Втора глава



Pdf просмотр
страница2/31
Дата03.01.2022
Размер487.39 Kb.
#113234
ТипУчебник
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31
expoze
Организацията се разглежда като "съзнателно координирано социално образование с
определени граници, което функционира на относително постоянна основа за постигане на
обща цел или цели". [10, с. 69]
Основните елементи на организацията според Х. Минцбърг са: [27]

Операционно ядро (то осъществява основния производствен процес в организацията);

Стратегически апекс (връх) (той включва поне един мениджър, който контролира системата като цяло);

Персонал на средно равнище (броят на тези мениджъри е право пропорционален на размера на организацията; те представляват средната линия между операционното ядро и стратегическия апекс);

Организационна техноструктура (включва сътрудници, чийто брой нараства с развитието и усложняването на организацията; те се занимават с планиране и контрол на дейността на останалите сътрудници в контекста на властовата йерархия);


6.

Помощен персонал (сътрудници, които оказват разнообразни вътрешни услуги: продажба на кафе и закуски; пощенски услуги; юридически консултации и др.);
Към тези пет елементи, обозначени на фигурата по-горе, може да се добави още един, свързан с идеологията, т.е. наличието на силна "култура" в организацията. [8, с. 157]
3. УПРАВЛЕНИЕ И УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ
Думата "мениджмънт" има латински, италиански и френски корени (латински език:
"manus" - ръка, власт, сфера на пълномощия; италиански език: "manneggiare" - свързано с управлението на собствеността и търговските предприятия през средните векове; френски език: "manegerie"). Съгласно Краткия оксфордски речник на английския език думата "management" се използва за първи път в своето съвременно значение през 1670 г. и означава "управление на търговски дела" като противоположност на предишното значение, свързано с умението "да се владее" меча или да се управлява кон. През ХХ
-ти век много често понятието "съвременен мениджмънт" се свързва с "изследвания в областта на управлението" [13, с. 21]
Всяка организация може да бъде представена като отворена система с управление. В нея протичат три вида процеси: получаване на ресурси от външната среда (вход); производство на продукт(и) (трансформация на ресурсите) и постъпване на продукта
(продуктите) във външната среда (изход).
Системата с управление включва три подсистеми: управляваща система (УС), обект
на управление (ОУ) В и система от връзки (СВ).
Функциите на управлението представляват относително самостоятелни и специализирани дейности. Изложението в настоящото издание се основава на твърдението, че
основните управленски функции са планиране, организиране, мотивация и контрол, докато свързващите процеси включват комуникациите и вземането на решения. Наред с общите в структурата на управление могат да бъдат дефинирани и специални функции на управление
(управление на човешките ресурси, управление на маркетинга, управление на финансите, организация на основното производство, управление на иновациите и др.).
4. УПРАВЛЕНСКИ РОЛИ И УМЕНИЯ
Според Х. Минцбърг работата на мениджъра включва съвкупност от роли, които той изпълнява в различните видове организации и на отделните йерархични нива в тях. Тези роли са: междуличностни, информационни и роли при вземането на решения. При това ролите имат различна тежест съобразно мястото на мениджъра в йерархията. [25]


7.
Разнообразният комплекс от умения на мениджърите може да бъде структуриран в четири основни групи: технически, концептуални, диагностични и аналитични и умения за общуване с хората, които се изискват в различна степен за различните управленски равнища.
[22, с. 20]
5. ЦЕЛИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Целите заемат ключово място в системата за управление на организацията. Те определят основните насоки за развитие на организацията, подпомагат планирането и координацията в организацията, представляват гъвкав инструмент за оценка и контрол и др.
Функции на целите са: създаване на критерии за откриване на проблемите и вземане на решения; инструмент за управление: определяне на структурата на организацията и процедурите в нея; ефективен инструмент за оценка и контрол; продпомагане на планирането и координацията в организацията и др.
Целта представлява желано бъдещо състояние на системата. За да изпълняват успешно своите функции, целите трябва да отговарят на определени изисквания: конкретност, реалистичност, гъвкавост, подчиненост, приоритетност, проверяемост, известност, стимулиращо въздействие, времева определеност, каскаден принцип.
Целите на организацията се отличават с отношения на хармоничност, конкурентност и индиферентност помежду си. Наред с това критериите за ефективност също са разнообразни, като някои от тях са дори противоречиви: печалба, качество, производителност на труда, гъвкавост на организацията, съгласие по целите, междуличностни комуникации, управление на човешките ресурси и др. [29]
Целите на организацията биват: по съдържание (финансови, производствени, административни, маркетингови и др.); по степен на важност (стратегически и тактически);
по период на обхват (дългосрочни, средносрочни и краткосрочни); по формулировка
(количествени и качествени).
В широкия смисъл на думата мисията отразява философията и смисъла на съществуване на организацията. В тесния смисъл на думата мисията се свързва с причините за съществуване на организацията, които я отличават от сродните на нея организации.
Дървото на целите позволява главната цел (върхът на дървото) да се декомпозира по йерархията на основни цели, цели и задачи. Наименованието на метода произтича от схемата, която наподобява фигурата на обърнато дърво. Дървото на целите като метод за системен анализ улеснява организацията и сътрудниците в нея чрез разработването на йерархически


8. подредена система от цели да изберат подходящ комплекс от действия за ефективно постигане на зададените цели.
6. РАЗВИТИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
Развитието на организацията протича в условията на изменчиви външна среда и вътрешни променливи. Във връзка с това пред оперативното и стратегическото управление на организацията са поставени множество предизвикателства.
Развитието на организацията се разглежда като необратимо, насочено и закономерно изменение на системите. [9, с. 8] Върху него влияние оказват разнообразни фактори: техника и технологии; икономика; екология; политика; население, международна конюнктура и др.
Развитието може да бъде структурирано на няколко типични фази: пионерна фаза, фаза на диференциация и фаза на интеграция.
Развитието на организациите се подчинява на редица принципи и закони: инерционност, композиция, синергизъм, постоянни промени и необходимост от адаптивно поведение на организацията и др.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница