Съдържание увод закон №1

за отмяната на
дуела.
„АНЕКДОТИ“, КЛИФТЬН
ФЕЙДИМЪН, 1985 г.
ЛЪЖЕЦЪТ
Имало едно време
един арменски цар,
който бил много
любопитен и
непрекъснато жа-
дувал за все нови и
нови развлечения.
Веднъж царят изп-
ратил свои весто-
носци из цялото си
царство със следно-
то послание: „Слу-
шайте царската
воля! Който от вас
успее да докаже пред
нашия цар, че е най-
отявленият, най-
дръзкият и най-
хитрият лъжец в
цяла Армения, ще
бъде възнаграден с
ябълка от чисто
злато, която
нашият велик
господар лично ще му
връчи!“ Хора от
всички краища на
царството започнали
да се тълпят пред
портите на двореца
и нетърпеливо
напирали да се
доберат до
тропната зала,
където трябвало да
бъде проведено
необичайното със-
тезание. Струпали
власт дотогава не бил удостояван нито един от великите московски князе.
Иван Грозни трескаво търсел изход от безна- деждната обстановка до сутринта на 3 декември 1564 г.
Тогава жителите на Москва станали свидетели на странна гледка - стотици шейни били подредени на площада пред
Кремъл. Слугите припряно товарели съкровищата от дворцовата хазна и от покоите на Иван IV заедно с хранителните припаси от избите на двореца. Московчани не можели да повярват на очите си - Иван IV, съпроводен от всички свои придворни, изоставял двореца и дори сто- лицата! Без никакви обяснения царят се настанил в едно глухо селце на юг от Москва. Цял месец след това удивително събитие Москва била обзета от ужас - всички се опасявали, че Иван IV е решил да отстъпи престола от страх да не загуби главата си, когато жестоките боляри превземат цялата власт в страната. Търговците побързали да затворят магазините си. По улиците кръстосвали необуздани тълпи, които грабели, а сетне палели навред, като убивали всеки, който се опитвал да им се противо- постави. Вече било опасно да се живее в Москва. Едва на
3 януари 1656 г. пристигнало послание от великия московски княз Иван, в което се обяснявало, че той повече не можел да търпи безчинствата на болярите и затова решил завинаги да се откаже от престола.
Прочетено пред многохилядната тълпа на площада пред Кремъл, това прощално послание обаче имало много странен ефект: търговците и останалото простолюдие обвинили за всички несгоди не Иван IV, а коварните боляри - ненавиждани от десетилетия от простия народ заради тяхната алчност, надменност и жестокост.
Разярени тълпи залели улиците, проехтели гръмки закани за кръво- жадна разправа с дворяните, които побързали да се изпокрият вдън земя. Набързо била подготвена група от първенците на града - най-богатите търговци, видни представители на висшето духовенство и дори на тези от дворяните, които досега не смеели да се противопоставят на Иван IV, - за да го помолят в името на Свещената Рус отново да заеме трона си в Кремъл. Иван IV ги изслушал в селото край Мос-
434

ква с характерното за него каменно изражение, но не прекършил волята си. Едва след няколко дни предложил ново решение, и то чак след като в това доскоро никому неизвестно селце се изредили пратеници от всички съсловия: или да му се закълнат като абсолютен монарх, цар-самодържец, който ще има пълните права да управлява, както намери за добре, или да си търсят нов пастир.
Изправени пред драматичния избор между кървава гражданска война и прекланянето пред неограничения царски деспотизъм, почти всички съсловия в Московското княжество одобрили решението да имат силен цар с непоклатима власт. Иван Грозни склонил да се върне в
Москва и да се заеме с възстановяването на реда чак през февруари. Церемониалното шествие било много тържествено и внушително. Руснаците повече нямали право да се оплакват, защото сами си избрали да живеят при деспотична власт.
ТЪЛКУВАНЕ
Иван IV Грозни бил изправен пред много труд- на за решаване дилема - да отстъпи пред натиска на болярите за него било равносилно на смъртна присъда. Но другата възможност означавала страната да бъде хвърлена в братоубийствена гражданска война, заплашваща с пълно опустошение на Великото московско княжество. Дори ако
Иван IV би успял да излезе победител в това масово кръвопролитие, страната щяла да бъде толкова изтощена и омаломощена, че тенденцията към разцепление лесно би могла да надделее над стремежите към укрепване на централизираната власт. Дотогава младият Иван Грозни се справял успешно с всички препятствия благодарение главно на умението си да напада изненадващо, смело и съкрушително. Но сега подобна стратегия би се оказала пагубна най-вече за самия него - колкото по-свирепо се нахвърли върху своите многочислени противници, толкова по-яростна ще е тяхната ответна реакция.
Класическият метод, при който вие се опитвате да демонстрирате превъзходството си над противника, има една основна слабост - много често

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: