Учителят говори

СВЕЩЕНИЯ ОГЪН

В све­та има един све­щен огън, кой­то го­ри с пла­мъ­ка на без­с­мър­ти­е­то. В то­зи све­щен огън древ­ни­те мъд­ре­ци и про­ро­ци са виж­да­ли вър­хов­но­то изяв­ле­ние на Бо­га.

"На­ши­ят Бог е огън по­я­ж­дащ", се каз­ва в Пи­са­ни­е­то. И на­и­с­ти­на, то­зи огън по­я­ж­да, но как­во? - Смър­т­но­то, тлен­но­то, гре­хов­но­то. Ко­га­то той дейс­т­ва в све­та, ед­ни от хо­ра­та из­га­рят, дру­ги се сто­пя­ват, а тре­ти ожи­вя­ват и въз­к­ръс­ват.

Всич­ки ве­ли­ки, без­с­мър­т­ни ду­ши, ко­га­то из­ли­зат от Бо­га, но­сят то­зи све­щен огън в се­бе си. Къ­де­то и да оти­дат в не­о­бят­на­та Все­ле­на, те ра­бо­тят с не­го. И всич­ки те­зи ду­ши имат са­мо ед­но по­ня­тие за не­го: Све­ще­ни­ят огън е огъ­нят на Лю­бов­та. Лю­бов­та но­си све­ще­ни­ят огън, в кой­то е скрит жи­во­тът.

Ето за­що, къ­де­то го­ри све­ще­ни­ят огън, там се про­я­вя­ва и Лю­бов­та, там се про­я­вя­ва без­с­мър­т­ни­ят жи­вот, там рас­тат и зре­ят пло­до­ве­те на Ду­ха.

То­зи огън из­пъл­ва ця­ло­то прос­т­ран­с­т­во. За­що­то той е, кой­то под­дър­жа жи­во­та. Той го­ри и в чо­ве­ка. И до­ка­то той го­ри, чо­век е здрав, бо­дър и ве­сел. Всич­ко у не­го ста­ва хар­мо­нич­но - и хра­не­не, и кръ­во­о­б­ра­ще­ние, и ди­ша­не. Чув­с­т­ва­та са пра­вил­ни, ми­съл­та е пра­вил­на, пос­тъп­ки­те са пра­вил­ни. Све­ще­ни­ят огън об­ра­зу­ва ед­на при­я­т­на топ­ли­на в чо­ве­ка. Ко­га­то той го­ри, чо­век се чув­с­т­ва доб­ре раз­по­ло­жен. В не­го ца­ру­ва ед­но със­то­я­ние на хар­мо­ния и пъ­лен мир. Из­чез­не ли то­зи мир в ду­ша­та на чо­ве­ка, то­ва по­каз­ва, че той е из­гу­бил све­ще­ния огън и е вля­зъл в обик­но­ве­ния огън. А обик­но­ве­ни­ят огън го­ри и из­га­ря - той об­ра­зу­ва дим, саж­ди, пе­пел. В све­ще­ния огън ня­ма аб­со­лют­но ни­ка­къв дим. Той но­си ед­на при­я­т­на топ­ли­на, от ко­я­то лъ­ха жи­вот. Ето за­що, ко­га­то све­ще­ни­ят огън го­ри в чо­ве­ка, у не­го из­чез­ва вся­ко не­до­вол­с­т­во, съм­не­ние и гнет. Яви ли се най-мал­ко­то не­до­вол­с­т­во и не­раз­по­ло­же­ние в чо­ве­ка, то­ва е ве­че приз­нак, че той е вън от све­ще­ния огън.

В све­ще­ния огън аб­со­лют­но всич­ки мис­ли, чув­с­т­ва и же­ла­ния са хар­мо­нич­ни. Чо­век то­га­ва из­пит­ва оно­ва, ко­е­то се на­ри­ча райс­ко бла­жен­с­т­во.

И дейс­т­ви­тел­но, не­мис­лим е ми­ра у чо­ве­ка без све­ще­ния огън. Не­мис­ли­ма е ра­зум­ност­та у чо­ве­ка без све­ще­ния огън. Не­мис­ли­ми са без не­го Лю­бов­та, вя­ра­та, на­деж­да­та, ми­ло­сър­ди­е­то, кро­тост­та. Не­мис­ли­ма е, с ед­на реч, про­я­ва­та на ко­я­то и да би­ло доб­ро­де­тел без све­ще­ния огън. Всич­ки те­зи доб­ро­де­те­ли рас­тат и се раз­ви­ват при све­ще­ния огън. Без не­го всич­ко прес­та­ва да рас­те.

Ето за­що чо­век не мо­же да жи­вее един до­бър жи­вот, в кой­то доб­ро­де­те­ли­те се про­я­вя­ват, ако в не­го не е за­па­лен све­ще­ни­ят огън. Чо­век ня­ма за­що да па­ли све­ще­ния огън. Той тряб­ва да се на­у­чи са­мо да го под­дър­жа. За­що­то сам по се­бе си то­зи огън ни­ко­га не гас­не. А оно­ва, ко­е­то най-доб­ре под­дър­жа све­ще­ния огън в чо­ве­ка, то е вя­ра­та, то е Лю­бов­та, то е на­деж­да­та, то е зна­ни­е­то, то е мъд­рост­та, то е ис­ти­на­та.

Не­ви­ди­ми­ят свят са­га дейс­т­ва чрез огъ­ня. Той упот­ре­бя­ва огъ­ня ка­то най-мощ­но сред­с­т­во за пре­чис­т­ва­не на чо­ве­ка и Зе­мя­та. И Зе­мя­та ве­че нав­ли­за в ед­на но­ва зо­на, в ко­я­то ма­те­ри­я­та е в дев­с­т­ве­но със­то­я­ние. Тук всич­ки не­ща ще се пре­чис­тят и пре­у­с­т­ро­ят. Огъ­нят, кой­то за­поч­ва ве­че да дейс­т­ва на Зе­мя­та, ще въз­п­ла­ме­ни ма­те­ри­я­та, ще я пре­чис­ти и тран­с­фор­ми­ра, за да ста­не тя год­на да от­го­ва­ря на по-ин­тен­зив­ни­те треп­те­ния на но­вия жи­вот. Всич­ко, ко­е­то ус­тои на мощ­ни­те то­ко­ве на Бо­жес­т­ве­ния огън, ще ос­та­не за жи­вот, а оно­ва, ко­е­то не мо­же да из­дър­жи виб­ра­ци­и­те на та­зи ог­не­на въл­на, ще бъ­де из­х­вър­ле­но ка­то не­нуж­на сгур. За­що­то и в прос­т­ран­с­т­во­то има ка­на­ли, по ко­и­то се из­х­вър­лят не­чис­то­ти­и­те и от­па­дъ­ци­те на жи­во­та. Раз­би­ра се, тем­пе­ра­ту­ра­та на то­зи огън не мо­же да се из­ме­ри с ни­ка­къв уред. Тя е мно­го по-ви­со­ка от тем­пе­ра­ту­ра­та на Слън­це­то.

Са­мо то­зи огън е в със­то­я­ние да пре­чис­ти сър­ца­та и умо­ве­те на хо­ра­та и да под­гот­ви Зе­мя­та за раз­ц­ве­та на ед­на но­ва кул­ту­ра. Са­мо след ка­то Зе­мя­та ми­не през то­зи огън - а то­ва ще трае ве­ко­ве - тя ще нав­ле­зе в ед­на но­ва епо­ха.

Ко­е­то е вяр­но за Зе­мя­та и чо­ве­чес­т­во­то, ка­то ко­лек­тив­но ця­ло, е вяр­но и за от­дел­ния чо­век. Не мо­же да дой­де у не­го но­ви­ят жи­вот, до­ка­то не се за­па­ли в ду­ша­та му све­ще­ни­ят огън. Но плам­не ли у не­го све­ще­ни­ят огън, той ста­ва маг­не­тич­но прив­ле­ка­те­лен за всич­ки и хо­ра­та са го­то­ви да му ус­луж­ват.

Мис­ле­те за све­ще­ния огън, в кой­то Бог се про­я­вя­ва!

Мис­ле­те за све­ще­ния огън, кой­то но­сят всич­ки съ­вър­ше­ни ду­ши, и под­дър­жай­те го!

Под­дър­жай­те го, за­що­то с то­ва ще под­дър­жа­те и жи­во­та си!

ТЯЛО НА ЛЮБОВТА

Съв­ре­мен­ни­те хо­ра виж­дат и съз­на­ват са­мо фи­зи­чес­ко­то си тя­ло. Те изу­ча­ват не­го­ви­ят ана­то­ми­чен стро­еж, фи­зи­о­ло­гич­ни­те му фун­к­ции и по­ра­зе­ни от слож­но­то му и ра­зум­но ус­т­ройс­т­во, за­поч­ват да мис­лят, че как­то ор­га­ни­чес­ки­ят, та­ка и ду­шев­ни­ят жи­вот на чо­ве­ка не са ни­що дру­го ос­вен про­я­ва на тя­ло­то. Из­чез­не ли то, из­чез­ва и чо­ве­кът ка­то от­дел­но съ­щес­т­во.

Че фи­зи­чес­ко­то тя­ло на чо­ве­ка се раз­ру­ша­ва след смърт­та, то­ва е та­ка. Но то­ва, ко­е­то се ру­ши и из­чез­ва, не мо­же да бъ­де ис­тин­с­ко жи­ли­ще на чо­ве­ка, на не­го­ва­та ду­ша, на не­го­вия дух. Не са ис­тин­с­ки жи­ли­ща на чо­ве­ка и оне­зи по-тън­ки те­ла - етер­но, ас­т­рал­но, мен­тал­но, за ко­и­то го­во­ри окул­т­на­та на­у­ка. Пос­лед­на­та, как­то е из­вес­т­но, твър­ди, че чо­век има се­дем те­ла. Раз­ни­те им наз­ва­ния и кла­си­фи­ка­ции ще на­ме­ри­те в окул­т­на­та ли­те­ра­ту­ра.

Те­зи те­ла, чрез ко­и­то фун­к­ци­о­ни­ра съ­вър­ше­ни­ят чо­век, дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ват. Но не всич­ки се­дем мо­гат да се на­ре­кат в ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та те­ла. Всъщ­ност, са­мо три от тях са те­ла, а дру­ги­те че­ти­ри са об­вив­ки.

Аз да­вам един нов пре­вод на те­зи три съ­щес­т­ве­ни те­ла и ги на­ри­чам тя­ло на Лю­бов­та, тя­ло на мъд­рост­та и тя­ло на ис­ти­на­та. Тя­ло­то на Лю­бов­та - ис­тин­с­ко­то тя­ло на чо­ве­ка, ко­е­то ни­ко­га не уми­ра, се­га се гра­ди. Сло­же­ни са са­мо не­го­ви­те ос­но­ви. Що се от­на­ся до дру­ги­те две без­с­мър­т­ни те­ла - тя­ло­то на мъд­рост­та и тя­ло­то на ис­ти­на­та, те съ­щес­т­ву­ват още са­мо ка­то за­ро­ди­ши. За тях­но­то раз­ви­тие ще дой­дат спе­ци­а­л­ни епо­хи.

Це­ли­ят жи­вот на чо­ве­ка - във фи­зи­чес­кия, ас­т­рал­ния, мен­тал­ния и при­чин­ния свят - има са­мо ед­на цел: да при­гот­ви ма­те­ри­а­ла за из­г­раж­да­не тя­ло­то на Лю­бов­та.

Лю­бов­та е про­е­к­ти­ра­на в те­зи че­ти­ри свя­та, в че­ти­ри­те об­вив­ки на чо­ве­ка. Те­зи че­ти­ри об­вив­ки са ла­бо­ра­то­ри­и­те, в ко­и­то се из­ра­бот­ват ма­те­ри­а­ли­те, нуж­ни за из­г­раж­да­не тя­ло­то на Лю­бов­та. Те са са­мо из­вес­т­ни въз­мож­нос­ти на Лю­бов­та, чрез ко­и­то тя се про­я­вя­ва. В тях ста­ват неп­ре­къс­на­ти про­ме­ни - са­ми­те те се явя­ват и из­чез­ват по из­вес­т­ни пе­ри­о­дич­ни за­ко­ни. Те­зи об­вив­ки са про­мен­ли­ви, но има не­що от тях, ко­е­то не из­чез­ва и ко­е­то ос­та­ва ка­то пос­то­ян­ни за­ро­ди­ши - фи­зи­чес­ки, ас­т­рал­ни и мен­тал­ни.

При­чин­но­то тя­ло е не­що ка­то ат­мос­фе­ра на те­зи за­ро­ди­ши. То е свър­за­но с един свят, кой­то съ­дър­жа въз­мож­нос­ти­те на фи­зи­чес­кия, ас­т­рал­ния и мен­та­лен све­то­ве. И пре­ди да вле­зе чо­век в све­та на Лю­бов­та, той тряб­ва да ми­не през при­чин­ния свят, къ­де­то нас­тъп­ва пъл­но при­ми­ря­ва­не на про­ти­во­ре­чи­я­та. При­чин­ни­ят свят е свят на при­ми­ре­ние.

А све­тът на Лю­бов­та сам по се­бе си е он­зи пос­то­я­нен свят, къ­де­то всич­ко се осъ­щес­т­вя­ва. Той е ве­ли­ки­ят свят, къ­де­то жи­во­тът ис­тин­с­ки се осъ­щес­т­вя­ва. Ето за­що ед­ва в све­та на Лю­бов­та се ре­а­ли­зи­рат всич­ки же­ла­ния на чо­ве­ка, ко­и­то се явя­ват във фи­зи­чес­кия, ас­т­ра­лен и ум­с­т­вен све­то­ве. Но те са осъ­щес­т­ви­ми са­мо при ед­но на­пъл­но раз­ви­то тя­ло на Лю­бов­та.

И ко­га­то Аз го­во­ря за Лю­бов­та в чо­ве­ка, под­раз­би­рам из­г­раж­да­не­то на то­ва тя­ло. То­га­ва ед­ва чо­век ще въз­к­ръс­не и ще за­жи­вее веч­ния жи­вот. То­га­ва той ще бъ­де сво­бо­ден от всич­ки ог­ра­ни­че­ния и нес­го­ди на вре­мен­ния жи­вот. Той ня­ма да бъ­де под­ло­жен ве­че на те­зи рез­ки про­ме­ни, ко­и­то са свър­за­ни с пе­ри­о­дич­но­то раж­да­не и смърт. Той ня­ма пос­то­ян­но да се раж­да и уми­ра, а ще жи­вее във веч­ност­та. Той пак ще ид­ва меж­ду хо­ра­та, но не по при­ну­да­та на кар­мич­ния за­кон, а по сво­бо­да­та на Лю­бов­та. Ще ид­ва меж­ду тях ка­то син Бо­жи - да им по­ма­га.

Чо­век, кой­то има то­ва тя­ло, кой­то се е сдо­бил с въз­к­ре­се­ни­е­то, мо­же да бъ­де ви­дим и не­ви­дим. За не­го ця­ла­та зе­мя е от­во­ре­на и гра­ни­ци не съ­щес­т­ву­ват. Прег­ра­ди - фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни - за не­го ня­ма. Ця­ла­та жи­ва При­ро­да го поз­на­ва и му се от­зо­ва­ва. Не­го го поз­на­ват и най-ло­ши­те хо­ра, и най-хищ­ни­те зве­ро­ве и му се по­ко­ря­ват. Чо­ве­кът, кой­то жи­вее в тя­ло­то на Лю­бов­та, неп­ри­я­те­ли не мо­же да има, за­що­то той но­си жи­вот, мир и осъ­щес­т­вя­ва­не на вся­ко сък­ро­ве­но же­ла­ние. Той но­си за­до­во­ля­ва­не на всич­ки нуж­ди у всич­ки съ­щес­т­ва.

Да имаш тя­ло­то на Лю­бов­та, ще ре­че да про­я­вя­ваш Лю­бов­та, да я жи­ве­еш.

А Лю­бов­та - то­ва е ве­чен жи­вот и веч­но под­м­ла­дя­ва­не, веч­но поз­на­ва­не на Бо­га, веч­но раз­ши­ре­ние на сво­бо­да­та.