Мюсюлманската календарна година и ислямските религиозни празници Мюсюлманите започват летоброенето си от т. нар. хиджра („емиграцията"'на Пророка и на около стотина негови ученици през 622 г.), която бележи началото на мюсюлманския календар. Така например .1988 г. съответства на 1407 г. от хиджра, а 1973 г. - на 1393 г. от хиджра.
Мюсюлманите използват лунната година, състояща се от дванайсет месеца по 29 или 30 дни; тя всеки път изпреварва слънчевата с 10-11 дни и с течение на времето това разминаване се увеличава, от което следва, че:
• 34 мюсюлмански години отговарят на 33 години от нашия Григориански (слънчев) календар;
• .Вследствие на тази разлика всеки месец по мюсюлманския календар и всеки мюсюлмански празник за 34 години преминават през всички месеци от Григорианския календар. Така например постът рамазан всяка година се Пада в различен месец по Григорианския календар и в различен сезон в зависимост от географското местоположение - на юг или на север от екватора.
1. Хиджра - 1 мухарам, начало на мюсюлманската година.
2. 13 раби 1 - годишнина от смъртта на Пророка.
3. Нощ на прошката (Лала ал-барх) - 28 срещу 29 шабан: за да се подготвят за рамазана, мюсюлманите си опрощават взаимно всички обиди.
4. Рамазан - през целия месец от изгрев до залез слънце правоверните се въздържат от приемане на храна и от плътски удоволствия.
5. Нощ на съдбата (Лайлат ал-кадр) - чества се Откровението, изпращането свише на Корана на Мохамед (27 рамазан).
6. Малкият празник (Ид ас-сарир) или празник на раздялата (Ид ал-фитр) - 1 шавал, краят на рамазана, който се празнува с голямо веселие. Правят се дарс пия за бедните и децата.
7. Месец на поклонничеството (хадж) - тогава се извършва поклонението в Мека.
8. Големият празник (Ид ал-кабир) или празник на жертвоприношението (Ид ал-адха) - 10-ия ден от месец дхул-хиджа. Голямото клане на овни в Мека и в целия ислямски свят. Така се чества жертвоприношението на Ибрахим и спасението на обречения Исмаил.
Освен това шиитите отбелязват и още два големи празника:
• На 10-ия ден от месец мухарам - годишнината от смъртта на третия имам, Хюсеин, син на Али, братовчед на Пророка, и на Фатима, дъщерята на Пророка. Спазва се дълбок траур и се организират шествия с религиозно самобичуване и народни представления (Иран),
• На 19-ия и 21-вия ден от месец рамазан - ознаме-нува се смъртоносното раняване и смъртта на Али, мъченичеството на Али.
Реформаторски повеи След като разгледахме основните положения на ислямската религия, тоест същността^ предмета на Корана, и подкрепихме нашето изложение с много цитати, за да въведем поне малко читателя в един текст, който му е безкрайно по-непознат от Библията и Евангелието; след като се спряхме на петте символа и петте „стълба" на мюсюлманската вяра, за да го запознаем с вярванията и обредите на един милиард* правоверни, ни остава да засегнем бегло някои въпроси, свързани с четирите правни школи, философското учение, сектантс-ките (хариджити, шиити) и мистичните учения (су-физъм).
Не бива в никакъв случай да ги отминаваме с мълчание. Нека обаче читателят да приеме това, което следва, само като интригуващо въведение - целта на тези редове е да го подтикне да прочете и други, па-обширни и специализирани трудове.
Правни школи Категоричните постановки в източниците на Закона - Коран и Сунна,. много скоро породили необходимостта да се изглади онова, което е или изглежда противоречиво в тях, а също и да се уточни кое в местните обичаи и традиции би било съвместимо или не с правилното тълкуване на двата източника.
Различният подход в този процес предпоставя появата на четири юридически школи, всяка от които - макар те всички да се изучават в големите
Броят им варира между 800 000 000 и 1 000 000 000. - Б. а.
религиозни универритети и да се приемат за ортодоксални - заема свое културно и политико-рели-гиозно пространство. Тези четири учения, възникнали приблизително между 775 г. и 850 г., образно казано, са „четирите законни съпруги" на Традицията, която не би могла да си „разреши" повече. Маликитска школа(по името на нейния основател Малик, съдия в Медина)
Тази школа при необходимост признава освен Корана и Сунна обичайното право на Медина и/или консенсуса на мединските тълкуватели на Писанията.
Школата е разпространена главно в Северна и Западна Африка, по-специално в Горен Египет и Судан.