Търговско право

ТП е отрасъл от дела частно право, които урежда обществените отношения свързани със стоп. дейност. Метода на правното регулиране в ТП е метод на равнопоставеност и за това той е отрасъл от дела частно право. Предмет на правното регулиране чрез метода на равнопоставеността са обществените отношения свързани с кръговрата на стоки, услуги и капитал.

Началото на ТП се поставя с указа за търговията на крал Людовик 14 издаден 1673г. През 1861множеството държавници приемат общо германски търговски закон. Начало на българското ТП се поставя с приемането на първия търговски закон през 1987 като за основа е ползван германския. От тогава в развитието на БТП минава през следните етапи:

1887-1951г. (отменен е търговския закон) Този етап се характеризира с развитие и подобряване на правната уредба на търговската дейност.

От 1951-1991г. (приет е днешния търговски закон) Този етап се характеризира с липса на ТП.

1991 до настояще се характеризира с възстановяване на ТП и неговото усъвършенстване въз основа на директивите на ЕС.

ТП има следните особености:

- има голямо приложение в търговския обичаи.

- в неговата правна уредба се срещат публично правни елементи, т.е. уредбата се осъществява на няколко места чрез метод на властта и подчинението.

- Във висока степен е постигната международна унификация (уеднаквяване), т.е. неговите норми са уеднаквени в голяма степен с нормите на ТП.

- ТП има възмезден характер- то не познава безвъзмездни сделки като дарение, завещание и др.

Системата на правото се нарича подразделянето му на обособени части. Системата на правото включва следните части:

Обща част - общо урежда статуса на търговеца, търговските клонове и търговското представителство.

Видове търговци – уреждат се еднолични търговци, отделни търговски дружества и обединения на търговци.

Търговски сделки – съдържа обща уредбата търговски сделки и уредбата на конкретни видове търг. Сделки.

Несъстоятелност – урежда реда на прекратяване на неплатежоспособни търговци и начина, по които става разплащането с кредиторите им.

Всеки търговец трябва по определени белези да се отличава от останалите търговци. Установени са следните правни индивидуализиращи белези.

• 
  Търговска фирма
  
• 
  Седалище
  
• 
  Адрес на дейността
  
• 
  Предмет на дейност
  
• 
  Лице или лица, който ще представляват търговеца в неговата дейност.
  

Агенцията има 28 поделения. Правното действие на вписването в ТР се изразява в следните 3 негови компоненти.

1. 
   Конститутивно управленско действие – търговеца възниква за правния свят от деня на вписването му в ТР.
   
2. 
   Дескретивно действие –
   

• 
  Икономическа – капитала служи като икономическа основа за дейността на дружеството.
  
• 
  Гаранционна – капитала служи като гаранция, че поетите задължения по търговските сделки по дружеството ще бъдат изпълнени.
  

Според броя на съдружниците дружеството биват 2 вида:

1. 
   Обикновен – има 2 и повече съдружници.
   
2. 
   Еднолично – дружеството е образувано от 1 лице, което самостоятелно е внесло целия капитал.
   

1. 
   Свободна избрано наименование.
   
2. 
   Указанието ООД или ЕООД.
   

• 
  Общо събрание на съдружниците – върховен орган на управление и се състои от всички съдружници, които при гласуването всеки съдружник гласува с размера на своя дял. Свиква се и се ръководи от дружеството.
  
• 
  Управител(и) – дееспособно физическо лице избрано от общото събрание да организира и ръководи дейността на дружеството и да го представлява. Управителя възниква от деня на вписването му е търговския регистър.
  
• 
  Контрольор(и) – следи за опазване на дружественото имущество, за спазване на решенията на общото събрание и изготвя отчет за дейността си. Контрольора е орган за вътрешен контрол, но не е задължителен. Избира се от общото събрание само ако в дружествения договор е предвиден да има контрольор. Изисква се да нямат родствена връзка м/у контрольора и управителя.
  
• 
  Проверител(и) – органи за външен контрол с основна функция заверка на годишния счетоводен отчет. Избира се от общото събрание измежду обнародвания списък в държавен вестник експерт счетоводители. Органите за управление и контрол на ЕООД са същите с изключение на това, че правомощията на общото събрание на дружеството се обнародва общ капитал.
  

1. 
   Учредяване – извършва се чрез дружествен договор изготвен в писмена форма ( не се изисква нотариална заверка на подписите).
   
2. 
   Регистрация в ТР – дружеството възниква от деня на вписването му в регистъра. За регистриране не се изисква целия капитал, а поне 70% от капитала.
   
3. 
   Дружеството се прекратява при общите за всички дружества основания (да се изредят).................................... и при следните за дружествата основания:
   

• 
  при преобразуването в АД, ако в продължение на 1 година капитала спадне под изисквания минимум и съдружниците не преобразуват дружеството в което не се изисква капитал.
  
• 
  Други основания предвидени в дружествения договор.
  

1.Обикновен – има два или повече акционери.

2.Еднолично – образуването от 1 лице, което е внесло целия капитал.

Търговската фирма включва:

1. 
   Свободно избрано наименование
   
2. 
   Указанието АД или ЕАД
   

1. 
   Учредяване – извършва се на учредително събрание, на което:
   

• 
  вземат решение за учредяване на дружеството;
  
• 
  се избира съвет на директорите или надзорен съвет;
  
• 
  се приема устав;
  
• 
  се определя размера по разноските за регистрация.
  

2. 
   Набиране на капитал – за целта съвета на директорите или надзорния съвет разкрива набирателна сметка в някоя банка, в която учредителите трябва да внесат стойността на записаните акции. Ако в определен период от време на банката не бъде предоставен документ, че дружеството е в процес на регистриране, банката е длъжна да върне парите на учредителите с дължимата лихва.
   
3. 
   Регистрация в търговския регистър – дружеството възниква от деня на вписването в регистъра.
   

1. 
   Едностепенна система – при нея се предвижда само един орган за оперативно управление на директорите. Избира се от общото събрание в състав от 3 до 9 членове. На свое заседание съвета на директорите избира изпълнителни членове, които управляват всекидневната дейност на дружеството и го предоставят. Останалите членове ги контролират и могат да ги сменят по всяко време, за да е възможно това търговския закон изисква броя на изпълнителните членове винаги да е по-малък от броя на останалите. Така в един орган се осъществяват и управленски и контролни функции едновременно.
   
2. 
   Двустепенна система – тя предвижда два органа:
   
   • 
     надзорен съвет – избира се от общото събрание на акционерите в състав от 3 до 7 членове и той има следните две основни функции: избира управителен съвет; контролира дейността на определения съвет и може да смени състава му по всяко време.
     

- ако в продължение на една година размера на капитала е под регистрираното и съдружниците не свикат общо събрание да го намалят или да преобразуват дружеството в ЕОД, тогава агенцията по вписванията служебно прекратява дружеството.

- ако в продължение на 6 месеца състава на директорите, надзорния съвет и управленския съвет спадне под изисквания минимум(по настояще 3ма) и не е свикано общо събрание, което да избере нови членове, тогава агенцията по вписванията прекратява служебно дружеството.

- банкетно като при ООД.

- др. основания в устава.

Обединение на търговци
Уредени са два вида обединения:

1.Консорциум (съучастие)

2.Холдинг

Консорциум – е договор на обединение на търговци за постигане на обща цел. Участници в консорциума може да бъде всеки, които притежава качество търговец. Участниците сключват договор за образуването на консорциум, консорциума няма своя правна организационна функция, но тои може да приеме формата на:

• 
  търговско дружество
  
• 
  гражданско дружество – обединение на две или повече лица за задоволяване на общия интерес. То има следните особености:
  

1. 
   Не се изисква да има фирма;
   
2. 
   Не се изискват органи за управление;
   
3. 
   Не се изисква регистрация;
   
4. 
   Не са юридически лица.
   

Целта на консорциума обикновенно е рапределение на риска м/у участниците. Тъкмо по тази причина възниква консорциума като обединение, когато една банка иска да инвестира някуде, но се притеснява от големия риск, за това търси да участват др банки наречени консорти, за да си разпределят евентуалния риск.

• 
  без собствен – печалбата им идва само с участието в капитала или управление на др дружества.
  
• 
  Със собствен – силно ограничен от търговския закон с въведени категорични забрани за извършване на някои видове търговски сделки. Холдингът не може да участва в дружества, което не е юридическо лице. Изисква се най-малко 25% от капитала на холдинга да е внесен капитал на дъщерните му дружества. Дъщерното дружество на холдинга, в което холдинга притежава най-малко 25% от капитала му или може да определя членовете на управителския съвет.
  

1. 
   Решение на съдружниците за прекратяване дейността на дружеството.
   
2. 
   Изтекъл срок на срочно търговско дружество.
   
3. 
   Решение на съда, когато дружеството извършва забранена от закона дейност или вече не отговаря на изискванията за дружество.
   

• 
  осребряване на имуществото на дружеството;
  
• 
  удовлетворяване на кредиторите;
  
• 
  разделяне на остатъка м/у съдружниците.
  

1. 
   Уведомява националната агенция на приходите за началото на ликвидацията.
   
2. 
   Издирва кредиторите на дружеството и уточнява обема на задължението му.
   
3. 
   Осъществява дейността по осребряване на имуществото на дружеството.
   
4. 
   Удовлетворява кредиторите с осребреното имущество, т.е. покрива задълженията.
   
5. 
   Разпределя остатъка помежду им.
   
6. 
   Подава заявление към търговския регистър за заличаване на дружеството.
   

Ако ликвидатора установи, че осребреното имущество не е достатъчно да се покрият задълженията на дружеството, той е длъжен да спре ликвидацията и да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност. Ако съда постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, ликвидатора се освобождава от отговорност и производството по ликвидация се прекратява. Управителя и представителството на предприятието на търговеца длъжник се поема от специално лице назначено то съда наречено временен синдик. Производството по ликвидация може да бъде прекратено при следните условия:

• 
  ликвидацията да е започнала въз основа на решение на съдружниците или при изтекъл срок на търговското дружество.
  
• 
  Да има решение на съдружниците за възстановяване на дружеството.
  
• 
  Ликвидатора да не е започнал да разпределя остатъка м/у съдружниците.
  

ТС са тези, при които поне едната страна е търговец по занятие.

1. 
   Според качеството търговец, което могат да могат да имат страните ТС се делят на два вида:
   

2. Двустранни – и двете страни са търговци.

2. 
   Според изискуемата от закона форма, за да бъдат валидни ТС се дели на два вида:
   

1. 
   Неформални – закона не изисква сделката да има определена форма, за да е валидна.
   
2. 
   Формална – закона изисква, за да е валидна сделката да е в определена форма, която може да бъде три вида:
   

-писмена форма с нотариална заверка на подписите(при продажба на автомобил).

-писмена форма – не се изисква нотариална заверка за мн от продажбите.

3. 
   Неформална сделка – според това дали е достатъчно само съгласие за сключване на сделка или е нужно да се извърши и действие, ТС се дели на:
   

• 
  консенсусни – достатъчно е да се постигне съгласие сделката е сключена.
  
• 
  реални – освен съгласие за валидността на сделката и извършване на определена действие(заем).
  

4. 
   Според това дали облага от сделката е известна при сключването или не сделката се дели на два вида:
   

1. 
   Комутативна – облагата е известна при сключване на сделката.
   
2. 
   Алеаторни – облагата не е известна при сключване на сделки(застрахователни сделки).
   

1.Предложение (оферта).

2.Приемане на предложението.

Предложението за сключване на сделка може да бъде отправено до:

-Определен кръг адресати – може да се извърши чрез личен начин до строго определено лице.

-Неопределен кръг адресати – извършва се чрез средствата за масово разпространяване, разпространяване на каталози, дипляни. Предложението до не определен кръг адресати може да се извърши по два начина.

*чрез публична покана – в нея не се посочват количеството на предлаганата стока и срока на предлагане, но ако някои поиска да сключи сделка и му се откаже, защото стоката е свършила, предложителя или оферента е длъжен да изплати разноските.

*Публично предложение – за такова се счита предложение, при което е посочено количеството предлагана стока и срока на предлагане. В този случаи ако някои поиска да сключи сделка и му се откаже, защото стоката е свършила или е дошъл след срока, тогава предложителя(оферента) не е длъжен да му плаща разноските.

Приемането на предложението за сключване на сделки трябва да съдържа намерение за сключване на сделка. Приемането на предложението има два вида:

-изрично – то именно трябва да съдържа категорично и безусловно намерение да се приеме предложението.

-мълчаливо – ако предложителя е в продължителни търговски отношения с определен търговец, ако след като им е направил предложение те не го отхвърлят веднага се счита, че приемат предложението.

Поетите задължение чрез сключването на ТС трябва да се изпълняват с грижата на добър търговец – трябва да полагат грижи, каквито обикновенно се прилагат при изпълнението на сделките.

1.Пълно неизпълнение – не е изпълнено нищо от дължимия резултат.

2.Непълно неизпълнение – то бива три вида:

-частично изпълнение – неизпълнението по отношение на количеството.

-неточно изпълнение – неизпълнението е по отношение на качеството.

-забавяно изпълнение – по отношение на договорения срок.

В зависимост от това дали задължената страна има вина или не за неизпълнението, то бива два вида:

1.Виновно неизпълнение – неизпълнението се дължи по вина на този, които трябвало да изпълни, т.е. длъжника.

2.Невиновно неизпълнение – не е по вина на длъжника.

Правните последици при виновното неизпълнение се изразяват в заплащане на неустойка.

Ако при едностранна сделка страната на търговеца не успее да изпълни задължението и прецени, че устойката е мн голяма в сравнение с реално причинените щети, тя може да се обърне към съда с искане да намали устойката до причинените щети.

Правните последици от невиновното неизпълнение се изразяват в освобождаването на длъжника от задължение, но за да има сигурност оборота на стоки, услуги и капитал се допускат само три случая на освобождаване на невиновен длъжник от изпълнение:

1.Непреодолима сила

2.Стопанска непоносимост

3.Отметнина

Непреодолима сила(форсмажор) – има когато при сключването на сделката са настъпили такива обстоятелства от природен характер(земетресение, наводнение и др.) или общ характер (военни действия), които не е могло да се предвидят, а ако е могло не е могло да се предотвратят, които са попречили на едната страна по сделката да се изпълни задължението. Страната която не си е изпълнила поради това задължението е длъжна да информира др. страна писмено, може да приложи и доказателства и да поиска да бъде освободена от изпълнение. Ако и бъде отказано може да се обърне към съда и да поиска това. Не се освобождава от задължение длъжника, които е в забава.

Стопанската непоносимост има когато след сключване на сделка са настъпили такива промени в стопанския живот, че изпълнението на поетото задължение по сделката ще противоречи на добросъвестността и справедливостта за една от страните. Пример: след сключване на сделката е настъпила голяма инфлация, парите са се обезценили 1000 пъти, а дължимото е 10хил. В този случаи засегнатата страна може да поиска от др. да се коригира сделката или да се развали. Ако тя откаже може да се обърне към съда със същото искане.

Отметнина – има когато едната страна по търговската сделка даде нещо на др. или обещае да даде нещо в случай, че не си изпълни поетото задължение. Ако наистина не го изпълни даденото остава в полза на др. страна, а обещаното се дължи.

Съществува два основни вида лизинг:

1.Опретивен (обикновен)

2.Финансов

Оперативен лизинг има, когато при сключване на лизингов договор лизингодателя е притежавал лизинговата вещ и по силата на договора се задължава да я предаде за ползване от лизингополучателя.

Финансов лизинг има, когато при сключване на лизинговия договор лизингодателя не е притежавал веща, но по силата на договора се задължава да я купи и предаде за използване на лизингополучателя. Нарича се финансов, защото лизингодателите се предимно банки или др. финансови институции, които предпочитат вместо паричен кредит да дадат на лизингополучателя да закупи лизинговата вещ и да му я дадат. Тя вече е собственост на банката и може да си я върне винаги.

Рискът от погиване или повреждане на лизинговата вещ е за лизингодателя, защото той е собственика(това е правилото), а при финансовия лизинг е за лизингополучателя – това изключение е въведено, за да се стимулират банките да сключват лизингови договори, чрез които изваждат свежи пари на пазара, а това е благотворно за икономиката. И при двата вида лизинг може да има уговорка за изкупуване на лизинговата вещ от лизингополучателя. И при двата вида лизинг може да има сублиз. Сублиз представлява договор за лизинг, чрез които лизингополучателя със съгласието на лизингодателя е сключил с трето лице, което се явява същинския лизингополучател, а първия лизингополучател се явява посредник. Съгласието на лизингодателя се изисква, защото той е собственик на веща.

Договора за лизинг има следните предимства за лизингодателя:

1.Получава доходи от вещ, която не може или не иска да продаде.

2.Запазва си собствеността в/у лизинговата вещ, ако лизингополучателя не си плаща лизинговата вноска.

Договора за лизинг има следните предимства за лизингополучателя:

1.Ползва и печели от вещ, която не може да си купи или не иска да си купи.

2.Лизинговата вещ е чужда собственост и не се отразява на неговото имущество, капитала му и др.

3.Лизинговоте вноски се считат за присъщи разходи и не се облагат от данъци.

Падежът е времето, когато трябва да се извърши плащането и той се определя по един от следните начини:

1. 
   На определена дата:
   
2. 
   На определен интервал след определена дата;
   
3. 
   На предявяване - носи си менителницата при платеца:
   
4. 
   На определен интервал от време след предявяване.
   

Записът на заповед е вид търговска сделка и вид ценна книга, при която едно лице, наречено издател се задължава (обещава) да изплати безусловно посочената парична сума на посочения падеж на друго лице, наречено поемател или на негова заповед.

Правно действие на менителницата и записа на заповед се представя в следните функции:

1. 
   Разплащателна - служат за платежно средство както парите;
   
2. 
   Кредитна - тъй като изплащането не става веднага, а на посочения падеж, се проявява кредитен ефект;
   
3. 
   Гаранционна - ако платецът не изплати до посочения падеж, поемателят следователно съответно последния джирант има право да се обърне към съда и да поиска без съдебен процес да му бъде издаден изпълнителен лист.
   

За да се прояви горното правно действие, менителницата и записа на заповед задължително трябва да съдържат:

1. 
   Наименованието на менителницата или записа на заповед на езика, на който е основния текст;
   
2. 
   Името на платеца;
   
3. 
   Името на издателя;
   
4. 
   Размер на паричната сума;
   
5. 
   Поемателя(име);
   
6. 
   Място на плащане;
   
7. 
   Дата и място на издаване;
   
8. 
   Подпис на издателя.
   

Чекът е вид търговска сделка и вид търговска книга, при която 1 лице, наречено издател, нарежда на друго лице, наречено платец, у което има вложени парични средства, да изплати безусловно посочената парична сума на трето лице, наречено поемател.

Няма отразена заповед, липсва падеж.

Според начина на лигитимиране, правата на чека се делят на 2 вида:

1. 
   На преносител - върху чека не е изписано името на поемателя, за такъв се приема този, който го владее. Джиру върху такива чекове е невалидно.
   
2. 
   Поименни чекове - в/у чека е изписано името на поемателя - то от своя страна бива 2 вида:
   

• 
  съдържащо уговорката-„не на заповед”-поемателят не може чрез джиру да прехвърля правото си на чека в/у друго лице.
  
• 
  Съдържащи уговорката –„на заповед”- поемателят може чрез джиру да прехвърли правото си в/у чека на друго лице.
  

1. 
   Разплащателна- служи като разплащателно средство, така като и парите;
   
2. 
   Гаранционна - ако платецът не изплати…(както при менителницата);
   

1. 
   Наименованието „Чек”, на езика, на който е основния текст;
   
2. 
   Името на издателя;
   
3. 
   Името на платеца;
   
4. 
   Размера на паричната сума;
   
5. 
   Името на поемателя - само при поименните чекове;
   
6. 
   Място на плащане;
   
7. 
   Дата и място на издаване;
   
8. 
   Подпис на издателя.
   

1. 
   Тъй като служат за разплащателно средство в банките, се натрупват парични средства. Това позволява на банките да увеличават кредитната си дейност, а изнасянето на свежи пари на пазара е благотворно.
   
2. 
   Емисионния институт ( в Б-я е БНБ) спестява разходи по печатане на банкноти, тъй като чрез използване на чекове обръщането на банкноти намалява;
   
3. 
   Използването на чекове е свързано с влагането на пари в банки, от което вложителят получава лихва, а при необходимост се разплаща с чекове.
   

„Принудително изпълнение”- разпродажба на търговско имущество на търговски длъжник независимо от неговата воля. Основания за започване на производство по несъстоятелност са:

1. 
   Неплатежоспособност;
   
2. 
   Свръхзадлъжнялост.
   

• 
  Безспорни и изискуеми парични задължения във връзка с търговската му дейност.
  

• 
  Безспорни са ако търговецът не ги оспорва, ако ги е оспорвал съдът е потвърдил задълженията му.
  
• 
  Изискуеми са, защото е настъпил падежа.
  

• 
  Не може да изплати публично правни задължения към държавата и/ или общини, свързани с търговска дейност(данъци, такси, мита, глоби).
  

Свръхзадлъжнялост има само при капиталови търговски дружества(ООД, АД,ЕАД), когато сумата от направените задължения стане по-голяма от наличното имущество, без да е настъпил падежа. Цел на несъстоятелността е едновременно и съразмерно удовлетворяване на кредиторите, с недостатъчното имущество да се изплатят всичките им задължения. Маса на несъстоятелността се нарича съвкупността от имуществените права на търговският длъжник към датата на решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност и след това. Търговският закон урежда следните органи на управление масата на несъстоятелността:

1. 
   Временен синдик- назначава се от съда, служебно се решава откриване на производство по несъстоятелност;
   
2. 
   Синдик - избира се от кредиторите и се предлага на съда за назначаване. От първото събрание на кредиторите.
   

3. 
   Първо събрание на кредиторите се състои от всички кредитори, издирени от временния синдик от търговските книги. При събранието всеки кредитор има право на глас, равен на този на останалите.
   
4. 
   Събрание на кредиторите- състои се от всички кредитори, чиито вземания са потвърдени от съда, а при гласуване всеки кредитор гласува с размера на своето вземане. Последното събрание на кредиторите се нарича заключително и приемат отчета на синдика, след което го освобождават от отговорност.
   
5. 
   Комитет на кредиторите- това е орган на кредиторите за контрол в/у дейността на синдика, избира се от кредиторите в състав от 3 до 9 члена и работят с/у възнаграждение. Възнаграждението се определя от органа, който ги е избрал.
   

1. 
   Откриване на производството, което може да стане по 2 начина:
   

• 
  По молба на търговски длъжник, който е длъжен в 15-дневен срок да я подаде, след като е спрял плащането;
  
• 
  Чрез молба на кредиторите- тя трябва да е съпроводена с доказателства за платежоспособността или задлъжнялостта на търговеца.
  

2. 
   Оздравяване на предприятието - възможен, но не задължителен етап, при който със съгласието на кредитор по специален план се извършва стабилизиране на предприятието на длъжника.
   
3. 
   Обявяване в несъстоятелност - с решение на съда за обявяване в несъстоятелност търговският длъжник се отстранява от управлението на предприятието и цялото управление се приема от синдиците и се предприема разпродажба.
   
4. 
   Удовлетворяване на кредиторите- Извършва се едновременно и съразмерно с техните вземания, с недостатъчното имущество да се покрият изцяло задълженията.
   
5. 
   Приключване на производството по несъстоятелност- започва със заключителното събрание, след събранието синдика приключва с непродаваемото имущество и подава заявление в търговския регистър за заличаване на търговец.