Старото кино отиде на кино

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Старото кино отиде на кино

Годината е 1908, в София отваря врати първото салонно кино в България – „Модерен театър” ( на днешния бул. Княгиня Мария Луиза). В следвоенния период е разширявано няколко пъти, поради тълпите от хора, желаещи да го посетят. В периода 1908-1915г се откриват множество салони, радващи се на небивал интерес няколко десетилетия. След 1989г Модерен театър и много други кина като Одеон, Урвич, Левски и т.н продължават да прожектират филми, макар и със стара техника, а залите им се пръскат по шевовете. В навечерието на новото хилядолетие фирмата „ София филм” АД, под чиято шапка са кината, е приватизирана от бразилския гигант „Лингуапланет” и малките салони започват да хлопват врати едно по едно. До 2004г всички познати ни кина ( Лъки, Витоша, Левски, Сердика и т.н.) са превърнати в търговски обекти и вместо киноафиши стоят табелите „ Киното е в ремонт”. Паралелно с приватизацията на София филм през 2001г се открива Мultiplex – усилено рекламиран като “ Киното на Новото хилядолетие” с най – модерната прожекционна техника. Комплексът, намиращ се под НДК, разполага с ресторант, кафене, видеотека и 8 киносалона с до 80 места. Само 2 години по-късно се открива гигантският кинокомплекс Арена Запад, предлагащ множество кинозали с повече от 200 места, множество заведения ( КFC, McDonald’s, Happy и др.), нови видове пуканки и чипсове за хрупане в залата. Арената надминава по посещения всяко друго кино в страната и само година след отварянето й се открива и Арена Младост – още по-голям и по- лъскав от предния. В същата година последното „киносалонче” – кино Левски – спира прожекции, поради работа на загуба. През 2007г Мултиплексът също фалира поради липса на клиенти. Като резултат единствените кина са двете Арени, както и кината в новостроящите се молове.

Мултиплексът може да се разглежда като предшественик на промяната в практиките за ходене на кино. Арените се явяват като copy – paste на типично западните модели за ходене на кино, които се пренасят и тук, а именно – голяма компания млади хора, големи пуканки, голяма кола, голям Начос. Това ни препраща към нашия основен социален проблем, затова как се видоизменят практиките за ходене на кино. Предходните обстоятелства пораждат въпроса какви всъщност са социалните предпоставки за тази промяна.

От гледна точка на социално – политическата ситуация в страната в началото на Новото хилядолетие все повече и повече чуждестранни инвеститори навлизат на българския пазар и носят „полъха” на Западната култура. Съществува и тенденцията към увеличаване степентта на мобилност на българските граждани в страните от ЕС и САЩ. От своя страна медиите – предавания, филми, реклами – също спомагат за легитимирането на консуматорската култура. Всичко това всъщност се превръща в предпоставка за усвояването на ценностната система на Запада.

Основната идея на нашето изследване е разглеждането на съвременното кино като консуматорски феномен, който от своя страна е една от характеристиките на Постмодерността. Границата между „високо” и „ниско” изкуство е заличена. Разпространението на масовата култура променя напълно възприятието за изкуство.

На базата на нашите проучвания преди началото на проекта установихме, че няма налични сходни изледвания по разглежданата от нас тематика. Това ни дава голямо инструментално поле на действие за решаване на казуса. За целта ще се позовем на следните автори: Ю. Хабермас, П. Джонсън, Е. Дайнов, М. Фуко, Р. Полен.

Един от основните елементи, които характеризират Постмодерността според Е.Дайнов са масовизирането на стоки и услуги, широкото разпространение на масмедиите, отпадането на границите между висше и нисше изкуство. Започва да се наблюдава промяна в обществените нагласи към иррационално поведение – желание за повече забавление, разнообразие. От друга страна теоритичната рамка, която задават Хабермас и Полен, разкрива процеса на модернизиране, като непрекъснато преднамерно търсене на новото без всякакви предпоставки. Неактуалното вече не е ценно. Паралелно с това друга особеност на модерността според Джонсън е напредъкът на науката, съпътстващ развитието и разпространението на новите технологии в постмодерната социална реалност. За целите на нашето изследване ще стъпим на идеята на Фуко, че: „Модерността да се разглежда по – скоро като нагласа... Под „нагласа” разбирам тип отношение към актуалността......; начин на мислене и усещане, а също и начин на действие и поведение...”, като стигаме до заключението, че Постмодерността също може да бъде възприета като нагласа.

За да поставим всичко казано до тук в контекста на социалната реалност от последните 20 години, трябва да обърнем внимание на практиките за ходене на кино от края на 90те до днес. Гледането на филми на големия екран е широко разпространена практика за жителите на София. От спомените ни за близкото минало кината имаха само по една зала, с малко предверие, предлагащо билети, киноафиши с актуалните филми и в редки случай стилаж с пуканки. В началото на новото хилядолетие американската комапания Юнайтед Ню Синема отваря първия кино комплекс, разполагащ освен с няколко кинозали и с кът за забавление. Появата на Мултиплекса силно се конкурира с малките кина, които от своя страна не могат да предложат „екстрите” на новия кино център. Създаването му през 2001г ясно очертава нахлуването на Западната консуматорска култура. Мултиплексът се явява преходен механизъм от „старото” кино към „новото” модерно. Популяризирането на комплекса води до необходимостта от появата на „гиганта” Арена, опосреден от : „...процеси на обществено модернизиране; социално-структурните причини за изменение в нагласите към труда, привичките на консумация, в нивата на претенции и в ориентациите за свободно време.”¹.

Смело можем да твърдим, че Арените, във вида, в който ги познаваме днес, се появяват по необходимост под натиска на масовото обществено консумиране на социални блага. Въз основа на популяризиращия се модел на масова култура старите възприятия за ходене на кино губят своята актуалност в съвременната социална среда. Сетивността за киното като високо изкуство е заменена от предложенията на масовата култура. Дайнов описва този процес като резултат от навлизането на масмедиите и влиянието им върху обществените порядки. Мотивите, подтикващи хората да ходят на кино, се променят. Киното не се възприема чрез неговата естетическа функция, вече не се разбира като изкуство. Превръща се в място на масово консуматорство. Този феномен Джонсън разгръща в своята книга „Раждането на модерното”.

След като приехме модерността и постмодерността за нагласа, следователно „модерното” ( в смисъла на Хабермас) също може да се променя, към този момент в тази социална реалност е модерно да ходиш на кино по определен начин, да ядеш един определен тип храни, след време се променят нагласите, така че и модерното се променя, но остава трайно в континиума. Винаги е модерно да ходиш на кино, но пък всяка различна ситуация определя „модната”² храна, напитка и поведение в киносалона. Непрекъснатото изменение на практиките, непреднамереното търсене на новото ни препраща към тезата на Полен за разбирането на модерното, поставящо акцент върху актуалността и стремежът към иновация. „за да си „на висота”, на „върха на прогреса”, за да „изразиш последната дума на техниката, на науката, на изкуството”; важно е да си модерен, за да „не си като другите”. ³ Тази теза обяснява тенденцията към непрекъснато обновяване на технологиите в кинозалата. Пример за това е нахлулото преди няколко години 3D кино, а преди месец дори 4D в новоткрия комплекс Арена The Mall. С други думи : „Науката, изкуството и технологията непрекъснато се взаимно преплитат в този период на експерименталност.”, както твърди Пол Джонсън. Развитието на високите технологии от гледна точка на кино изкуството и кино центровете, предлага нов тип социални удоволствия. Зрителят не се задоволява да бъде само в ролята на обикновен наблюдател на филма. Поражда се необходимоста от преживяване - „да влезеш в екрана”, да си част от реалността, която филмът създава.

На базата на предпоставките, които изброихме по – горе , формулирахме следните хипотези, чиято проверка предстои.


Хипотези
1. Поради силно навлизащия Западен модел, ценностната система на българското общество относно практиките и мотивите за посещение на киноцентрове, се променят.

2. Навлизането на западния тип кино ( Мултиплекс) предопределя окончателния фалит на малките кина.

3. Налагането на масовата консумация предопределя филата на Мултиплекс и ефективността на Арена.

4. Съществуват разлики в нагласите към ходенето на кино в зависимост от възрастовите различия на респондентите.

5. Арената е предпочитана дестинация за хора на възраст под 35-40г.

6. Арената е по – предпочитано място за прекарване на свободното време през уикенда, отколко през седмицата.

7. Предпочитаната часова зона за ходене на кино сред младите хора е след 20ч.

8. Ниска степен на информираност относно алтернативното кино в лицето на София филм фест.

9. Колективното ходене на кино е съвременна социална практика.

10. Ходенето на кино се възприема като дестинация за забавление с компания. 11. Заведенията в Арената са масово посещавани от зрителите непосредствено преди/след прожекцията на филма.

12. Често срещано явление е нарушаване на етическия кодекс в кинозалата – говерен, хранене и т.н.

13. Посещението на кинокомплексите се извършва сравнително често.

14. По време на съществуването на старите кина интересът към „Седмото изкуство” само по себе си като изкуство е висок.

15. Атмосферата в малките кина създава чувства на автентичност и уют.

16. Посещението на киносалоните в близкото минало се детерминира от прожекцията на определен филм.

Методи:

Методите които възнамеряваме да използваме за постигане на целите на нашето изследване са систематично наблюдение и дълбочинно интервю. Основните предпоставки за нашия избор на метод се базират върху няколко факта:

• 
  Един метод не може да даде изчерпателна информация по нашата проблематика.
  
• 
  Систематичното наблюдение⁴ ще бъде използвано, за да получим информация за настоящите практики за ходене на кино.
  
• 
  Дълбочинното интервю от своя страна ще ни позволи да добием задълбочена представа за остарелите практики. Това е необходимо, поради фактът, че малките кина вече не работят и единственият източник на информация са спомените на респондентите.
  

- в различните дни от седмицата

- в различните часови пояси

- в зависимост от жанра на филма

2. Възраст

3. Групиране на посетителите ( голяма/малка група, двойки, единици и др.)

4. Поведение на зрителите

- разговори по време на филма

- хранене (пуканки, чипсове, напитки и др.)

5. Проследяване на поведението непосредствено преди и след прожекцията на филма

- посещение на заведенията/ фън център
Гайд за дълбочинно интервю
I. Практиките за ходене на кино днес

1. Честотата на посещения на кино

2. Предпочитание на жанрове на филми

3. Предпочитания за 3D, 4D, стандартно кино.

4. Предпочитания за часова зона и определен период от седмицата за посещение на киното

5. Колективно или индивидуално посещение на кино

- с приятели

- със семейството

- с колеги

6. Поведение в съвременната кинозала

7. София филм фест

- степен на информираност за фестивала

- посещение

II. Практиките за ходене на кино преди

1. Честотата на посещения на кино

2. Предпочитание на жанрове на филми

3. Предпочитания за часова зона и определен период от седмицата за посещение на киното

4. Колективно или индивидуално посещение на кино

- с приятели

- със семейството

- с колеги

5. Поведение в кинозалата

6. Характеристики на кинозалата ( обстановка; атмосфера)

Хабермас, Ю. - Модерността - един незавършен проект, "Критика и хуманизъм", 1991

Фуко, М. - Що е Просвещение?, "Критика и хуманизъм", 1991

Дайнов, Е. - Забавленията на другата половинка, първа част, С.1991

Джонсън, П. - Сили, машини, визии, гл. 7 от The Birth of the Modern, London, 1994.

Полен, Р. – Тhe importance of being modern

Лякова, М. – Етнографските методи в социалните науки: наблюдението, „Качествени методи в социалните науки. Въведение”,2008

http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1476&nxt=1&update=all