З А К О Н 3 ПРИКРИВАЙТЕ ПЛАНОВЕТЕ СИ

ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Нинон дьо Ланкло - най-прочутата куртизанка във Франция през XVII век - мълчаливо слушала изповедта на маркиз Дьо Севине, който разпалено споделял огорчението си от безуспешните си опити за ухажване на някаква прелестна, но недостъпна млада графиня. Шестдесет и две годишната Нинон дьо Ланкло отлично владеела всички тънкости на лю- бовната игра, докато маркизът бил едва двадесет и две годишен— красив, елегантен, но безнадеждно неопитен в романтичните преживявания. Отначало Нинон се забавлявала с разказа на младежа за неговите провали, но накрая решила, че положението е станало нетърпимо. Не понасяла мъжката некадърност, особено когато се касаело до деликатната мисия да бъде съблазнена една млада красавица. Затова решила да приюти под крилото си младия обезверен ухажор. Първо той трябвало да проумее, че любовната задявка прилича повече на игра, отколкото на невинно забавление, и да приеме, че очарователната графиня му напомня за крепост, чиято обсада той трябва да планира като мъдър и опитен пъл- ководец. Изискало се всяка стъпка да бъде грижливо и внимателно планирана, като не се пропуска нито една подробност, дори и най-незначи- телните нюанси в поведението.
Докато инструктирала маркиза с какво най-напред да се заеме, Нинон не забравила да му спомене, че той трябва да подходи към графинята с привидно безразличие, дори с нехайство. Следващия път, когато двамата млади се озоват сами, повторила му тя, той трябва да се опита да убеди графинята, че иска да бъдат само приятели и че въобще не се стреми да стане неин любовник. Така нейното съзнание щяло да бъде насочено в напълно погрешна посока. Графинята вече не би могла да се надява, че той винаги ще се интересува живо от всичко, което е свързано с нея - освен ако не е прекалено загрижен за тяхното безкористно приятелство.
Нинон умеела да планира далеч напред във времето. След като графинята първоначално бъде смутена и объркана, ще дойде времето за втората фаза от плана
- да се събуди ревността й. При следващата среща, по време на поредния пищен бал, даван от кмета на Париж, маркизът трябвало да се представи пред графинята именно като галантен кавалер, под ръка с нова, напълно непозната за околните дама, не по-малко прелестна от графинята, и заобиколен от още няколко от най- бляска- вите парижки красавици. Така не само щяла да бъде предизвикана рев- ността на графинята, но и щяло да стане очевидно за всички присъстващи знатни особи, че маркизът е желан и търсен от немалко млади дами. Наистина, дори и за опитната Нинон не било много лесно да обясни замисъла си пред маркиза, но тя проявила небивало търпение, докато му изтъквала, че всяка жена, която се интересува от някой мъж, непременно ще обръща внимание и на отношението на другите жени към него. Така
45

той не само щял да повиши ценага си пред нея, но и ще я предизвика тя да се опита да го отмъкне от съперниците си.
След като графинята бъде обзета от ревност и любопитството й бъде пробудено, следвал решителният момент за залагането на капана. Според съветите на Нинон маркизът трябвало да престане да посещава местата, в които досега те двамата са се срещали, а след това неочаквано да започне да се появява в салоните, където дотогава кракът му не бил стъпвал, но за които се знаело, че са сред предпочитаните от графинята светски прояви. Крайната цел била тя да се убеди, че не може да предвижда ходовете му. Всичко това би трябвало да я смути емоционално, което е едно от необходимите условия за успех на следващата фаза - нейното съблазняване.
Планираните ходове били изпълнени през следващите няколко седмици и
Нинон със задоволство следяла напредъка на маркиза. Многобройните й светски познати охотно споделяли с видната матрона последните салонни клюки - младата графиня все по-сковано се усмихвала на остроумията, с които я засипвал маркиз
Дьо Севине и по-внимателно се вслушвала в разказите за последните му завоевания, които не й били спестявани от приближените на Нинон дьо Ланкло.
Дори се появили слухове, че графинята внезапно започнала да разпитва за него своите приятели и даже да търси покани за светските салони, в които неговото присъствие било обичайно. Нинон вече радостно потривала ръце, уверена, че младата жена ще попадне в клопката и ще се поддаде на обаянието на маркиза.
Очевидно било само въпрос на време, само няколко седмици, най-много месец или два, когато крепостта щяла да падне, ако всичко продължавало да се развива според плановете й.
След няколко дни маркизът бил поканен на прием в дома на графинята.
Двамата млади останали сами. Внезапно той се показал като съвсем друга личност
- този път действал според собствените си емоционални импулси и напълно забравил за мъдрите напътствия на НинОн. Поел ръцете на домакинята в своите и набързо й се обяснил в любов. Младата жена изглеждала леко смутена - реакция, неочаквана от пламенния влюбен. След това обаче заговорила хладно и подчертано учтиво, извинила му се, че засега не може да му обръща повече внимание, и старателно отбягвала настойчивите му погледи. Дори не му пожела
„лека нощ“, когато маркизът най-после решил, че трябвало да напусне дома й. При всеки следващ опит за среща той неизменно получавал обезкуражаващия отговор:
„Младата господарка не е в къщата!“ Когато все пак накрая се срещнали на поредния светски прием, и двамата се чувствали доста неловко. Магията била окончателно провалена.
ТЪЛКУВАНЕ
За Нинон дьо Ланкло не съществували тайни в любовното изкуство. Нейни любовници били най-видните писатели, мислители и политици от
46

онази епоха - прочути личности като Ларошфуко, Молиер, кардинал Дьо Ришельо.
За нея съблазняването било детинска игра, която играела с ненадминато умение. С напредването на възрастта й нараствала и репутацията й - най-прочутите родове от френската аристокрация изпращали при нея синовете си, за да се обучават в тънкостите на любовното ухажване.
Нинон прекрасно знаела, че мъжете и жените са много различни, но когато се стигало до фазата на съблазняването, всички се държат еднакво - със сърцето си те долавят, че са съблазнявани, но се поддават на играта, понеже се наслаждават на удоволствието да бъдат обекти на нечие внимание. Най-важното е тази наслада да бъде удължавана колкото може повече, затова всеки от нас е готов да позволи на другия да го отведе в царството на приказките. Но всичко при съблазняването зависи от внушението. Не бива да разкривате намеренията си директно, с прями думи. Вместо това трябва да прикривате целта си. За да подчините някого на волята си, той или тя трябва да бъде смутена, объркана, стресната. От вас тогава ще се иска само да закодирате по-старателно действията си - да изглеждате колкото е възможно по-заинтригуващ в очите на партньора, дори и като се преструвате на увлечен по съвсем друг обект (който играе само ролята на примамка), след това да симулирате пълна незаинтересованост и така нататък до безкрай. Подобен подход не само ще смути обекта на вашите домогвания, но и ще го възбужда и настървява.
Да се опитаме да погледнем от друг ъгъл на поучителната история за маркиза и графинята. След първите ходове на маркиз Дьо Севине младата дама доловила, че той играе някаква игра, но нямала нищо против една толкова очарователна игра.
Не знаела какво точно е възнамерявал той спрямо нея, ала именно това било най- интригуващото в цялата история. Тя е следила все по-напрегнато всяка негова стъпка, изпълнена с нетърпение да отгатне какво още предстои да се случи. Дори се е забавлявала, когато го е ревнувала или когато е била огорчена от постъпките му, защото понякога всяка емоция, дори и да е отрицателна, е за предпочитане пред осигуреното, но прекалено скучно ежедневие. Може би маркизът е имал някакви тайни помисли - както при повечето мъже. Но тя е искала да изчака и да се увери сама в това и дори е била готова да чака достатъчно дълго.
Обаче в мига, в който маркизът промълвил фаталното „Обичам ви!“, всичко се променило. Повече нямало игра със загадъчни ходове - оставала само голата страст, лишена от артистичност. Намеренията му вече били напълно разголени пред нея - той се опитвал да я съблазни. Тя го видяла в изцяло нова светлина.
Всичко в техния роман, което дотогава я очаровало, сега й изглеждало грозно и подло. Графинята се почувствала крайно неловко. Почувствала се... използвана.
Вратата се захлопнала под носа му и никога повече не се открехнала за него.
47

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: