Съществуват различни теории относно същността на играта и възможностите, които тя има за възпитание и развитие на детето. Върху тези теории все още се разисква, тъй като има неразрешени проблеми, особено що се касае до подходите към тази толкова специфична дейност.
Към опитите да се разглежда играта като форма на взаимоотношение между детето и околната средапринадлежат схващанията на Ж. Пиаже, П. Жане, А. Валон и др. П. Жане поставя играта в основата на йерархията на човешките дейности от гледна точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към средата.
Въпросите за същността на играта и за нейното решаващо въздействие върху изграждането на цялостната детска личност се разглеждат от редица български автори – Г. Пирьов, С. Жекова, Е. Петрова, Н. Витанова и др. Общата им позиция е по посока на социалната същност на игровата дейност, нейният творчески и отразителен характер.
Мястото на играта в живота на детето от предучилищна възраст се определя от подражателното му отношение към действителността. Играта в тази възраст подготвя детето към следващите възрастови периоди.
Игровите мотиви и цели се съдържат в самия игрови процес, докато при всяка друга дейност мотивацията е свързана с резултата. С други думи, детето играе заради самата игра, без да се интересува от резултата, който е важен за възрастните. Радостта от играта се крие във възможността на детето не само да опознава света, но и да го “изменя”. Следователно чрез играта децата отразяват действителността по пътя на нейното “активно преобразуване”, което води до неочакваното за непросветения възрастен съчетание между реалност и измислица.
Непосредствено свързан със специфичната характеристика на играта е въпросът за социалният характер на нейния произход, съдържание, мотиви и структура.
Играта се появява в индивидуалния живот на всяко дете, живеещо в социално обкръжение, поради стремежа му към самостоятелност и участие в живота на възрастните. Тази потребност не може да бъде непосредствено реализирана поради сложността на социалния живот и трудовия процес. В същото време детето се стреми към удовлетворяване на своите потребности и желания, за него е трудно да разбере “отсрочването” на изпълнението им. И като следствие на това ярко противоречие възниква играта.
