Трактат за бялата магия

Пленниците на планетата

Разглеждайки работата на мага в неговото собствено вътрешно съзнание и необходимостта от овладяване на “средната точка” в работата по използването на интервалите, както големите, така и малките, ние пристъпваме към разглеждането на целта на целокупната негова работа, ако той е истински бял маг. Както се твърди, тя се заключава в “освобождаването на ”пленниците на планетата”. Полезно би било да се поясни кои са тези пленници и какъв е начинът за тяхното освобождаване, използван от работещия ученик.

Пленниците на планетата се делят на две големи групи, които на свой ред се подразделят на няколко подгрупи. Те конституират всички форми на живот, които ние обикновено наричаме дочовешки, но на този термин трябва да се придаде по-широко значение, отколкото обикновено. [522] То трябва да се разпростре върху всички животи, въплътени във форми.

Двете групи пленници са следните:

Много по тази тема може да бъде намерено в “Трактат за Космическия Огън” и няма нужда да се повтарям. [523] Настоящият втори трактат е предназначен за по-практическо и широко използване. В него предимно се разглеждат методите за подготовка на стремящия се, за да може той на свой ред да действа като съзнателен творец и със своята работа да служи на висшите цели на всеобхватния Живот. Така той започва да помага за материализацията на Плана на Бога. Да се обучат стремящите се, да им се покажат възможните тенденции и посоки на еволюцията и да им се помогне да осъзнаят залегналата в основата й Цел – това и единствено това е, което има смисъл да им се съобщи на настоящия стадий, на който се намира средният стремящ се. Това и се опитват да направят дадените инструкции, а освен това и да дадат известно разбиране относно новото учение за емоционалния проводник. В следващото столетие, когато разбирането на хората бъде по-добре развито и се усвои истинският смисъл на груповата активност, може да се предаде и повече информация, но сега все още не е време за това. Всичко, което мога да направя е да се опитам да облека някак мисълта с бедни откъм смисъл думи. Но те колкото я обличат, толкова и я ограничават, и затова се чувствам виновен за създаването на нови пленници, които на свой ред трябва да бъдат освободени. Книгите – това са затвори за идеите, и едва тогава, когато речта и писмото бъдат изместени от телепатическо общуване и интуитивно взаимодействие, Планът и техниката за неговата експресия ще бъдат схванати по един нов начин. Сега говоря в символи; манипулирам думите, за да мога да създам определени впечатления; конструирам мисъл-форма, която, ако се окаже достатъчно динамична, може да впечатли мозъка на препредаващия агент, като вас. Правейки това обаче добре осъзнавам колко много остава неразкрито и колко рядко ми се отдава да направя нещо повече от това да предам единствено една обща картина за космологията – макрокосмическата и микрокосмическата – която е достатъчна да даде само известна представа за божествената реалност.

Говоря ви за Законите и се опитвам да ги формулирм понятно, но на практика имам работа с тези божествени импулси, които се еманират от Космическия Творец и стават Закони едва тогава, когато произвеждат следствия в материята на пространството, без да срещат каквато и да е съпротива. [524] Други божествени импулси, излъчвани също така циклично, засега не носят толкова силна вибрация и поради това не са така мощни, както вибрацията на обединената субстанция. Това са такива импулси, които наричаме духовни и които очакваме да се утвърдят като Закони на Новата Епоха, измествайки сегашните Закони на Космоса, или да се слеят с тях. Заедно те ще създадат новия свят – светът на синтеза.

Но как частта може да постигне цялото? Как може душата, която засега вижда само миниатюрна частица от структурата, да познае целия План? Винаги помнете това, когато изучавате и осмисляте настоящите инструкции и знайте, че в светлината на бъдещото знание на човечеството всичко казано тук ще изглежда като учебник от началното училище в сравнение с учебниците, които ползват професорите от университета. Тази книга обаче ще помогне на стремящия се да премине от Двореца на Учението в Двореца на Мъдростта, ако съумее да се възползва от дадената информация.

Учете се да бъдете телепатични и чувствителни; тогава тези словесни форми, тези идеи, облечени във форма, не ще бъдат нужни. Тогава можете да застанете лице в лице с чистата истина и да живеете и работите в сферата на идеите, а не в света на формите.

Второ. И тъй, оставяме едно огромно множество животи, обхванати от нищо не значещата фраза “атомна субстанция”, и преминаваме към разглеждането на друга група пленници на планетите, с които е по-лесно да се влезе в контакт, чието общо състояние може да бъде по-добре разбрано и които се намират по-близо до човека. Хората все още не са достатъчно подготвени, за да разберат природата на единицата електрическа енергия, въплъщаваща това, което наричаме всеобща душа и получила названието “Анима Мунди” – Животът и Душата на Този, в Когото се движат и съществуват всички въплътени съществования. [525]

Затова е необхдимо в някаква степен да се разбере ролята, която играе четвъртото природно царство по отношение на Цялото, и замисълът, за изпълнението на който съществува тази съвкупност от форми, която наричаме човешко семейство. Трябва да изучим това от гледна точка на връзката на четвъртото царство с Цялото, а не от гледна точка на индивидуалното прогресивно развитие на отделния човек и ролята, която той, като човешка единица, играе в рамките на човешкото семейство. Ще използваме думата “човечество” и ще говорим за неговата мисия и функции в голямата схема и в работата по осъществяването на Плана. Ще подразбираме човечество, състоящо се от всички човешки синове. То включва от една страна Йерархията на адептите, които преднамерено са се въплътили на физическия план, за да работят, споделяйки всички ограничения на човешкото царство, и от друга страна онези неразвити типове, които са по-скоро животински, отколкото човешки. Между тези две крайности се намират различни типове хора – развити и неразвити, мислещи и немислещи – всички, до които се отнася думата “човек”.

Човечеството е енергиен център на космоса и е способно на три вида активност:
І. Преди всичко човечеството е отзивчиво към притока на духовна енергия. Тя нахлува в него от космоса и, казано символически, се състои от три основни енергии:

Духовна енергия, както неадекватно я наричаме. Тя се еманира от Бог Отец и достига човечеството от това ниво, което технически се нарича монадичен план, от архетипната сфера, от най-висшия източник, който човек е в състояние да осъзнае. Засега само малцина са способни да откликват на този тип енергия. За болшинството такава практически не съществува. Използвам думите “Бог Отец” в смисъл на Единен Самосъществуващ Живот, или Абсолютно Битие.

Притежаваща чувствителност енергия – енергията, която прави човека душа. [526] Това е принцип на осведоменост, способност да се осъзнава онова присъщо на енергията нещо (когато тя е приведена във връзка с Духа), което пробужда отклик към външната широка област на контакти. Това е, което евентуално ще развие у човека способност за разпознаване на цялото, на “Аз-а”, което ще го доведе до самоопределение и самопознание. Когато тези качества са развити – тъй като липсват в дочовешките царства – човек може да започне да разпознава първия, или духовния тип енергия. Енергията на чувстващото съзнание постъпва от втория аспект на божеството, от Сърцето на Слънцето така, както първата, казано технически, се еманира от Централното Духовно Слънце. Аналогия на тези два типа сили в човешкото същество се явява нервната система с център за управление в мозъка и жизнена енергия със седалище в сърцето.

Праническа енергия, или жизненост. Това е тази жизнена сила, свойствена на самата материя, в която са потопени всички форми, образуващи функционалните части на по-крупните форми. На нея откликват всички форми. Този тип енергия идва от физическото слънце и активно работи над жизнените тела на всички форми в природата, включително физическата форма на самото човечество.

В терминологията на Безвременната Мъдрост тези три типа енергии се наричат електрически огън, слънчев огън и огън от триене, а същността на тяхната връзка една с друга е обобщена за нас в следните думи от “Тайната Доктрина”:

Йерархията се представлява от тези, които са постигнали състояние на мир и покой и са станали способни да възприемат впечатления; стремящите се и учениците са подобни на тези мозъчни клетки, които започват да откликват на по-големия божествен ритъм. Те изучават природата на отклика. Масата хора е подобна на онези милиарди неизползвани мозъчни клетки, които според твърденията на психолозите и учените човек притежава, но не използва. Дадената аналогия можете да осмислите по-детайлно, но дори и на пръв поглед е очевидно, че когато това съответствие бъде осъзнато, ще стане ясно, че целта на съществуването на човечеството, задачата, поставена пред групата световни мистици и работници и идеалът, който привлича всеки един от стремящите се, е същото, както и при индивидуалната медитация: постигането на такова фокусирано внимание и ментално спокойствие, при което може да се усети реалността, да се регистрира истинното и прекрасното, да се възприеме божествената цел и да се предаде на феноменалната форма на физическия план необходимата енергия, посредством която това, което е осъзнато субективно, може да бъде материализирано. [528] Стремящият се прави това в съответствие със замисъла на собствената си душа, ако е успял в своя стремеж; ученикът се опитва да върши същото, но в съответствие с груповата цел, а посветеният съдейства за реализацията на планетарния замисъл. Заедно те образуват вътрешната група живи мозъчни клетки на планетарния мозък, на целокупната човешка група, и е очевидно, че колкото по-силна е тяхната обединена вибрация и колкото по-ясна е отразяваната и препредавана от тях светлина, толкова по-бързо се активират сегашните инертни маси от човешки клетки. Окултната Йерархия по отношение на планетарния Живот е това, което е светлината в главата по отношение на средния пробуден ученик, но в толкова по-голям мащаб и при такова съвършено вътрешно подравняване, че учащите се, които четат дадените инструкции, все още не са способни да разберат истинското значение на тези думи. Трябва да се усвои, че чрез човечеството на физическия план ще бъде разкрита природата на Реалността; ще бъде изразена Истината и Красотата; ще бъде осъществен Божественият План и на всички форми в природата ще бъде предадена енергия, която ще позволи да се прояви вътрешната им духовна реалност.

Когато центърът е намерен от човека и когато той встъпи във връзка със своята душа и стане едно с нея, той автоматически променя своето положение в човешкото семейство и – ако отново се изразим символично – открива себе си като част от центъра на светлината и разбирането, който езотерически наричеме Окултната Йерархия, “облакът на свидетелите”, учениците на Христа и някои други названия в съответствие с предпочитанията на ученика. Йерархията сега се опитва да се екстернализира под формата на Групата Световни Работници, и ако човек е открил в себе си душата и принципа на единството, то тогава той преминава в екзотерическата част на тази група. Всички, които търсят този център, все още не са свързани нито с вътрешните, нито с външните групи. След това човек бива привлечен и за магическа работа, за спасение на душите и за освобождаване пленниците на планетата. Такава е целта на човечеството като цяло, и когато всички човешки синове я постигнат, пленниците ще бъдат освободени. [530] Това ще се случи благодарение на факта, че магическата работа ще се провежда съзнателно и с голямо майсторство и човешките същества в групови формации ще служат като препредаватели на чиста духовна енергия, която ще оживотворява всяка форма във всяко природно царство.

При разглеждане на проблема за пленниците на планетата и тяхното освобождение трябва да се помни, че една от силите, лежащи в основата на цялата еволюционна схема, е Принципът на Ограничението. Това е първичен импулс, обуславящ акт на творението и е тясно свързан с импулса на волята и нейното нисше отражение – желанието. Волята – това е желание, формулирано така ясно и изразено с такава сила и разбиране, че начинът за неговата материализация се осъзнава с такава определеност и се енергизира така целенасочено, че неизбежно се появява резултат. Чиста воля обаче могат да изразяват единствено координираните мислители и истински самосъзнателните същности. Желанието е инстинктивно, или по-скоро присъщо на всички форми, тъй като всички форми и организми са част от някакъв първичен мислител и се активизират от могъщата интенция на тази първична сила.

Поради това Принципът на Ограничението се явява резултат от действието на целеустремената воля и формулираното желание на някое мислещо Същество, и следователно управлява процеса на формообразуването при всички въплъщаващи се животи. Принципът на Ограничението контролира границите на въплъщението, установява неговата размерност и ритъм, определя периметъра на неговото влияние и предизвиква този илюзорен изглед на реалността, който наричаме манифестация или проявление.

“Пленниците на планетата” се делят на две категории:

1. Тези животи, които действат под влиянието на осъзнаваемия замисъл и които за известно време “ограничават живота, който е в тях”. Те съзнателно приемат форма, прозирайки края от самото начало. Тези Същества на свой ред се делят на три основни групи: [531]

б) тези животи, които образуват Принципа на Ограничението в природното царство. Например Животът, изразяващ се посредством животинското царство е самосъзнателна, интелигентна цялост, напълно осведомена за своите намерения и задачи и ограничаваща своята сфера на активност с цел да обезпечи необходимата благоприятна възможност за проявлението на мириади животи, които имат в нея своя живот, битие и жизнеобезпеченост. Забележете как Законът за Жертвата преминава през цялото творение;

в) Синовете на ума, човешките души, Слънчевите Ангели, божествените Синове Божи, които напълно самосъзнателно осъществяват определени и добре видни задачи посредством човешкото семейство.

2. Тези животи, които са ограничени във форма, тъй като не са самосъзнателни, но са безсъзнателни съставни части от голямата форма. Те все още не са се развили до ниво, позволяващо им да станат самосъзнателни същности.

“Животите, навлизащи във форма, заедно със самосъзнателните животи, дева-животите, които построяват формите, обитавани от всички Синове Божи, не познават болката, загубата и нищетата. Формата се разлага, другите форми се отдръпват, а това, което е нужно за подхранване и укрепване на външното, липсва. Но не притежавайки воля и планирано намерение, те не чувстват влошаване и не познават истинския бунт”.

Болката въздейства по много начини – тя води човечешката душа от тъмнината към светлината, от робството към освобождението, от агонията към омиротворението. Това омиротворение, тази светлина, това освобождение, заедно с подреденатна хармония на космоса, е предназначено за всички човешки синове.

С проблема за ограничението е тясно свързан и проблемът за освобождението. Всичко, което живее, влиза в затвора на формата; едни навлизат съзнателно, други – безсъзнателно, и ние наричаме това раждане, проявление, въплъщение, манифестация. Веднага след това влиза в действие друг закон, или активен принцип, който наричаме Закон за Цикличността. Това е Принципът на Периодичното Проявление и в същността си той е благотворното действие на любовта-мъдрост, присъща на божествеността, тъй като именно тя предизвиква тази последователност на състоянията на съзнание, която наричаме Време. А то, от своя страна, произвежда в световното поле на осведоменост бавен и посетепенен растеж в посока към самоизразяване, самооценка и самореализация. [534] Към Принципа на Ограничението и този на Цикличността се прибавя още един – Принципът на Разширението. Той довежда до развитие на съзнанието, така щото латентният зародиш на чувствителността, или сензитивният отклик на обкръжението, може да бъде развит в живееща единица.

По такъв начин имаме три Принципа:

1. 
   Принципът на Ограничението.
   
2. 
   Принципът на Периодичното Проявление.
   
3. 
   Принципът на Разширението.
   

Тези три Принципа заедно съставляват факторите, лежащи в основата на Закона за Еволюцията, както го наричат хората. Те предизвикват заточението на Живота в неговите различни проявления, или аспекти; те създават обкръжаващите форми и превеждат заточените животи през различни тъмници, където те постепенно се възпитават. В крайна сметка идва момент, когато се активира Принципът на Освобождението и се осъществява преходът от тъмницата, която подтиска, ограничава и изкривява, към друга такава, която осигурява подходящи условия за следващя етап от развитието на съзнанието.

Интересно е да се отбележи, че смъртта се управлява от Принципа на Освобождението, а не от Принципа на Ограничението. Смъртта се счита за освобождаващ фактор единствено от самосъзнаващите животи, но погрешно се разбира от човешките същества, които всъщност са най-заблудените от всички въплътнени животи.

Следващото, което трябва да се отбележи е, че всяко природно царство функционира по два начина:

Като освободител от царството на формите на онези животи, които не са достигнали неговото ниво на съзнателна осведоменост, и

Като затвор за онези животи, които са преминали в него от по-високото ниво на съзнание. [535]

Трябва винаги да се помни, че всяко поле на осведоменост вътре в своите граници образува затвор и че целта на всяка работа по освобождението е разкритието на съзнанието и разширението на неговата област на контакти. Там, където има един или друг вид граници, където е очертана област на влияние и ограничен периметър за контакти, се получава затвор. Размислете върху това заявление, тъй като в него има много истина. Когато е постигнато виждане и осъзнаване на обширна и необозрима област за контакти, тогава неизбежно възниква чувство за заточеност и ограниченост. Когато се осъзнае колко много светове има за опознаване, колко истини за прозряване, колко победи за постигане, колко желания за изпълняване, колко знания за овладяване – тогава се появяа остро чувство за ограниченост, подтикващо стремящия се към подновено усилие и въвличащо живата същност в пътя на еволюцията. Инстинктът, управляващ растителнто и животинското царство, се превръща в интелект в човешкото семейство. По-късно интелектът се развива в интуиция, а интуицията – в просветление. Когато се пробуди свръхчовешкото съзнание, интуицията и просветлението заемат мястото на инстинкта и интелекта.

Просветлението – накъде води то? Директно към върха на постиженията, към завършването на цикъла на превъплъщенията, към проявлението на сияещата слава, към мъдростта, към могъществото, към съзнанието на Бога. Но тези думи означават малко или дори нищо в сравнение с реалността, която може да бъде почувствана от всяко човешко същество само тогава, когато е пробудена неговата интуиция и е просветлен неговият ум. Осмисляйки казаното по-горе, как на практика човек може да стане освобождаващ агент за “пленниците на планетата”? Какво като цяло може да постигне човек в тази посока? Какво може да направи индивидуумът?

Задачата на човечеството се разделя основно на три направления за работа. Три групи пленници могат да бъдат освободени и те евентуално могат да намерят своя път навън от тъмницата с помощта на човека. [536] Човешките същества вече работят в тези три направления.

Пленници, заточени вътре в човешката форма. Това включва работа с неговите събратя.

Пленници вътре в животинското царство – много се прави в тази сфера.

Пленници вътре във формата на растителното царство. И тук вече работата е започнала.

Много работа се извършва от човека за човека, и благодарение на научните, религиозните и възпитателните усилия човешкото съзнание неизменно се разширява, докато един по един Божите Синове разбиват своите ограничения в света на душата. При ретроспективния поглед върху историята картината за разкритието на освобождаващия се пленник – Човека – се вижда съвсем отчетливо. Постепенно човек е усвоил планетарните граници; постепенно той е израстнал от стадия на пещерния човек до стадия на Шекспир, Нютон, Леонардо да Винчи, Айнщайн, Св Франциск Асизки, Христос и Буда. Способността на човек да постига в различни сфери на човешката експресия изглеждат практически неограничени, и ако изминалите няколко хилядолетия демонстрират такъв главоломен ръст, то какво ли бихме могли да видим в следващите пет хиляди години? Ако доисторическият човек, малко различаващ се от животното, е израстнал до гений, то какво ли разкритие ни очаква нас при положение, че вътрешната божественост прави все по-явно своето присъствие? Свръхчовекът е вътре в нас. Какво ли ще представлява света, когато целият човешкият род се устреми към едно конкретно проявление на свръхчовешки сили?

Човешкото съзнание се освобождава в различни направления и измерения. То се разширява до света на духовните реалности и започва да обхваща петото, или духовното царство – царството на душите. Благодарение на научните изследвания то прониква в света на свръхчовешките стремежи, изучавайки множеството аспекти на Формата на Бога и формите, образуващи тази Форма. [537]

Що се отнася до работата на човечеството в дейността по освобождението на съставляващите го единици и освобождението на пленниците на растителното и животинското царство, бих искал да подчертая два момента от изключителна важност:

Първият – че за да се освободят онези “пленници на планетата”, които са обхванати от понятието дочовешки, човек трябва да работи под влиянието на интуицията; в същото време работейки над освобождението на своите събратя, човек трябва да вникне в същността на Просветлението.

Когато е постигната истинската природа на Служенето става ясно, че тя е аспект на тази божествена енергия, която е свързана с аспекта на разрушението, тъй като тя разрушава формите, за да освобождава. Служенето е манифестация на Принципа на Освобождението; смъртта и служенето са двата аспекта на този принцип. Служенето спасява, освобождава и избавя заточеното на различни нива съзнание. Същото може да се каже и за смъртта. Но дотогава, докато служенето не се основе на интуитивното разбиране на всички съпътстващи фактори, интерпретирани интелигентно, и не започне да се осъществява върху физическия план в духа на любовта, човек не ще може да изпълни както трябва своята мисия.

Когато служенето се обогати с фактора духовна просветленост, се появява онази трансцендентна Светлина, която осветява пътя на човека, действайки като прожектор във велкия океан на съзнанието, трасирайки пътя, по който той може и трябва да върви.

Бих искал да отбележа още нещо. Не съм дал никакви по-специални правила относно освобождението на пленниците на планетата. Не съм привел нито класификация на затворите и затворниците, нито методи на работа, нито техники за освобождение.

Аз само призовавам всички и всеки, който чете тези инструкции, да възобнови усилията и да се подготви за служене, като съзнателно и целенасочено се старае да развие интуицията и да достигне просветление. [538] Всяко човешко същество, което постига светлината и мъдростта, автоматически придобива сфера на влияние, която се простира както нагоре, така и надолу, и прониква както навътре към източника на светлина, така и навън, към “зоната на тъмнината”. Тогава човек става съзнателен център на животворяща сила, и при това без всякакви усилия. Той стимулира, енергизира и подтиква към нови усилия всички животи, с които влиза в контакт – било неговия събрат стремящ се, било животно или цвете. Той действа като предавател на светлина в тъмнината. Той разсейва илюзията около себе си и внася сиянието на реалността.

Когато мнозина човешки синове станат способни на това, човечеството ще пристъпи към изпълнението на работата по планетарното служене. Неговата мисия е да служи като мост между света на Духа и света на материалните форми. В човека присъства материя от всички степени и за него са достъпни всички състояния на съзнание. Човешкият род може да работи във всички направления – да въздига дочовешките царства към небето и да спуска небесата на земята.