Членуване. В българския език съществителните имена имат и определителен членът. Той се пише след съществителното име и се слива с думата. Члентъ –ът се нарича пълен член. А членът –а се нарича кратък член. Съществителните имена от мъжки род в единствено число се членуват с –ът или –а. Повечето от тях завършват на съгласен звук – град-градът, града; народ – народът, народа. При определителния член –ят или –я за мъжки род се образуват следните членувани форми: (4)
Наставка
|
Пример
|
-тел (за лица и предмети)
|
преподавател – преподавателят, преподавателя; усилвател – усилвателят, усилвателя
|
-ар
|
лекар – лекарят, лекаря
|
-й
|
край – краят, края
|
При членуване на съществителни имена от женски род се използва определителния член –та. Например жена-жената, стая-стаята. При съществителни имена от среден род се използва пределителния член –то. Например село – селото, море – морето и т.н. При членуване на множествено число, без значение от рода се използват два определителни члена в зависимост от това как завършват думите. (8) При окончание и, е определителният член е –те ( градове – градовете; жени – жените; очи – очите). При окончания а, я членът е –та ( крака – краката; книжа – книжата; цветя – цветята). (17)
Прилагателно име – видове, образуване, изменение
Видове прилагателни.
Куцаров добавя, че под признаци, качества, свойства и явления разбираме следните няколко категории: (6)
Признаци, качества, свойства и т.н.
|
Пример
|
Форма
|
Кръгъл, овален, цилиндричен
|
Време
|
Годишен, летен, вековен
|
Цвят
|
Зелен, жълт, кафяв
|
Физически белези
|
Твърд, мек, крехък
|
Състояния
|
Болен, здрав, жаден
|
Характеристики
|
Умен, глупав, добър, лош, бърз, бавен
|
Възприятия
|
Сладък, кисел, солен
|
Произход
|
Метален, леден, книжен
|
Принадлежност
|
Български, руски, майчин
|
Място
|
Селски, градски, горски
|
Пространствени отношения
|
Ляв, десен, горен
|
Поредност
|
Последен, първи, втори
|
Предназначение
|
Лекарски, ученически, студентски
|
Общи отношения
|
Противоположен, аналогичен, подвластен
|
Кръстев разделя прилагателните на два основни вида – първични и производни. Според него първични са тези прилагателни, които не са производни от други имена. Това са повечето качествени прилагателни например нов, млад, стар, добър, топъл и висок. От друга страна производни са тези прилагателни имена, които могат да се формират от други думи. Такиса са повечето относителни прилагателни, например воден, градски, дървен. Кръстев добавя още една категория при прилагателните имена – прости и сложни. Според него прости са тези прилагателни, които съдържат една коренна морфема – млад, стар, нов. А сложни са тези, които съдържат две или повече коренни морфеми – селскостопански, добросърдечен, тъмносин. (4)
Сподели с приятели: |
