През 1830 г. на един масивен мраморен блок, открит в камено-ломна, на 12 мили (19 km) северозападно от Филаделфия, били открити подобни на букви форми. Камъкът бил изваден от дълбочина 60-70 фута (18-21 т). Съобщение за откритието се появило в „Америкън Джърнъл ъф Сайънс" през 1831 г. Преди да достигнат до пласта, от който бил отсечен блока с буквите, работниците трябвало да преминат последователно през слоеве гнайс (метаморфна слоеста скала), слюдести шисти, хорнбленда, подобна на талк шиста и първични глини.
Докато разрязвали блока, работниците забелязали правоъгълна вдлъбнатина, с дължина около 1,5 инча (3,9 cm) и ширина 0,625 инча (1,6 cm), в която имало две букви във висок релеф (фиг. 6.1). От намиращия се наблизо Нористаун, щата Пенсидвания,били извикани няколко уважавани господа, които да инспектират предмета на място. Образуването на знаците е трудно да се обясни с естествени физически процеси. Това от своя страна предполага, че те са били създадени от интелигентни човешки същества, живели в далечното минало.
Гвоздей в девонски пясъчник в Англия
През 1844 г, сър Дейвид Брустър съобщил за откриването на гвоздей, който бил здраво захванат в блок от пясъчник, добит в ка-меноломната Кингууди (Милнфийлд) в Шотландия. През 1985 г. д-р А. У. Мед от Британския геологически институт ни писа, че пясъчникът се отнася към „Долна стара червена пясъчникова епоха" (де-вон, преди 360 до 408 млн. години). Брустър бил виден шотландски физик. Той бил основател на Британската асоциация за развитие на науката и автор на важни открития в областта на оптиката.
В доклада си пред Британската асоциация за развитие на науката Брустър заявил следното: „Камъкът от каменоломната Кингууди се състои от редуващи се пластове от твърд камък и мека глинеста субстанция, наречена „тил"; дебелината на отделните пластове камък варират от 6 инча (16 cm) до 6 фута (1,83 т). Този блок в частност, в който е бил открит гвоздеят, е с дебелина 9 инча (23 cm}. Върхът на предмета (силно ръждясал), който стърчал от глинестия пласт на около инч и половина (4 cm), бил забелязан, докато работниците приготвяли грубия блок за обработка. Останалата част от гвоздея, до около един инч (2,6 cm) от главата, лежала на повърхността на камъка, а самата глава се намирала в него," Фактът, че главата на гвоздея е била вградена в пясъчниковия блок, би трябвало да изключва възможността той да е бил забит след отсичането на блока от кариерата.
Сподели с приятели: |