Смяна на курса животът започва!

Третото основно правило в духовния живот също може да се обобщи с една-единствена дума: вяра. „Ходете по Духа“ означава: „Вярвайте на Христос!“

Да ходиш, означава да се движиш! Ние трябва да напредваме; за нас е фатално да си останем на едно място. Светът, в който живеем, е като ескалатор, който слиза надолу. Той е като буйна река, която ни отнася. Ние трябва да плуваме нагоре – срещу течението. Това означава, че трябва да се движим по-бързо от реката!

„Това е много трудно!“ – ще кажеш. Да, наистина е трудно! Без помощта на Светия Дух е дори съвсем невъзможно. Да ходиш по Духа, означава да вървиш напред пред лицето и на най-големите трудности, дори и пред лицето на смъртта. Но ние не трябва да постигаме това със собствените си способности, а със силата, която идва от Бога. Спомни си как на брега на Червеното море Бог заповяда на Своя народ да върви напред. В мига, когато те Го послушаха, Бог раздели морето (Изход 14:15–16, 21–22). Христос заповяда на паралитика да стане. В мига, в който той се подчини, беше изцелен (Марк 2:11–12).

Да ходиш по Духа, означава да вършиш Божията воля. Това почти винаги ни изглежда невъзможно. Всъщност целият духовен живот надхвърля нашите човешки способности. Кой може да живее живота на Исус? И въпреки това Бог ни заповядва да вървим напред – като Петър, когато излезе от лодката и тръгна по водата към Исус. Ние се подчиняваме и с вяра вървим напред. Тогава Бог действа и осъществява волята Си. Ние често се изправяме пред огромни трудности. Със собствените си сили не можем да вършим това, което Бог иска. Но ние се подчиняваме и се опираме на Неговия Дух. Това изисква абсолютно цялото ни доверие. Божието обещание е заложено на карта. Ние сме принудени или да повярваме на Христос, или да паднем в неверие.

Но Бог никога не ни изоставя! Той никога няма да разочарова човека, който наистина Го слуша и Му се доверява. Разбира се, Той изпитва нашата вяра, и то докрай. Понякога си мислим, че не можем да издържим повече. Но Бог не ни оставя да паднем. Ние трябва да се научим да понасяме страданието. Исус никога не е обещавал на учениците Си лек живот. Да Го следваш, означава да си вземеш кръста. Само така ще можем всеки път да преживяваме и силата на възкресението. Да ходиш по Духа, означава да приемеш това, което казва Бог: че ние сме умрели с Христос и вече не търсим нашия собствен път. Следователно ние живеем и в силата на Неговото възкресение.
Защо Бог казва: „Ходи“?

По времето на апостол Павел от един до друг град е могло да се отиде или пеша, или с каручка, или на гърба на някакво животно. Така че напредването по пътя е ставало само стъпка по стъпка. Също така и в духовния живот няма друга възможност да се напредва освен стъпка по стъпка. Няма духовни експреси или реактивни самолети. Ако искаме да напреднем духовно, ние трябва, образно казано, да ходим. Това означава, че можем да правим само крачка след крачка.

Нашият духовен живот започва с една крачка на вярата, която предизвиква у нас нагласа на доверие. Тази нагласа впоследствие води и до нови крачки на вярата. Духовният ни живот всъщност се състои от поредица от такива крачки на вярата. Ние живеем в постоянна зависимост от Бога. След като сме започнали с вяра, трябва и да продължим с вяра (Галатяни 3:2–3; 5:25).

Невъзможно е да се направят две крачки едновременно или пък да се направи третата или десетата преди първата. Ако аз днес не послушам Бога за първата задача, която ми е дал, никога няма да стигна дотам да извърша волята Му за важни неща. Ако не съм верен в малките неща, казва Христос, кой ще ми повери истинските богатства (Лука 16:11)?

При третото основно духовно правило е важно да разгледаме по-внимателно гръцкия глагол. Той е в продължителна заповедна форма: „Ходете постоянно.“ Това означава да напредваме непрекъснато, без умора. Всеки ден. Всеки миг. Едно непресекващо доверие в Христос. Никой християнин не може да каже: „Е, вече успях!“ – независимо какъв път вече е изминал. Постоянно има нови области за завладяване и изследване.

„Ние ходим с вярване, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7)

Във всеки момент от този живот твоята вяра бива подлагана на изпитание. Ако вярваш на Христос, ти и ще Го слушаш. Ако в пътя си напред се опираш на Него, и Той ще извършва Своята воля в теб. Всяка измината крачка подготвя следващата. По този начин Бог задълбочава твоята надежда.

Ние толкова искаме да знаем предварително накъде води пътят. Но ако го знаехме, нямаше да има нужда да се доверяваме. Но това, което Бог на първо място иска от теб, е пълното ти доверие. Той изисква от теб при всяка крачка да полагаш цялата си надежда в Него, с цялото си същество да зависиш от Него.

Бог никога не насилва човешкия разум. Той изисква от нас да Му се доверяваме, когато вървим, и да не се облягаме на собствения си разум. Но това не означава, че Той изключва нашия разум. За разлика от Него злите духове изличават личността, разума и волята на човека, когато го владеят. Божият Дух никога не прави това. Той уважава нашата личност. Но Той знае, че умът ни е покварен от греха и постоянно бива заливан от безброй гласове и влияния отвън. Без водителството на Светия Дух ние не можем да намерим правилния път. Обаче вярата, която ние получаваме при новорождението, ни дава способността да възприемаме духовните неща. Вярата никога не противоречи на разума. По-скоро чрез вярата Бог прави духовните истини достъпни и разбираеми за нас. Разумът схваща тези истини и бива дълбоко удовлетворен. Вярата е духовното „сетиво“, което ни дава възможност да виждаме и да разбираме Бога. Това _сетиво“ просветлява нашия разум, така че да взимаме мъдри решения. Без вяра разумът е ограничен от „тавана“ на духовната нечувствителност и безсъзнателност. Той трябва, така да се каже, да действа на тъмно. Това обяснява и защо всяка небиблейска философия се проваля. Вярата и разумът вървят ръка за ръка, като вярата винаги е с една крачка напред.

Вярата не е сляпа. Само погрешната вяра и фанатизмът са слепи. Вярата, която се гради на библейското откровение, ясно вижда своята цел. Бог не изисква от нас да вярваме против разума си, както правят човешките вероизповедания. За всяка крачка Той ни дава достатъчно светлина, за да можем сигурно да ходим в правилния път. Тук няма противоречие. Когато се влюбиш, не е разумът, който ти казва, кого да обичаш. Въпреки това той намира множество разумни причини, за да обясни защо обичаш тази личност. И така, ако ти разбираш любовта, която Бог ти открива в разпънатия Христос, значи твоят разум действа. Да не Го последваш, би било не само грях, но и огромна глупост.
Облакът на Божието присъствие

Много отдавна облакът на Божието присъствие водеше Мойсей и Божия народ през пустинята (Изход 13:21–22; Числа 9:15–23). Ние, християните, по същия начин сме водени от присъствието на Божия Дух (Римляни 8:14). Колкото по-близо до „облака“ живеем, толкова по-чувствителни ставаме за движението на Духа. Колкото повече се доближаваме до Бога, толкова по-добре разбираме Неговия план и толкова по-добре може Той да ни ръководи. Пророкът казва: „И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което... ще казва: Тоя е пътят, ходете по него“ (Исая 30:21). Ако имаме един абсолютно сигурен водач, можем и в най-тъмната нощ да не се страхуваме, че ще загубим пътя. Какво щастие, че можем да не зависим от нашия разум или от нашите чувства, за да знаем в коя посока трябва да вървим! Ние имаме достъп до целия разум и силата на Този, който владее над вселената! Така ние имаме възможност да проумеем и да изпълним Неговия чудесен план. Блажен човекът, който Му се довери с цялото си сърце!

В оригиналния текст думата „Дух“ на това място е използвана в дателен падеж без предлог; това в гръцки се нарича „инструментален падеж“. Следователно изразът би трябвало да се преведе: „Ходете посредством Духа“, т.е. като разчитате на Него, с Неговата помощ. Така както са ти необходими твоите крака, мускули и очи, за да ходиш, така можеш да се осланяш и на силата и интелекта на Светия Дух. Той те води и те държи. Той изправя пътя пред теб, носи те и накрая те довежда до целта. Той няма да те разочарова. Когато едно малко момиченце се възползва от силата и помощта на баща си, за да премине някое планинско поточе, по този начин то изразява своето доверие. Подобно и от едно Божие дете се очаква да се остави да бъде водено от своя небесен Баща. То Му се подчинява, като върви напред.

Бог не ни показва всички подробности от пътя, който е пред нас. Въпреки това обаче Той не ни оставя да се лутаме, без да ни покаже посоката. Ной имаше ясна цел (Евреи 11:7); същото се отнася и за Авраам (Евреи 11:18), и за Мойсей (Евреи 11:27). Апостол Павел имаше една велика цел (Деяния 9:15; 26:16–28). Всеки, който обича Бога, има цел в живота си, една ясна насока, която е получил чрез божествено откровение. По времето на Библията тези хора получаваха откровение и призвание от Бога най-често докато бяха още млади. След това целият им живот се ориентираше към изпълнението на тази задача. Често те не можеха да видят как ще се постигне това или онова, но тръгваха с вяра и никога не изпускаха от очи целта. И успяваха! Ти също трябва да имаш призвание, цел, ясна задача. Очаквай много! Помоли Бога да ти покаже истинското значение на твоя живот и след това върви!

Ти си като един пътник, който вижда в далечината града или планината, към която отива. Често пъти всички извивки на пътя, който води дотам, са скрити. Понякога той вижда един или два километра, или дори само няколко метра напред. Но той не изгубва целта от погледа си. Той знае накъде отива. Така и Авраам излезе, за да се подчини на Божията воля. Той нямаше представа как щеше да я изпълни, но не се отклони от своята цел и това впоследствие промени хода на цялата човешка история. Той не знаеше как един ден ще получи обещания син и обещаната земя. И въпреки това чрез него се появи на света народът, чрез който и Божието слово, и Христос дойдоха до нас. Така беше и с Мойсей, когато се изправи пред владетеля на своето време. Той нямаше представа как Бог ще освободи неговите два милиона братя и сестри от ужасното робство. И все пак те бяха освободени. По същия начин и Павел, когато напусна Антиохия, не знаеше как точно Бог ще го употреби. И въпреки това той донесе благовестието в Европа. Той ни остави Писания, които са по-ценни от всичкото злато на света.

„...и няма да угаждате на плътските страсти“ (Галатяни 5:16)

Това е чудният път на освобождението! На тези, които ходят по Духа, Бог обещава освобождение от злите страсти на старата им природа. Прочети дълбоките мисли на Павел в Римляни 8:2–4. Като слуги на Христос ние трябва само да се поставим под Неговата власт и Той ни освобождава от потискащото робство на пълната власт на греха. Властта на Неговия Дух отменя властта на греха. Библията не учи само: „Не прави това!“ Бог знае, че ние сами не можем да победим греха. Затова Той ни казва още: „Побеждавай злото чрез доброто!“ (Римляни 12:21). Не е достатъчно само да се борим срещу злите си желания. Трябва да направим и нещо положително на мястото на тези неща. Когато избера Божията воля, аз действам положително. Когато вършиш Божията воля, Божият Дух поема управлението на твоите способности и сила и те води в положителна посока. Не ти остава нито сила, нито време да вършиш зло. Така старата ти природа постепенно бива подчинена на превъзхождащата я сила на Божия Дух, който живее в теб.
Най-ужасният грях

Обратното на вярата е неверието. В Божиите очи неверието е най-ужасният от всички грехове, защото неговите последствия са смъртоносни. Хората отиват в ада единствено защото са отхвърлили Божието великодушие и благодат. Защото не вярват, че кръвта на Христос има някаква стойност. На едно Божие дете следователно е ясно, че неверието е най-опасният от всички грехове. Този грях може да му коства цялото благословение и награда, когато Христос дойде в Своето царство.

„И така виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си... словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка... Затова нека се постараем да влезем в тази почивка“ (Евреи 3:19; 4:2, 3, 11).

„Ходете постоянно посредством Духа и няма да угаждате на злите страсти на старата природа“ (Галатяни 5:16). Напред!

Нека обобщим трите основни духовни правила:

1. „Не оскърбявайте Святия Божи Дух“ (Ефесяни 4:30).

Това означава незабавно покаяние (гр. метаноя = промяна на мисленето), изповядване на всички осъзнати грехове и приемане на незабавната бащинска прошка на Бога (1 Йоан 1:9).

2. „Духа не угасвайте“ (1 Солунци 5:19).

Това означава незабавно послушание на Христос.

3. „Ходете по Духа“ (Галатяни 5:16).

Това означава незабавна вяра (гр. пистис = доверие, вярност) в Христос.

Онзи, който спазва в живота си тези три специални заповеди, които засягат отношенията ни със Святия Дух, със сигурност ще разбере значението на общата заповед: Постоянно се изпълвайте с Духа“ (Ефесяни 5:18).
Част III:
Четирите дисциплини
Въведение
Вече разгледахме всички заповеди, които Библията ни дава по отношение на Светия Дух. Първата заповед изисква от нас да бъдем изпълнени с Духа, а останалите три ни показват условията за това изпълване. Ние видяхме, че всички тези истини в крайна сметка се свеждат до едно – вяра в Христос.

Нашата вяра може да бъде съсипана от нечиста съвест или егоистична воля. Трите основни правила, които изучихме – покаяние (което изисква изповядването на греха), послушание и доверие, всъщност са едно-единствено правило. То е вярата (= доверието), която ни спасява. Но истинската вяра, плод на Святия Дух, винаги е съпроводена от истинско послушание и истинско покаяние. Така тези три заповеди са като три стъпала, които водят към Божието присъствие, които обаче ти можеш да изкачиш само като една крачка на вярата. Трябва да се довериш на Исус с цялото си сърце.

Вярата, покаянието и послушанието са основните стълбове, на които се крепи нашият духовен живот. Те са, както видяхме, трите сглобени дъски, които образуват масата на твоя живот. Сега ще разгледаме останалите четири стълба или, образно казано, краката на масата. Плотът на масата е по-важен от краката, но без краката не би имало голяма полза от него. Тези „крака на масата“ са четирите подпори или навици, които подхранват и усилват нашата вяра, които ни помагат да поддържаме духовния си живот на високо ниво. Става дума за дисциплини, които всяко Божие дете трябва най-старателно да практикува. Без тях нашата вяра си остава в началния стадий и няма надежда да се развие нататък. Тя се подхранва и укрепва само ако постоянно се упражняваме в тези четири дисциплини. Само така можем да достигнем до пълнотата на Духа, която Бог ни предлага в Христос, и да вървим напред. Тези четири дисциплини или подпори на духовния живот са:

1. Молитвата

2. Божието слово

3. Общението

4. Свидетелството

Библията казва някои много важни неща по този въпрос. Надявам се те да се изяснят в следващите глави.

Всеки, който занемари една от четирите дисциплини, се превръща в тежест за братята си. Една маса, на която липсва един крак, е много нестабилна. Същото е и с „нестабилния“ християнин, който изгубва смелост или пък се ядосва при всеки дребничък проблем, който възникне. Той е „трудна личност“. Ти трябва постоянно да внимаваш да не го събориш.

Има и вярващи, които се опитват да се задържат прави като маса на два крака! Такъв християнин се нуждае от поне двама други, които да го крепят. А за жалост има и християни, които са толкова слаби, че приличат на маса с един или без нито един крак! Те се нуждаят от цяла група вярващи, които да ги пазят да не паднат. Тези християни са пречка, тежко бреме за всяка църква.
Наистина ли е необходима дисциплина?

Ако искаш да имаш успех в каквото и да било отношение в живота, ти имаш нужда от дисциплина. Повечето от нас приемат този факт. Всяко дете трябва да се подчинява на дисциплината – първо в семейството, а после и в училище. Без дисциплина то е осъдено да остане невежо и излишно за обществото.

Дисциплината е основата на всяко полезно познание. Подрастващият трябва да се научи на самодисциплина – да овладява желанията си и да развива способностите си. Иначе той няма шанс да издържи изпитите си. В университета успехът явно зависи от себевладеенето и познанията, които студентът предварително е придобил. Всеки спортист, музикант, художник, работник или учен трябва да се подчинява на строга дисциплина, ако иска да има успех в съответната област. Всяка млада съпружеска двойка скоро след основаването на домакинството си установява, че животът _ се нуждае от ясна дисциплина. Без нея бракът им бързо би са разпаднал и децата им биха де провалили. Световната история показва, че един недисциплиниран народ винаги зависи от благоволението на някой дисциплиниран народ. Защо обаче вярващите като цяло са толкова недисциплинирани в духовните неща? Те често смятат, че могат да имат успех в духовно отношение въпреки тази или онази небрежност. Това е заблуда. Просто е изумително колко много християни се излагат незащитени на злината и властта на врага на Христос. Ако всеки разумен народ се нуждае от дисциплина във всички области на живота (и без нея не може да се постигне нищо полезно), то трябва да е ясно, че и ние, християните, не можем да минем без дисциплина в нито една област на Божието царство)! И не можем да очакваме да постигнем нищо в духовно отношение, ако не влагаме всичките си сили и способности. Който не иска да осъзнае това, няма достатъчно духовно разбиране. Латинската дума за ученик е „дисципулус“, което означава човек, който се подчинява на дисциплина. Когато ти нямаш тази дисциплина в своя духовен живот, не можеш да се наречеш ученик. Блажен онзи, който приеме Исусовата дисциплина (Матей 11:29–30, Лука 14:25–33). Той ще напредва.
3.1. Отвореното небе
Първата дисциплина: Чудото на молитвата
Защо да се молим?

Сега, когато имаш вечния живот, ти имаш пряк достъп с Извора на вселената, до Самия Бог. Сега най-важната цел в твоя живот е да развиеш една здрава и интимна връзка с Него. Ще ти кажа седем причини за това.

1. Молитвата е прекият контакт с Бога

Това е единствената дейност, която довежда човека пред лицето на неговия Творец. Всички останали дейности се разиграват в „хоризонтален“, междучовешки план. Молитвата е единствената „вертикална“ дейност. Тя е диалог с Този, който ти дава живота. Без да преувеличаваме, можем да кажем, че Бог ни е спасил, за да Му се молим. Той е нашето духовно слънце. Едно цвете не може да съществува без светлина. То се отваря и се извърта към животворните лъчи. Също така и вярващият се обръща към Бога. Той бива привличан неудържимо от източника на своето битие. Молитвата е най-важното и най-велико преживяване в живота на един християнин. В сравнение с молитвения живот всяка останала дейност е второстепенна.

Молитвата е жива. Това, което ще остане след смъртта ни от нашия духовен живот, в известен смисъл е нашата молитва или, с други думи, нашето истинско познание за Бога. Колкото повече се стремим към него тук и сега, толкова по-богати ще бъдем един ден в Божието царство. И сега, и след завръщането на Христос ние можем да служим на Бога само дотолкова, доколкото Го познаваме. Ние не можем да научим и другите на нещо повече от това, което сами знаем. Исус и апостол Павел учат, че нашата награда на небето ще съответства на развитието на нашия земен духовен живот (Лука 19:11–26; 1 Коринтяни 3:11– 15). Затова молитвата е абсолютно необходима.

2. Бог ни заповядва да се молим

Библията на много места ни призовава да се молим. Исус казва, че хората трябва непрестанно да се молят и да не се отказват (Лука 18:1). В Гетсиманската градина Той тъжно попита Своите ученици: „Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение“ (Матей 26:40–41). Павел казва: „Непрестанно се молете!“ (1 Солунци 5:17). Бог ни заповядва да се молим ден и нощ. Това би трябвало да е достатъчно основание за нашите молитви.

3. Всички Божии мъже в Библията бяха хора на молитвата

Историята на тяхното призоваване, техните откровения и тяхното послание е много вълнуваща. За нас е от голяма важност да открием тяхната тайна. Знаем, че всички тези хора, най-често в ранните си години, са имали някакво изключително преживяване с Бога. Те са живели в тясно общение със своя Творец. Изразяването на тяхната вяра в молитва често пъти е променяло хода на историята. Прочети например за живота на Мойсей или на Павел и сравни своя собствен молитвен живот с опитността на тези мъже. Защо да нямаш и ти подобна опитност?

Освен това и всички Божии мъже в историята на Църквата бяха хора на молитвата. Прочети биографиите на Хъдсън Тейлър, Георг Мюлер, Джон Бънян, Дейвид Брайнърд, Бакхт Синг, Джон Уесли и много други. Всички те бяха хора на молитвата, които всеки ден прекарваха голяма част от времето си пред Божието лице. И те извършваха почти невероятни геройства за Бога.

4. Дори и Божият Син имаше нужда от молитва, когато беше на земята!

В действителност Исус се молеше повече от другите хора. Винаги съм си мислел, че Той се е молел толкова просто защото е бил Божият Син и че всъщност това изобщо не Му е било необходимо. Но от Библията ясно се вижда, че Той наистина трябваше да се моли, защото беше човек, а не супермен или ангел. Преди да започне Своето служение, Той пости и се моли в продължение на 40 дни в пустинята. Като човешко същество Той трябваше да си отговори на някои въпроси, да получи Своето послание, да се изправи лично срещу дявола и да го победи чрез Светия Дух. След това време на самота Исус се завърна изпълнен с Духа, с едно невероятно и същевременно много просто послание към хората. През всичките години на Своето духовно служение Исус от време на време се оттегляше на уединени места или в планините. Там Той се молеше, преди да се изправи отново пред множествата. Ако Божият Син толкова много се нуждаеше от молитва, то колко повече се нуждая аз – един грешен човек! Ами ти?

5. Вярата действа чрез молитва

Исус ясно показва, че без вяра ние не можем да се надяваме на нищо, което да има вечна стойност. Ако не се молим, вярата ни остава бездейна и безполезна. Вярата се изразява в молитва. Ако аз се доверявам на Божиите обещания, ще ги приема за себе си и ще се възползвам от тях. В противен случай се самозаблуждавам. Каква полза, ако казвам, че вярвам на Божието слово, но не го проверявам (Исая 7:11–13)? Какво означава Неговото обещание, ако аз не очаквам от Него да го спази? Ако имам един чек, не е достатъчно да вярвам в неговата валидност. Аз трябва да го осребря, иначе той остава безполезен. Молитвата означава _осребряване“ на Божиите обещания. Тя се позовава на Божието слово и изпитва Бога. Вярата в крайна сметка идва от Христовото слово (Римляни 10:17). Тя става действена или активна, когато ние в Духа приемем Божиите обещания и истини. Моята вяра остава мъртва, ако аз не се моля наистина. Иначе казано – аз живея в неверие.

6. Когато се молиш, Божият Дух започва да действа

Той действа в отговор на твоята вяра. Когато Той действа, злите духове в „небесните места“ биват победени и трябва да отстъпят пред властта на Христос (Ефесяни 1:3, 21; 2:6; 6:12–18). Когато се молиш, в невидимия свят се задейства една цяла верижна реакция. Божият Дух привежда словото в действие. Той прилага стойността на скъпоценната Христова кръв към твоята област. Той употребява и подкрепя твоята вяра.

7. Бог те обича – това е главната причина за молитвата

Ако ти обичаш някого, ти искаш да бъдеш при него. Близостта, гласът, лицето на този мъж или тази жена са станали много важни за теб. Любовта не може да понася отсъствието. Но кой може да измери Божията любов, тази най-висша любов, която ни се откри чрез Христос на кръста? Когато разберем колко много иска Бог да бъдем близо до Него, тогава намираме още една причина да се молим. Мисля, че Бог изисква молитвата за наше добро – за да ни привлича все по-близо до Себе Си. Истинската молитва е израз на любов, а точно любовта дава смисъл на живота.

Имаме ли нужда от схема за молитва?

Човекът е склонен да изопачава Божията истина. Точно както съсипва земята чрез екплоатация и замърсяване, така той изкривява и реалността на вярата.

Според мен в цялата история на християнството нищо не е било така фалшифицирано и опорочавано, както схващането за молитвата. Религията твърде често превръща молитвата в мъртва формула или обикновен ритуал. Тези молитвени формули отнемат на вярващия възможността да изрази свободно своите мисли и чувства и така да намери истинско общение с Бога и своите братя. Чрез налагането на такива ограничения се нанася огромна вреда на човека. Вярваш ли, че един млад мъж, който иска да обясни на едно момиче своята любов, ще използва за целта редица формули? А защо тогава хората се отнасят така към Бога? Може би не Го познават? Молитвата всъщност е езикът на любовта. Тя се поражда от копнежа по Божието лице.

Въпреки това и самото Божие слово ни открива, че молитвата не може да бъде съвсем без форма. Както дървото, цветето, облакът имат определена структура, така и отношението на човека към неговия Творец има определена форма. Тази форма включва свободния начин на изразяване на живота, онова безкрайно многообразие на плода на Святия Дух.

В Библията намираме седем различни вида молитва, които могат да бъдат обобщени, както следва:

Аз наричам молбата основното стъпало на закона. Като едни малки деца ние молим Бога за изпълняването на нашите желания и задоволяването на нашите потребности. Ние се нуждаем от Неговата закрила и Неговата помощ. Искаме Той да разреши проблемите ни – работа, пари, приятелства, здраве, семейство и всичко останало. Всеки ден ние занимаваме Бога с дребните си проблеми. И Бог ни отговаря. Както една майка, Той обича децата Му да идват при Него по всяко време, за да Го помолят за нещо. Дори и една много заета майка се радва повече на молбата на детето си, отколкото ако то я избягва. Бог допуска всички тези трудности и нужди, за да ни насърчи да се молим и да ни поеме в ръцете Си.

Ние не можем да напредваме в молитва, ако не приведем в ред отношенията си с Бога. Затова трябва смело да застанем пред Божието лице и да се поставим под Неговата неподкупна преценка. Него не можем да заблудим, защото „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Исус учеше учениците си да започват своята молитва с тези най-важни думи: „Да се свети името Ти“. Ако искаме да се доближим до Бога, трябва отново да застанем под кръста. Защото няма друга възможност да влезем в Божието присъствие освен скъпоценната кръв на Неговия Син. Когато изповядаме греховете си, Той мигновено ни дава Своята бащинска прошка (1 Йоан 1:9).

Под закона юдеите трябваше винаги след приноса за грях да принасят и благодарствена жертва. Те трябваше да благодарят на Бога за прошката, както и за всичко останало. Новият Завет постоянно ни обръща внимание на необходимостта да благодарим на Бога. Господната трапеза е в същността си благодарение, израз на нашата дълбока благодарност за Христовата жертва. Първите ученици в Ерусалим до такава степен осъзнаваха какво беше направил Бог за тях, че всяка вечер разчупваха хляб по домовете си. Божият Дух без съмнение е дълбоко засегнат, когато ние забравим да Му благодарим за Неговите благословения.

Ако наистина си обезкуражен, отдели време да благодариш на Бога! Има безброй причини да сме Му благодарни. Когато започна да благодаря на Бога, никога не стигам до края на списъка. Когато Павел и Сила лежаха изтощени в затвора във Филипи, пребити и с крака, стегнати в клада, не им хрумна нищо по-добро от това да благодарят на Бога. Скоро те запяха песен в Негова възхвала. Ти сам знаеш края на историята (Деяния 16:24–34). Дори и целият свят да се е изправил против нас, пак Бог е с нас и небето е отворено пред нас. За всяка минута страдание ще получим цяла вечност радост.

4. Хваление

Крачката от благодарението до хвалението е малка. Духовният християнин постоянно хвали Бога с цялото си сърце. Бог не иска това, което повечето хора наричат хваление – тези ласкателства, които идват само от устните. Той ги мрази така, като и ние. Когато хвалим Бога, ние виждаме същността на Неговите истини. Хваление означава да виждаш ясно. Когато наистина познавам Бога, осъзнавам колко велик е Той и колко невероятни са Неговата благодат и милост. Аз виждам колко неописуемо чудесен е Христос, който е сътворил вселената и на кръста е открил за нас пътя към Бога. Хвалението е просто отговорът на човешката душа на откровението на пълната действителност. Ние просто заставаме безмълвни пред фантастичната Божия истина. Познаването на истината и споделянето с Бога на най-съкровените ни чувства и мисли се нарича от Библията хваление. То е разцъфването на нашата душа пред Божието лице, когато тя бива напълно обзета от любовта към Него.

Поклонението надхвърля хвалението. Нашето сърце е изцяло завладяно от откровението на Христовото лице и пада в нозете Му. Тогава ние не мислим за нищо друго освен за Него. Бог става всичко за нас. Ние живеем само за Него. Неговата красота и Неговата любов изпълват душата ни. Това е мигът, в който ние Му се отдаваме напълно.

То е като едно приятно благоухание за Бога. Спомням си за Мария от Витания, която няколко дни преди смъртта на Исус изля върху нозете на своя Учител едно стъкло с парфюм, което струваше колкото една годишна заплата.

6. Общение

„А пък нашето общение (или участие) е с Отца и Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоан 1:3). Това означава, че аз споделям всичко с Отца и Сина. В това щастливо общение с Бога аз намирам същинския смисъл на своя живот. Тук молитвата придобива своето най-висше значение.

Господната трапеза е съвършеният образ на това общение. В разпъването на Своя Син Бог изрази пълното отдаване на Своята Собствена личност. Сега Той очаква и от мен пълното отдаване на моята личност. Ако ти предадеш безрезервно цялото си същество в Божиите ръце, ти ще преживееш най-висшата радост в своя живот. Светият Дух ще те води към едно общение с Бога, в което ти ще споделяш с Него всичко, което Той люби. А това „всичко“ може да се обобщи в една дума: Христос. Това е раят!

Да имаш общение с Бога, означава ден и нощ да осъзнаваш Неговата близост. Бог изпълва моите мисли навсякъде – в съзнателната молитва, в размишлението над словото Му, в свидетелстването, в работата, в труд или радост, в завода, в канцеларията, в семейството или на улицата. Аз стоя с двата си крака на земята и върша работата си дори по-добре от преди. Всичките ми сетива са напълно будни, но светлината на Божието лице прониква в цялото ми същество.

Тук достигаме до връхната точка на молитвата. Бог наистина иска да живеем в Неговата близост, но не само за наше собствено удоволствие. Ние трябва да помислим за милионите хора, за които Христос умря и които все още блуждаят в мрака. Исус казва: „Също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7). Най-големият копнеж на Бога е спасението на изгубения свят. Когато пристъпваме в Неговото свято присъствие, ние започваме да разбираме Неговата неописуема мъка за човечеството. Неговата грижа тежко ляга на сърцето ни и тя се превръща в един мъчителен товар. Ние започваме да разбираме тайната на Голгота, започваме да страдаме заедно с Бога, защото толкова много хора не знаят нищо за Неговото чудесно благословение, и започваме да се молим за тях.

В Стария Завет Бог призоваваше по един човек за свещеник, който поставяше между Себе Си и народа. Свещеникът влизаше в светилището с кръвта на жертвата, за да се моли за тези, които бяха навън. В Новия Завет всички вярващи са призовани да бъдат свещеници. Ние всички имаме това чудно право да пристъпим пред Божието лице и всички сме призовани да се молим за тези, които са отвън. Да се изправиш в Божието присъствие, за да се молиш за един изгубен човек, е дълбока и чиста радост. Тази радост се състои в това да доведеш този човек до познаването на Бога. Апостол Петър казва, че ние сме „свято свещенство“ (2 Петрово 2:5). Йоан разказва, че Христос ни е направил свещеници на Своя Бог и Отец (Откровение 1:6).

Едно не бива да забравяш: като Божие дете ти винаги имаш достъп до Божието присъствие чрез кръвта на Христос (Евреи 10:19–22).

Колкото по-добре опознаваме Бога, толкова повече разбираме и Неговото огромно желание да бъде в центъра на нашия живот. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Когато откровението на Божието лице струва за теб повече от всичко останало на света, молитвата ти достига до зрялост. Бог казва: „Търсете лицето Ми!“ (Псалм 27:8). Исус казва на Марта: „Едно е потребно“ (Лука 10:42). Павел също казва: „Всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“ (Филипяни 3:8). Този вид молитва ни извежда от детския стадий на искането на неща или преживявания към търсенето на Самия Бог. Така молитвата се превръща в поклонение, в постоянно общение, в непрестанен разговор с Вечния. Молитвата означава да бъдеш заедно с Него. Ние усещаме Неговата близост. Бог иска да отнеме от нас всяко чувство на отдалеченост, всяко съмнение и липса на доверие. Той иска да станем _едно сърце и една душа“ – действително едно с Него. Повечето от нас биха занемарили това общение, ако не трябваше постоянно да Го молим за разни неща. Ние бихме се отдалечили много от близостта, която Той търси. Но тъй като трябва постоянно да се обръщаме към Него с нашите отчаяни молби, Той ни привлича по-близо към Себе Си. Той иска постоянно да задълбочава общението Си с нас.

В началото ние искахме да имаме едно определено нещо, а накрая – Самия Бог. Искаме да принадлежим изцяло на Него, да бъдем безкрайно близки с Него. Когато това желание се превърне в потребност, нашата молитва достига до стадия на зрелостта. Нашият копнеж по Бога става все по-остър. Бог ни призовава да бодърстваме с неуморно постоянство в молитвите (Ефесяни 6:18). Това означава – да достигнеш целта, да издържиш докрай, да стигнеш Божията близост. Тогава вече Бог може да ни употребява и за други хора.

Условията за отговор на молитва

Новият Завет ясно ни говори за условията, при които Бог отговаря на нашите молитви:
Общото условие

Исус обещава, че Бог ще ни чуе и ще ни даде нещо, защото се молим в Неговото име (напр. в Йоан 14:13–14 и 16:23– 27). Но какво означава да искаш нещо в името на Исус? Много често хората смятат, че е достатъчно в края на молитвата да произнесат формулата _в името на Исус“ или „в името на Твоя Син“, или нещо подобно. Те смятат, че тогава Бог естествено ще чуе молитвата им. Но да се молиш в името на Исус има много по-дълбоко значение.

За да действаш в името на някого, ти трябва да си дълбоко свързан с него. Когато едно момиче се омъжи, то обикновено приема името на своя мъж. Така то се приравнява с него, тъй като носи неговото име. То може да подписва писма от негово име, да живее в една и съща къща с него. Децата им също носят това име.

Да искаш нещо в името на Исус означава да станеш изцяло едно с Исус – с Неговите мисли, желания, цели и воля. Ти можеш да използваш Неговото име, понеже Сам Бог те е приравнил със Своя Син. Бог изисква от нас нашият живот да бъде тясно свързан с живота на Исус. Тогава ние можем да искаме от Него всичко, тъй като Бог иска да изпълни желанията на Своя Син. Божият Дух прави желанията на Исус наши желания и ни помага да ги изпълняваме. Аз вече застъпвам само Неговите интереси, защото Той иска ние да бъдем наистина щастливи във вечността.

Исус научи Своите ученици на една „схема на молитва“ (Матей 6:9–13), в чието начало ние откриваме три условия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме Бог да приема сериозно нашите молитви.

1. „Да се свети Твоето име.“ Както вече видяхме, ние трябва да изповядваме греховете си и да се доближаваме до Бога с чиста съвест.

2. „Да дойде Твоето царство.“ Това е една стъпка на вяра. Ние трябва да вярваме, че Той действително ще изпълни всичко, което обещава.

3. „Да бъде Твоята воля, както на небето, и на земята.“ Това е сливането на Неговата и нашата воля. Ние трябва да Му се покоряваме с цялото си сърце.

Отново намираме тези условия в Евреи 10:19–22, където Бог ни призовава в Своето присъствие: а) „с истинно сърце“, т. е. с цяло и покорно сърце; б) „в пълна увереност на вярата“; и в) „поръсени, за да се очистят от зла съвест“.

Прави впечатление, че тези три условия за отговор на молитва са идентични с условията, които Бог изисква за пълнотата на Своя Дух: 1. Покаяние, което се съпровожда с изповядване на греха, т. е. чиста съвест; 2. Послушание, т. е. сливането на нашата воля с Божията воля; и 3. Вярата в Христос – вяра, която върви напред.

В цялата Библия ние срещаме тези условия, дори и в значението на жертвите, наредени в Мойсеевия закон. (Всеизгарянето се дава изцяло на Бога. Приносът за грях очиства съвестта от вината. В благодарствената жертва вярата приема Божията прошка.) Това не е удивително, тъй като тези три правила, както вече казахме, могат да се обобщят в една-единствена дума: истинска вяра, която е освободена от нечиста съвест и зла воля. Когато ние сме едно с Бога, вече нищо не ни пречи да се възползваме от Неговите обещания. Молитвата е изразът на една такава вяра.

Сега става ли ти ясно, че небето е отворено за теб? На кръста на Исус пътят към Божието лице се отвори за теб. Какво още те задържа? Какво ти пречи да отидеш докрай в отдаването си на Бога?
Едно допълнително условие за колективна молитва

Божието слово дава още едно условие за общата молитва. Исус обещава на Своите ученици, че ще изпълни общата им молитва, ако те предварително се съгласят. Молитвата им ще бъде чута, ако те наистина са в пълно единство. Това обещание трябва да се разглежда в контекста на цялата глава (Матей 18). Исус набляга на необходимостта учениците да са единни помежду си. Пълно единство на мисли и учения не е възможно на тази земя, но тук Исус говори за единство на сърцата и намеренията. „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата“ (Матей 18:19). В това духовно единство се открива присъствието на Исус и молитвата бива чута.

Новият Завет предоставя това решение на нас. Всеки отделен човек трябва да съгласува формата на своя молитвен живот с Бога. Но аз лично си спомням, че като млад християнин нямах почти никакъв напредък, докато не отделих за Бога една десета част от времето си. Това означаваше почти два часа и половина на ден. В началото ми изглеждаше невъзможно да отделям по толкова време на ден. Но исках на всяка цена да опозная Бога по-добре. След месеци на колебание и борба най-накрая бях в състояние да постигна съгласие с Бога. От 40 години насам Бог благославя това съгласие.

В началото помолих Бога да ми позволи три пъти на ден да се срещам с Него – рано сутрин, на обед и вечер. Открих в Библията, че Даниил правеше така. Той дори предпочете да бъде хвърлен на лъвовете, отколкото да се откаже от този свой навик, дори и само за един месец (Данаил 6:8–16). Така както тялото ми се нуждае от храна три пъти дневно, така и душата ми се нуждае съответно от три „ястия“. Освен това установих, че един 12-часов ден без среща с Господа е прекалено дълъг. Исках да дам на Бога достатъчно време, за да може да ми говори.

Разбира се, не беше лесно да отделям за Бога три продължителни паузи в ежедневния си ритъм. Затова в хода на деня си отделях по една или две, или дори десет минути тук и там, за да попълня своя „десятък“. Но това време скоро стана неописуемо ценно за мен. По три пъти на ден забравях за целия свят и насочвах мислите си към Христос. В началото имах трудности, но след няколко месеца срещите с Бога ставаха все по-съдържателни. Малко по малко Той ми даряваше едно много близко общение със Себе Си. Близостта ми с Него така нарасна, че накрая вече се молех целия ден без прекъсване – не само в свободното си време, но и по време на най-тежък духовен труд. Често излизах навън, за да се моля. Бавните ми разходки се превърнаха в срещи с Бога. От тези преживявания имах не само физическа, но и духовна полза!

Молитвата не означава непременно говорене. Тя по-скоро е едно духовно състояние. Ние непрекъснато се намираме в общение с Бога, както с някой, когото обичаме. Двама влюбени не трябва непрекъснато да си говорят, за да се убедят в своята взаимна любов. Най-важното е да са заедно. Бог иска да ни доведе до това особено отношение със Себе Си – да обичаме Неговата близост и да копнеем за Неговото лице.

Новият Завет не казва колко време трябва да отдаваме на Бога. Това решение е предоставено на нас. Но ако сме мъдри и наистина обичаме Бога, ще Му отдаваме колкото се може повече време. Времето е най-важното притежание, с което разполагаме. Времето е много по-важно от парите. Загубените пари може и да намериш, но един загубен час или една загубена минута никога няма да получиш обратно.

В Стария Завет всеки благочестив юдеин даваше на Бога десятък от всичките си доходи. Християнинът може свободно да разполага със своите пари. Но той би бил глупак, ако дава на Бога по-малко, тъй като всичко, което даваме на Бога, се превръща във вечно съкровище в Неговото царство. Мъдрият християнин влага цялото си съкровище на небето, за да получи още по-голямо съкровище при Христовото пришествие. На тази земя ние разполагаме с ограничен брой дни и минути. Това време е безкрайно ценно. Ако дадем на Бога нашето време, това е най-доброто вложение, което можем да направим. В днешно време повечето хора прекарват поне една десета от времето си пред телевизора! Може ли един ученик на Исус да дава на Бога по-малко?

Ти си Божие дете. Ти си свободен. Бог не се отнася към теб като към роб. Но бъди колкото се може по-мъдър.