Заключение
Основните изводи от настоящето изследване са отбелязани в текста, част от тях се опитахме да систематизираме в края на изложението. Смятаме, че все пак не е излишно в заключение да подчертаем (по възможност без да повтаряме) основните поуки, които – поне за нас – са от значение за здравната реформа и развитието на здравната система.
Преди всичко би следвало да е пределно ясно, че да се повишава равнището на здраве на нацията е задача и отговорност на държавата и нейните три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Така наречената “споделена отговорност” (държава, общество, граждани) като ключов елемент на здравната реформа остава “куха” фраза и в действителност прехвърляне на отговорност, ако държавата не е създала необходимите условия (нормативни, икономически, културни и социални) за споделяне на отговорността. Отговорността ще става споделена, когато държавата започне да създава условия за това. Ако държавата е загрижена (а би трябвало) за деградацията на демографските процеси в България, би трябвало да спре вниманието си върху крайно тревожната динамика на смъртността и особено на предотвратимата смъртност, основна причина за която е дефицитът на здраве и на мерките за здравеопазването на нацията.
За резултатното протичане на здравната реформа основно значение има създаването на благоприятни условия - “реформена среда”, която е свързана и с либерализацията на здравната система. Това изисква синхронизирани усилия от здравната администрация на всички равнища, заведенията и персонала в цялата здравна система, научната общност, бизнеса, синдикатите, гражданските организации и медиите. Реформената среда включва стремежа да се подпомогне развитието на здравната система по начини, които доказано имат необходимия ефект за здравето на нацията. Формирането на тази среда е непрекъснат процес на добронамерен двустранен диалог, взаимно влияние и натиск. Най-напред - от здравната система към представителите на обществото и от тях – към здравната система. Успоредно с него – от здравната администрация и финансиращите организации към изпълнителските организации и обратно. Това взаимодействие ще поражда онова взаимно разбиране, което трябва да подкрепи моралното балансиране на здравната система и да създава солидна основа на здравната реформа. Главният конструктор на този процес би следвало да е министърът на здравеопазването.
В процеса на здравната реформа все повече изпъкват икономическите проблеми на здравната система, макар и понякога да се хиперболизират. Наслоявани от редица години, сега те са вече дълбоко вкоренени и сложни. Затова тяхното преодоляване изисква адекватно сложни решения.
Вече е крайно време в нашата страна да се осъзнае, че проблемите на здравето на нацията са проблеми не на здравната система, а на бъдещето и съдбата на държавата. Затова трябва решително и веднъж за винаги да се преустанови практиката на “остатъчно финансиране” и прилагане на икономически подходи, изгодни само за момента и навярно подходящи за всичко друго, но не и за решаване на здравните проблеми на нацията и държавата.
Ключово значение има промяната на икономическите отношения в здравната система. Ако системата и икономическите отношения, механизми и лостове се запазят в техния актуален вид, здравеопазването ще поема финансови средства quantum sattis882. Системата ще продължава да изпитва остра нужда от пари, дори и след увеличаване на вноските за задължително здравно осигуряване, допълнителното заплащане и продажбата на сгради и болнични терени. Няма съмнение, че парите са необходими, но за да се получи желаният ефект, те трябва да попаднат в една съответстващо променена икономическа среда. Здравната система се нуждае от продължаване и развитие на радикалната икономическа реформа, която начена преди десет години.
Сподели с приятели: |