Трите задачи на здравната реформа
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- задача и отговорност на държавата
- “реформена среда”
- quantum sattis
Заключение Основните изводи от настоящето изследване са отбелязани в текста, част от тях се опитахме да систематизираме в края на изложението. Смятаме, че все пак не е излишно в заключение да подчертаем (по възможност без да повтаряме) основните поуки, които – поне за нас – са от значение за здравната реформа и развитието на здравната система. Преди всичко би следвало да е пределно ясно, че да се повишава равнището на здраве на нацията е задача и отговорност на държавата и нейните три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Така наречената “споделена отговорност” (държава, общество, граждани) като ключов елемент на здравната реформа остава “куха” фраза и в действителност прехвърляне на отговорност, ако държавата не е създала необходимите условия (нормативни, икономически, културни и социални) за споделяне на отговорността. Отговорността ще става споделена, когато държавата започне да създава условия за това. Ако държавата е загрижена (а би трябвало) за деградацията на демографските процеси в България, би трябвало да спре вниманието си върху крайно тревожната динамика на смъртността и особено на предотвратимата смъртност, основна причина за която е дефицитът на здраве и на мерките за здравеопазването на нацията. За резултатното протичане на здравната реформа основно значение има създаването на благоприятни условия - “реформена среда”, която е свързана и с либерализацията на здравната система. Това изисква синхронизирани усилия от здравната администрация на всички равнища, заведенията и персонала в цялата здравна система, научната общност, бизнеса, синдикатите, гражданските организации и медиите. Реформената среда включва стремежа да се подпомогне развитието на здравната система по начини, които доказано имат необходимия ефект за здравето на нацията. Формирането на тази среда е непрекъснат процес на добронамерен двустранен диалог, взаимно влияние и натиск. Най-напред - от здравната система към представителите на обществото и от тях – към здравната система. Успоредно с него – от здравната администрация и финансиращите организации към изпълнителските организации и обратно. Това взаимодействие ще поражда онова взаимно разбиране, което трябва да подкрепи моралното балансиране на здравната система и да създава солидна основа на здравната реформа. Главният конструктор на този процес би следвало да е министърът на здравеопазването. В процеса на здравната реформа все повече изпъкват икономическите проблеми на здравната система, макар и понякога да се хиперболизират. Наслоявани от редица години, сега те са вече дълбоко вкоренени и сложни. Затова тяхното преодоляване изисква адекватно сложни решения. Вече е крайно време в нашата страна да се осъзнае, че проблемите на здравето на нацията са проблеми не на здравната система, а на бъдещето и съдбата на държавата. Затова трябва решително и веднъж за винаги да се преустанови практиката на “остатъчно финансиране” и прилагане на икономически подходи, изгодни само за момента и навярно подходящи за всичко друго, но не и за решаване на здравните проблеми на нацията и държавата. Ключово значение има промяната на икономическите отношения в здравната система. Ако системата и икономическите отношения, механизми и лостове се запазят в техния актуален вид, здравеопазването ще поема финансови средства quantum sattis882. Системата ще продължава да изпитва остра нужда от пари, дори и след увеличаване на вноските за задължително здравно осигуряване, допълнителното заплащане и продажбата на сгради и болнични терени. Няма съмнение, че парите са необходими, но за да се получи желаният ефект, те трябва да попаднат в една съответстващо променена икономическа среда. Здравната система се нуждае от продължаване и развитие на радикалната икономическа реформа, която начена преди десет години. 861 В цитираните материали от социологични изследвания, ръководители на лечебни заведения посочат, че БЛС няма достатъчно активна и ефективна позиция за защита на интересите на лекарите при разработването и сключването на НРД. Смятаме, че те допускат грешка. Най-вероятно, въпросът е че БЛС не защитава интересите на лечебните заведения, а не на лекарите. Интересите на лекарите са свързани с интересите на лечебните заведения, но не са идентични. Интересите на лечебните заведения са различни от интересите на лекарите. Но БЛС е съсловна организация на лекарите, а не съюз на лечебни заведения. Лечебните заведения изобщо не са представени при сключване на НРД. 862 Council of Europe. Committee of Ministers. Recommendation № 5 of the Committee of Ministers on the development of structures for citizen and patient participation. 699th meeting of the Ministers’ Deputies February 2000 863 Михайлова, Л. Вътрешният контрол в управлението на лечебните заведения. Дисертация. 2005 г. 864 В. ”Капитал” от 28.01.-3.02.2006 г. 865 В. “Капитал” от 28.01.-3.02.2006 г. 866 В. ”Капитал” от 28.01.-3.02.2006 г. 867 В. ”Новинар” от 14.06.2006 г. 868 В. ”24 часа” от 8.06.2006 г. 869 НСИ, НЦЗИ. Здравеопазване 2005. С., 2006, с. 165 870 В. ”Форум Медикус”, бр. 45 от 27.09.2003 г. 871 В. ”Труд”, бр. 25 от 27.01.2005; в. ”Монитор” от 27.01.2005 г. 872 НСИ, НЦЗИ. Здравеопазване 2005. С., 2006 873 Павлов, Н. Приватизацията на социалното осигуряване – алтернативи и ефекти. Във: в. “Застраховател”, бр. 18, 26.09.-10.10.2001 г. и бр. 19, 11.10.-25.10.2001 г. 874 В. “Капитал” от 17-23.06.2006 г. 875 Закон за бюджета на НЗОК за 2006 г. и Закон за бюджета на НОИ. ДВ, бр. 102, 2005 г. 876 В. ”Новинар” от 14.06.2006 г. 877 ДВ, бр. 28 от 2002 г. 878 В. “24 часа” от 25.07.2003 г. 879 В. “Труд” от 4.09.2004 г. 880 В. ”Труд” от 30.01.2005 г. 881 Доклад за здравето на нацията в началото на 21 век. Анализ на провежданата реформа в здравеопазването. Изд. МЗ, С., 2004, с. 122 882 Quantum sattis (лат.) – колкото поеме. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|