Служба за демократични институции и човешки права република българия президентски и местни избори



страница4/11
Дата15.01.2018
Размер0.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

VІ. РЕГИСТРИРАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ


За да участват в президентските избори, политическите партии, коалиции и инициативни комитети са длъжни да се регистрират в ЦИК.30 За регистрацията се изисква депозит от 10 000 лева и с минимум 7 000 подписа за подкрепа. Един избирател може да се подпише за подкрепа само в един списък, а Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството има задължението да проверява валидността на личните данни на подписалите. За разглежданите президентски избори ЦИК регистрира 21 партии, 1 коалиция и 6 инициативни комитета. На един инициативен комитет бе отказана регистрация поради нередности в списъка с подписи.31 Осемнадесет партии, коалиция и комитети в крайна сметка внесоха кандидатури за президент и вицепрезидент, всички от които бяха регистрирани в ЦЕК в един приобщаващ процес.

За участие в общинските избори, партиите и коалициите следва да се регистрират както в ЦИК, така и в Общинските избирателни комисии на общините, в които желаят да участват. Също така, могат да се сформират местни коалиции и инициативни комитети,32 които се регистрират в съответните ОИК. ЦИК регистрира 73 партии и 1 коалиция за местните избори, а ОИК регистрираха 506 мести коалиции и 683 инициативни комитета.33 За местните избори бяха регистрирани общо 51 928 кандидати.34 Регистрацията на местни коалиции бе повод за редица обжалвания, понякога въз основа на технически грешки в документите за регистрация; някои от тези случаи бяха решени едва няколко дни преди изборния ден.35


VІІ. РЕГИСТРИРАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ


Въпреки че ЦИК упражнява надзор върху провеждането на изборите, тя на практика няма отговорности по отношение на избирателните списъци. Избирателните списъци се извличат от националния регистър на населението, поддържан от ГРАО, по постоянен адрес на избирателите. Според последното преброяване, проведено през февруари 2011 г., населението на България е 7 364 570. Броят на гласоподавателите, регистрирани за президентските избори, бе 6 873 589 за първия тур и съответно 6 910 491 за втория тур. Общият брой на гласоподавателите за общинските избори бе 6 514 917.

Съотношението между общия брой на населението и пълнолетните лица предизвиква загриженост.36 Това необичайно високо съотношение отчасти може да се обясни с обстоятелството, че гражданите остават регистрирани по постоянния си адрес,37 дори ако живеят в чужбина от много години, освен ако са регистрирали настоящ адрес в чужбина.38 Разпоредбата на Изборния кодекс, че гражданите, напуснали България два или повече месеца преди изборния ден, се заличават от избирателните списъци, не бе изпълнена.39

Избирателите имат възможност да проверяват своята регистрация по Интернет, телефон или чрез SMS.40 Избирателните списъци също така бяха изложени публично в близост до изборните секции.41 Искания за промени в избирателните списъци можеше да се правят до седем дни преди изборния ден с писмено заявление до кмета.

Всеки избирател, чийто постоянен и настоящ адрес е в различни общини, може да поиска да бъде вписан в избирателните списъци по настоящия си адрес до 14 дни преди изборния ден. За да гласува на местните избори по настоящия си адрес, избирателят следва да е живял на текущия си адрес поне четири месеца преди изборния ден. Около 90 888 избиратели са поискали да гласуват по настоящия си адрес за президентските избори и около 94 507 – за местните избори42, като заявленията важат и за двата тура.

Съгласно Изборния кодекс, гражданите, чийто настоящ адрес през четирите месеца преди изборния ден е бил в чужбина, се заличават от избирателните списъци за общинските избори. По данни на ГРАО, по този начин са били засегнати близо 444 749 избиратели. Имената на тези избиратели са били включени в списък на гласоподаватели, които не могат да бъдат включвани в избирателните списъци на изборния ден (така наречените „забранителни избирателни списъци“). Съобщено бе за много случаи на избиратели, които твърдят, че изобщо не са регистрирали настоящ адрес в чужбина или са се завърнали в България преди много години. ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП узна за четирима кандидати за кметове или общински съветници, които са били заличени от списъците по същата причина.43

Две от трите жалби във връзка с изборите, получени от Омбудсмана, бяха подадени от избиратели, попаднали в „забранителните избирателни списъци“ и недопуснати до гласуване на първия тур. На 27 октомври Омбудсманът препоръча на ЦИК да приеме правила за свеждане на „забранителни избирателни списъци“ до знанието на обществеността и поиска от ЦИК със свое решение да възстанови, преди втория тур, гласоподавателните права на избирателите, които са били „неправомерно вписани в забранителния избирателен списък“. На 28 октомври ЦИК обсъди различни начини за допускане на избирателите до втория тур, но не постигнаха необходимото мнозинство от две трети за приемане на решение. Членове на ЦИК застъпиха тезата, че във всеки случай ЦИК нямало да е в състояние да осигури ефективно възстановяване предвид малкото налично време, лишавайки по този начин гласоподавателите от тяхното всеобщо избирателно право.


VІІІ. ПРОВЕЖДАНЕ НА КАМПАНИИТЕ


Между 18-те кандидати, участващи в надпреварата за президентските избори, бяха бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев (ГЕРБ), бившият външен министър Ивайло Калфин (БСП) и бившият европейски комисар Меглена Кунева (инициативен комитет). Атака номинира Волен Сидеров, Синята коалиция издигна бившия министър на земеделието Румен Христов и РЗС – своя заместник-председател Атанас Семов. ДПС и ДСБ (които не се включиха в Синята коалиция за президентските избори) не предложиха кандидати, макар че последните публично заявиха своята подкрепа за г-н Христов. Спектърът от президентски и кандидат-президентски двойки и големият броя кандидати за местните избори осигуриха на гласоподавателите широк избор. Две от кандидатурите за президент и седем за вицепрезидент бяха на жени. Един кандидат за президент беше етнически турчин.

Кампанията се проведе в спокойна обстановка при зачитане на основните човешки права и свободи. Кандидатите имаха възможност да провеждат кампаниите си свободно, както потвърдиха повечето кандидати, с които се срещна ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП. Официалният кампаниен период за първия кръг започна на 23 септември и приключи в полунощ на 22 октомври. Официалната кампания за втория тур от президентските избори продължи само два дни поради късното официално обявяване на резултатите от първия кръг.44 Въпреки това двамата кандидати за президент, състезаващи се на втория тур – Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, подновиха кампаниите си преди това обявяване.

Кандидатите и партиите водиха активни кампании през 29-те дни на официалната кампания за първия кръг, макар че някои събеседници ги окачествиха като по-вяли в сравнение с предишни кампании. Агитационните дейности между двата тура като цяло бяха ограничени. Изглежда, че на повечето места местните избори предизвикваха повече интерес от президентската надпревара, като местните партийни структури поставяха по-голямо ударение върху местните съревнования. Президентската кампания бе съсредоточена върху икономиката, инфраструктурното развитие, въпросите на социалната политика и реформата на здравеопазването, докато общинските избори акцентираха върху специфични местни въпроси. Няколко кандидати изтъкнаха пред ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че отсъствието като цяло на словесни нападки между кандидатите e положително развитие спрямо предишни кампании.

Освен традиционните агитационни средства, като плакати, билбордове, палатки и щандове, събрания и агитация от врата на врата, партиите и кандидатите използваха в по-голяма степен интернет, включително социалните мрежи и блогове. Кандидатите за президент обикаляха страната и провеждаха предизборни срещи, но малко партии и кандидати организираха по-големи митинги.

Повечето кандидати и представители на партии, с които се срещна ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, заявиха, че купуването на гласове е голям и широко разпространен проблем, но не можаха да представят конкретна информация или доказателства в подкрепа на своите твърдения. Министерството на вътрешните работи и Главният прокурор информираха, че са образувани редица производства по предполагаеми случаи на купуване на гласове и за двата тура на гласуване. В Несебър бяха задържани три лица, включително кандидат за общински съветник от ГЕРБ, по обвинения за купуване на гласове между двата кръга на изборите. Независимо от верността на твърденията за купуване на гласове, тяхната масовост намалява доверието в честността на изборния процес.

Някои опозиционни партии заявиха също така, че върху едни или други от техните местни кандидати и поддръжници е оказван натиск.45 По отношение на кандидатите се твърди, че такъв натиск е оказван още през регистрационния период, за да бъдат разубедени да се кандидатират. Тези обвинения обикновено се отнасяха до заплахи за загубване на работата или проверки на фирми, собственост на кандидатите или техни близки. ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП провери два случая в София-област, където двама служители от публичния сектор са били уволнени от работа след номинирането им за кандидати за кметове, и двата случая бяха оценени от наблюдателите на ОССЕ/СДИЧП като достоверни.

Повечето кандидати и представители на партии, с които разговаря ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, се оплакаха, че е трябвало да плащат за всякакви видове отразяване в медиите и от високите цени на това отразяване, отбелязвайки, че по този начин се дебалансира игралното поле. Въпреки че в медиите се проведоха няколко платени дебата между кандидати за президенти и кметове, между кандидатите имаше известни спорове относно формата на тези дебати. Няколко кандидати се оплакаха на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП, че съперниците им, считани за фаворити, са отказали дебати с тях. Изборният кодекс предвижда излъчването на един безплатен дебат по публичните медии Българска национална телевизия и Българско национално радио преди втория кръг на президентските избори, по договореност между кандидатите. Такъв дебат обаче не се осъществи, тъй като г-н Плевнелиев отказа да участва.

Отрицателно влияние върху кампанийната обстановка оказаха продължилите няколко дни антиромски протести след смъртта на млад мъж в Катуница близо до Пловдив. Повечето събеседници на ОМНИ на ОССЕ/СДИЧП бяха на мнение, че определени политически партии, основно Атака, са използвали протеста и инцидентите за политически цели и е имало опити за превръщане на един видимо криминален акт в етнически въпрос.



Каталог: dobrev k.mbox
dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница