат най-късно в разстояние на един месец откато са издадени, до околийските или градски началници, за да ги връчат на отчетниците, най-късно в продължение на седем дни, под разписки, които се изпращат незабавно в Палатата.
Когато някой отчетник, за който има издадено привременно решение, изпратено за връчване, не се намери в местожителството, което е имал в[ъв] време на служенето си и не може да му се връчи лично това решение, то се предава на ближните му, съгласно с чл. 221 от Закона за гражданското съдопроизводство. В такъв случай разписката, която се взема, се изпраща в Палатата и се счита, че решението е връчено.
Когато, обаче, в местожителството на отсъствуващия отчетник не се намерят никакви близки негови лица и, след събраните сведения, не може да се открие сегашното му местожителство, решението и събраните сведения се връщат в Сметната палата, която, след като се увери, че сегашното местожителство на отчетника не може да се узнае, разпорежда да се направи съобщение на отчетника чрез “Държавен вестник”. В съобщението си, Палатата известява на отчетника, че е издала срещу него привременно решение, като посочва номера и датата му, както и сумата, която се иска, и го приканва да се яви в двумесечен срок в Палатата, за да го получи и да даде обясненията си.
По същия начин се постъпва и тогава, когато има сведения, че някой отчетник е заминал в странство, а в царството няма свои близки.
Споменатите по-горе съобщения се публикуват само веднаж, срокът им тече от деня, в който е излязъл “Държавен вестник”, и, след изтичането на този срок, се счита, че привременното решение е връчено на отчетника.
Разноските за обнародването на такива решения се прибавят към сумата, с която е начетен отчетникът, и се събират от същия заедно с начетената сума.
Чл. 73. Отговорните лица са длъжни да изпълняват изискванията на привременното решение или с простата преписка на Сметната палата, в продължение на два месеца откато са ги получили, да изпратят в Сметната палата писмени обяснения върху констатираните от нея неправилности, дефицит, липса на документи и пр.
Обясненията на отчетниците, след като измине двумесечния срок, се разглеждат и обсъждат от Палатата, която издава окончателни решения: а) за издължение на отчетниците, когато те са внесли в държавното съкровище или в касата на изборното или друго учреждение сумите, с които оправдават действията си и тези им обяснения се намерят основателни или, най-после, когато изпратят документи, непредставени по-рано, с които оправдават начетите, и б) за неиздължение на отчетниците, когато не са внесли в държавното съкровище, в касата на изборното или друго учреждение сумите, с които са били начетени и когато обясненията, които са дали, не са основателни.
Също така, Палатата издава окончателни решения за неиздължение на онези отчетници, които са приели привременни решения, но в двумесечен срок не са дали никакви писмени обяснения.
Чл. 74. Окончателните решения на Сметната палата подлежат на изпълнение.
Те се изпращат за изпълнение на съответните финансови управления, които, след изпълнението им, са длъжни да върнат преписките по тях на надлежните сметни палати, за да могат последните да следят за правилното им изпълнение.
Чл. 75. Окончателните решения на Окръжната сметна палата може да се обтъжат, по касационен ред, пред Върховната сметна палата в течение на три месеци от получаването им, ако отчетникът намери, че Окръжната сметна палата е нарушила някоя формалност или закон при проверяването на отчета и документите му или при издаването на решението. При касационната тъжба, която подлежи на гербов налог, се прилага и самото решение на окръжната сметна палата и се представя залог съгласно с чл. 714 от Закона за гражданското съдопроизводство.
Изпълнението на окончателното решение на Окръжната сметна палата, срещу която отчетникът е подал, в предвидения в закона срок, касационна тъжба, се спира само в такъв случай, когато отчетникът, срещу който се привежда решението в изпълнение, представи надлежно обезпечение.
За това обезпечение се представя в надлежната окръжна сметна палата съответен документ. Обезпечението може да се даде в налични пари или ценни държавни или гарантирани от държавата книжа, или недвижими имоти, които служат за изключително удовлетворение на вземането.
Чл. 76. Върховната сметна палата, след като разгледа тъжбата, ако я намери основателна, касира решението на Окръжната сметна палата и го изпраща за повторно разглеждане от друга окръжна сметна палата, на която се изпращат и необходимите книжа.
Чл. 77. Когато и другата окръжна сметна палата подържа първото решение, съобщава мотивите си на Върховната сметна палата, която, в общо събрание на отделенията си, се произнася окончателно върху касационната тъжба на отчетника.
Чл. 78. Отчетникът има право да заяви писмено на сметната палата да разгледа отново отчета и документите му, ако след издаването на окончателното решение, той е открил в сметките си някои грешки, или пък е намерил документи, които са му липсвали. В такъв случай, при писмената си тъжба, отчетникът е длъжен да приложи всичките документи или книжа, които са му послужили за повод да иска повторно преглеждане.
И в тоя случай изпълнението на окончателното решение на Сметната палата може да бъде спряно от отчетника, ако представи документ за надлежно обезпечение, съгласно с чл. 75.
Чл. 79. Повторно разглеждане на отчети и документи, по които е издадено вече окончателно решение, може да се извърши и от сметната палата, ако при проверяването на други някои отчети и документи се изнамери, че в по-първия отчет или документ съществуват грешки, опущения, преминаване два пъти една и съща сума или длъжност и пр.
Чл. 80. Повторно преглеждане на отчети или документи се допуща само в продължение на пет години, откато е връчено окончателното решение на Палатата.
Глава Х
Сподели с приятели: |