Тема 6. Кейнс и
еволюцията на кейнсианството16 него да обясни липсата на
„ефективно търсене", причината за която вижда в прекомерното предпочитание към ликвидност, намиращо израз в излишъка от спестявания. Тази тенденция отразява от една страна действието на измисления от Кейнс „
основен психологически закон", съдържащ се в стремежа да се изразходва относително все по-малка част от нарастващия доход и от друга - несправедливото разпределение на благата и доходите. От тук следва, че главната причина за прекъсването на развитието е недостатъчната склонност към потребление, а не липсата на спестявания (свободни парични средства). Или както се посочи „нашата теория ни довежда до извода, че в съвременните условия растежът на богатството не само не зависи от
въздържането на богатите хора, но по-скоро се задържа от него. Едно от главните социални оправдания на голямото неравенство на богатствата следователно отпада."
22
Кейнс разглежда двояко
склонността към потребление. От една страна тя се определя като функция от равнището на дохода, изразен в единици работна заплата и от друга - като пределна склонност към потребление, отразяваща функционалната зависимост между прираста на дохода и прираста на потреблението. Пределната склонност към потребление е винаги по-голяма от нула, но по малка от единица, понеже хората не проявяват склонност да изразходват целия си доход.
Изоставането на потреблението от производството се обяснява изцяло в духа на психологическата методология: основният психологически закон ограничава ефективното търсене и по такъв начин пречи за
растежа на производството, защото все по-голяма част от дохода се спестява за сметка на съответното съкращаване на разходите за потребление. При такава логика безработицата става неизбежна.
Кейнс за първи път аргументира тезата, че пазарната икономика може да остане продъл- жително, дори неопределено време, в състояние на равновесие и при непълна заетост на ресурсите, по- специално при наличието на безработица. Следователно без да отъждествява състоянието на равновесие с рецесията Кейнс въвежда възможностите за нейното уравновесено динамично развитие в регулираното от държавата състояние на неуравновесеност. Това се наблюдава тогава, когато зад равенството „спестявания равнина инвестиции", разглеждано като идеално
състояние на икономиката, се крие кейнсианската идея за решаващата роля на натрупването (автономните инвестиции) при осигуряването на пълна заетост в условията на непрекъснат растеж. Когато говори за изоставане или недостатъчно ефективно търсене, Кейнс го разглежда като резултат от две независими променливи: разходите за лично потребление, лимитирани от пределната склонност от потребление и инвестициите. В първия разход той не вижда особени динамични възможности и затова съсредоточава цялото си внимание към втората група - инвестициите. На тази страна на въпроса именно ще разсъждаваме подробно по-надолу. Тук е важно да се разбере, че цялата кейнсианска теория изхожда от познанието, че динамиката на икономическия процес се лимитира не от потребителското търсене, което макар и с известно изоставане расте сравнително равномерно до
движението на доходите, а от динамиката на инвестициите. Това обяснява и факта, че както Кейнс, така и неговите последователи отделят много голямо внимание на поведението на инвеститора и факторите, които го определят. На първо място се поставя съотношението между нормата на печалбата и лихвата. Продължавайки тази логика кейнсианският подход се сблъсква в един момент с порочен кръг: инвестициите определят дохода - доходът определя инвестициите.
Изходът Кейнс търси в идеята за мултипликатора.
Сподели с приятели: