Тема №26 резерви и тълкувателни декларации. Депозиране, публикуване и регистриране. Тълкуване, поправки и ревизия

◊ д-рът не го позволява

◊ д-рът разрешава само определен кръг резерви

◊ резервата е несъвместима с обекта и целите на многостранния международен договор

Резервата и възражението против нея трябва да бъдат направени в писмена форма и обикновено се съдържат в ратификационния акт.

Присъединяването е възможно както към действащ договор, така и към договор, който до момента на присъединяването не е влазъл в сила.

Възможно е да възникне спор във връзка със съдържанието на международния договор, с оглед на това кой може да извършва тълкува-не на междун. договор. Има няколко видове тълкуване:

◊ съдебно (каузално) – то се извършва от съответните съдебни органи и е задължително за страните. За да предадат един спорен въпрос на съда, спорещите страни трябва да сключат един по-особен договор, т.нар. компромис.

◊ автентично тълкуване – извършва се от самите страни по договора. Той също има задължителен характер и се въплъщава във формата на протокол.

◊ доктринално тълкуване – то няма юридически задължителен характер.

Начини за тълкуване:

• 
  Езиков начин – граматически, съобразено с правилата на езика
  
• 
  Исторически – свързан е с времето, когато е сключен д-ра
  
• 
  Логическо тълк.
  
• 
  Систематическо тълкуване – този начин е най-сложен, защото е свързан с принципите на межд. право. Изразява се в съпоставка с други договори и с принципите на МП.
  

Разрешителното и огра-ничително тълкуване е недопустимо в международните договори.

Регистрацията и публикуването на международните договори не са пряко свързани с процеса на сключване, но имат важна връзка.

Въпросът за регистрация на международния договор се решава от участващите в него страни. Страните по нерегистриран договор не могат да се позовават на него пред нито един орган на ООН.

Договорите, влезли в сила между две или повече страни се регистрират от една от тях. В случаите, когато ООН е страна по международен договор или ООН е определена за депозитар, или в текста се посочва, че ООН се упълномощава да извърши регистрацията, ООН е задължена да регистрира договора.

При двустранните международни договори отпада необходимостта от определянето на депозитар на договора, тъй като и двете страни получават автентичния текст на сключения договор. Депозират се обикновено оригиналите на многостранните договори и всички отнасящи се към тях документи, свързани с формулирането на резерви, ратификацията, присъединяване, денонсация. Депозитарът се определя от страните по договора и се фиксира в него. Депозитар може да бъде една, няколко държави или международна организация. В последно време функциите на депозитар се изпълняват главно от ООН.

Функциите на депозитара се фиксират в международния договор. Правата и задълженията на депозитара са определени във Виенската конвенция от 1969г., но понякога се конкретизират и в текстовете на договорите. Основно те се свеждат до пазене оригинала на договора и предадените за пазене пълномощия, подготовка и разпращане на заверените копия на договорите, получаване и пазене на други, отнасящи се до договора документи и др.


Тема № 27 Държавни органи за външни отношения. Класификация. Държавни органи за международни отношения в България..
Органите за външни отношения са държавни органи, които осъществяват външните отношения на една държава с другите държави и с международните организации, представляват правата на държавата като субект на МП, защитават интересите й и интересите на нейните граждани и ЮЛ в международните отношения. Органите за външни отношения могат да се разделят на:

-Вътрешнодържавни органи за външни отношения: парламенти, държавни глави, правителства, ръководители на правителства, ведомства на външните работи и други.

-Задгранични органи за външни отношения, които от своя страна се разделят на: постоянни-дипломатически представителства консулства, търговски представителства, постоянни представителства на държавите при международни организации; временни-делегации на държавите на международни конференции, на сесии на органи на международни организации, на сесия на общото събрание на ООН.

Структурата и обема на правомощията на органите за външни отношения се определят от националното законодателство на всяка държава и от нормите на международното право.

Дипломатическите представителства се делят на два вида – посолства и легации.

Основен международен акт, уреждащ правния статус на дипломатическите представителства е Виенската конвенция на дипломатическите отношения от 1961г.

По правило наред с установяването на дипломатически отношения между държавите се решава и спорът с учредяването на дипломатически представителства. Тази договореност може да бъде във формата на послания между държавните глави, в комюнике относно преговорите между междуправителствените делегации или чрез размяната на дипломатически ноти. Взаимното съгласие, изразено в тези актове, е достатъчно основание за учредяването на посолства или легации на територията на договарящите се държави за поддържането на официални контакти между тях. Дипломатическите представителства поддържат постоянно контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.

Дипломатическите представителства се учредяват на нивото, съотвестващо на класа на ръководителя им съгласно договореното между двете страни.

Структура на дипломатическото представителство

Не съществува общопризната структура на дипломатическото представителство, но се наблюдават общи черти като цяло – обикновено се създават следните отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно сътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Някои от тях се подразделят на секции.

Съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са:

-Да представлява изпращащата държава в приемащата страна

-Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели

-Да води преговори с правителството на приемащата държава

-Да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и да съобщава за тях на своето правителство

-Да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката

-Церемониални функции, свързани с визити, поздравления, националните празници на приемащата държава...

Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство преминава през следните стадии:

1. 
   Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава
   
2. 
   Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава
   
3. 
   Заминаване в приемащата държава
   
4. 
   Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.
   
5. 
   Официално встъпване в длъжност
   

С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.

Може да настъпи по инициатива на изпращащата държава, но е възможно и по инициатива на посрещащата в следните случаи: при изтичането на срока, за който е бил акредитиран; при отзоваването му от акредитиращата държава; при обявяване от приемащата държава за persona non grata; при подаване на оставка; при смърт; при война между двете държави; при прекратяване на съществуването на едната от двете държави като субект на МП; при скъсване на дипломатическите отношения между двете държави

-Помещенията на представителството са неприкосновени. Властите на държавата на пребиваването не само сами не могат да влизат в помещенията на представителството без съгласието на ръководителя му, но и са длъжни да вземат всички необходими мерки за защита на тези помещения от всякакво нахлуване или нанасяне на щета и за предотвратяване на всякакво нарушение на спокойствието на представителството или оскърбяване на достойнството му. Помещенията на представителството, намиращото се в помещенията имущество, както и превозните средства се ползват с имунитет срущу обиск, арест, реквизиция и принудително изпълнение.

-Помещенията на дипломатическото представителство се освобождават от всякакви данъци, такси и мита, освен онези които се събират за конкретни услуги.

-Архивите и документите на дипломатическото представителство са неприкосновени във всяко време и независимо от местонахождението им.

-Представителството трябва да има свобода на отношенията със своето правителство, с други представителства и консулства на държавата си, които се намират както в държавата на пребиваването, така и в трети държави.

-Официалната кореспонденция на представителствата е неприкосновена. Дипломатическата поща не подлежи на отваряне или задържане. Представителството може да използва всички средства за съобщения, включително дипломатически куриери, кодирани и шифровани телеграми, дипломатически пакет.

-Представителството има право да се ползва от знамето и герба на своята държава върху помещенията на представителството и на превозните средства.

Освен дипломатическото представителство, с привилегии и имунитети се ползват дипломатическите представители на държавите и членовете на дипломатическия персонал, наричани общо “дипломатически агенти”.

Членовете на дипломатическия персонал са лицата, които имат дипломатически ранг: посланик, съветник, секретари, аташета и др.

Към административно-техническия персонал се отнасят завеждащите канцелария, счетоводителите, преводачие, машинописки, радисти, шифровачи и др, изпълняващи административно-технически функции.

Към обслужващия персонал спадат лицата, които изпълняват помощни и обслужващи дейности – шофьори, куриери, охрана, готвачи, градинари и др.

Специални права, привилегии и имунитет се продоставят на сътрудниците на дипломатическите представителства за изпълнение на техните задължения в зависимост от техния статус. Те се осигуряват и гарантират от приемащата държава с цел създаването на максимално благоприятни условия, спомагащи дипломатическото представителство да изпълнява функциите си.

Пълен обем от привилегии и имунитет се предоставят на ръководителя на членовете на дипломатическия персонал, за които по смисъла на Виенската конвенция се употребява терминът: “дипломатичски агент”.

Към личните привилегии на дипломатите спадат:

-Лична неприкосновеност на лицата, притежаващи дипломатически ранг, която им гарантира независимост при изпълнение на служебните задължения и свобода на личността и достойнството. Съгласно Виенската конвенция от 1961г. личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма. Личната неприкосновеност настъпва от момента на влизане на дипломата на територията на приемащата държава до окончателното й напускане.

-Неприкосновеността на жилището на дипломата – частната му резиденция без значение дали е временна или постоянна, собствена или наета.

-Дипломатите се ползват от пълен имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава, от данъчен имунитет, освобождават се от повинност и реквизиция, ползват се от митнически привилегии.

Членовете на обслужващия персонал, които не са граждани на приемащата държава се ползват с функционален имунитет по отношение на действията, свързани с изпълнение на служебните им задължения. Освобождават се от данъците и таксите върху трудовото им възнаграждение и социалните осигуровки. В сключваните длустранни договори за учредяването на дипломатичски представителства на практика държавите могат да им предоставят пълне обем от привилегии и имунитети.

Съгласно Виенската конвенция от 1961г. в термина “сътрудници на представителството” се включват ръководителят и членовете на персонала на дипломатическото представителство.

Класът на ръководителя на дипломатическото представителство се определя от договарящите се страни съгласно член 14 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който по правило има значение само за определянето на старшинство в дипломатическия корпус и етикета. Ръководителите се разделят на три класа:

-клас на посланиците и нунциите, акредитирани към държавни глави

-клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави

-клас на управляващите представителства, акредитирани към министри на външните работи.

Класовете следва да бъдат разграничавани от дипломатическите рангове, които по правило съвпадат, но класификацията на първите се извършва от международното право, а на вторите – от вътрешното право на всяка държава. Съгласно установената обща практика държавите предоставят следните рангове: посланик (пълномощен министър), първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе – културно и военно.

Ранговете са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи.

Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство преминава през следните стадии:

6. 
   Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава
   
7. 
   Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава
   
8. 
   Заминаване в приемащата държава
   
9. 
   Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.
   
10. 
    Официално встъпване в длъжност
    

С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.

Може да настъпи по инициатива на изпращащата държава, но е възможно и по инициатива на посрещащата в следните случаи: при изтичането на срока, за който е бил акредитиран, при отзоваването му от акредитиращата държава, при обявяване от приемащата държава за persona non grata, при подаване на оставка, при смърт, при война между двете държави, при прекратяване на съществуването на едната от двете държави като субект на МП, при скъсване на дипломатическите отношения между двете държави.

Дипломатите са длъжни да спазват законите на държавата, в която пребивават. Всичките задължения на дипломата се уреждат чрез министерството на външните работи. Дипломтическите представители в трета страна са защитени с имунитет свързан с неговото преминаване за да заеме поста в приемащата държава.

Дипломатическият корпус в тесен смисъл са акредитираните ръководители на територията на приемащата държава. В широк смисъл това са всички лица, които са дипломати и членовете на тяхното семейство. Те имат дипломатически паспорти. Тези лица се включват в т.нар. дипломатическа листа.

Доайен (старшия)- представителят на всички ръководители. Говори с един глас от името на цялата представителна общност (примерно при изказване на съболезнования). Той фигурира на първо място в дипломатическата листа. Това е човекът , който първи е получил ауремана.