Стипендия “JobTiger” 2006/2007 – Защо съм студент? Есе на тема защо съм студент

Есе на тема

студентка III курс спец.Изкуствознание

Национална Художествена Академия


София, 2006

Главната причина за избора да се следва висше образование рядко се формулира като въпрос и отговор в съзнанието на кандидатстващите. В суматохата, напрежението и емоциите около изпитите едва ли са много ентусиастите, питащи се какво всъщност се крие зад така разпространената категория “студент” и защо младият човек води такава напрегната борба в името на няколкогодишна принадлежност към конкретно учебно заведение.

Дали това е особена титла или социален статус, маркиращ пред обществото желанието ми за израстване и самоусъвършенстване, или е просто термин от образователната система? Дали животът ми като студент обогатява развитието ми като човек и професионалист, или остава запечатан единствено в автобиографията ми и в спомените на родителите за блестящо положените приемни изпити? До колко днес е значима и достойна тази “професия”, живеейки в ситуация, в която информираността, тясната специализация, находчивостта и широките възможности за работа не са приоритет само на вишистите и не могат да бъдат гарантирани от наличието на диплома?

В хода на обучението в Националната Художествена Академия често си задавам въпроса “Защо съм студентка?”, насищайки го с различни, често противоречиви нюанси и чувства – от гордост, самоувереност и удоволствие до съмнение, неудовлетвореност и пълна самоирония. Ето защо, няма да е уместно и правдоподобно да отговоря на него със спомените за еуфорията около първите контакти с аулата, преподавателите, колегите, или с идеализираната представа за свободата, волята и самостоятелността на студента, с която всеки бивш абитуриент пристъпва прага на лекционната зала.

За мен отговорът на въпроса “Защо съм студент?” се съдържа именно в присъствието на всички онези разнопосочни емоции и коменари около обучението. Сами по себе си те са свидетелство за уникалността на позицията – студент, за възможностите, които тя предоставя на всеки млад човек, който има желание да се доизгради и оформи в условията на една междинна, но съвършено нова и обещаваща среда.

Подобно на повечето въпроси, започващи със “Защо”, и този няма еднозначен, а още по-малко правилен или точен отговор. До момента в моето съзнание са формулирани редица основания за избора ми да следвам висше образование. Те са украсени с много идеи за професионална реализация, мотивирани от опита и управлявани от личната ми увереност и амбициозност.

Студентка съм, преди всичко защото искам. В този кратък глагол е вложено едно от най-съществените вродени качества на човека – умението да желае, и е напълно логично да бъда водена от него. А искам, защото вярвам в необходимостта от висшето образование по пътя към обособяването на истински специалисти в отделните сфери на живота и подобряването на тяхното качество. Несериозно е да се смята, че всички студенти се превръщат в обещаващи професионалисти, но пък именно работата в колектив възпитава наблюдателността, конкурентноспособността и умението да общуваш, обменяш и представяш себе си и останалите.

Студентка съм, защото открих специалност, отговаряща на интересите, потребностите и харектера ми, която позволява разгръщане на индивидуалния потенциал и отстояване на авторска позиция в работата. Едва ли има по-приятен момент от осъзнаването, че си част от нещо желано, от процес, който можеш да проучваш, усвояваш и дори след време да моделираш и използваш. Наблюденията над специалността са ключов момент, в оформянето ми като личност, която умее да преценява и достига необходимите за развитието си критерии.

Именно в тази наблюдателност се крие и едно от главните преимущества на студента.

Тя се възпитава непрекъснато, карайки ме да избирам нужното и правилното от получената информация, давайки ми свободата да отстоявам позицията си.

Моето учебно заведение е своеобразно работно място и среда на живот, където обаче грешките са поправими и дори наложителни. Рисковете, които поемам с всеки проект, задача и лекционен ден са разнообразни, изпълнени често с усещане за непосилност, но за тях винаги има решение и развръзка. В това специфично пространство аз имам шанса да избирам, да провокирам, да търся и намирам отговори на въпросите извън него. Свободата на действие и интерпретация на задачите ме прави по-уверена в предизвикателствата на ежедневието ми, мотивирайки необходимостта ми от информация и опитите за професионална изява извън границите на учебното заведение.

С няколко думи за мен това е особена форма на научно и житейско образование, чиито материал се усвоява с кратки, но изключителни важни битки на малки фронтове. Резултатът и победата тук зависят единствено от индивидуалната упоритост, възможности и темперамент, които човек развива в желаното количество и съотношение.

На чисто професионално ниво именно в залите на висшите учебни заведения се провеждат много специализирани срещи с работодатели, лекции и събития, свързани с конкретни проблеми около реализацията на студентите. Те дават ясни сведения и идеи за бъдещите занимания, възможности и особенности на професията. Присъствието ми като студент на подобни мероприятия дава възможност за активно участие, проверка и съпоставка на възможностите с критериите за работа.

Не трябва да пропускам факта, че точно на такава среща получих още едно уместно “защото...” на въпроса “Защо съм студент”. Истината е, че висшето образование ми дава огромен набор от основни и общовалидни знания, които лесно мога да пренебрегна в индивидуалното си самоусъвършенстване и специализация. Те са систематизирани в учебна програма и предлагат информацията, над която мога много по-уверено да изграждам и доказвам своите тези и идеи в бъдеще. Тези знания, колкото и банално да звучи, изграждат крайно необходимата основа, върху която мога да трупам и интерпретирам своите съвременни, динамични и неутвърдени още наблюдения.

Студентка съм, защото желая да използвам максимално тези няколко години, в които имам единствения по рода си шанс да работя само и единствено за своето развитие. Това уникално време ми предлага нови контакти, приятели, предизвикателства, навици, рискове, знания, умения, конфликти, успехи…и всичко това може да се случи в един ден, в една стая, в един автобус, офис или кафене. Студентският живот е динамичен, разнообразен, изпълнен често с крайни и необмислени действия, които обаче водят до траен и незаменим опит. Най-невероятното и хубавото в случая е, че всички личности, институции, авторитети и съоръжения, имащи отношение към студента също работят за неговото(моето) израстване, макар и по различен начин. Доказателство за това твърдение може да се открие в отношението и функциите им:

1. 
   Преподавателите – или доказаните вече специалисти са своеобразен извор на многостранна информация. Техните познания, излъчване, поведение и отношение оставят ежедневно разнообразни следи в светоусещането ми, свързани с изграждане на личната ми представа за професионализъм.
   
2. 
   Административните институции във висшето учебно заведение – или онези кабинети, около които се събират студенти в периодите на записване, заверки на семестри, подаване на документи, стипендии, проекти и т.н. Колкото и да е странно тази страна на образованието е също толкова очарователна и имаща пряко отношение към индивидуалното ми израстване. От посещенията си там успях да възпитам у себе си завидно търпение и умение за бърза реакция, ясни въпроси и адекватни решения във всякакви ситуации. Наред с това допълних значително знанията за студентските си права и подобрих умението да ги отстоявам.
   
3. 
   Библиотеките – това пък са местата, на които усъвършенствах способността си за концентрация, системно търсене и набавяне на знания, както и широките възможности за контакти с други студенти, чрез изкуството на тихия разговор.
   
4. 
   Ксероксът – или едно от най-използваните технически съоръжения в университета след кафемашината и компютрите. Мисля че всеки студент дълбоко оценя огромното съдействие и помощ на тази машина по пътя към набавянето и усвояването на знания. Не трябва да се пропуска и факта, че периода на копиране винаги е чудесна възможност за създаване на контакти, приятелства, начало на полезни разговори или просто обмен на лекции.
   

Като студентка аз имам шанса да разполагам с няколко години, в които да изградя себе си като конкретна личност, да избера средата си на развитие и да поставя основите на избраното от мен бъдеще. За съжаление в живота няма гаранция за успешна реализация в каквато и да е сфера, но участието ми в избраното от мен висше учебно заведение е сигурен знак за стремежа ми към по-висок стандарт.