Съдържание и структура на стратегия за вомр

1. Използване на благоприятните природо-климатични условия на територията и финансовите средства по мерките от ПРСР 2014 – 2020 и СВОМР за модернизиране на дейностите в земеделските стопанства и по-специално подмярка 4.1 „Повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на земеделските стопанства” ще допринесат за развитие и диверсификация на традиционното за региона земеделие, в т. ч лозарство и овощарство, посредством модернизиране на земеделските стопанства, повишаване на рентабилността от производството и достигане на европейските стандарти за развитие в сектор „Земеделие“.

2. Използването на благоприятните природни условия в съчетание с възможностите за финанисране по подмярка 4.2 „Повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от хранително-преработвателния сектор” е възможност за въвеждане на биологично произведени продукти и къси вериги на доставки.

3. Територията е известен лозаро-винарски район, в който успешно се развиват винарски изби, които в послендите години са най-посещаваното място за дегустация и закупуване на вина в Южна България. Тези три силни страни, в съчетание с наналичието на финансиране по подмярка 6.4 „Подпомагане на инвестиции, свързани с неземеделски дейности на територията на селските райони” и подмярка 4.2 „Повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от хранително-преработвателния сектор”, могат да се използват за акцентиране върху развитието на връзките «лозарство – винарство – туризъм», за създаване на нови туристически услуги и атракции на база винопроизводство, добре запазената природа и автентичния облик на територията, за създаване на еднозначен и разпознаваем имидж, като се използват различни възможности за финансиране на проекти.

4. За да се подобри реализацията на продуктите и суровините от територията е необходимо те да притежават нужното качество и да има целенасочен и ефективен маркетинг, за да се ситуират на определени пазари. До момента тук почти не е използвана възможността за финансиране за създаването на местна териториална марка или учредяването на организации на производители и преработватели като инструмент за отстояване на определени пазарни предимства. В СВОМР се предвижда финансиране по подмерките 4.1 и 4.2 – факт, който ще стимулира земеделските производители да сертифицират земи и продукти и да регистрират географски и продуктови марки.

5. Наличието на интересни местни фестивали, природни и културни забележителности и производство на разнообразни земеделски продукти са предпоставка и условие за паралелно развитие на алтернативен туризъм, комбиниран с традиционни земеделски дейности, като по този начин земеделските стопани ще увеличават доходите си, а собствениците на туристически обекти ще имат избор от местни атракции, свързани с възможноти за преживявания, дегустация на храни и напитки, които да предложат на своите туристи. По този начин се добавя стойност и към двата сектора – земеделие и туризъм, които имат взаимен интерес да се рекламират и подпомагат. За финансиране на такъв тип идеи, за които местните хора са декларирали инвестиционна готовност в СВОМР е планирана подмярка 6.4 „Подпомагане на инвестиции, свързани с неземеделски дейности на територията на селските райони” и подмярка 7.5 и мярка 21.

6. Подпомагане производство на традиционни местни продукти и занаяти– цалапишки бабек, вино от мавруд, бъчварство и популяризирането им в страната и чужбина ще бъде възможно чрез запазените традиции за производство и наличието на финансиране по подмярка 6.4 „Подпомагане на инвестиции, свързани с неземеделски дейности на територията на селските райони“. Подпомагането реализацията на подобни проекти ще затвърди специфичния облик на територията, ще подпомогне запазването на местните традиции и опит и ще привлече туристи в територията с цел дегустация или преживяване на нещо уникално и специфично.

7. Близостта на гр. Пловдив, особено предимство би била Инициативата „Пловдив – културна столица на Европа 2019“, и засиления посетителски интерес за еднодневни или краткосрочни пребивавания в територията е предпоставка за засилване на ефекта от благоприятното местоположение до голям туристически център и близостта до изпращащите туристи центрове чрез подобряване на обществената инфраструктура и повишаване на популярността на територията – за целта е необходимо да се оползотворят в максимална степен наличните природни, културно-исторически и земеделски възможности и да се разработят достъпни атракции, да се изгради опит в обособяването и предлагането на туристически пакети и услуги и да се създадат единни стандарти и правила за качество и предлагане, така че територията да има за създаване на еднозначен и разпознаваем имидж, като се използват различни възможности за финансиране на проекти. От една страна реализирането на подобни идеи е пряко свързано с подобряването на инфраструктурата в територията, което означава максимално сътрудничество с местните администрации и синхронизиране и подобряване на сътрудничеството вътре в самите сектори. Реализирането на идеята за организирането и предлагането на крткосрочни туристически пакети и услуги ще провокира създаването на нови услуги в територията, а в допълнение ще подобри и взаимодействието на територията със съседни територии с развити туристически атракции и имидж. За целта е предвидено финансиране по подмерки 6.4, 7.2; 7.5 и мярка 21.

8. Добрата ресурсна обезпеченост за преработвателната промишленост има водеща роля за местното развитие. Това особено силно касае секторите директно свързани със земеделието – винопроизводство, консервна промишленост, месна промишленост и др. Винопроизводството и консервната промишленост са носители на голяма част от имиджа на територията, и за да се развият и да достигнат европейски стандарти на качество, да се поощри създаването на нови и иновативни преработвателни мощности за производство и обработка на специфични местни суровини, да се подобри достъпът до нови технологии и ноу-хау, в територията ще се използва финансирането по подмерките 6.4 и 4.2 от СВОМР и ПРСР 2014-2020.

Рискове пред развитието – съчетание между СИЛНИ СТРАНИ и ЗАПЛАХИ

1. Богатите природни и културно-исторически ресурси, някои с регионална и национална значимост, и специфичните местни обичаи са заплашени от бавна загуба и унищожаване на ценности поради липса на финансиране за тяхното поддържане, липсата на опит за рекламиране и привличане на посетители, а този процес може да бъде забавен чрез включването им в туристическите продукти в региона и привличане на финансиране за тяхното поддържане и експониране и повишаване на общественото внимание и разбиране, че те са един от най-значимите местни ресурси за развитието на територията;

2. Добра ресурсна обезпеченост на територията и същевременно ниските изкупни цени на продуктите от селското и горското стопанство са голям риск за съкращаване на преработвателни и производствени мощности и увеличаване дела на изоставените земи. От друга страна това води до дъмпинг на цените. Рискът може да бъде ограничен чрез създаване на пазарни предимства за местната продукция, поощряване работата в мрежа между производители и местни преработватели, така че да затвори цикъла суровина-краен продукт и да се запази максимална добавена стойност в територията

3.Възможностите за развитие на алтернативен туризъм в територията на база природното и културно наследство трябва да се използват максимално пълноценно, така че да се ограничи или минимизира заплахата от отлив на туристи към други дестинации в региона и страната. Това може да се постигне чрез предлагане на качествени, автенчични и неповторими туристиески продукти и целенасочен маркетинг и реклама на туристическите възможности на територията

4.Намаляващият интерес към земеделието и горското стопанство, като възможност за трайни доходи, е съществен риск за промяна на селския пейзаж и местната идентичност. Нарастващият процент на изоставените земеделски земи в резултат на липсата на ясна политика на държавата за земеделието в полуплнинските и планиснки райони би могло да се ограничи чрез промотиране на възможностите за развитие на биологично земеделие и пчеларство и включването на земеделието и туризма в общ клъстер, който да гарантира местен пазар на стоките и улугите от територията

Ограничения за развитието – съчетание между СЛАБИ СТРАНИ и ВЪЗМОЖНОСТИ

1. Липсата на маркетинг и реклама за територията, на визия, стратегия или планиране за развитие на туризма, и ограничено разнообразие от туристически продукти и атракции, на иновативни идеи и прилежаща инфраструктура из територията ще попречи на повишаването на качеството на туристическия продукт и изграждане на привлекателен имидж на района, които да привлекат туристи и посетители. Ограничението може да бъде преодоляно чрез разработване на проекти на тема туризъм, за привличане на финансиране за решаване на местни проблеми свързани с туристическото развитие, създаване на условия за обмен на идеи и добри практики с други територии на национално и международно ниво, засилване на взаимодействието между земеделския и туристическия сектор с цел предлагане на общи туристически продукти и привличане на повече туроператори в територията чрез организиране на опознавателни пътувания и др.

2. Липса на пазари за произвежданата в територията продукция и липса на териториална марка за продуктите от земеделието и туризма е съществено ограничение за развитието не само на секторите земеделие и туризъм, но и на територията като цяло. Може да се каже, че в същото време не е оползотворена като възможност близостта на големи логистични центрове като Пловдив и Стабмолийски с цел търсене на нови пазари и участие в борси и изложения. В последните няколко години се организират няколко фестивала около виното и винопроизводството с цел привличане на вниманието върху този ценен ресурс на територията, но подобни мероприятия трябва да станат ежегодни и популярни, за да са ефективни и най-вече всичко, което се демонстира и експонира във територията трябва да носи духа и марката на територията. Пречка за регистрирането на местни марки и тяхното популяризиране е липсата на финансиране за организиране на дейности с рекламна и експозиционна насоченост.

3. Липсата на достатъчно квалифициран персонал в сферата на туризма и ниско ниво на предприемачество в туризма може да бъде преодоляно основно чрез повишаване на професионалната квалификация на заетите и новите предприемачи в туризма с помощта на създаване на тематични програми за обучение по туризъм, създаване на центрове за професионално обучение по туризъм на регионално ниво, отпечатване на учебни помагала в сферата на туризма. За преодоляване на това ограничение МИГ през целия период на реализация на СВОМР ще работи за привличането на средсва и експерти за изграждане на капацитета на заетите в областта на туризма

4. Множеството инфраструктурни и организационни пропуски в сферата на туризма на местно ниво (предимно по отношение на туристическата инфраструктура, липсата на разпространение на информация и привличане на посетители в територията, липсата на социализиране на туристически обекти, занемарени туристически атракции и обекти) могат да доведат до създаване на нежелан образ на туризма, което да се отрази на популярността на района като туристическа дестинация. Западащата инфраструктура определено е заплаха и за икономическото развитие, поради което включването на мерки за нейното подобряване в СВОМР е от ключово значение. Решаването на този въпрос е свързано с поставяне на акцент върху важността на проблема и върху фокусиране на усилията от страна на администрациите и бизнеса за намиране на европейско финансиране за преодоляване на тези проблеми.

5. Неподдържаното и нестопанисвано културно-историческо наследство и загуба на традиции в дългосрочен план ограничава възможността за разработване на нови туристически продукти свързани с местната идентичност и усвояването на средства за тяхното популяризиране.

1. Недостатъчната инициативност на местното население и липса на предприемачески умения са причина за ниската степен на оползотворяване на местните ресурси и малкия процент привлечено външно финансиране за диверсифициране на местната икономика и решаване на ключови местни проблеми. За преодоляване на проблема от съществено значение ще бъде намирането на подходящи канали за разпространението на информация, изграждане на структури в полза на бизнеса, обучения, изграждане на капацитет и разпространение на добри практики.

2.Ниски изкупни цени на селскостопанската продукция, липсата на затворен цикъл ”суровина – краен продукт”, липса на партньорства и взаимодействие между производители и преработватели, липса на пазарни инструменти, вследствие на което земеделските стопани не могат да договорят изгодни за тях цени. Решаването на този проблем може да се осъществи посредством членство в национални браншови организации на земеделски производители с цел защита на техните интереси и сформиране на маркетингови организации на производители по направления. Използване на мярка „Учредяване на групи и организации на производителите” на ПРСР 2014-2020 за финансиране на такива организаци и подобряване на пазарните предимства чрез подмерки 4.1 и 4.2 може в значителна степен да намали проблема.

3. Опасността от размиване на местната идентичност и слабия интерес на младото поколение към традициите и занаятите в територията може да се преодолее чрез привличането на финансови средства за тяхното експониране и създаване на доброволчески практики. Създаването на атрактивен културен календар на територията и включване на местния бит и култура в туристическите пакети и атракции ще привлече вниманието на местните жители и на туристите върху спецификата на територията, а местните хора ще използват специфичния местен облик на територията за привличане на приходи за общността. В тази връзка в СВОМР е разработена специална нова мярка 21 "Съхраняване и развитие на местните идентичности и валоризиране на местното културно наследство“.

4. Множеството инфраструктурни и организационни проблеми на местно ниво може да доведе до влошаване и демотивация от страна на туристическия бизнес и като следствие – намаляване качеството на туристическите продукти и услуги и отлив на туристи. Решаването на този проблем е възможно единствено чрез навременно планиране от страна на местната власт на мерки за развитието на туризма, чрез разработването и изпълнението на съвместни за общините Перущица и Родопи проекти за туризъм, разработване и съгласуване на стратегии за развитието на туризма, дискусии, кръгли маси и обществени обсъждания по темата и учебни посещения в моделни общини в страната и чужбина.

5. Липсата на достатъчно качество и количество на туристическа инфраструктура и актуални туристически продукти и специалисти в сферата на туризма на местно ниво, може да бъде компенсирана чрез изграждане на капацитет и обследване на нуждите на туристите и посетителите в територията и на тази база да се планират бъдещи дейстия и интервенции. За осъществяването на идеи в сферата на туризма трябва да бъдат въвлечени местни специалисти от различни области – историци, етнографи, планинари, представители на туроператори, служители на читалища и др.

6. Основна слаба страна за региона е сравнително ниската производителност на труда. Това се предопределя от една страна от морално и технологично остарялата производствена база в редица предприятия, а от друга от ниското образователн ниво на човешкия ресурс. Допълнителен утежняващ фактор е и преобладаващата част на микропредприятията в територията, които не разполагат със собствени капитали за инвестиране в модернизация и технологично обновление. В този случай използването на възможностите за привличане на свежи капитали от еврофондовете за модернизация и подобряване на материално- техническата база на производствените и преработвателни предприятия би имала ключово значение за подобряване на конкурентноспособността на произвежданите и предоставяни в територията продукти и услуги. За съжеление местните икономически субекти, особено дребните, изпитват трудности в достъпа до кредити за инвестиции и в осигуряването на „собствения” принос при кандидатстване за безвъзмездно финансиране.

7. Комбинацията от занемарените туристически пътеки и маршрути, липса на социализация на съществуващите атракции в територията, липса на маркетинг и реклама за територията в съчетание със силна конкуренция от други дестинации в региона и страната демонстрира и дава форма за проявяване на натрупани с години проблеми като липса на планиране за развитие на туризма в територията, липса на сътрудничество между субектите вътре в туристическия бранш и до капсулиране и налагне на модел на работа от типа „всеки сам за себе си”. Отлагането на решението на подобни проблеми се оформя като сериозна пречка пред развитието на туризма в територията и диверсификацията на местния икономически профил. МИГ би могла да допринесе много за подобряване на сътрудничеството между администрациите и бизнеса, което ще се отрази освежаващо на инвестиционния микроклимат и в карайна сметка основните играчи

територията ще седнат да планират заедно развитието й.

Основните рискови фактори, препятстващи социалната интеграция и формиращи основните рискови групи са: високият процент на неграмотност и слабограмотност сред подрастващите и трудоспособното население, отпадане от училище и формалното преминаване от клас в клас, отсъствие на ориентация към образование и квалификация, което ги поставя в неравностойна позиция на пазара на труда; принадлежност към етнически общности в неравностойно положение в резултат на многодетство, непълни семейства и семейства от непълнолетни, което обуславя тенденцията за неглижиране на децата и настаняването им в институции; трайна липса или недостатъчни собствени доходи, което води до висок процент на противообществени прояви сред деца и възрастни; застаряване на населението и трайното увеличаване на самотните възрастни хора, неспособни да се справят с ежедневните си потребности.

От казаното по-горе става ясно, че факторите си влияят взаимно, т.е. има взаимодействия между тях, които пораждат риск за различни групи от населението на територията, които следва да бъдат обект на въздействието на настоящата Стратегия. За да се превъзмогне ситуацията на риск за индивида е необходимо да се подкрепя и семейството му, тъй като често хората в риск поставят цялото семейство/домакинство в риск.

Българската етническа общност е най-многобройната на територията на МИГа. При нея съществува риск главно за хората с увреждания и възрастните самотно живеещи, особено в по-малките населени места. Най-уязвима етническа общност е ромската. За нея са характерни липса или ниско образование, висок процент на трайно безработни лица и цели семейства, липса на трудови навици и желание за постоянна работа, многодетни и непълни семейства, липса и изключително лошо състояние на жилищния фонд, липса на трудов стаж и пенсии, висок процент на неглижирани и отпаднали от образователната система деца, висока раждаемост сред малолетни и непълнолетни, основна рискова среда за изоставени деца. Следващите по-малобройни и уязвими етнически общности са турците. През последните години в съответствие с Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 -2020 г.в национален мащаб, на областно и на общинско се наблюдава процес на планиране и нарастващ интерес към проблемите на ромския етнос, както от страна на държавните органи и институции, така и от страна на общините, областните администрации и неправителствени и други организации. На територията на МИГ обаче липсват тези практики.

Налице е стремеж да се преодолее основния недостатък в досегашната практика да се работи “на парче”, без да се осъществява добра координация между различните органи и институции, които имат отношение към процесите на интеграцията на ромския етнос.

Реализираните досега многобройни проекти, свързани с интеграцията на ромите са слабо ефективни, тъй като представляват пилотни дейности без приемственост и всеобхватна насоченост.

Необходимо е да се предприемат мерки за забавяне темповете на намаляване на населението и стабилизирането му в дългосрочен план, чрез мерки, насочени към създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца; увеличаване на средната продължителност на живота; значително намаляване на броя на мигриращите образовани млади хора в репродуктивна възраст и да се търсят възможности за подобряване на образователната и професионалната структура на ромската етническа група.

За да се постигне това е необходимо успоредно с демографските мерки да се работи активно и за увеличаване на относителния дял на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на лицата с основно и по-ниско образование.

Особено внимание трябва да се обърне на възрастовата и образователната структура на работната сила, като се цели намаляването на броя на регистрираните безработни с ниска степен на образование и намаляването на равнището на безработица в селата.

За да не се допускат диспропорции в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването на някои села трябва да се разработят програми и да се предприемат поредица от мерки, които да ограничат негативните тенденции на обезлюдяване. Освен това трябва да се поощряват всички инициативи, водещи до подобряване на социално-икономическата среда в селата и осигуряването на по-добро качество на живот на селското население. Сериозна възможност в това отношение дава развитието на туризма в тези населени места.

Трябва да се търсят начини и да се прилагат разнообразни подходи за привличане на местни и чуждестранни инвестиции, за да се разкриват нови работни места и да се създават условия за професионална и трудова реализация на населението на територията, особено на младежите. Успоредно с това трябва по-ефективно да се използват съществуващите програми за подобряване на професионалната квалификация и преквалификация, за да се осигури необходимото качество на човешкия ресурс на територията.

За да се реализират голяма част от направените предложения е необходимо общините със своите действия и решения да се превърнат в партньор на бизнеса, като го подкрепят в основните инициативи, осигуряващи заетост. За целта трябва да се осигури и включването на значително по-широк кръг работодатели в разработването и реализирането на проекти, планиращи допълнителна трудова заетост.

Ресурси трябва да се търсят и в разрастването на растениевъдството и животновъдството, като се засилва процесът на намаляване на необработваемите ниви, развива се земеделието и се увеличава броят на отглежданите животни, чрез които дейности да се откриват работни места хора с по-нисък образователен ценз.

Доброто стратегическо местоположение на двете общини може да ги превърне в успешна туристическа дестинация, което ще стимулира развитието на услугите, а това е предпоставка за превръщането им във важен стимул за местната икономика и за увеличаване на заетостта. За целта е необходимо да се модернизира и реконструира общинската пътна мрежа, да се обнови материалната база на транспорта и да се подобрят транспортните връзки между населените места на територията.

Развитието и разширяването на социалните и здравни услуги, търговската мрежа, увеличаването на финансовите, застрахователните и други съвременни услуги, които да се предлагат на населението, фирмите и гостите на територията би разширило възможностите и предпоставките за развитие на туризма и заетостта като цяло.

4. 
   Цели на стратегията:
   (не повече от 10 страници)
   

1. 
   Цели на стратегията и приоритети за развитие на територията:
   

Конкретизирането на целите в СВОМР е основано на експертно обследване на профила на територията, анализиране на силните и слабите страни за развитие и връзката им с идентифицираните възможности и заплахи. В процеса на планиране на всички етапи чрез подхода „отдолу-нагоре" бяха въвлечени заинтересованите страни от територията, така че да се гарантира постигането на желаната визия за развитие в периода 2016-2020.

Територията на „МИГ Перущица, Родопи" обхваща земи с висока природна стойност на ландшафта. От социално-икономическа гледна точка тя страда от типичните проблеми на периферните крайградски зони, включително липса на определени услуги, остаряла инфраструктура, липса на развлечения и др. Въпреки, че в района все още водещ отрасъл е земеделието, Стратегията цели главно разнообразяване на икономическите дейности. По специално тя се опитва да използва по-добре и по-смислено природните и културни ресурси на територията като стимулира развитието на устойчив туризъм, конкурентноспособно земеделие, с акцент върху лозарство и овощарство, и насърчване на местното предпиемачество като ключови инструменти за разнообразяване на селската икономика и повишаване качеството на живот.

Освен до по-пълноценно усвояване на ресурсите, СВОМР ще допринесе за по-доброто имиджово и пазарно позициониране на територията и създаване на по-добри възможности за заетост при всички социални групи. Природните ресурси ще бъдат използвани оптимално, по начини, които не вредят на околната среда, които използват всички възможности и които ограничават негативните фактори. При обследването на ситуцията в територията стана ясно, че в сянката на популярния съседен Пловдив, туристическия сектор през последните години почти не се е развил. Въпреки голямата природна стойност на района и разнообразието от културно- историческо наследство, той трудно се конкурира с други туристически дестинации, най-вече поради липса на туристическа инфраструктура и подходящи маркетинг и реклама. В резултат на анализа на територията и анализите на отделни икономически и социални компоненти и ресурси, местната общност е избрала и планира да насочи усилията си чрез СВОМР в областите устойчив туризъм и конкурентноспособно земеделие, с приоритет лозарство и овощарство. Развитието на сектора земеделие ще се обвърже със стимулиране производството на продукти, предимно от местни суровини, и затваряне на „преработвателно-производствения цикъл", което ще задържи максимална добавена стойност в територията.

Ускоряването на процеса по въвеждане на иновации и модернизация на технологичня парк, паралелно с повишаването на квалификациите и уменията на местните хора, ще има положителен ефект върху местната икономика и производството на висококачествени местни продукти.

Основните цели на Стратегията на СНЦ „МИГ Перущица - Родопи“, дефинирани със съгласието на местната общност, са свързани с постигането на хармонично, балансирано и устойчиво развитие. Стратегическата рамка е дефинирана съобразно резултатите от социално-икономическия анализ на територията, идентифицирани потребности на местното население и в синхрон с европейски, национални и регионални политики за развитие на селските райони. СВОМР е динамичен документ, който има възможност да бъде допълван и актуализиран, съобразно промени в приоритетите на териториалното развитие, както и промени, свързани с националното и европейското законодателство.

Стратегията показва иновативност като набляга на вазимнообвързано и допълващо се развитие на туризма и екологичното земеделие в теритроията, така че да се задържи максимална добавена стойност и в двата сектора. Постигането на Стратегическата цел е базирано на изпълнението на 4 приоритети, отразяващи плановете на заинтересованите страни в територията:

Приоритетите, въпреки спецификата си, са взаимодопълняеми.

Диверсифицирането на земеделието и разнообразяването на икономическите дейности, подобряване конкурентоспособността на местните продукти и услуги ще създаде пазарни стимули и предпоставки за запазване на земеделието като важен елемент от живота в територията, ще съхрянят специфични производства, кухня и като цяло ще се запази облика и ландшафта - неделима част от нейния имидж и привлекателност. Продуктите от земеделието и развитието на туристически атракции ще допринесат за разнообразяване на туристически услуги, което от своя страна ще създаде условия за удължаване на туристическия престой в територията и намаляване на неговата сезонност. Всички интервенции неминуемо ще допринесат за подобряване благосъстоянието на общността, ще се намали миграцията към по-големите градове и чужбина и ще задържи повече квалифицирани кадри и творци на местно ниво.

СВОМР на СНЦ „МИГ Перущица - Родопи“ има едновременно надграждащ и свързващ ефект - от една страна планираните цели и приоритети за развитие в голяма степен кореспондират със заложените такива в плановете и стратегиите на двете общини, но с тази разлика, че по ВОМР планирането е направено на база детайлно обследване на територията, валоризация на ресурсите, реално оценени местни нужди, и осигурено финансиране. Предвидените в СВОМР интервенции ще подсилят ефекта от реализацията на предходни проекти и инициативи и ще добавят стойност към тях, както е в случая с някои от провеждащите се местни фестивали - в СВОМР се предвиждат дейности, за създаване на атракции и промотиране на съществуващи такива - ще се популяризират съществуващите фестивали, ще се подпомогне развитието на нови. Културните инициативи ще се обединят в общ културен календар, като за целта е разработена специална мярка 21 "Съхраняване и развитие на местните идентичности и валоризиране на местното културно наследство“.

СНЦ „МИГ Перущица - Родопи“ планира в резултат на изпълнението на СВОМР и описаните по-горе интервенции да постигне 9 Специфични цели, които индикират конкретните намерения за реализиране на определени дейности и интервенции, които да доведат до постигане на желания резултат - конкурентноспособно развитие на територията.ята за местно развитие на територията на МИГа предвижда изпълнението на следните специфични цели по приоритети: