Същностна характеристика на Управление на човешките ресурси Съдържание на управление на човешките ресурси

Традиционното схващане за управлението на персонала е, че то е съвкупност от основни функции, свързани с персонала – набиране и подбор, оценяване, обучение и заплащане, които са представени самостоятелно, извън техните връзки и принос за постигане на организационните цели. Институтът по управление на персонала в Лондон дефинира управлението на персонала като тази част от управлението, която касае хората на работа и взаимоотношенията, в които влизат те в предприятието.

Според Г. Соле “Управлението на персонала” е специализирана функция на управлението, която обхваща: формулиране и предлагане на политика и стратегия в областта на персонала на организацията; съветване и насочване на мениджърите в организацията при прилагане на подходящата политика и стратегия за персонала; осигуряване на подходящо обслужване на организацията в случаите на набиране, подбор, мотивиране и развитие на персонала на всички равнища на организацията; съветване на мениджърите в организацията по отношение на настъпващите постепенни промени в персонала. Тези “традиционни представи” за съдържанието на управлението на персонала показват, че главното е изпълнението на основните персонални функции, набиране и подбор, селекция и обучение.

В последните години се използва терминът “Управление на човешките ресурси” (УЧР). УЧР означава, че хората, работещи в предприятието, се разглеждат като ресурс, който е толкова важен, колкото са материалните или финансови ресурси. В тази връзка се поставя ударението върху обособяването на “човешкия производствен фактор”, който се отделя от останалите производствени фактори.

Съществуват редица предпоставки за трансформиране на управление на персонала в управление на човешките ресурси (УЧР). Основните от тях са:

• 
  наложените нови изисквания към квалификацията на персонала, която се превръща в своеобразен стратегически фактор за успех;
  
• 
  променя се ценностната система на хората и се изменя техния начин на живот;
  
• 
  повишават се изискванията към качеството и организацията на труда на заетите кадри и други.
  

Според Майкъл Армстронг УЧР е подход за управление на хората, основан на четири основни принципа.

Първо. Човешките ресурси са най-важните активи, които притежава една организация и тяхното ефективно управление е ключът към нейния успех.

Второ. Този успех е възможно да се постигне само, ако политиките и процедурите относно работната сила на предприятието са свързани тясно и допринасят възможно най-много за постигане на корпоративните цели и стратегически планове.

Трето. Корпоративната (фирмена) култура и ценности, климатът в организацията и управленското поведение, което произтича от тази култура, оказват голямо влияние върху УЧР. Следователно, тази култура трябва да се управлява, което означава, че ценностите на организацията трябва да се сменят или подсилват, а това изисква непрекъснато усилие, започвайки от върха, за възприемане и поддържане на тези ценности.

Четвърто. УЧР предполага интеграция: да се накарат всички членове на организацията да участват и да работят със съзнанието за обща цел.

Основната цел на УЧР е насочена към развитието на организационната способност да се достига успеха за сметка и с персонала на организацията. В частност, УЧР е насочено към: