Но историятаразказва, че веднага след очевидния провал на пророчеството винаги се случва едно и също. Вместо групата да се разпадне обезверена, убежденията на нейните членове стават още по-силни. С риск от всеобщи подигравки, те тръгват по улиците, разпространявайки публично своята догма с усърдие, умножено, а не намалено от безспорното опровержение на най-важното, в което вярват. Така се случва през II в. с монтанистите в Турция, през XVI в. с анабаптистите в Холандия, със сабатистите в Измир през XVII в., с милеритите в Америка през XIX в. Така трябвало да се случи, според трима учени, и със съвременния култ на второто пришествие в Чикаго. Учените - Лион Фестингър, Хенри Рийкън и Станли Шахтър, - които по това време били колеги в университета в Минесота, чули за чикагската секта и сметнали, че това е
162 удобен случай за провеждане на изследване от непосредствена близост. Тяхното решение да осъществят проучването, като се присъединят към групата инкогнито, в ролята на новопокръстени, и да внедрят в нея и други наблюдатели срещу заплащане, дало изключително богата информация от първа ръка за случилото се преди и след деня на предречената катастрофа (49) Сектата била малобройна, не повече от 30 души. Водачите били мъж и жена на средна възраст, наречени условно от изследователите д-р Томас Армстронг и г-жа Мариан Кийч. Доктор Армстронг, лекар от медицинска служба в колеж, хранел дългогодишен интерес към мистицизма, окултизма и летящите чинии. По тези въпроси той бил уважаван авторитет в групата. Въпреки това г-жа Кийч била
