Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Религиозност
|
ВСТЪПЛЕНИЕ Хомо религиозус: религиозност, религия, вероизповедание, мистика Всеки от нас е човешко същество именно защото е надарен с разум, чувство, въображение. А това, че живеем в цивилизация-култура^отграничаваща един свят, в който властват определения, символи, норми и ритуали, допълнително ни характеризира като хора. Следва ли от това, че ние непременно трябва да бъдем религиозни? Зависи какво разбираме под понятието религия, както и под термини, които са близки или съвсем свързани с него: религиозност, вероизповедание, мистика. Без да претендираме за изчерпателност, нито за някаква окончателна и неоспорима истинност, ще се опитаме тук да обхванем феномена религия чрез систематичен подход към явления, свързани с него и които ще осветлят съставляващите го структурни компоненти, както и еволюционните му промени. Религиозност Обзет от емоционално и умствено тежнение към невидимото, скритото, мистериозното - вълнуващо и омайващо, което усеща в елементите (вода, земя, огън, въздух), в предметите, животните, както и у самия себе си, човекът е спонтанно чувствителен спрямо магиката на света, одухотворен от незрими присъствия. Как да получи неговото благоволение, как да избегне заплахите му, как да го опитоми, как да следва повелите му? В безчет митове и обреди се предава и възпроизвежда легендата за появата на невидимото, на тайнственото, чиято мощ може да бъде усетена и доближена дотолкова, доколкото митовете и обредите възстановяват силата на въздействието на „първия път" в „изначалното време" и зареждат видимото с потенциала на невидимото, чийто символ разкрива природата. Всеки символ впрочем, било той камък или място, дума или разказ, легенда ияи обред, поражда досег с невидимото, про-ецнрано в него чрез един вид привилегирована? поява, тласък да се направи необходимият из&ор, чрез „свещено възникване" {йерофания}. Този омагьосан свят, наситен със сакралноет, е предхождал религията, тъй скато в него всичко е свързано с вярвания и всяко действие (било изработването на стрела, било ловуването или храненето...) - вписано в мита за свещеното. Казано с други думи, нищо истинско и значимо не остава извън обсега на вярванията, които очертават (и дори изпълват) полето на човешката общност. Едва по-късно впрочем, когато светският разум и дейност постепенно ще придобиват все по-Толя-ма автономия, религиозността ще Прерасне - с поставянето на ново начало (пророчсството-откровсние), в религия, повече или по-малко систематизирана, сливайки се в хода на времето със сферата на светското и неговите поприща (политика, наука...). Както ще установим по-нататък, едва около XVI в. в Европа - еврейско-хрйстйадска в ^духовен" план и романо-гръцка в „рационален" - ще започне да се използва терминът религия приблизително в този смисъл, в който го схващаме днес: установена съвкупност от вярвания и свързани с тях обреди, съсредоточени около идеята за, човеш- кото спасение, но предоставящи относителна самостоятелност на разума и на човещката дейност, насочена към търсене на истинното и към постигането на обществен ред, дотолкова, доколкото изявите им не са в противоречие с основния постулат (за избавлението на душата, бъдещия жи- -вот и т, н.). Нека отбележим също, че, неизкристализирала, религиозността игнорира историята като такава, каквато я схващат религиите (монотеистичните), изградени върху тезата за откритото спасение -история, която се представя за движеща, ориентирана, „богохвална", „прогресивна", подчинена на Божиите предначертания. ; Разбира се, .никоя цивилизация не убягва от историята, както и човекът от промяната, била тя и „естествена". В един омагьосан свят, изпълнен със еакралност, чиито прояви в него регулира системата от обреди, динамиката на промяната е циклична, редуваща се, повтаряща се, докато при монотеистичните религии тази промяна е ориентирана към едно отворено бъдеще, където „създаващото история" движение на избавлението ще намери своето осъществяване в завършека на критичните етапи. Ако религиозността е в основата си отношение на респект и тежнение към незримото, свързано чрез него със зримото, става ясно, че това е присъща характеристика на човешкото и на човечеството изобщо. Навсякъде и винаги човекът е бил и без съмнение ще бъде „хомо религиозус" (религиозен), както е „хомо фабер" (създател), „хомо. луденс" (забавляващ се) и пр. Без съмнение тъкмо религиозността е породила, в зависимост от епохите, регионите и цивилизациите, различните форми на религия, в които взаимовръзката на видимо и невидимо изкристализира, позволявайки й същевременно да се развива. Преди да се опитаме да обхванем областта на религиозното (1)*, нека прецизираме известни взаимоотношения (или тяхното прекъсване) между религиозността и няколко „примерни" религии, Анимизъм: религия, изцяло изградена върху религиозността и привилегироваща витализма или силата. Човекът се намира в постоянна връзка с една неопределена и всеобхватна божественост (светът е омагьосан), чиято благосклонност се стреми да си осигури посредством митове и обреди, а в отношенията си с нея действа извънредно предпазливо... Политеизъм: религия, разделяща и подреждаща йерархично божественото според представата за такъв космически порядък, при който боговете и хората не са му еднакво подвластни. Светът е по-малко омагьосан, защото е (вече) подреден. „Взаимното допълване" между боговете, които понякога или дори често са; в конфликт помежду си, наподобява това в сферата на видимото. Политеистичната религиозност е открита за всичко божествено и не изключва нито един възможен негов елемент (бог,- сила, свещено...) и т. н. Монотеизъм: религия, която, десакрализирайки света, освобождавайки го от всеобщото и смътно обожествяване, присъщо на религиозността, установява и признава върховенството на единствения Бог, Създателя, Законодателя и Спасителя. Светът вече не е омагьосан. Изградена върху вярата, религията е самата същност на взаимоотношенията между Създателя и създанията. На спасителната милост на Бога съответства послушанието, подчинението на човека и неговата любов-преклонение. В този случай религиозността е възприемана било като поведение на очакване на истинската религия на откровението, било като нейно отхвърляне, а в най-лошия случай като отсъствие на; убеденост във вярата или на непознаване .на нейните залози. Секуларизъм*: смятайки, че превъзхождат традиционните „илюзорни и пълни със суеверия" религии, някои съвременни идеологии копират тяхната верска основа. Убедени, че са открили ключа към истината в биологичното (нацизма), в историята (сталинизма, маоизма) или в науката (сциентизма - тоест убедеността във веесилността на науката), тези идеологии посвещават във възгледите си милиони хора, готови да се подчинят на вдъхновяващото откровение на водача, герой или пророк, да превърнат един манифест-програма в свой канон, да приемат празнични и причастни ритуали, от които се лее едно ново за тях и опияняващо ти слово. Всичко се развива като че на основата на религиозността, която нито монотеистичните вероизповедания, нито просветлението на разума са успели да овладеят или да лишат от нейната „магическа" притегателна мощ, и прастарите въображаеми образи обсебват човешкия дух с цялата си сила и правдоподобност, подхранвани от разочарованията вследствие на често драматични преживявания и напрежение (безработица, война, деспотизъм, терор...). Разбира се, тези секуларистични религии са атеистични**, те са секуларизми, а не секуларни (2) „изповедания", тъй като техните „пророци" претендират за разбулване на иманентната истина за света и човека, без да разкриват трансцендентно-то слово на този, чиито пратеници са. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|