Тема 1 "въведение в предмета" организация и техника на търговските плащания

ТЕМА 2 "СЪЩНОСТ И ОСНОВИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКИТЕ ПЛАЩАНИЯ И ПЛАТЕЖНОТО ПОСРЕДНИЧЕСТВО".

Съхраняването на парите в банките позволява на икономическите субекти да извършват плащанията по между си чрез механизма и формите на безналичните плащания.Технически това става чрез прехвърляне на пари от сметката на платеца по сметката на получателя.

Плащанията могат да се разделят на:

• 
  вътрешни(в страната)и
  
• 
  извън страната (с контрагенти от други страни),т.е международни плащания.
  

• 
  в брой(налични) и
  
• 
  плащания по сметка (по безналичен начин).
  

При безналичните плащания парите се използват като сметна единица,средство за обръщение и платежно средство.Тази форма з уреждане на сметните отношения между фирмите има редица предимства:

• 
  Съкращава се значението платежния процес (движението на наличните пари:банка-платец-получател-банка),който се свежда само до банково прехвърлените суми от съответните сметки:
  
• 
  Създава се по-голяма сигурност в разплащателния процес(и в бизнеса въобще) и се реционализира платежният механизъм.
  

По нормативен път се определя минималният размер на сумата,която може да се заплати в брой.Левовата равностойност на плащанията във валута също не трябва да надхвърля нормативно определена сума.Всички плащания над този размер се извършват безналично(безкасово,чрез прехвърляне на парите от сметка в сметка).

За тази цел стопанските субекти откриват в банките различни видове сметки.Такова право има всяко лице(местно или чуждестранно).Броят на сметките е неограничен,както и размерът на аварите по тях.

2 Средства за плащане-пари парични сурогати.

Парите възникват когато хората започнат да използват определена вещ или стока като измерител на ценностите и посредник при размяната.Главната предпоставка за възникване на парите е необходимостта да се преодолее затруднението при пряка натурална размяна на стоките обективните изисквания за появата на всеобщ еквивалент и обществената организираност (държавата)

Исторически парите преминават през различни форми:обикновени стоки,метални пари,парични знаци за да се стигне до съвременните пари по сметка и електрони пари.

Постепенно с развитието на търговията металните пари изместват обикновените стокови пари.Появяват се монетите.По-късно започват да се използват паричните знаци,като заместители и представители на паричната стока(златото и среброто).Предпоставките за възникването на книжните пари се състоят в особеностите на математическото парично обръщение,функционирането на парите като средство за обръщение и социално-икономическо развитие на обществото -появата на националните пазари.

Към паричните знаци се отнасят и кредитните пари.Това са кредитни средства на обръщението. Отначало се появяват обикновените кредитни средства на обръщението (депозити разписки и полиците) по-късно обръщението на частните полици отстъпват място на полиците на банките т.е. на банкнотите.

Приема се,че в наше време е приключил процесът на демонетизация на стоките пари.В съвременната пазарна икономика доминират транзакционите пари- пари по разплащателни сметки и електроните пари.

Канал на паричното обръщение е еднопосочното и икономическо еднородно движение на парите.Движението на парите започва от емисионната банка,преминава през търговските банки,фирмите(предприятия и учредения)за да стигне до населението.От тук по обратен ред,парите отново се връщат в емисионната банка.

Процесът на пускане на парите в обръщение от емисионната банка се нарича емисия на парите .Тя се осъществява в налична и безналична форма.

С понятието пари в обръщение се обозначават онези съставки на парите,които реално противостоят на наличните материални непарични активи и услуги/

Парите в хранилищата на емисионната банка са резерв,те са потенциални пари

Паричната маса може да се измерва като статична и като динамична величина.Количеството пари в обръщение се измерва чрез паричните агрегати.чрез система от показатели се контролира и регулира състоянието и промените на паричната маса,според различната им степен на ликвидност.Агрегатът М0 се нарича парична база-това са наличните монети и банкноти в обръщение.Паричният агрегат М1 изразява бързоликвидните пари.По-широкият агрегат М2 включва и т.нар. квазипари. Квазипари означава почти пари-актив,които не може веднага да се използва като средство за обръщение и платежно средство.В нашата практика се използва и паричен агрегат широки пари.Той се получава чрез прибавяне на специалните депозити в банките към агрегат М2.

Парите се разграничават още на:централни(парична база)и депозитни (частни пари).

Точното дефиниране на парите,паричната маса и нейните съставки,е необходимо за провеждането на паричната политика на страната и за управлението на икономиката чрез парите.

3.Роля на кредита в организацията на търговските плащания.

Първите кредитни сделки са се осъществявали още по времето на натуралното размяна.Кредитът е възникнал преди появата на парите.Зараждането на кредитните сделки е свързано с превръщането на стоковото производство и размяната в обичайната дейност.

Като икономическа категория на обръщението,кредитът е отношение между субектите по повод отложеното плащане при предаване на ценности(стойности) за временно ползване.Отлагане на плащането по кредитната сделка е най-съществената негова черта.Кредитът е и доверие-кредиторът дава своето доверие на длъжника.

Кредитът е органически свързан с парите.Той спомага за пълното разгръщане на функцията на парите като средство за плащане,за появата на кредитните средства на обръщението и на съвременните форми на парите.

Съвременният кредит се проявява в две основни форми:търговски и банков кредит.Посочват се и някои производни форми ,но те съдържат елементите на двете основни форми. Такива са Държавния, потребителският и международният кредит.

Лихвата е една от основните категории на пазарното стопанство.Тя се определя като парична сума,която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползването заем средства.тя може да се представи и като цена на парите,отчуждаван по кредитен път.

ТЕМА 3 БАНКОВИТЕ СМЕТКИ, КАТО ОСНОВА НА БЕЗКАСОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ,

ПЛАН-ТЕЗИС

• 
  Банкова сметка-обща характеристика
  
• 
  Откриване водене и закриване на банковите сметки
  
• 
  Разпореждане със средствата по банкова сметка
  
• 
  Платежно посредничество на търговските банки
  
• 
  Банковите сметки ,според Наредбата за плащанията са:
  
  • 
    Разпоредителни;
    
  • 
    Депозитни;
    
  • 
    Текущи/бюджетни/
    
  • 
    Спестовни;
    
  • 
    Набирателни;
    
  • 
    Акредитивни;
    
  • 
    Ликвидационни;
    

Разплащателни/текущи/ сметки – в тях се съхраняват пари, платими при поискване, без да се изисква предизвестие/ от клиентите до банката/

Депозитни сметки – за съхраняване на пари,като се предоставят на банката за определен срок или при други предварително договорени условия за плащане,срещу издаване на депозитен сертификат.

Текущи бюджетни сметки – те са за пари, които се предоставят от бюджета на разпоредителите с бюджетни средства или за отпуснати от бюджета средства на други лица.

Спестовни сметки – те са предназначени за съхранение на парите, които се внасят от граждани по спестовен влог /срещу издаване лична спестовна книжка/

Набирателни /особени сметки/ - за пари, които клиентът предоставя на разположение на свое поделение /КОЕТО НЯМА САМОСТОЯТЕЛНА ОБОСОБЕНОСТ/

АКРЕДИТИВНИ СМЕТКИ – за съхраняване на пари ,предоставени от клиента на разположение на друг субект, който има право да ги получи само при изпълнение на условията ,поставени при откриване на акредитива.

ЛИКВИДАЦИОННИ СМЕТКИ – по тях се отразяват парите на обявени в ликвидация юридически и физически лица.

От банковите сметки могат да се правят плащания до размера на намиращите се по тях пари,при Спазване на условията ,определени от титуляра на сметката.За това е необходимо нареждане или предварително съгласуване с титуляра.Изключение от това правило се прави само при събиране на суми по силата на принудителен акт.

Откриването на банковата сметка става чрез договор между банката и съответното лице,която всяка банка предлага.Когато даден субект желае да открие банкова сметка, той подава в съответната банка искане, придружено от следните документи:

=Спесимент на подписите на лицата ,които ще се разпореждат с парите

=Копие от документа, с който лицата са оправомощени да се разпореждат с парите

=Удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката.

=Извлечение от учредителния акт на лицето ,което открива сметката- само при откриване на сметки на юридически лица.

Банката може да откаже откриване на сметка,като не е задължена да се мотивира.

Титулярите на сметките могат да ползват авоарите по всички начини, предвидени в БАНКОВАТА ИНТЕГРИРАНА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННИ РАЗПЛАЩАНИЯ /БИСЕРА/.За тази цел те прилагат съответни стандартни форми на платежни документи.В БИСЕРА участват всички банки със свои индивидуални банкови кодове.

Банката няма право да откаже плащане по сметката на свой клиент, ако плащането е допустимо от българското законодателство.Ако банката не е в състояние да извърши плащането, тя трябва да уведоми клиента в 10-дневен срок.

При определени условия банките могат да извършват и служебно събиране на задължения.Така се събират парите,които са резултат на погрешно записване ,на надвзети суми или на незаконосъобразни плащания.

Условията за осъществяване на безналичните плащания са:

=платецът е длъжен да оформи платежните документи и да ги представи в обслужващата го банка в работния ден, следващ деня на възникване на основанието за това плащане.

=постъпилите в банката през деня платежни документи задължително се обработват в същия ден

= Банката плаща само до размера на наличните авоари по сметката на платеца.

= плащанията се осъществяват по хронологичен ред на постъпване на платежните документи.

=не се допускат частични плащания по отделни платежни документи.При недостиг на пари, банката изчаква до момента на новото постъпление.

=Банките не могат да отказват приемането на редовни платежни документи

=срокът за извършване на плащанията чрез БИСЕРА е до три дни

Сметките могат да се закриват по:

искане на титуляра;

решение на банката;

служебен път;след изтичане на срока ,за който са открити.

При откриване, водене обслужване на банковите сметки, клиентите заплащат такси.Те се определят от съответната банка.

ТЕМА 4 „ФОРМИ НА БЕЗНАЛИЧНИ ПЛАЩАНИЯ.ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНИКА НА ПЛАЩАНИЯТА В БЪЛГАРИЯ”

ПЛАН-ТЕЗИС

• 
  ДИРЕКТЕН ТРАНСФЕР/ ВИРМЕНТ/
  
• 
  АКРЕДИТИВНА ФОРМА;
  
• 
  НЕЗАБАВНО ИНКАСО;
  
• 
  ЧЕКОВЕ;
  
• 
  ЕЛЕКТРОННИ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ
  

В практиката директният трансфер, наричан още вирмент е една от най-често прилаганите форми на безналични плащания. Тази форма е подходяща при плащания към бюджета ,Държавно обществено осигуряване,ДСК осигурителни организации, както и за прехвърляне на суми на банковите клиенти от едни сметки по други. Инициативата за плащане е у платеца. Използва се при вътрешнобанкови и междубанкови разплащания. Основният документ е платежното нареждане, съставя се по образец в два екземпляра .Удобна е за платеца ,тъй като плаща след като получи стоката.

АКРЕДИТИВНА форма- при нея платецът предварително заделя и прехвърля по отделна акредитивна сметка средства за осигуряване на плащането. Формата е изгодна за доставчика защото му гарантира получаването на парите, а неизгодна за платеца,тъй като се блокират авоари. За откриване на сметката банката събира такса.

В зависимост от движението на парите акредитивът може да бъде покрит – с предварително превеждане на парите и непокрит – с последващо превеждане на парите.

Акредитивът се закрива при:

-изчерпване на сумата;

-приключване на сделката, или при изтичане на срока, за който е бил открит.

НЕЗАБАВНО ИНКАСО – тази форма,се използва ,когато фирмите имат постоянни взаимоотношения и взаимно доверие.Предимствата са в полза на платеца. Недостатъците са за сметка на доставчика, защото получава парите известно време след изпращане на стоката.Плащането става по инициатива на доставчика.Той съставя платежно искане по образец.Тази форма се възприема като основна форма у нас.

ПЛАЩАНЕ С ЧЕКОВЕ са популярно средство за безкасово плащане.Прилага се широко в страните с развита пазарна икономика и банкова система.Това плащане у нас се извършва само с чекови форми,които са предварително са регистрирани в БНБ.

ЧЕКЪТ представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави /или изплати/ на посочения доставчик определена сума. Чековете са лични и не могат да се ползват от други лица.

В Наредбата за плащане се регламентират три основни вида чекове:

-обикновени;

-лимитирани;

-акцептирани.

ЕЛЕКТРОННО БАНКИРАНЕ – включва разплащане с банкови карти и чрез електронни преводи от съответните банкови сметки.В световната банкова практика се използват два основни вида платежни карти:

-дебитна;

-кредитна.

Дебитната карта е пластмасов носител на информация за наличните средства по сметката на притежателя й в банката.

Кредитната карта е също пластмасов носител с тази разлика ,че притежателя плаща за сметка на кредит от банката.

ДОМАШНОТО БАНКИРАНЕ е модерен начин за осъществяване на връзка между клиент и банка по електронен път.Постави се началото за изнасяне на услугите извън банковия офис /разплащане с банкови карти, банкиране по телефона/, както и въвеждане на „електронно портмоне” – смарт карта в чипа на която периодично се зарежда определена сума.

ТЕМА 5 „ТЪРГОВСКИ КРЕДИТ КАТО ФОРМА НА ПЛАЩАНЕ”

ПЛАН -ТЕЗИС

• 
  ТЪРГОВСКИ КРЕДИТ
  
• 
  ТЪРГОВСКАТА ПОЛИЦА КАТО СРЕДСТВО ЗА ПЛАЩАНЕ И ГАРАНТИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ-
  
• 
  ФУНКЦИИ И ПРОЦЕСИ С ТЪРГОВСКИТЕ ПОЛИЦИ.
  

Търговски се нарича кредитът , който се представя между субектите в процеса на реализацията на стоките и услугите.Чрез отсрочването на плащането купувачът получава кредит в размер на цената на стоката.За това той трябва да заплати и определена лихва за периода до падежа на плащането.Силните и слабите страни на търговския кредит са противоположни на банковия кредит.

Като предимства могат да се посочат:

=получаването на кредита е по-лесно, тъй като не се изискват редица процедури, характерни за банковия кредит.

=спестяват се допълнителни разходи по кредитната сделка

=търговският кредит съдейства за развитието на стокооборота

=полезен е за купувачите - те получават необходимите капитали за производството, без да разполагат с ресурси.

Към слабите страни се отнасят:

=може да доведе до затруднения за кредитора

=ограничен е количествено и качествено

=съществува риск за кредитора, при невъзможност на заемателя да плати на падежа

=той е по-скъп от банковия

ТЪРГОВСКИТЕ ПОЛИЦИ са допринесли съществено за развитието на търговията и плащанията.Наричат се още „търговски ефекти”.

Търговската полица е документ, чрез който един субект се задължава да заплати на друг договорената парична сума на определено място и след определено време.Тя изразява абстрактно платежно задължение, т. е. не се уточнява обектът на сделката.

Полицата се използва в двете си разновидности:

А/ Запис на заповед- е кредитен документ с който платецът се задължава да плати в определено време и място сумата на кредитора.

Б/Менителница , наричана още преводна полица или „ТРАТА” е кредитен документ, чрез която издателят задължава длъжника да заплати на трето лице след определено време посочената сума в документа.

При издаването на менителницата издателят посочва за платец друго лице, което трябва да даде своето съгласие чрез акцепт.

Чрез джирото правото на вземането на полицата се прехвърля в полза на друго лице.Джирант е лицето ,което извършва прехвърлянето,а лицето в полза на което се прехвърля полицата се нарича джиратор. С помощта на джирото полиците се превръщат в по-приемливи и по-сигурни документи.

Джирото изпълнява няколко функции:

= функция за прехвърляне на вземането;

= притежателна /легитимираща/;

= гаранционна

За да се повиши надеждността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се включва отделен поръчител/гарант, авалист/

Гарантът е солидарно отговорен за погасяване на задължението заедно с длъжника и джирантите.

При полиците инициатививата за плащане за плащане е у кредитора. Той трябва да предяви документа за плащане на длъжника.Изплащането на полицата се извършва в деня на падежа или в първия работен ден след него.

Финансовият смисъл на сконтовата операция е превръщането на сделката с реални стоки в сделка с търговски полици, с което се увеличава оборотът на капитала.Сконтирането на полиците се извършва от търговските банки. С това търговският кредит се превръща в банков.

Т Е М А 6 „ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНИКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПЛАЩАНИЯ”

ПЛАН – ТЕЗИС

• 
  Обща характеристика на международните плащания
  
• 
  Документи – основание за извършване на международни плащания
  
• 
  Форми на международни плащания
  

Под международни плащания се разбира уреждането по определен начин и форма на дадено международно парично /валутно/ задължение или вземане между субекти от различни страни . Според международните обичаи и практика плащанията се разграничават на:

• 
  налични плащания /в бой/ - от момента на сключване на сделката до момента на получаването на стоката от купувача.
  
• 
  плащания на кредит – предварително се договаря между продавача /износителя/ и купувача /вносителя/. Това ново отношение е кредитно ,тъй като купувачът се превръща в длъжник, а продавачът в кредитор.
  

Всеки клиент на банката трябва да отговаря на следните изисквания:

• 
  трябва да докаже, че има право да осъществява външно търговска дейност
  

трябва да открие съответни сметки в лева и във валута,съгласно изискванията на ТЗ

да бъде регистриран да е получил цифров код.

да оформи изрядно документацията по всяка отделна сделка.

Първичните документи за износ се групират в няколко направления:

ТОВАРНИ- когато се изнасят стоките по море се отнасят: морският коносамент; капитанската разписка;деливъри ордър; докова разписка , товарителница.

ТЪРГОВСКИ ФАКТУРИ – обикновена търговска фактура;консулска фактура; митническа фактура;

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ документи – тука се отнасят : застрахователната полица; застрахователният сертификат;рейсовата застрахователна полица.

ДОКУМЕНТИ ЗА КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО и произхода на стоката се отнасят:опаковъчният лист ;спецификацията ;талиманската бележка /установява състоянието и количеството на стоката при нейното товарене и разтоварване;сертификатът за качество;ветеринарният сертификат;фитосанитарният сертификат /стоката не е приносител на болести/;сертификат за произход.

Тези документи съпровождат стоката и служат като основание осъществяване на реалното плащане между контрагентите.

Основните форми на международните плащания са:

АКРЕДИТИВНА форма на плащане във външната търговия.Прилага се когато позициите на продавача /износителя са по-силни/.

Участници при плащането са:

• 
  наредител – който е доставчик или платец по договор при което е предвидено плащането да става чрез откриването на акредитив за износителя.
  
• 
  акредитивна банка-в която се открива акредитивът.
  
• 
  получател /бенефициент/ - субектът, в полза на когото се открива акредитивът / износител продавач/.
  

АКРЕДИТИВИТЕ БИВАТ:

отменяеми и неотменяеми

потвърдени и непотвърдени

Покрити и непокрити

прехвърляеми и непрехвърляеми

делими и неделими и др.

ВАЛУТНО И ИНКАСОВА ФОРМА – тя е противоположна на акредитивната. Използва се когато позициите на вносителя са по-силни.Участват:

наредител/износител/,който представя документите за инкасиране;

банка- наредител /банката на износителя/ -

инкасираща банка / банката на вносителя/

платец

При валутното инкасо банките са само посредник.

използват се още преводите /пощенски и банкови/, банковите гаранции,клирингът /при междуправителствени спогодби/ и др.

През последните години широко се използват и различни варианти на кредитни карти като „Виза интернешънъл”,”Американ експрес” и такива от Западна Европа.

ТЕМА 7 „РИСКОВЕ ПРИ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ”

П Л А Н –Т Е З И С

• 
  Същност и фактори,които обуславят възникването на рисковете при външнотърговските сделки.Видове рискове.
  
• 
  Методи за неутрализиране на рисковете
  
• 
  Характеристика на видовете рискове.
  

С разширяване на обхвата на банковите услуги нарастват и рисковете по банковите сделки.Тези рискове трябва да се предвидят и „управляват „индивидуално и глобално.Анализът на основните рискови фактори е от решаващо значение за предпазването на търговските банки от рискове или за тяхното минимизиране.

• 
  Рисков фактор е заемането/привличането/ на чужди средства .Банката трябва да плаща лихва по тези средства, а освен това да има готовност да върне сумите на собствениците при поискване.
  
• 
  Рисков фактор са операциите с ценни книжа,особено когато тези операции са за нейна сметка
  
• 
  Рисков фактор са и стратегическите решения относно осъществяването на инвестиционни проекти на клиентите
  
• 
  Рисков фактор са и операциите по разработването на нови банкови „продукти.Това са модерни ,съвременни дейности,за които няма достатъчно опит
  
• 
  Валутните операции са също.рисков фактор.
  

Банковият риск може да бъде:

Общ риск,произтичащ от цялостното икономическо социално и политическо състояние на страната и икономическите субекти, и неопределеността им в бъдеще.

Специфичен банков риск, произтичащ от конкретни банкови активни или пасивни операции.

Рисковете по активните банкови операции, от своя страна ,

могат да се разглеждат диференцирано:

• 
  Кредитен риск;
  
• 
  Лихвен риск;
  
• 
  Риск при инвестициите в ценни книжа;
  
• 
  Валутен риск;
  
• 
  Общ ликвиден риск.
  

Кредитен риск е вероятността длъжникът да не изпълни и ли да се окаже в невъзможност да погаси своето задължение/кредита/.

Търговските банки могат да понесат и лихвен риск при бъдещи промени в лихвеното равнище.Лихвеният риск възниква когато сроковете на средствата, отпуснати като кредит по фиксирани лихви, не съответстват на сроковете на привлечените средства по фиксирани лихви.

Търговските банки са изложени и на валутен риск ,който произтича от възможността да се промени реалната” стойност” на валутата на цената или валутата на плащането.Валутният риск може да се предотврати при изучаване на пораждащите го фактори и чрез формиране на специални резерви.

Търговията с ценни книжа също поражда рискове за банката ,поради несигурността на бъдещия доход от капиталовата инвестиция.

Банките трябва да поддържат определено равнище на ликвидност.Когато тя не може да изпълни във всеки един момент/и без загуби/претенциите на своите клиенти и кредитори, е налице ликвиден риск.Ликвидният риск може да възникне при: липсата на синхрон при управлението на активите и пасивите на търговските банки и пр.

Търговските банки имат два основни източника на ликвидност-активите и пасивите.Ликвидният риск на банката е по-малък,ако тя притежава активи,които могат да бъдат продадени, за да се осигурят нужните й средства.Заедно с това обаче притежаването на такива активи намалява нейната доходност/банката може да получи по-високи доходи, отпускайки например,кредити/.Ето защо големите банки използват предимно пасивите като източник на ликвидност.Това им позволява да заделят по-големи средства за инвестиране във високодоходни кредити.Но банката е длъжна да поддържа адекватно равнище на ликвидност.

Банковият риск по пасивните операции произтича от затрудненията при набирането на необходимите ресурси за осъществяване на активните банкови операции.

Търговската банка може да изпадне в значителни затруднения, ако вложителите изведнъж поискат да изтеглят своите влогове или депозити. В банковата практика на САЩ се посочват седем категории банков риск:

• 
  Риск на страните по кредита
  
• 
  Пазарен риск,който включва:риск от промяна на стоковите цени;валутен риск;лихвен риск.
  
• 
  Сетълмент риск-когато един субект по сделката изпраща суми или превежда активи преди да получи собствените си активи и пасиви.
  
• 
  Оперативен риск-когато банката има неадекватен вътрешен контрол и управленски процедури.
  
• 
  Ликвиден риск-липсват ликвидни средства.
  
• 
  Легален риск- когато даден договор/контракт/може да се окаже невалиден.
  
• 
  Съвкупен риск-когато някои сделки включват няколко пазара и няколко инструмента и поради различните времеви зони участниците в сделката могат да претърпят известни загуби.
  

ТЕМА 8 „Б А Н К О В И Г А Р А Н Ц И И. Б А Н К О В И А К Ц Е П Т И „

П Л А Н -Т Е З И С

• 
  Банкови гаранции.
  
• 
  Банкови акцепти-същност и значение, условия за ползване
  
• 
  Банковата гаранция е едностранна сделка с неотменимо задължение на банката да плати на посочено от нея лице/бенефицер/ определена сума пари ,при настъпване на предварително определени в нея условия.
  

ИЗДАТЕЛ /гарант/ е Банката, за която по силата на гаранцията възниква задължение за плащане на гаранционната сума при определени условия.

НАРЕДИТЕЛ е юридическо лице, по искане, на което Банката издава банкова гаранция.

БЕНЕФИЦИЕР е лицето /физическо/юридическо лице/ публичен субект ,в чиято полза Банката издава гаранцията. При настъпване на определените в гаранцията условия, бенефициерът има право да поиска изплащането на гаранционната сума.

ГАРАНЦИОННА СУМА е парична сума, която е посочена в банковата гаранция като дължима от издателя /Банката/ на бенефициера, при настъпване на определени условия.

По искане на корпоративни клиенти Банката издава следните видове гаранции;

1. 
   Митнически гаранции;
   
2. 
   Гаранции за добро изпълнение;
   
3. 
   Гаранции за участие в търг;
   
4. 
   Гаранции за връщане в аванс;
   
5. 
   Гаранции за изпълнение на парично задължение;
   
6. 
   Гаранции за връщане на кредит;
   
7. 
   Други.
   

Банковата гаранция се изготвя в писмена форма и съдържа следните реквизити.

1. 
   Наименование – „Банкова гаранция”
   
2. 
   Бенефициер по гаранцията – индивидуализиращи данни на лицето / физическо или юридическо/, полза на което се издава;
   
3. 
   Наредител с индивидуализиращите данни на корпоративния клиент,по чието искане Банката издава гаранция;
   
4. 
   Предмет на гаранцията и точно какво се гарантира;
   
5. 
   Размер на сумата,която Банката ще плати;
   
6. 
   Условия, при които Банката ще изпълни задълженията си по гаранцията и ще плати на бенефициера определената сума;
   
7. 
   Декларация на Банката, която изразява волеизявление за плащане;
   
8. 
   Срок на валидност на гаранцията записан като точна дата/дата на валидност/,определящ времето през което Банката е ангажирана чрез банковата гаранция да плати;
   
9. 
   Други условия, при които се поражда или прекратява действието на гаранцията.
   

ТЕМА 9 „УЧАСТИЕ НА БАНКОВИЯ КРЕДИТ В ТЪРГОВСКИТЕ ПЛАЩАНИЯ”

ПЛАН – ТЕЗИС

• 
  Банков кредит
  
• 
  Форми на банков кредит
  
• 
  Предоставяне на банков кредит
  
• 
  Анализ на кредитоспособността и финансовата стабилност на кредитоискателя
  
• 
  Сключване на кредитна сделка
  

Банковите кредити могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

1. 
   Срок
   
2. 
   Обезпеченост
   
3. 
   Предназначение
   
4. 
   Условия за отпускане
   
5. 
   Начини на погасяване и др.
   

• 
  В зависимост от срока за ползване и издължаване, банковите кредити могат да се разграничат на: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.За краткосрочни се приемат тези ,които са до една година.Към средносрочните се отнасят тези кредити,които са със срок до три години.Това разграничение е твърде условно. За дългосрочни се приемат кредитите със срок над три години.Те обикновено са с инвестиционно предназначение.
  
• 
  Според обезпечението си те се разграничават на обезпечени,частично обезпечени и необезпечени.Обезпечените се дават срещу вещни обезпечения или гаранции.Необезпечените се наричат още „непокрити” или „кредити на доверие”.При тях кредитният риск за Банката е значителен.
  
• 
  В зависимост от предназначението им ,банковите кредити могат да се групират на потребителски/консумативни/ и кредити с производствено предназначение.
  
• 
  Според условията за отпускане,банковите кредити са:преки и непреки /косвени/.
  
• 
  В зависимост от начина на ползване и погасяване, се разграничават на кредити,които се ползват наведнъж /изцяло/ или на траншове/на части/.Съответно и погасяването им може да бъде еднократно или разсрочено във времето /на отделни погасителни вноски/.
  
• 
  Според счетоводното им оформяне, кредитите се класифицират на счетоводни/контокорентни ,оувърдрафтни/ и полични /сконтови, акцептни/.
  

Контокорентният кредит/”конто коренто”-текуща сметка/е счетоводен кредит.При него кредитираният има възможност да плаща от текущата си сметка в по-големи размери от постъпленията по тази в сметка.

Оувърдрафтният кредит /”оувърдрафт”- над чертата/ е също вариант на счетоводния кредит.Обикновено се предоставя по разплащателна сметка, като получателят има договорена възможност да извършва плащания над средствата по сметката.

Сконтов кредит имаме при сконтиране на полиците от банката.От полиците на банката тази операция е кредит, а от позициите на клиента е предсрочно реализиране на вземането по кредитният документ/полицата/.

Акцептен кредит-сделка за предоставяне на кредит ,но не под формата на пари, а като гаранция.Банката акцептира полицата, насочена към нея, при условие че клиентът ще предостави на банката сумата по полицата преди нейния падеж на плащане.

• 
  Като форми на банковото н а банковото кредитиране могат да се определят : прякото и косвено кредитиране;кредитирането по оборот и кредитирането по остатък на стоково-материални ценности /или ценни книжа/.
  

Контокорентният кредит е едновременно пряко кредитиране и кредит по оборот/финансира текущата дейност на стопанския субект/.Акцептният кредит е косвено кредитиране –банките предоставят „на заем” своята платежоспособност.Такъв е характерът и на аваловия кредит.Той се предоставя срещу лична гаранция /авал-поръчителство/.Банките са предпочитани авалисти ,тъй като се приемат като по –сигурни платци.

Ломбардният кредит е пряко кредитиране срещу движимо имущество /ценни книжа,материални ценности,благородни метали,ценности и прочие/.Той е кредит „по остатък”-според оценката на заложените вещи.Такъв характер има ипотечният кредит/срещу недвижимо имущество,за което се учредява ипотека/.

Банковите гаранции могат да се разглеждат като косвено кредитиране.Чрез тях банките поемат задължението да извършват плащане или да погасят кредит на клиента,на който са дали съответна гаранция.

Технологията на кредитният процес включва:

• 
  Приемане на необходимите документи;
  
• 
  Предварителен разговор с потенциалния кредитополучател;
  
• 
  Анализ на кредитоспособността;
  
• 
  Решения по искането на кредит;
  
• 
  Писмено становище на кредитният инспектор по искането за отпускане на кредит;
  
• 
  Окончателно решение;
  
• 
  Договор за кредит;
  
• 
  Предоставяне на средствата по разрешения заем;
  
• 
  Контрол и периодичен анализ на състоянието на всеки отделен кредит;
  
• 
  Събиране на вземанията.
  

Банката предоставя на своите клиенти информация за:разходите по заема/лихви,такси,комисионни и др./;метода за изчисляване на лихвата;допълнителни задължения,свързани с разплащанията и др.

Фирмите искащи кредит,трябва да представят баланс и отчет за приходите и разходите към последна дата,икономическа обосновка за кредита и ако исканият заем е с инвестиционна цел,се изисква т.нар.бизнесплан.

Под „кредитоспособност” се разбира готовността и способността на клиента да издължи получения заем,според условията в кредитния договор.

• 
  Обект на анализ са няколко отличителни характеристики известни като петте „К”
  

• 
  Характер;
  
• 
  Капацитет;
  
• 
  Капитал;
  
• 
  Конюктура;
  
• 
  Обезпечение.
  

Крайната обща оценка за „кредитоспособността” на кредитоискателя е сумарна величина от оценката за състоянието на паричните потоци/приходите и плащанията/ и оценката за състоянието и възможностите за обслужване на дълга.

Когато банката се убеди ,че не съществуват рискове кредитът се разрешава.

Договорът за банков кредит е в писмена форма и съдържа всички условия за разрешаване,ползване и издължаване на заема.Банката предприема действия за правното оформяне на обезпечението на договора.Търговските банки приемат за основни обезпечения:поръчителство,гаранции,залози,ипотека.Обикновено кредитът се предоставя по заемна сметка.От нея се прехвърлят по разплащателна сметка на клиента,когато той представи фактури за целевото им използване.При разработването на погасителния план се определя т.нар.анюитет.Той е сбор от погасителната вноска и лихвата,изплащани в края на всеки лихвен период.В кредитното досие се отразяват данните за клиента и информацията за размера на кредита, срок,лихвен процент, вид на обезпечението.Банката осъществява контрол върху изпълнението на условията в кредитния договор, като следи за навременното издължаване на заема, лихвите,за финансовото състояние на клиента.За целта банката изисква съответни счетоводни документи,извършва проверки на място и други действия.

Банката прави ежемесечен анализ на състоянието на всеки отделен кредит.Съвкупността от всички кредити формира кредитния портфейл на банката.Той се изготвя всеки месец и съдържа:данни за кредитополучателя/име,адрес,от кой отрасъл е и др./;информация за кредита /размер,срок, лихвени проценти/ и конкретно за главницата/остатък,просрочена,съдебни вземания по тях/ и за лихвите;погашенията за месеца и предстоящите погашения за следващите месеци.

ТЕМА 10 „СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИКИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ И ГАРАНТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ПЛАЩАНИЯ”.

ПЛАН – ТЕЗИС

• 
  Лизинг.
  
• 
  Факторинг.
  
• 
  Форфетинг.
  

Лизингът представлява, най-общо, отдаване под наем или аренда на реален капитал/машини,оборудване,транспортни средства,строителна техника и др./В практиката са познати различни лизингови операции с паричен характер,но сред тях основни са:

• 
  Оперативният лизинг;
  
• 
  Финансовият лизинг.
  

Оперативният лизинг представлява частично финансиране на определени инвестиции.Финансовият лизинг е цялостното финансиране на инвестицията.

Чрез лизинга се предоставя реален капитал под аренда за определен срок без прехвърляне правата на собственост.Поради това, лизинговата операция е едновременно”кредит” и „инвестиция” в основен капитал.

Краткосрочните сделки /до три години/ обикновено се наричат „рентинг”.Противоположно на това, лизингът е средносрочна или дългосрочна операция по наемане на технологично оборудване за по-дълъг срок/до 15 години/.Разликата между тях е,че при рентинга обектът на договора след това може да бъде обект на поредица от аналогични операции,докато при лизинга срокът на договора се определя от реалния срок на използването на оборудването, което се дава под наем.

Между лизинга и арендата има някои съществени различия:

• 
  При лизинга инициативата за сделката е у арендатора ,който избира обекта на сделката;
  
• 
  Срокът на лизинга обикновено е по-малък от срока на физическия живот на оборудването и се приближава към данъчната амортизация;
  
• 
  След изтичане на срока арендните отношения могат да се продължат при нови условия или клиентът да придобие имуществото по остатъчна стойност;
  
• 
  Арендодател е обикновено фирма /лизингова компания/;
  
• 
  Арендните плащания се извършват периодично /ежемесечно, тримесечно или полугодишно/,като тяхната сума е по-голяма от цената, по която обектът може да се закупи при определени търговски сделки.
  

Чрез лизинга икономическите субекти /предприятията/ придобиват оборудване без да извършват инвестиции,т.е. запазват своята ликвидност и спестяват собствен капитал.Освен това те могат да получават различни услуги от арендатора.

Субекти на лизинговата сделка са:

• 
  Производителят на оборудването или машините;
  
• 
  Арендодателят/лизинговата компания/,като специализиран субект за такива сделки;
  
• 
  Арендаторът –субектът, който получава и използва съответния обект за определен период и при договорени условия /финансови,платежни и пр./
  

При факторинг един субект поема събирането на вземанията на друг субект.Най-общо факторинговата операция представлява покупка на парични вземания на продавача към купувача и след това инкасиране на вземането.Факторът покрива всички рискове, свързани с тези вземания.

Факторингът е изкупуване на вземанията на клиента и едновременно-техника за гарантиране на рисковете и форма на краткосрочно кредитиране на предприятията. Използват се сделки с продължителност от 30 до 90 дни. Вземания с по-дълги периоди не подлежат на изкупуване. Най-често факторингът се използва от средни предприятия от промишления сектор или от търговците на едро,тъй като те се нуждаят от висока ликвидност на вземанията.”Факторът” поема изцяло кредитния риск .Основа на взаимоотношенията между „фактора” и факторинг-клиента е договорът за факторинг.Той съдържа клаузи за прехвърляне на вземания и гаранции за добро изпълнение /включително и условия, даващи изключителни права на „фактора” по отношения на вземанията на клиента”.”Факторът” заплаща при покупката авансово между 80 и 90 процента от стойността на вземанията.Останалите суми се отнасят по специално открита сметка.Клиентът може да получи договорената част от цената на доставката и преди настъпването на падежа /фактически получава краткосрочен кредит/.Факторинговата сделка има следните по-съществени предимства:

• 
  По голяма сигурност за клиента,тъй като за него се отстранява рискът при евентуална неплатежоспособност на дебитора;
  
• 
  Повишаване на ликвидността на клиента /чрез по-бързото освобождаване на капитали/;
  
• 
  Опростява се дейността на клиента по управлението на разходите.
  

Понятието форфетинг означава най-общо отказ от права.Форфетирането се различава от факторинга по следните характеристики:

• 
  Форфетингът обслужва предимно договори за доставка на машини и оборудване с производствено предназначение ,факторингът се използва при краткосрочното финансиране на търговията с потребителски стоки.
  
• 
  По отношение на начина за придобиване правата по вземането – форфетьорът е длъжен да използва джирото, за разлика от факторинга, при който се прилага цесията /прехвърляне на права и вземания/;
  
• 
  Главната цел на форфетьора е чрез ресконтиране да събере вземането от оригиналния длъжник /или друг форфетьор/ при по-изгодни условия;
  
• 
  Форфетингът покрива преводните и политическите рискове, докато при факторинга такива рискове не се поемат от „фактора”
  

Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen

Изтегляне 281.1 Kb.

Сподели с приятели: