Слово на президента Георги Първанов на тържествен митинг заря по случай 135-та годишнина от Априлското въстание

Както всяка година на този ден, така и днес сме се събрали за едно родолюбиво тържество. Именно тук, защото всички ние добре съзнаваме, че това свято място - площад „20 априлий” - е мястото, където най-добре може да усетим, да осмислим посланията на героите от април 1876 година, да отворим сърцата си, за да уловим възторга на хората, които са видели обявяването на привременното правителство, да притихнем в мълчание, за да чуем мощния глас на въстаническия лидер Георги Бенковски. Да склоним глава в знак на дълбока почит към героите, които положиха пред олтара на отечеството всичко, което имаха – сили, воля, енергия, имот и живота си дори.

Април 1876 година е онзи предел, онази граница, която българският народ премина, за да покаже и на Европа, но и на себе си, че връщане назад няма. Въстаниците буквално зарязаха всичко, за да се хвърлят в една революция отчаяна, но не авантюристична, не безперспективна. Всички знаем, че въстанието беше жестоко потушено, десетки хиляди са убитите въстаници, над тридесет хиляди са невинно погиналите жени, деца и старци.

Трудно биха могли да се опишат разрушените български села, но именно от тези изпепелени български селища се възкреси нашата национална идентичност, нашето национално самочувствие. И което е още по-важно може би - възкръсна идеята за българската държавност. Защото всички те - от апостолите до най-обикновените въстаници, посветени в делото - имаха съзнанието, че са носители на идеята за възраждането на българската държавност. Това, което те направиха показа на Европа, че тук на Балканите, както го беше казал великият Виктор Юго, има една малка, но героична нация, която заслужава своето право на свободен живот.

Със своята саможертва въстаниците, героите от април 1876 година спечелиха много приятели, които не просто ни утешаваха, а откровено, силно, категорично ни защитаваха. Защото те виждаха, че подвигът на априлските въстаници е не просто проява на национално самочувствие, но и силна, категорична заявка за връщането ни на европейската политическа карта.

Разбира се, въстанието беше чисто българско дело. Неговите успехи, преди всичко морални, исторически, не толкова военни, станаха възможни заради това, че ние, българите, излязохме задружни срещу стихията на империята. В тези думи може да прочетете, да доловите послания на българските възрожденци от Захари Стоянов до Васил Левски. И всички те, както и да са го казвали, са имали едно ясно и категорично послание, че преди да поискаме външна помощ и подкрепа, трябва да си свършим сами работата.

Драги сънародници, въстанието в истинския смисъл на думата е свято дело. Вижте само символите, знаците, факта, че ръководителите на революционните окръзи ги наричаха апостоли. Вижте посланието в онова, което се случи преди броени дни с канонизирането на мъчениците от Баташкото клане. Всички те от Батак и Перущица, от Панагюрище, Копривщица, Клисура, Брацигово, Стара Загора. Не бих могъл да изброя онези десетки български селища, които родиха мъчениците. Мъченици в името на българската кауза. Кауза, сплотила народ и вяра в едно.

Всички ние добре разбираме, уважаеми дами и господа, че участниците в Априлското въстание биха могли, поне една немалка част от тях да се спасят поединично, но никой не го е направил. Те са тръгнали да спасяват всички. Тръгнали са на бой последен срещу потисника за един свободен, по-добър живот, на чест и достойнство. И са претърпели най-тежкото военно поражение, печелейки най-голямата политическа победа в новата ни история. Жертвали са себе си, за да можем ние, техните наследници и бъдещите поколения, никога да не усещаме, да не осъзнаваме себе си като жертви. Да пишем сами своята история, а да не оставяме на друг да ни я дописва или да ни я променя.

В този смисъл, драги сънародници, Априлското въстание е не само славна страница от нашето богато минало. Априлското въстание е част от националната ни съдба. То е част от българския дух и винаги ще бъде така, когато искаме да укрепим своята вяра в доброто бъдеще на българската нация.

Дълбок поклон пред светлата памет на героите!