Заключителен доклад

І. Ситуацията и проблемът

Комитетът на министрите на Съвета на Европа настоява на необходимостта от мерки за ефективно прилагане на Конвенцията на национално ниво в няколко свои основни препоръки, приети през 2002 - 2004 г. Сред тези мерки, ведно с въвеждането на ефективни вътрешноправни средства за защита на гарантираните от Конвенцията права, осигуряването на надеждни механизми за изпълнение на решенията на ЕСПЧ и разпространяването на практиката му, е посочено и подобряването на образованието и професионалното обучение по правата на човека (ПЧ) – препоръка Rec (2004)4 от 12.05.2004 г. за ЕКПЧ в университетското образование и професионалното обучение. Комитетът препоръчва такова обучение да бъде предоставяно като компонент на единния основен учебен план по право и допълнително като изборен предмет за желаещите да се специализират, както и като компонент на подготвителните програми за приемните изпити за различните правни професии и на първоначалното и текущо обучение на съдиите, прокурорите и адвокатите, а също и на полицейските, пенитенциарните, имиграционните и други относими категории служители. В препоръката се подчертава, че е съществено преподаването на ЕКПЧ да бъде включено в програмите на юридическите факултети не само като отделен предмет, но и хоризонтално – във всяка правна дисциплина.

След приемането на препоръка (2004)4, през 2006 г. Съветът на Европа извършва проучване на преподаването на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ във висшите училища чрез въпроси към правителствата на държавите членки, което е обобщено по-долу. До момента той съсредоточава усилията си за подпомагане на държавите върху първоначалното и текущо професионално обучение на магистратите и адвокатите, като предвижда преразглеждане на този аспект на препоръката през 2015 г. Напоследък Съветът на Европа констатира, че между мерките му в тази насока и мерките му във връзка с прилагането на Хартата за образование за демократично гражданство и по ПЧ, насочени предимно към училищното образование, остава празнина относно висшето образование. Изразеното намерение в бъдеще тя да бъде запълнена мотивира Фондация „Български адвокати за правата на човека“ да фокусира настоящото проучване именно върху университетското образование по ПЧ и в частност по ЕКПЧ и практиката по прилагането й.

Въпросът за преподаването на ПЧ във висшите училища е актуален и в контекста на проведените в последните години проучвания и дискусии за българското висше юридическо образование по принцип, в които се стига до констатации за съществуващи дефицити (Юридически барометър¹, дискусията на тема „Право” от поредицата Chivas 12 Chairs²). Такова проучване бе проведено и от СУ. Някои от резултатите му подкрепят необходимостта от преосмисляне и на преподаването на ПЧ³.

За недостатъчност на предоставяното университетско образование по ПЧ говорят и резултатите от анкетното проучване, проведено от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ в рамките на проекта, които са изложени подробно и анализирани в отделен доклад, публикуван в специалния раздел „Проект Укрепване на защитата на правата на човека в България“ на страницата на фондацията в интернет – www.blhr.org. Проучването беше фокусирано върху полученото университетско образование по ПЧ, но анкетните карти – едната за полицейски и пенитенциарни служители и другата за магистрати и адвокати – бяха структурирани така, че да бъде получена информация и в още три основни насоки: оценка на професионалното обучение след завършване на висше образование, източници за получаване на информация за ЕКПЧ и практиката на Съда, прилагане на получените знания и информация в пряката професионална дейност. Първата от целевите групи включваше определени категории полицейски и пенитенциарни служители, за които е особено важно да познават Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, както и практически да прилагат съответните правозащитни стандарти (разследващи полицаи, полицаи с охранителни функции, служители на ГД „Охрана” към Министерството на правосъдието и надзорно-охранителни служители в местата за лишаване от свобода). Анкетното проучване показа, че сред получилите някакви знания по време на следването силно преобладават онези, на които висшето училище е предоставило само най-обща представа за ЕКПЧ. Символично са представени лицата от целевата група, получили познания в детайли или с практическа насоченост. Относно участието на респондентите във форми на обучение след завършване на съответната степен на образование данните не показват толкова голям дефицит на получени знания като констатирания при изследването на университетското обучение. При втората целева група – магистрати и адвокати, се установява, че в хода на университетското образование обучението в тази сфера е несистемно, непълно, недостатъчно, почти не оставя следа и не би могло да подпомогне бъдещите специалисти в тяхната професионална дейност. Налага се празнотите от университетското образование да бъдат запълвани паралелно с придобиването на професионална квалификация и опит в хода на служебната дейност, което натоварва допълнително анкетираните лица.

Тези резултати, които разкриват сериозен дефицит в усвояването на правозащитните стандарти на Конвенцията в рамките на образованието в ЮФ, бяха представени и на предвидената по проекта кръгла маса, проведена на 18 февруари 2015 г., в която се отзоваха на поканата ни и взеха участие представители на български ЮФ, на Академията на МВР, на три чуждестранни университета и на Националния институт на правосъдието. С удовлетворение отбелязваме, че всички български участници споделиха нашето виждане за важността и навременността на обсъждането по темата и полезността на направените проучвания и препоръки.

Ето защо смятаме, че преподаването на ПЧ трябва да бъде част от реформите в образованието по право, чиято необходимост се установява и от самите академични среди, и от практикуващите правници, като се включи и в обсъждането на промени в нормативната уредба, което вече е в ход в Министерството на правосъдието.