Тема Въведение в дисциплината икономически теории


За характера на основните детерминанти в модела на Кейнс



Pdf просмотр
страница48/86
Дата20.02.2023
Размер2.48 Mb.
#116661
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   86
Икономически теории
За характера на основните детерминанти в модела на Кейнс.
От всичко изложено дотук и се вижда, че моделът на Кейнс фактически се изгражда върху
три психологически детерминанти
21
(три основни променливи): склонността към потребление, предпочитанието към ликвидност и изградената върху бъдещата изгода от капитала подбуда към инвестиции. Това са трите чисто психологически фактора, които Кейнс поставя в основата на своята „Обща теория". Върху тях се гради обяснението за колебанията (рецесиите). Те са в основата и на теорията му за преодоляване на депресията и регулиране на икономиката. По своята същност тези детерминанти имат субективно-психологически характер и сам Кейнс обяснява, че неговата система се основава на трите взети заедно. С изходни фактори като обема на капиталовите блага, търсенето на капитал или пределната ефективност на капитала, количеството на парите и единицата работна заплата, той навлиза в същината на посочените променливи, които само понякога могат да бъдат разглеждани като първични независими променливи, тъй като самите те са сложни и всяка от тях може да изпитва влиянието на перспективните изменения на другите величини. Като се опира на склонността на предприемачите (подбудата към инвестиции), която се определя от равнището на пределната ефективност на капитала и привичките на потребителите (склонността към потребление), Кейнс се опитва да обясни причината за най-значи- телните пороци на обществото. Основният елемент на кейнсианския модел е отношението потребление - инвестиции. Типично за подхода на Кейнс е, че потреблението се разглежда като функция от дохода, която намира конкретен израз в съвкупното търсене. Самото съвкупно търсене е непосредствен резултат от две величини - това, което при дадено равнище на заетостта се изразходва за потребление и това, което отива за инвестиране. Може да се твърди, че според Кейнс потреблението е равнозначно на личното потребление, понеже онази част от националния доход, която се изразходва производително, (т.е. като инвестиции), се обособява като втори основен еле- мент в неговия модел. Самия Кейнс подчертава, че „съвкупният доход, изразен в единици работна заплата, е като правило главната променлива величина, от която ще зависи отнасящата се към потреблението функция на съвкупното търсене". Кейнс отново постулира равенството
„спестявания равни на инвестиции" като синоним на икономическо равновесие и се опитва чрез


Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
16 него да обясни липсата на „ефективно търсене", причината за която вижда в прекомерното предпочитание към ликвидност, намиращо израз в излишъка от спестявания. Тази тенденция отразява от една страна действието на измисления от Кейнс „ основен психологически закон",
съдържащ се в стремежа да се изразходва относително все по-малка част от нарастващия доход и от друга - несправедливото разпределение на благата и доходите. От тук следва, че главната причина за прекъсването на развитието е недостатъчната склонност към потребление, а не липсата на спестявания (свободни парични средства). Или както се посочи „нашата теория ни довежда до извода, че в съвременните условия растежът на богатството не само не зависи от въздържането на богатите хора, но по-скоро се задържа от него. Едно от главните социални оправдания на голямото неравенство на богатствата следователно отпада."
22
Кейнс разглежда двояко склонността към потребление. От една страна тя се определя като функция от равнището на дохода, изразен в единици работна заплата и от друга - като пределна склонност към потребление, отразяваща функционалната зависимост между прираста на дохода и прираста на потреблението. Пределната склонност към потребление е винаги по-голяма от нула, но по малка от единица, понеже хората не проявяват склонност да изразходват целия си доход.
Изоставането на потреблението от производството се обяснява изцяло в духа на психологическата методология: основният психологически закон ограничава ефективното търсене и по такъв начин пречи за растежа на производството, защото все по-голяма част от дохода се спестява за сметка на съответното съкращаване на разходите за потребление. При такава логика безработицата става неизбежна.
Кейнс за първи път аргументира тезата, че пазарната икономика може да остане продъл- жително, дори неопределено време, в състояние на равновесие и при непълна заетост на ресурсите, по- специално при наличието на безработица. Следователно без да отъждествява състоянието на равновесие с рецесията Кейнс въвежда възможностите за нейното уравновесено динамично развитие в регулираното от държавата състояние на неуравновесеност. Това се наблюдава тогава, когато зад равенството „спестявания равнина инвестиции", разглеждано като идеално състояние на икономиката, се крие кейнсианската идея за решаващата роля на натрупването (автономните инвестиции) при осигуряването на пълна заетост в условията на непрекъснат растеж. Когато говори за изоставане или недостатъчно ефективно търсене, Кейнс го разглежда като резултат от две независими променливи: разходите за лично потребление, лимитирани от пределната склонност от потребление и инвестициите. В първия разход той не вижда особени динамични възможности и затова съсредоточава цялото си внимание към втората група - инвестициите. На тази страна на въпроса именно ще разсъждаваме подробно по-надолу. Тук е важно да се разбере, че цялата кейнсианска теория изхожда от познанието, че динамиката на икономическия процес се лимитира не от потребителското търсене, което макар и с известно изоставане расте сравнително равномерно до движението на доходите, а от динамиката на инвестициите. Това обяснява и факта, че както Кейнс, така и неговите последователи отделят много голямо внимание на поведението на инвеститора и факторите, които го определят. На първо място се поставя съотношението между нормата на печалбата и лихвата. Продължавайки тази логика кейнсианският подход се сблъсква в един момент с порочен кръг: инвестициите определят дохода - доходът определя инвестициите.
Изходът Кейнс търси в идеята за мултипликатора.


Сподели с приятели:
1   ...   44   45   46   47   48   49   50   51   ...   86




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница