ИГРОВА ДЕЙНОСТ Играта по своя характер е отразителна творческа дейност. Тя е една от основните форми, чрез която детето реализира своето присъствие в битието.
Децата отразяват възприетото от околната, заобикалящата ги действителност и същевременно знанията им се обогатяват, уточняват и обобщават.
Играта е съзнателна целенасочена дейност и добре организирана. Децата си поставят определени цели,
стремят се да ги постигнат, полагат усилия за това, изпитват радост от постиженията и разочарование от неуспехите. Тя е необходимост за тях, защото независимо от всичко доставя радост, удоволствие, самоутвърждаване и усещането, че са свободни.
С
оглед на игровия замисъл децата целенасочват своята дейност и подбират средства за реализирането и. Осъзнават и своето място в играта във връзка с ролята, която изпълняват. Организират се за игра, като спазват определени правила.
Отношенията на децата в играта имат своеобразен колективен характер. На равнището на игровите отношения се създават взаимоотношения, чрез които те започват да контактуват, водени от обща цел: проявяват взаимен контрол,
самоконтрол, отзивчивост; създава се обществено мнение, което започва да направлява детето в играещата група.
Играта е специфична форма на реализиране на взаимодействието на субекта с околната среда. Това взаимодействие се направлява от „детско общество” и съдейства за развитието на играещия детски колектив.
Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.
Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Тя се характеризира с напрежение породено от изпитанието на
възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите играещи в играта.
Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за въвеждането на нови правила. Правилата са неоспорими и задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването им води до разрушаване света на играта., тя престава да съществува, разрушава се „илюзията” на
играта, на вътрешната свобода и себеизразяването, на несъзнателното.
Виготски и Елконин разглеждат играта като пресъздаване смисловия план на отношенията, а основните им идеи са:
Играта е основна дейност за детето;
Играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнанието;
Играта отразява смисловия, а не предметния
пласт на човешките отношения;
Развитието става в играта, тя е причината за създаването на нова „зона на близкото развитие”;
Играта е форма за обективиране на личностния смисъл;
Играта има цел в себе си, в играта детето пресъздава това, което е значимо за него;
Зад играта се откриват различни мотиви:
удоволствието от играенето, възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята;
Елконин отделя в играта няколко компонента: сюжет, съдържание, игрова ситуация, игрови действия,
роля и отношения Ролята е „основна единица” на играта, която придава смисъл на действията и отношенията
Децата придобиват умения съвместно да си поставят и реализират игров замисъл, да разпределят ролите, да общуват, като се ръководят от определени игрови и реални правила.