XXXIII. НОВА КЛЕТВА, КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛОЖАТ И СЪДИИТЕ

Управление Господину Председателю Рущукскаго

Императорскаго Губернскаго Суда.

Русскаго Коммиссара

в Болгарии

------

Мая 31 (дня) 1879 года.

№ 573

г. София.

Начальник Судебнаго отделение В. Качановски.

Помощник Начальника Отделения В. Палаузов.

Приказ 23 мая № 1.

Проект

Клетва

Приказ

в Болгарии

по Судебному ведомству

№ 1

Его Сиятельство Императорский Российский Коммиссар изволил назначить:

1. Помощника Начальника Отделения Канцелярии Его Сиятельства Христофора Стоянова членом Суда Bыcше Инстанции, с производством ему штатнаго по новой должности содержания и добавачнаго в количестве тысячи шестисот франков в год с 13-го сего Мая.

2. Бьшшаго Председателя Туртукайскаго Окружнаго Суда, Кириака Цанкова секретарем Суда Высшей Инстанции, с производством штатнаго по должности содержания с 13-го сего Мая.

3. Бьшшаго председателя Черноводо-Гирсовскаго Судебнаго Совета Димитрия Бодарова Помощником Начальника Отделения Судебнаго Отдела, с производством ему штатнаго по должности содержания с 23-го сего Мая.

Подлинный подписал:

Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайний советник: Лукъянов.

XXXV.

ИЗПРАЩА СЕ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ КАПИТУЛАЦИИТЕ

Управление Циркулярно.

Императорскаго

Росийскаго Коммиссара Господину Председателю Рущукскаго

в Болгарии Губернскаго Суда.

------

Июния 5 дня 1879 года.

№ 525

г. София.

Управляющий Судебным Отделом Сенатор, Тайный Советник- Лукъянов. 1

Начальник Отделения: (п.) Качановски.

XXXVI.

Рущукский Циркулярно

Губернатор

№ 404 Председателю Рущукскаго Губернскаго суда

Июня 14 дня 1879 г.

г. Рущук
В силу §9 циркулярнаго предписания Императорскаго Российскаго Коммиссара в Болгарии от 21 прошлаго мая за № 950 пребивающие в Болгарском Консула будут сноситься непосредственно с высшими властями в крае только по делам первостепенной важности; по всем же текущим дел они должны обращаться в местныя административныя и судебныя учреждения. В свою очередь и эти все учреждения сносятся прямо с Консулами по обыкновенным делам соблюдая псе приличия.

О таковом предписании Императорскаго Коммиссара я уведомляю ныне г. г Консулов, а Вам предлагаю принята к сведению и исполнению. Губернатор Статский Советник: (и.) Иванов.

Правитель Канцелярии: (п.) Граф Кутузов.

Управление Циркулярно.

Императорскаго

Российскаго Коммиссара Г. Председателю Рущукскаго Губернскаго

в Болгарии Суда.

------

Июния 11 дня 1879 года.

№ 564

г. София.

Из представляемых мне г.г. губернаторами списков лиц, содержащихся под арестом, я усмотриваю, что весьма часто предварительном арестом содержатся лица, обвиняемыя в нетяжким преступлениях как кражба, побои и пр.

В виду това: что 1) взятие под стражу (п. 6 ст. 628 Врем, прав. для уст. судеб. ч.) составляет высшую меру пресечения обвиняемому способов уколняться пт следствия и суда, каковая мера в обыкновенных случаях может быть применяема на основании 631 статьи, к обвиняемым в преступлениях, подвергающих таким тяжким наказаниям, как пожизненное заключение в крепости, каторжныя работы или смертная казнь; 2) что хотя 632 статья и дозволяет применеие этой меры и к обвиняемым в преступлениях менее тяжких, но при условии неимения обживаемым оседлости; 3) что на основании ст. 633 при избрании меры пресечения следует каждый раз при постановлении о взятии под стражу (ст. 639) сообразоваться с строгостью угрожающаго обвиняемому наказания, силою предсталяющихся улик, возможностью скрыть следи преступления, состоянием здоровья, полом, возрастом и положением обвиняемаго в обществе, — в виду всего изложеннаго принятие зауряд высшей меры пресечения даже к обвиняемым в таких сравнительно не тяжкихь преступлениях, как кража и проч., за кои в Уголовном Оттоманском кодексе не полагается ни пожизненнаго заключения в крепости, ни каторжной работы или смертной казни, представляется излишнею строгостью тем более, что до окончательнаго решения дела заключенным приходится находиться в тюрме довольно долгое время.

Сообщая о сем, прошу Вас обратить на изложенное внимание лиц, от коих зависит, на основании Временных правил, принятие той или другой меры пресечения обвиняемому способов уклоняться от следствия и суда.

Подписал: Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайный советник Лукъянов и Начальник Отделения Каченовский.

XXXVIII.

ПРЕДСТОИ ИЗДАВАНЕТО НА СБОРНИК ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Управление Циркулярно.

Императорскаго

Российскаго Коммиссара Г.г, Председателям судов

в Болгарии Рущукскаго Губернскаго

------ Р. Обл. Съд. Вх. № 212

Отдел Судебный

Июня 26 дня 1879 года.

№ 661

г. София.

Сообщая о сем прошу г. г. председателей всех судебных учреждении Болгарскаго Княжества с всякаго рода вызовы, обьявления и повестки, подлежащия опубликованию препровождать для напечатания в сем сборнике в Отдел Внутренних Дел. Управления Императорскаго Российскаго Коммиссара на имя редактора означеннаго сборника г. Джансызова.

Что же касается судебных решений достойных опубликования, то таковыя посылать для печатания в редакции газет „Внтош“ (в София) или „Марица“ . — В сих же газетах по усмотрению суда могут быть печатаемы объявления о вызове независимо от печатания их в Сборнике издаваемом при Отделе Внутренних Дел.

Управляющий Судебным Отделом, Сенатор, Тайный Советник, Лукъянов.

За Начальника Отделения В. Палаузов.

XXXIX.

ДА СЕ ИЗПРАЩАТ ЖАЛБИТЕ ДО ВЪРХОВНИЯ СЪД БЪРЗО

България Циркуляр

Вьрховний съд.

13 июния 1879 г. До Областныйт Съд

№ 11 В Русчук

г. София.

Имам честь да ви съобщя, чe за напред всичките жалбы които pпостъпват в вашийт съд за в Върховното Съдилище, да ся не връщат по причината, че срокът за постъпване был изминал, но откак ся уверите, че залогът от 40 франка, установен в ст. 9 на постановлението на учреждението на Върховныйт съд е платен, да ги пращате безразлично в Върховныйт съд, който ще решава сам дали потъжванието е направено на време.

Председатель: (п.) Д. Греков.

Секретар: (п.) К. А. Цанков.

XL.

СЪЗДАДЕНО Е МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

Министверство Циркулярно.

На

Правосъдието Господину Председателю на Облъстния

№ 697

Министр на Правосъдието: (и.) Д. Греков.

За Началника на Отделението: (и.) П. В. Горбанов.

XLI.

ДА СЕ ДАДАТ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОСТЪПВАЩИТЕ ДЕЛА

Министерство Циркулярно

на

Правосъдието

№708 Областний съд.

г. София

Понеже министерството има нужда да знае колко дела постъпват и съ решават в поверенныйтъ Вам съд, умолявате ся според приложенныйт тук формуляр да доставите незабавно в Министерството на Правосъдието ведомост за всичките дела, които съ, постъпили през миналите шест месеци из настоящата година колко от тях съ решены и колко остават нерешены.

Истыйт формуляр ще ви служи за ведомостите, които на основание 65 ст. от Вр. съд. правила, трябва да изпращате в Министерството на правосъдието на крайт на всеки месец и на всяка година.

Испращането на тия ведомости, умолявате ся, да изврьшвате с най-голяма точност.

Министр на Правосъдието: (п.) Д. Греков.

За начальник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

Министерство Циркулярно

на

Правосъдието Г-не Председателю

28 Юлий 1879 г.

г. София

В Министерството на Правосъдието има сведения, че при разглежданьето делата Окръжните Съдове не прилагат добре статьите 99, 100, 101, 102 и 103 от „Временните правила“. В някои съдилища било прието за закон, щото всички тъжещи да представят писменно своите искания. Понеже речените статьи нямат този изключителен смисъл, имам честь, Господине Председателю, да ви съобщъ, че в Окръжните съдилища постъпват жалби не по усмотрението на Председателя, но по удобствата на съдящите ся, т. е. че страните имат право да представят своите искания устно (словестно), ако намерят това за тях по удобно, както ся случва с безграмотните, а съдът трябва да изпълнява своя дълг според нарочните за това статьи 102 и 103 (напълно) в „Временныте правила". За това ви предлагам щото занапред безграмотностьта на просителите да не става причина за затрудненье в бързото и вовременно испълнение на Правосъдието. Всяко съдилище е длъжно да приема за разглежданье и неписмените искания на страните, както и писмените.

Министр. : (п.) Д. Греков.

За Началник на Отделението: (п.) До . . .

Министерство Господину Председателю на Русчукскый

На Областный Аппеляционный съд

Правосъдието

№ 809

1 август 1879 г.

Понеже делото по тъжбата на Мартина Каловас поверенник Дели Неджибов против Председателя на Русчукския Окръжен Съд според ст. 915 п. 3 Вр. пр. подлежи на разглеждание пред Административны Съд, то съобщете Г-ну Каловасу да са съобрази с вышеозначената статия от Временните Съдебни Правила.

Министр: (п.) Д. Греков.

Началник на Отделението: (п.) П. В. Горбанов.

Канцелария Окръжно

на

Руссенский Губернатор До Руссенский Губернский

13 Август 1879 г.

гр. Русее.

Редакцията на Държавнийт вестник с писмото си от 28 юлия испратила до Руссенский Губернатор 60 листове от вестникът си и моли за да ги разпратя по всичките присъственни места.

Като е необходимо във всяко едно присъственно място да има по един лист от държавнийт официален вестник, в когото ся побликуват всичките укази относително зачислявание и отчислявание на чиновниците на разни служби, а тъй също и разни правителствени разпоряжения по Княжеството; то канцелярията на Губернатора препровожда при настоящето един вестник, за да го приемете, и годишната му стойность да я внесете направо в редакцията на вестника.

И. Д. Управител на Канцеларията на Руссенский Губернатор: (п.) Джумалиев.

Рускчукский Циркулярно

Губернатор

....Август 1879г. До Русчукският Аппелативний Съд.

№ 5090

Г. Русчук.

Гербовият сбор според съществуващите правила също и контрабандите на тютюн съ исплащат направо в ковчезничествата без всякакво посредство на съдилищата и затова последните ся освобождават от предаванието сумми по принадлежност в хазната.

Като вы съобщавам това разпореждание на Министерството на финансыте предлагат Bы да го приемити към руководство и испълнение.

Губернатор: (п.) Иванов

И.д. Советника по делата на Казенното управление: (п.) В. Зо . . .

XLVI.

НАМАЛЯВАНЕ НА АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА

Министерство Г-ну Председателю на Рущукский

на Аппелативен съд.

Правосъдието

№ 949

23 Август 1879 г.

Като ви препровождам притова копие от Указът на Негово Височество князът от 20 август 1879 г. под № 113, чрез който аппелативните съдилища в Княжеството ся намаляват от петь на две, моля ви да са съобразите с постановлението му.

Министр: (п.) Д. Греков.

За Начальник на Отделение то: (и) Доб . . .

Указ

№ 113

Като взехме пред вид числото на съществуващите губернски съдилища, ся показа в практика да превышават потребыте на страната, то ся показва от незначителностьта на числото на делата, които ся разглеждат в тия съдилища и съгласно с докладът на Нашът Министр на Правосъдието от Август 1879 год. № 13.

Постановихме и постановяваме:

Ст.1. Числото на аппелативныте съдилища са намалява от пет на две.

Ст.2. Аппелативныте съдилища в Търново, Варна и Видин престават да действуват от 1. Септемврий нататък.

Ст.З. На аппелативното съдилище в София ще бъдат подсъдны всичкыте дела, подлежащи на въззыв (аппел) от Софийската и Видинската губернии, а на аппелативното съдилище в Русчук - всичките дела от Русчукската,Търновската и Варненската губернии.

Ст.4. Находящите ся дела в областныте съдилища, които престават да действуват, ще бъдат предадены в подлежащето аппелативно съдилище по установенныйт ред в горната статья.

Ст.5. В Софийскийт и Русчукскийт аппелативны съдове освен настоящийт състав още са добавят по два члена, назначены от Правителството.

Ст.6. Статьи 44 и 45 от Временныте съдебны Правила ся отменяват, статья 46 ся изменява според статья 5 на настоящийт Указ.

Ст.7. Настоящийт Указ ще бъде турен в действие, но представен на удобрението на първото народно събрание.

Ст.8. Нашьт Министр на Правосъдието са натоварва с испълнението на настоящият Указ.

Издаден в Нашата столица София на 20 Август 1879 г.

Александр

Министр на Правосъдието: Д. Греков.

С първообразното вярно: Началник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

XLVII.

ОБРЪЩЕНИЕ НА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ РУСЧУКСКИ ГУБЕРНАТОР

Приказ по Рушчушката Губерния

Негово Височество Българскьй Наш Княз Александр I, въодушевен от наи-благородны чувства, като полага неуморими грижи и старания за устройството на Администрацията на Българското Княжество, желае да тури нашето княжество в реда на другите образованны свободны Европейски държави. Според личныте Негови приказання, с които Той благоволи да ма почете, заяви: че Той желае благоденствието, мира и тишината на всичките си подданицы без разлика на народност и вероисповедание. Живота, имота и честьта на мирныте жители да са запази, а виновныте да са наказвът, тъй щото съвършенно правосъдие да са усъществи на сякъде. Благосъстоянието на народа, земныте богатства, търговията, художествата да са развият. Училищата да са отварият на сякъде.

По повод на това считам за длъжност да обявитъ на сички г.г. Окръжни Началницы и на полицмейстера в г. Руссе, да земят строжайши мерки и да внушиът на сичките си подведомственны чиновницы за точното упазвание и испълнение на длъжностите им. Обръщам особенното им внимание за най- строго наблюдение на полицейските власти. Жандармерията трябва да се запознае добре с длъжностите си и да ги испълнява най-точно, да внимава да не прави превишение власти към когото и да бы было; да не бы да дрьзне да заеме от някого нещо даром, защото веднага ще са накаже. Жандармерията, която е нашата испъпнителна власт тряба да се oбнася очтиво с секиго и да са не меси в работата вьн от кръга на длъжностите й.

Религиите и обичаите на сичкн народности тряба да са почитат.

За всичко това като прочетете и обсъдите в съединено присъдствие молиъ да са съобразите напълно според съдържанието му.

Русчук. Губернатор: (и.) Ю. П. Теодоров.

13 септемвр. 1879 г.

Руссе

Управител на канцеларията: (и.) Джумалиев.

Министерство

на Аппелативен съд.

Правосъдието До Г-н Председательт на Аппеллативный съд

№ 1159

Септемврий 21 1879 г.

Понеже стават оплаквания от много места, че турският язик не са допущал в съдилищата поне за словесни разяснения, предписвам ви, Г-не председателю, че когато са явът лица от не българско произхождение и не могат да ся обясняват на български, то да им ся допрощава за сега да обясняват устно тъжби-те си на материйнт им язик, ако поне един от членовете на вверенний вам съд познава таквъзито язик.

За Министр на Правосъдието, Министр на външни-те дела и исповеданията: (п.) М. Балабанов.

Началник на отделението: (п.) П. В. Горбанов.

Приказ

Руссенската Губерния

№ 52

Понеже често ся случва щото някои писатели на прошения от невежество законите и редът или от слаби познания на грамотност не написват точно и ясно прошенията и с това дават причина на затруднения или даже неоправдание на делата на населението. Още на някой прошения, на които трябва да има тимбера, не турят, а на други, на които нетряба турят се, пак от невежество.

Руссенский Губернатор: Теодоров.

3*Октомврий 1879 година г. Русее.

Вярно, Управ на Канцелярията: (л.) Джумалиев

L.

ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ПОДАНИЦИ СА ЮРИДИЧЕСКИ РАВНИ

Приказ

Рушчушката Губерния

Понеже членовите 57 и 58 от Конституцията на Българското Княжество гласъът че „Всичките Български подданицы са равни пред законът и разделение на съсловия в България не съществува“. При това още „Титли за Благородство и други отличия също и ордены не могат да съществуват“.

За това считам за длъжность да обявйъ за всеобщо знание, че от сега нататък никакви титли за Благородство и отличие не ся позволяват в административныте и съдебны кръгове в верената ми Губерния. И всички прошения и дела, които носйът такива титли, ще да ся връщат назад като противны на казанныте членове на Конституцията.

Рушчушкий Губернатор Ю. П. Теодоров.

117 Септемврий 1879г.

№ 49

1. 
   Всички публикувани тук материали са подредени по датата на издаването им. Изключение е направено за няколко от тях. В случая става въпрос за първото и най-важното такова изключение. То е наложено от обстоятелството, че фактически даденото писмо е първият материал, постъпил в Русчушкия губернски съд и поставил началото на документацията при него и архивите му. Следващите осем материала са преписи от документи, получени от Русчушкия губернатор и адресирани до него, но приложени към даденото писмо за сведение, доколкото се отнасят до откриването на губернските съдилища.
   
2. 
   Това е първият документ от архива на губернските съдилища, в който се говори за казаното тяхно откриване. Той се появява само две седмици след решенията на Берлинския конгрес (1.12.1878 г). Но защо самото откриване става цели два месеца по-късно, едва през втората половина на септември, след като русите определено бързали със създаване държавния апарат на България, не е ясно. Но някакви съществени пречки ще да е имало. Същевременно вижда се, че даденият документ е излязъл от канцеларията на Имперския руски комисар Дондуков-Корсаков, намираща се във „Филипопол“, т.е. в Пловдив. Това дава основание да се предположи, че въпреки разделянето на „българско“ на Княжество България и Източна Румелия русите се опитвали да установят една единна съдебна система и за двете български държавни образувания. Впрочем за подобно нещо още по-определено говори и един малко по-късен документ, който предстои да бъде публикуван в друга подобна подборка от документи относно създаването на Върховния касационен съд в София, с който се разпорежда, че на този Върховен български съд подлежат на разглеждане и съдебните актове, издадени от съдилищата на „Пловдивската и Сливенската области ( губернии)“, т.е и на Източна Румелия. Ето още по-определено дадено същото становище. Известно е, че по едно време граф Игнатиев, хранещ все още надежда, че положението на българите може да бъде подобрено по мирен път, бил само за автономия на „българско“ в пределите на Екзархията, като в него ще продължат да действуват османските закони, но то ще има свой отделен Български Върховен съд, тълкуващ самостоятелно тези закони, и пр. За съжаление този въпрос изцяло не е проучен.
   
3. 
   Това е вторият документ, който говори за откриването на губернски съдилища и потвърждава разбирането, че русите бързали с организирането и на съдебния апарат. Но изглежда, не навсякъде въпросните книги могли да бъдат изготвени, а където били изготвени, както в Русчук, това станало със значително закъснение.
   

4. 
   Първият документ, в който пък се посочва какъв ще бъде характерът на втората инстанция, това че тя се установява като апелативна, т.е другояче казано, като въззивна инстанция. Даденият момент е един от най-съществените при системата, запазил се независимо от разните изменения на процесуалното ни законодателство чак до периода на социализма, когато с Гражданския процесуален кодекс и с Наказателно-процесуалния кодекс от 1952 г бе установена контролно-отменителна система на обжалване. Обаче, както вече бе изтъкнато в началото, тази система е била за онова време едно от най-значителните и демократични и изобщо прогресивни достижения на нашия народ, още повече, че тя се свързвала и с частично избиране на апелативните съдии, с признаване равни права на избраните съдии с правата на назначените и пр. (вж. По това още и в следващия документ).
   
5. 
   От примера на Русчушкия губернски съд може добре да се види от какви хора се комплектувал този съд и оттам, каква е била ролята, която е играл. Този съд се образувал от два вида съдии – „изборни“ и назначени „от правителството“. Изборните съдии били шест. За някои от тях днес се разполага с данни. Така Мирон Бежков бил един от четиримата свищовски младежи, които, бидейки тясно свързани със създаденото лично от Г.С. Раковски „Тайно общество“, минали Дунава и постъпили доброволно в руската армия по време на Кримската война (1853-1856). Той оцелял в онова бурно време и се появил в Свищов с руските войски след продължителната си емиграция в Русия. Още по-добре е познат Алеко Хаджиконстантинов. Това е чичото на нашия голям писател Алеко Константинов, виден свищовски търговец, също свързан отблизо с революционното движение. Именно неговият син Георги се присъединил през пролетта на 1867 г. към четата на Филип Тотю, попаднал в сражението при „Косматица“ в ръцете на османците и бил зверски убит. Въпреки напредналата си възраст и той се заел да „помага“ в изграждането на нова България, приемайки избирането за губернски кадия. А между другото това издигане на чичото не може да не е оказало известно влияние и върху родителите на Алеко Константинов, пък и върху самия него, за да следва по-нататък право и да се отдаде на правораздавателна работа.
   

6. 
   Досега сe приемаше, че полагането на клетва се изисквало от държавните служители и само от тях. От друга страна, приемаше се, че клетвата била установена след приемането на Конституцията и избирането на княза. Така че вече изискването за нея трябва да бъде отнесено още към най-ранния период от създаването на нашия държавен апарат и като изискване предявявано и към някои лица недържавни служители, осъществяващи обаче държавна дейност – по-специално като дадените особени губернски „изборни съдии“.
   

7. 
   Следователно „изборен губернски съдия“ била почетна длъжност – за нея не се предвиждало възнаграждение. Това показва, че тя била достъпна само за състоятелните граждани (особено за ония съдии, които не живеели в седалището на този съд, а в други селища – като например в твърде отдалечения от него град Свищов). Но въпреки това институцията изиграла положителна роля. При всеобщия национален подем, съпътствувал Освобождението, и при излизането на преден план на противоречията с бившите поробители за такива съдии били избирани, видно от случаите с Бешков и Хаджиконстантинов, авторитетни, ползуващи се наистина с доверието на населението хора – истински радетели за обновяването на страната
   
8. 
   Характерно за периода е предаването на тържествен характер на всяко начинание, свързано с развиването на новата българска държавност, и подчертаването значимостта на всяко такова начинание. Изобщо всички тогавашни деятели, а и деятелите руси, осъществявали привременното управление „на българско“, во главе с княз Дондуков-Корсаков, са имали силно чувство за историзъм. Те добре са разбирали, че става става нещо изключително, нещо съдбоносно с нашия народ. Казаното даже важи с особена сила за деятелите ни от Русчук – един от най-важните наши икономичeски и културни средища тогава, със силни контакти с чужбина, а и оформил се като един от центровете на националната ни борба. Така например по това време там започва особено активно да се проявява местният митрополит Григорий, който едва ли ще да е допуснал някой друг духовник да отслужи предвидения молебен, да приеме клетвата на съдиите и да изнесе напътствено „получение“. Така че, както изглежда, само обстоятелството, че скоро се развиват още по-значителни събития, е изместило в съзнанието на мемоаристите спомена за тържественото откриване на губернските съдилища. Но даже ако е така, съвсем не е изключено при по-грижливи издирвания да се попадне в бъдеще на бележки относно даденото събите, както вече се попадна и на цял ред други.
   

Препоръката да се поканят на тържественото откриване на губернските съдилища и чуждестранните консули, а такива в Русчук имало, вече не е само обикновен акт на внимание към представителите на другите държави – преди всичко на Великите сили. Руските власти в България били съвсем наясно и по това, че чуждестранните консули – специално консулите на Австро-Унгария и Англия, ще създават още много главоболия на българските власти и по-специално на българските съдилища. И наблюдаваното по-нататък напълно потвърждава това (вж. по този въпрос някои бележки в нашата статия Първият тълкувателен акт на българския Върховен съд- СП, 1981, №6 ).

9. 
   Даденото указание е било разпратено на губернските съдилища на руски език. В Русчушкия губернски съд обаче то било преведено на български и е било използвано в настоящия му български вид. А в случая указанието се дава в български вариант, защото така от него се добива представа и за оня български юридически език, който по онова време се формира по места и с който водят борба нашите централни държавни органи, налагайки един единен и много по-развит език за цялата страна.
   

Спира вниманието и особеното отношение към Русчушкия търговски съд. Той, изглежда, е наистина единствен в Княжеството, но това определено се разглежда само като начало. Учредяването на други такива съдилища и в другите търговски центрове е предстоящо, тъй като на тях очевидно се гледа като на силно средство за час по-скорошното възстановяване на нормалния търговски живот.

10. 
    Много голяма слабост на изграждания съдебен апарат на новата българска държава, както и изобщо на целия държавен апарат, е било голямото текучество на кадрите. През тези години всички, които имали някакво образование, а нерядко и хора без каквото и да било образование, претендирали за държавни служби, и то колкото се може по-големи, за да проявят напълно „големите си знания и способности“, местейки се непрекъснато в търсенето на такива по-високо платени служби. Налагало се по-скоро да се внесе ред и в това отношение. Даденият документ поставил началото на мероприятията. В послужния списък задължително се посочвало година на раждането, грамотно ли е лицето или не, какви длъжности е заемало преди това, какви награди е получавало за добра работа и пр. И за никого не можело да се прави изключение ( впрочем на последното заслужава да се обърне внимание, защото между нашите литературоведи е разпространено разбирането, че искането писателят Алеко Константинов като прукорор да посочи дали е грамотен или не , било подигравка с него, организирана от неговите противници).
    
11. 
    Книгите за губернския съд, които било разпоредено да бъдат изготвени още на 25.VIII ( вж. матер.III), както се вижда, били изготвени и изпратени на този съд след близо три месеца.
    
12. 
    Едно от указанията, че установената у нас система на държавните органи не била разработена и въведена изведнъж, а се отивало от едни варианти към други, по-добре отговарящи на конкретните български условия или изобщо по-добре. В случая нотариалната дейност, която първоначално била отнесена към местните административни органи, сега била отнесена към съда. И особено интересно е, че в писмото се обръща внимание на опасността от неразбиране и даже от оказването на известна съпротива от страна на административните власти. Тази опасност едва ли е била безпочвена. И както изглежда, тя произтичала, първо, от обстоятелството, че нашите административни служители – преди всичко те, не забелязвали въпросните търсения на русите. За тях веднъж установеното било непоклатимо и най-правилно. Същевременно местните административни ръководители – специално ръководителите от по-висок ранг, като окръжни управители, директори на полицията и пр., се стремяли да съсредоточат, колкото се може повече власт в ръцете си и затова неохотно „отстъпвали“ правомощия на други органи – особено на съда.
    
13. 
    Въпреки изключителните условия икономическият живот се развивал и неумолимо предявявал своите изисквания. Така че това е било още един момент – недооценен досега, който е заставял русите да бързат с организирането на новата ни държава.
    

14. 
    В документа се подчертава важната роля, която трябвало да играят председателите на губернските, т е. съгласно по-късната терминология на „областните съдилища“, за да осигурят доброто организиране и високото качество на правораздаването.
    
15. 
    Подчертава се важното значение на принципите за публичност и гласност не само за правилността на постановяваните съдебни актове, но и за възпитателното въздействие на тези актове върху цялото наше население. И досега важи с пълна сила издигнатото положение, че „прекият и единствено верен път“ за постигането на казаните цели е публикуването на самите съдебни решения заедно с пълните им мотиви.
    
16. 
    Следователно не остава никакво място за съмнение, че Временните правила за устройство на съдебната част в България, публикувани още на 24 VIII.1877 г . съвсем не влезли в сила веднага. Разпоредило се те да влязат в сила със специално постановление на Императорския комисар от 20.IX. следната 1878 г., т.е. след тринадесет месеца, а като се има предвид, че влизането в сила ставало от момента на получаването им в съответния съд – за Русчушкия губернски съд той се оказал цял месец по-нататък, всичко това станало даже още по-късно. И причините за закъснението по всичко изглежда ще да са били главно две. От една страна, необходимостта да се внесат промени в установената дотогава система на съдебните органи – със същото постановление дотогавашните съдебни съвети стават окръжни съдилища, а, от друга, нуждата да се изградят самите съдилища, като се назначат и изберат за съдии възможно най- подходящи за това лица. От документа става също съвсем ясно, че обратно на приеманото към даденото време административните съдилища още не са били създадени. Нещо повече, обстоятелството, че между дадените документи по-нататък изобщо няма документ, отнасящ се до тях, налага по-скоро да се приеме, че тяхното откриване само се проектирало или че те били открити едва в самия край на Временното руско управление. Поради ограничения брой на административноправните спорове разрешаването им било отнесено на първо време към окръжните началници и губернаторите. И същевременно обратното – духовните съдилища, за които се приема, че през този период не съществуват, са продължавали да осъществяват дейността си. Те били запазени и при новите условия на българска власт, доколкото не се свързвали в някакъв дискриминационен за една или друга част от населението ред.
    
17. 
    Просто е забележителна полаганата от русите грижа за разработването на разбираем, съдържателен, точен български юридически език. Вижда се, че още в този решаващ момент въпросът е бил правилно поставен. Но той е бил много труден за решаване. Достатъчно е да се напомни изтъкваното тогава в литературата, че например за собственическите отношения и за субекта на тия отношения ние излизаме от османското робство само с един термин — „ступанин“, при това с много неуточнено съдържание. Неслучайно този въпрос веднага излиза на страниците на тогавашния ни периодичен печат. Неслучайно и в първия състав на Върховния ни съд бива включен преди всичко с оглед разработването на терминологията създателят на Търновската правописна школа Николай (Никола) Михайловски — братът на Иларион Макариополски и бащата на нашия голям сатирик Стоян Михайловски, завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет с научната степен кандидат на науките и работил в Османска Турция освен като учител и турски чиновник, наблюдаващ българския цариградски печат, и продължително време като адвокат. (Юридическата дейност на Н. Михайловски – специално дейността на създаването на юридическата ни терминология, е изобщо непроучена).
    

18. 
    Даденото окръжно е безспорно от най-голямо значение за определяне произхода на нашия нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка (по чл. 483 и 484 от сегашния ни ГПК). То разкрива не само конкретната историческа обстановка, при която е възникнал този акт и първоначалната му роля, но и това, че преди него у нас вече е имало установено едно подобно производство и тъкмо то е неговият предходник.
    
19. 
    Още в хода на Освободителната война, но с особена сила след нея започва заграбването на недвижими имоти – главно на ниви. И както се вижда, това се отнасяло не само до имотите на забягналите богати и до вчера всесилни турци (от които все още продължавало да има страх и този страх все пак „пазел” имотите им), но и до имотите на държавата, на училищата, на читалищата, на църквите, на манастирите и на различните други подобни учреждения и организации, оказали се сега фактически незащитени. Скоро ще се въведе борба за тези имоти и по други линии (вж. следв. матер. XXII, XXVI), но въпреки това борбата ще бъде дълга и тежка. В случая най-интересно е обаче, че тя ще се свързва с установяването на нови способи и форми, разгръщащи и обогатяващи правния живот.
    
20. 
    Тук особено същественото е, че за осигуряване правото на обвиняемите на защита руските власти на Привременното управление трябвало да се обърнат за съдействие към местните административни органи – специално към своите губернатори. Изглежда въпреки изричните разпоредби на Временните правила в разглежданото отношение, които не е можело да не се знаят, в съдилищата са се наблюдавали и случаи на своеволия, на отмъщения – особено срещу противници в националната борба или изобщо противници.
    
21. 
    Вижда се, че комплектуването на Варненския губернски съд наистина вървяло особено трудно (вж. матер. V). Тук може да се допълни само, че и самата власт била принудена въпреки борбата, която подела срещу текучеството и нестабилността на кадрите, поради ограничеността на подготвените кадри да ги хвърля от едно място на друго. Така че и този процес бил сложен и вътрешно противоречив.
    
22. 
    Това производство, което трябва да окаже необходимата засилена защита на държавните имоти и на имотите на другите учреждения и обществените организации, е явно предходникът на сегашното производство по чл. 19 ГПК и се свързва с появяването на контролиращата страна в гражданския процес.
    
23. 
    Едновременно с развиването на своеобразния „административен контрол“ върху правораздаването (вж матер. XX) развива се, както се вижда, и своеобразен „съдебен контрол” – в случая упражняван лично от председателя на губернския съд върху органите от местата за задържане. Губернаторите били специално уведомени за това – несъмнено за да оказват необходимото съдействие. Изобщо руските власти не са робували на формата, а са търсели съответни способи, съответни разрешения, които в условията на току-що освободена България да осигуряват най-строго спазване на законността.
    
24. 
    Много характерен момент, също определящ демократичния характер на установената нова правораздавателна система в България. Днес, когато правораздаването у нас е съвсем евтино, това даже не се забелязва и теорията пропуска да отбележи положението на Ленин, че евтиността на правораздаването е един от основните и най-характерни принципи на неговия демократизъм. Но за току-що освободения от османското иго българин това съвсем не е било така.
    
25. 
    В доразвитие на ст. 324, 896 и 923 от Временните правила за съдебната част в България бил учреден и Върховен съд в София „Съд на висшата инстанция“, с касационни правомощия, действуващ като извънредна инстанция против влезлите в сила решения и присъди на губернските съдилища. Утвърждаването му станало с постановление на Императорския руски комисар от 25.XI.1878 г. ( както се вижда и от приведения документ). Но въпросното постановление било получено по места много по-късно – в Русчушкия губернски съд например едва на 5. II. следната 1879 г., и от която дата съгласно установеното правило то трябвало да се разглежда като пораждащо сила за този съд. Но изглежда по места не станало нищо. По места чакали специално окръжно за дадения Върховен съд и приведения документ е тъкмо това окръжно от 6. III., но получено например в Русчук на 12.III. ( както се вижда от приведената бележка върху него, поставена в канцеларията на губернския съд). Но и сега изглежда нещата не се предвижили, макар вече по друга причина – срещали се особено големи пречки при комплектуването на този съд. Така например един от членовете му – Христо Стоянов, бил помощник началник на отдел при канцеларията на Императорския комисар и трябвало да бъде първо освободен от заеманата длъжност и след това назначен, което е станало на 25. V. Също едва на 25. V дотогавашният председател на Тутраканския окръжен съд Кириак Цанков бил назначен за секретар на Върховния съд – още едно указание, че този съд реално още не функционирал. А по-нататък станало и друго. Председателят му Димитър Греков влязъл на 5.VII в състава на първото българско правителство като министър на правосъдието, и привлеченият от първия ни министър на външните работи Марко Балабанов Кириак Цанков минал на дипломатическа работа. Започнали нови назначения, в резултат на които председател станал Х. Стоянов и во главе с него най-после била започната работа през есента на 1879 г. Вж. oще някои бележки относно създаването на Върховния касационен съд към матер. XXXIV.
    
26. 
    Още един документ, отнасящ сe до засилената защита на държавните имуществени интереси. Но както се вижда от направеното отбелязване върху окръжното от и.д. председател на Русчушкия губернски съд Мишайков, в този съд „до този момент подобни дела не са постъпвали“, т.е. даже в този незасегнат от войната и икономически, и културно добре развит район още не било предприето в даденото отношение нищо.
    
27. 
    Документът е с много богато съдържание. Той обръща внимание на онези „звена“ в правораздаването, при които се срещали на практика най-големи затруднения. Това налага извода, че руските власти от Привременното управление наблюдавали много внимателно работата на нашите новоучредени съдилища, за да могат да окажат конкретна помощ. А че нещата са стояли така, показват и бележките, които се правят по публикуваните съдебни решения в официоза „Марица“. Излиза, че и тези публикации били внимателно четени и анализирани.
    

Документът се отнася до гражданските дела, като се е предвиждало, както се посочва и в самия него, издаването по-нататък на подобно разяснение и по наказателните дела. Но по-нататък до друго разяснение така и не се стига. Във всеки случай ясно е, че русите държали да организират преди всичко нормалното функциониране на гражданския живот, което, разбира се, било съвсем правилно.

28. 
    Друг документ, свързан тясно с осигуряване евтиност на правосъдието ( вж. и казаното към матер. XXIV), макар вече в по-друг план. Той държи и съдебните служители и страните да са съвсем наясно какви съдебни „мита“ трябва да се плащат във всеки отделен случай и по такъв начин да се изключат всички злоупотреби в даденото отношение (а в тях е било безнадеждно затънало старото османско правораздаване).
    
29. 
    Виждат сe трудностите, които трябвало да сe преодоляват и по дадената организационна линия. А понякога те сe оказвали даже още по-големи. Така веднага след Освобождението в Трън бил създаден окръжен съд, закрит по-нататък, за да бъде отново открит не след дълго.
    
30. 
    Приведеният документ е един от многото подобни документи, който обръща внимание на длъжностните лица, събиращи данъци, мита, такси и други такива, да водят най-точна документация и навреме да се отчитат. Особено се държи на установяване на финансов ред и финансова дисциплина.
    
31. 
    Веднага щом била издадена заповедта на Императорския комисар за закриване на военно-полевите съдилища, а това станало на 15.V.1879г., всички председатели на съдилищата и всички губернатори били уведомени за това телеграфически. Именно по изключение по възможния тогава най-бърз начин (окръжното за това било издадено на 9 VI., а в губернските съдилища то пристигнало в края на юни) и от този момент всички наказателни дела без изключение били отнесени към подведомствеността на общите съдилища
    
32. 
    Първият документ, засягащ вече материя и на международния граждански процес.
    
33. 
    „ Предложението“ под № 426 от 14 V, за което се говори в документа, не се открива в архива на Русчушкия губернски съд.
    

34. 
    Още един документ, свидетелствуващ за затрудненията при изграждането на съдебната система и комплектуването на съдилищата. Някои моменти бяха вече засегнати в други връзки (вж. бел към матер.XXV). Тук трябва да се допълни само още нещо.
    

Вторият – Кириак Цанков, бил също виден обществен и революционен деец. Член е на Тайния централен български комитет, на Българския революционен централен комитет и председател на Българското централно благотворително общество. По време на Освобождението също сътрудничи отблизо на руските власти в изграждането на нова България; съдия и председател на съд, народен представител в Учредителното събрание, дипломатически представител в чужбина, министър. За третия – Димитър Бодаров, обаче се знае малко. По време на Освобождението от председател на съд той е издигнат в помощник-началник на отделение при Съдебния отдел на Канцеларията на Императорския комисар – вероятно на мястото на изтегления за член на създавания Върховен съд Христо Стоянов, и чиито помощници на отдели при прекратяването на Привременното руско управление ставали почти автоматично началници на отдели в съответните български министерства. Следователно и той ще да е бил със значителен принос в просветната, черковната и националната борба (нещо, което налага издирването на повече данни за него).

Второто се отнася до изграждането на системата от съдилища. Сега се вижда съвсем ясно, че то става неравномерно. Изтеглянето на Стоянов е във връзка с предприетото създаване на Върховния съд, а в същото време по места се откриват или закриват окръжни и даже губернски съдилища – да не се говори за комплектуването на откритите съдилища, което е в пълен ход.

Третото се отнася до Черноводско-Хърсовския съдебен съвет. Вижда се, че в хода на Освобождението и в този район била установена същата първоначално възприета система на местни административни и съдебни съвети като местни органи на българската власт. Решенията на Берлинския договор попречили на естествения процес на прерастване специално на съдебния съвет, както станало в другите части на страната, в окръжен, респ. в гебернски (областен) съд. Във всеки случай не остава място за съмнение, че при минаването на Северна Добруджа към Румъния в нея не е царяло безвластие, а е имало българска власт с изградени основни нейни органи, по-късно, както се вижда от станалото с Бодаров, ликвидирани.

35. 
    „Наследените“ от Османската империя капитулации създавали много неприятности на българските власти и особено на българските съдилища. Борбата за премахването им, завършила с обявяване на независимостта на държавата, е твърде интересна, но и тя за съжаление е слабо изучена.
    

36. 
    Вече бе обърнато внимание на това, че някои консули и консулски представители възприели съвсем неприемливо отношение към българските съдилища. Това създавало наистина големи усложнения (още повече, че Министерство на външните работи, а след него и Министерство на правосъдието невинаги заставали на ясни позиции). Такъв бил например нашумелият случай от края на 1880 г., възникнал във връзка с дейността на Варненския окръжен съд и Русенския окръжен съд, който не се обсъжда подробно тук, доколкото излиза извън рамките на разглеждания период (1878-1879 г.), а се отнася главно до Върховния съд (пък и ние вече сме го разглеждали отчасти – вж. цит. ни статия "Първият тълкувателен акт на българския върховен съд“). Става въпрос за обстоятелството, че някои консулски служители отказвали да стават на крака, когато българският съд обявявал решението или присъдата си, демонстрирайки така своето пренебрежение към него. Нещо повече – чрез Министерство на външните работи те поискали в противоречие с най-основно положение на модерния съдебен процес да присъствуват на закритите заседания, в които съдът постановява крайния си акт. Само твърдата позиция на Върховния съд позволила да се постави край на всички посегателства върху българското правосъдие.
    
37. 
    Eдин от документите, свидетелствуващи за стремежа да се придаде хуманен характер на всичко, свързано с борбата против закононарушенията – в случая на особено широко практикуваното до вчера от османците задържане на заподозрените лица под стража, към което сега трябва да се прибягва само в краен случай и като към изключителна мярка.
    
38. 
    Съвсем безспорно е, че точна представа за характера и равнището на правния живот не може да се добие, ако не се знае и какви издания на въвежданите нормативни актове са съществували към въпросното време, от които населението е могло да почерпи необходимата му информация. Въпреки това у нас и досега няма и такова специално изследване. А ако то би било проведено, струва ни се, веднага би се видяло, че през дадения период твърде интензивно се издават разни отделни нормативни актове, както и разни сборници от тях, в резултат на което новото право бързо прониква в масите. За илюстрация ще приведем отделните издания от 1879 г. относно акциза върху тютюна и спиртните напитки (още повече, че този акциз се оказал важен приход на държавата ни - вж. и бележка към матер XLI).
    
    1. 
       „Временни правила за акциза на тютюнь в Българското княжество“, с приложения С., скоропеч на Янко Ковачев.
       
    2. 
       „Инструкция за прилагане в действие на Временните правила за акциза на тютюнь в Българското княжество, утвърдена от Императорский русский коммиссар.“, С., скоропеч на Янко Ковачев.
       
    3. 
       „Временен устав на сбора (налога) от питията в Българското княжество, утвържден Императоским русским коммиссаром в Болгарии, 25 января, 11 апреля и 15 мая, С., скоропеч на Янко Ковачев.
       
    4. 
       „Инструкция за прилагане в действие на Временния устав за питейния сбор в Българското княжество, утвърден от Императорския комисар на 25 януарий, 11 априлий и 15 маий”, С , скоропеч на Янко Ковачев.
       
    5. 
       „Наказательны разпореждания, извлечены от Турскийт Достур и приспособлены за Табачныйт и Питейныйт Устав, утвърдены на 25 януарий, 1 февруарий, 11 априлий и 15 май 1879 год. от Императорский русский коммиссар“, С, скоропеч на Янко Ковачев.
       
39. 
    Издига се принципът за бързина като едни от основните принципи на новото българско правораздаване, за да се напомня след това за него до най-ново време – досега.
    

40. 
    Посочва се откога трябва да се смята за учредено Министерството на правосъдието – от 6.VI 1879 г.
    
41. 
    Поставя се началото на статистическото наблюдение на делата от страна на Министерството на правосъдието. И то твърде скоро се свързало със съвсем определени резултати (вж матер. XLVI).
    
42. 
    В теорията ни е установено разбирането, че у нас не е имало устно предявяване на исковете (става дума за следосманския период). Сега се оказва, че и в това отношение нещата са стояли по-другояче.
    
43. 
    Много интересно разрешение, свидетелствуващо за засилен стремеж и на практика да се постави под контрола на административните съдилища всяка административна дейност, вкл. и тази, осъществявана от председателите на съдилищата във връзка с организиране на правораздаването.
    
44. 
    С дадения „Държавен вестник“ се преследва същата цел, която се преследва и с издаването на отделни правни актове и сборници от правни актове (вж. бележката към матер. XXXVIII), — да дава информация за новото законодателство.
    

45. 
    Знае се, че към въпросното време се променя тарифата на циркулиращите тогава у нас различни монети – турски, руски, френски, английски и пр., с различно съдържание на злато и сребро. И финансовите opгани по места, както винаги в подобни случаи, се ориентирали „твърдо“ към златото, но новосъздаденото Министерство на финансите, както се вижда, предпочело да се спре на най-изгодния за платците режим.
    

46. 
    Съгласно окръжното, приведено тук под № XLI, от областните (губернските) съдилища вече се изисквали редовни сведения за постъпилите при тях за разглеждане и решаване дела. В посочените архивни материали е запазена черновата на сведенията, дадени от Русчушкия областен (губернски) съд за август. От нея следва, че през този месец в казания съд са постъпили по реда на обжалването всичко на всичко 15 дела. Значи броят им е бил малък. А ако той е такъв за една такава обширна и многолюдна област като Русчушката, той със сигурност ще да е бил още по-малък за ред други области (губернии). И тъкмо това е обусловило решението, облечено с приведения Указ № 113 от 20 VIII.1879 г., да се запазят в тогавашните предели на Княжеството само областните апелативни съдилища в София и в Русе (а след Съединението и в Пловдив). Така се оформя окончателно средното организационно звено на правосъдната ни система, а с това в общи линии и самата система, за да остане такава до социалистическата революция.
    

47. 
    С прекратяването на Привременното руско управление на мястото на напускащите руси се появяват първите губернатори (областни управители) българи. Документът много добре отразява ентусиазма и големите планове, с които започват работата си тези наши деятели и която работа в областта на правораздаването специално се изразявала в така желаното и изглеждащо тогава толкова достижимо искане – „съвършено правосъдие да се установи навсякъде“.
    

48. 
    Ако се съди по езика, окръжното е било съставено лично от Марко Балабанов – тогава министър, а не след дълго и пръв декан на Юридическия отдел при Висшето училище в София (на Юридическия факултет на университета „Климент Охридски“) Що се отнася до оплакванията от езикови затруднения за страните турци, по-скоро адвокатите на тези страни сигурно са искали процесите изобщо да се водят на турски, което, разбира се, никак не можело да се приеме.
    
49. 
    Настоящият документ е един от първите, с който се открива борбата против отчасти заварени още от османско време, отчасти излезли тъкмо сега из средата на дребните ни чиновници полуграмотни и дълбоко корумпирани просбописци и адвокати. Тези „писатели на прошения“ оказвали много малка помощ на правораздаването, ограбвали клиентите, а в политическия живот били един от факторите, който в най-голяма степен допринасял за разгарянето на партизанщината. Едва когато Юридическият отдел при Висшето училище, респ. Юридическият факултет при Софийския университет (срещу който впрочем те активно действували) започнал да дава голям брой висококвалифицирани юристи, те постепенно изчезнали.
    
50. 
    Обща черта на привлечените тук документи е, че в тях много често се говори за принципи. Това също е закономерно. Новото българско право има още да се разгръща, да се усъвършeнствува, да се задълбочава. При липса на подробна уредба или даже изобщо при липса на уредба единственият изход бил да се следват прогласените принципи. Но и далеч не само това. Дадената епоха е съвсем близка на Възраждането – или даже, казано още по-точно, тя е пряко продължение и доразвитие на Възраждането и също носи дълбокия печат на просветителския му характер. Именно и на просветителството му, което дълбоко вярваше и в това, че е достатъчно да се издирят принципите, да се прогласят принципите и при всички условия да се отстояват принципите. Само историческото развитие бе в състояние да покаже колко много още трябваше да се направи, за да излезе нова България на широкия друм на другите напреднали народи, отдавна освободени или изобщо незнаещи какво значи варварско робство.