Структурирането на времето е организацията на действията и живота на човека (ред и последователност, продължителност, интервал, скорост, периодичност, необратимост, ритъм). Времето се разглежда като особена характеристика на протичане на реалните процеси според посочените характеристики.
Възприемане на времето - означава отражението на обективното време в човешкото съзнание. Възприятието за време отразява бързината на протичане на обективните процеси и техния темп. Събитията следват едно след друго, затова времевите възприятия отразяват последователността на явления, събития, действия. Основно е чувственото възприятие за време. Отчитането на времето е свойствено за всеки елемент от нервната система (Павлов).
