Втора работна среща

проведена на 01.02.2013 г.

/зала 201, НИП/

Срещата бе открита в 9.00 ч. и се ръководи от г-н Калин Калпакчиев – председател на комисията.

Поради служебна ангажираност отсъстваха членовете на работната група: Йордан Тодоров, Румен Киров, Руси Алексиев, Стоян Стойков, Христо Иванов, Янка Гочева.

Така или иначе на всички ни е ясно, че въпросът за изработване на Методика за определяне на натовареността на органите на съдебната власт - както проектозаконът за изменение на ЗСВ я нарича, както и Методика за определяне на индивидуална норма на натовареност на магистратите, е първостепенен въпрос и резултатът от нашата работа трябва да бъде този – създаване на такава методика.

Иска ми се, слушайки днешните презентации, да се концентрираме и да мислим за основния принцип – основният метод, който ще ни позволи да отчитаме, да измерваме натовареността и най-вече, фокусирани върху различните критерии, които ще ни позволят сравнително обективно отчитане на фактическата и правната сложност на делата и преписките. Знаете, че това е ключовият въпрос, тъй като до моментът отчитаме само количеството. За всички нас – които работим или сме работили тази работа, е важно да бъде по някакъв начин оценено качеството на труда.

Другото, което ми се иска - от дискусията днес да вземем решение и да разпределим тези съдилища и прокуратури, които ще се ангажират пряко за пилотно приложение при разработването на тези принципи, на тези методологии.

В началото бих искал да кажа още нещо.

Колегата Румен Боев предложи прокурорите и следователите, които участват в групата, след края на презентациите, да се отделят в друга зала, където да дискутират и коментират проблематиката. След това ще ви помоля да се върнете тук.

Предполагам, че Екатерина Николова ще подчертае, но особено е важно презентациите да се следят и от съдиите, и от прокурорите, тъй като ми се струва, че въпреки различията ние трябва да имаме обединение по принципните въпроси за това как ще измерваме натовареността.

Сега, тъй като сме се събрали много съдии и прокурори, давам думата на колегата Итова, която да каже няколко думи във връзка с решенията на ВСС от вчера за графика на конкурсите.

В седмицата, която идва, ще се разделим по групи в Комисията по натовареността и в Комисията по предложенията и атестирането по апелативни региони и да разместим свободните щатове, т.е. да оптимизираме щатовете. Мисля, че повечето от вас са получили писмата, които изпратихме до административните ръководители на окръжно и апелативно ниво да се направят предложения от председателите на окръжно и районно ниво как смятат най-добре да се оптимизира щатът.

Използвам днешния форум – ако някой не е изпратил тези предложения, много моля да ги изпрати, защото вие най-добре знаете по места къде има нужда от щатове. Трябва така да се разместят щатовете, че да се съобрази и изтичащият мандат на младшите съдии, за бъдат назначени – мисля, че на повечето им изтича мандатът през септември. Идеята ни е – дано да имаме време, по апелативни региони да минем и на място да се видим с колегите, да поговорим, окончателно да одобрим този списък и се надявам най-късно през март да обявим конкурса за районно ниво за преместване, а след като приемем правилата за конкурси можем във всеки един момент да обявим конкурсите за ВКС, ВАС и ВКП, ВАП.

Това исках да кажа.

Пожелавам ви ползотворна работа!
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Мисля, че разбрахте – става дума за прехвърляне на свободни щатове преди обявяване на конкурсите.

Предлагам да започнем с изслушване на презентациите.

До този момент се е прилагала методиката на емпиричното наблюдение, като при този механизъм в продължение на години се е изисквало от съдиите да попълват отчетни формуляри, в които да отразяват времетраенето на работата, която те извършват по всяко отделно дело. Този метод е изключително точен, но пък създава допълнителна натовареност на самите съдии, тъй като отнема от времето им, през което те вършат останалата си съдийска работа. И, макар, че се характеризира с точност на резултатите, отнема много време, а освен това е и скъпо струващ процес. Прилагат се е в продължение на 30 години, но са установили, че за едно дело от началото му до окончателното му решаването може да са необходими минимум седем години.

В момента там се прилага Методът на нормативната оценка или оценка на нормата. Тя отново стъпва на статистически данни, но тук се включват вече и съдиите, които във фокус групи постигат консенсус какво времетраене нормално от тях се отделя на работата, разделена на етапи в различните категории дела.

Този метод абсолютно е по-евтин и по-бърз, но са възможни някои отклонения от постигнатите резултати на фона на наличните статистически данни, за това за него е много важно да има надеждна статистика. Освен това е важно отделните съдилища да използват съвместими, ако не и еднакви деловодни системи, за да може да се унифицира. С помощта на тази оценка на нормата се изчислява общата натовареност на съда, а не индивидуалната норма на отделните съдии.

Започвайки изработването на тази методика са използвани статистическите отчети, които всеки месец в щатите всеки окръжен съд изпраща за отделния съдия на централно равнище. Изпращат се до една административна комисия на съдилищата в щатите. След това са използвани базите данни на съдилищата, като информацията там е извлечена от техните деловодни системи. И консенсусната оценка, за която споменах, която е изработена от съдии на окръжно и след това на национално равнище.

Ето така изглежда Стандартен месечен формуляр /слайд 5/ – само за пример го давам.

Изработването на метода или достигането до крайната норма на натовареност минава през няколко етапа.

На първия етап са определили категориите дела. Това е станало на централно равнище – една работна група от съдии на национално ниво определя категориите дела, като преглежда нормативната уредба и помежду си дискутират и излизат с едни предложения, които в крайна сметка са могли да бъдат изменяни от съдиите в отделните райони. За да се образува отделна категория дела е необходимо да има достатъчен брой – за такъв се смята 100 дела налична база. В крайна сметка се получават 42 категории граждански дела и 21 категории наказателни дела.

Тук /слайдове 8 и 9/ съм ви дала за пример как изглеждат част от категориите дела. В син цвят е оцветен крайният резултат, като в синьо са най-леките дела, а в червено най-тежките дела. Целта е била да могат да сравняват делата помежду им – кое отнема повече от времето на съдията и кое е по-тежко и съответно по-леко. Ето тук и пример за категории наказателни дела – слайд 9. Примерите, които са оцветени в синьо и в червено са крайните резултати.

На следващата стъпка е трябвало да определят събитията – слайд 10. Това са относително обособени етапи или отделни действия, които един съдия извършва в определената категория дела. За да определят събитията, което се е случило отново от работната група на централно ниво, се използва и наличната до този момент статистика. В крайна сметка са ги разделили самите събития на четири категории, които вътре се поделят на различни видове – слайд 11. Това отново е само примерно и отразява спецификата на щатския процес. Тези събития са представени тук с цялата им условност, тъй като за много от тях нямаме еквивалент в нашата система, т.е. това тук са условни преводи.

След това /слайд 12/ идва една от ключовите стъпки – да се дефинират времевите стойности на събитията или да се определи колко време отнема извършването на отделни етапи на отделното събитие, като тук всъщност се включват съдиите. Отново се стъпва на наличните статистически данни.

Съдиите работят по следния начин. Първоначално те се разделят на работни групи на окръжни нива, като окръжните съдии в района на един апелативен съд се събират – това са около 6-8 съдии, и на тях са им раздадени едни таблици, които те е трябвало предварително да попълнят. Те изглеждат нещо такова - /слайдове 13-16/. Всеки съдия е трябвало да прецени първоначално сам колко според него отнема отделното събитие по различните категории дела. Примерът, който в момента е на екрана, са били зададени предварително стойностите, а от тези насетне вече съдиите са определяли, като са им били дадени отправни стойности, които да ги насочват. От съдията се е искало, ако е съгласен с подразбиращата се стойност да остави графата празна, а, ако смята, че тя не отразява правилно времевата стойност – да даде своя такава. Това, което показвам са ориентировъчни примери как са изглеждали формулярите, които съдиите са попълвали.

В крайна сметка се стига и до едни специфични особености на делата или усложняващи допълнително фактори - /слайд 16/ - това е пример за гражданските дела. При тях са установили, че не е удачно да ги отразяват във време, а най-вероятно в пъти – повече или по-малко, и за това тук е посочено 0 минути.

След като са събрани видовете събития и продължителността им, трябва да определят тежестта на събитието вътре в категорията. Това става, като продължителността на събитието се умножи по честотата му – слайд 17. Честотата е била определена предварително от работната група на централно равнище, която е анализирала с помощта на наличната статистика за десет години назад и е изчислила колко често се явява едно събитие в една категория дело, умножава се по продължителността, и така определили тежестта на събитието.

После самата категория дела, например морски, както беше в примера, се събират тежестите на събитията в рамките на категорията дела. /слайд 18/

След като събрали тези стойности те биват подредени по една скала – това отново е примерна извадка /слайд 19/ от категориите дела, които изискват най-малко време до тези, които изискват най-много време. Виждате – 5685 минути отнема най-тежкото и най-продължителното дело в щатите. За да могат да ги сравняват след това помежду им, установяват средната стойност, т.е. в средата на скалата се намира "Всички други умишлени престъпления". Тук са подредили гражданските и наказателните дела заедно. При категориите са ги разделяли на граждански и наказателни отделно, но тук са ги подредили, тъй като съдиите там не са специализирани на федерално ниво – всеки разглежда и граждански, и наказателни. И средната категория всъщност приравнили на единица. И всяка друга категория се разделя на 441 и по този начин се образува цифровата стойност на тежестта на едно дело. По този начин могат да ги сравняват, като е ясно, че делото с тежест 2 е два пъти по-дълго и два пъти по-тежко от делото с тежест 1 примерно.

И, както споменах – допълнителните усложнения се отразяват с индекси, като за гражданските дела. Тези усложнения са: повече от обичайния брой страни – при тях 5 и нагоре; колективни искове, множество искания на страните; множество подсъдими. Преценили са, че, ако има преводач това допълнително утежнява работата по наказателното дело.

И, излизайки с крайните тежести е било възможно всъщност да се регулира натовареността на съдилищата помежду им, като това е работа на националната съдийска конференция, която вече може да предприеме различни мерки, като мести съди, разкрива нови щатни бройки или взима други мерки, които намери за подходящи.

На тази база, с измерването на тежестта на отделните дела, може да се сравнява и натовареността на съдиите помежду им вътре в самия съд и по този начин да се регулира, което се прави от административния ръководител на съда в щатите.

Това беше много накратко представянето на Методиката за определяне на нормата на натовареността.

Чухме, че американците са могли да засичат събития, защото са ги измервали 30 години назад, т.е. имали са яснота кои са тези събития, които ще оценяват. Затова ние предлагаме наистина да се обърне сериозно внимание на кое е това, което ще изследваме.

Консултативният съвет на европейските съдии /КСЕС/ е имал случай да каже какво е важно при оценката на резултата от съдебната дейност и това е наистина качеството. В крайна сметка очаква се едно справедливо решение, а то изисква време – това го знаем всички. На ВСС и административния ръководител е предоставена отговорността от изпълнителната власт, делегирайки им все пак самостоятелната възможност, да решават тези въпроси – да обезпечат реално условия този, който упражнява съдебната власт с актовете си да го направи подобаващо.

Какво е необходимо?

Ресурс – кадрови, организационен, материална база, информация и време.

За разлика от времето, което е обективно и няма как да пренебрегнем, на всички други ресурси по един или по друг начин можем да им повлияем.

Какво ни е необходимо, за да го направим? Това до голяма степен зависи от наистина от визията ни какъв резултат очакваме.

В крайна сметка ясно е, че наличният ресурс е ограничен и трябва да го оползотворим максимално, а това, за което ние се нуждаем от ресурс е да съберем необходимата информация, да имаме достатъчно време за задълбочен анализ и да отговорим на повдигнатите въпроси.

Чуваме от изявленията на главния инспектор, че законът определя срока. Вярно е, че срокът го определя законът, но той го определя в рамките на едно дело, което означава, че извън полезрението на процесуалния закон остава потокът от дела.

Страните имат право и основание да очакват, че, когато съдът е постановил, че ще се произнесе с решение, това ще се случи в едномесечен срок и страните хич не ги интересува още колко дела има на главата си съдията и какво още трябва да направи. Но пък съдията дължи да отдели и необходимото време на всяко едно дело. И тук вече идва и задължението на ВСС и административния ръководител да гарантира, че това ще се случи.

Как ще се случи? Необходима е яснота какво търсим.

Смисълът на натовареността – такъв, какъвто го вижда работната група на ЗСВ, е да се усвои пълноценно ресурсът, с който държавата разполага. Знаем, че по статистически данни ние сме на средно европейско ниво от гледна точка на ресурс. Също така знаем, че той е неефективно разпределен.

На базата на какво ще го разпределим? Наистина необходима е информация за реалното състояние, защото всякакви прибързани действия, ако попълнят някоя дупка е много е вероятно да отворят друга такава.

От друга страна е равнопоставеността на страните, която налага те да могат да разчитат на правосъдие еднакво в еднакъв срок, независимо от съда, в който предявяват претенцията си.

Границите на тази натовареност какви са? Известно ни е, че сега нормата на натовареност, т.нар. и поддържана от ВСС, отчиташе единствено времето, през което съдията не е болен и общо взето все още диша. Струва ми се, че всяко едно отговорно управление би трябвало преди всичко да се замисли не просто да оцелее съдията, магистратът, а да му помогне да работи качествено и дългосрочно. Така, че това е първият въпрос, който определя границите на натовареността.

И второто, което внася смисъл в цялото това понятие, е да се осигури необходимото време. Ясно е, че пак е необходимо време.

Или, в обобщение – времето е този фактор, който измерва необходимото, както, за да се вложи като усилие от страна на редовия съдия, така и да се оцени в крайна сметка услугата правораздаване. Защото, когато законодателят предвижда нови процедури имаме пълно основание да попитаме предвижда ли нови средства, за да бъдат реализирани тези процедури, които предполагат достъп до съд. Когато се замислим за въпроса - да, това нещо трябва да се случи и този съд трябва да поеме този ресурс, логично възниква въпросът какво следва, как да го осигурим.

И всъщност от тук насетне давам възможност на Деница да ви разкаже до къде стигнахме, водени от тези идеи.

Всичко започна на 15 март 2012 г., когато се проведе среща с г-жа Шерил Лоуш – секретар на Федералния съд на Централната област на щата Флорида в САЩ. Срещата беше организирана от БИПИ и посолството на САЩ и Съюзът на съдиите в България. Г-жа Шерил Лоуш представи американския модел, който чухме по-рано. Няма да навлизам в подробности за него, просто ще маркирам най-основните неща: това, което стана на всички, че времето трябва да е основата на определяне на критериите за натовареност, както за извличане на коефициент за тежест на делата, така и впоследствие за пресмятане на нормата на натовареност на отделния съдия, както и на отделния съд.

Чухме за двата подхода, които са възприети в САЩ. Първият – много трудоемък и изискващ много средства и време за реалното попълване на таблици с реално изразходваното време. Вторият – за фокус групите от съдии, които определят времето, необходимо за всеки един етап на всяко едно дело, след това се определят коефициенти за делата, след което за норма на натовареност се умножават разпределените на всеки съдия дела по категории, по коефициента на тежест на всяко едно дело в тези категории и се сумира, и това дава реалната натовареност на въпросния съдия или съд.

След презентацията на г-жа Лоуш съдиите, които се бяха събрали, които бяха на всякакво ниво – от районен съд до върховен, се разделиха на две работни групи – по гражданско и по наказателно право. Групите отделно започнаха да обсъждат всъщност кои точно етапи или кои точно дела трябва да бъдат оценявани. Стигна се до решение да бъдат оценявани всички категории дела, които влизат в статистическите таблици, всички индекси, а съответните етапи, които се оценяват, както в американската презентация се наричат събития, при нас – процесуални действия, се реши да бъдат сравнително обобщени процесуалните действия, тъй като те са множество и не могат да бъдат оценявани поотделно всеки един и се групираха на 5-6 за гражданско, за наказателно не мога да посоча точна цифра, но на няколко по-общи групи на процесуалните действия.

Това, което отличава метода са бързите резултати. След малко ще видите една програма, която е разработена на база на това, което взехме като решения и на метода, който приспособихме от американския модел.

Първата силна страна е, че дава много бързи резултати, защото еднократно се попълват въпросните таблици, обобщават се също за не много дълго време. И това нещо, което знаем, че Европейския съюз настоява – България бързо да въведе такива критерии за натовареност.

Второто е, че самото попълване на таблиците не е времеемко и не е трудно. Таблиците са опростени. Отнемат не повече от 30-40 минути за попълването от всеки съдия така че няма да отнемат много от ресурса. Еднократно попълване, отнема около 30-40 минути. След което трябва да се обобщят данните, трябва да се изработи съответната методика, за да не се получат големи разлики. Всъщност ще има големи разлики, но въпросът е да не се получат изкривявания в резултатите. Това ще е и евтино изследване, което също е положителна страна.

Това, което може да се приеме като отрицателна страна е, че този метод се базира на субективната преценка на всеки съдия. Той ще изхожда от собствения си опит, но все пак ще бъде пречупено през неговата субективна преценка и субективно отношение към работата в смисъл дали той работи по-бързо или по-бавно, което пък също зависи от неговата обща натовареност. Знаем, че в един малък съд съответно ще отнеме повече време, защото просто съдиите разполагат с такова, докато в един по-натоварен съд съдията бърза и съответно ще му отнеме по-малко време.

За да не се получи изкривяване ние предлагаме да има широка представителност на анкетите, т.е., ако може ВСС тук да помогне – да задължи всички съдии в страната на всяко едно ниво да попълнят такива анкети.

В щатите най-вероятно се е стигнало до фокус групи, защото те все пак са голяма държава, много съдии, докато тук не сме чак толкова много. Освен това, както разбрахме, проучването е сравнително бързо и лесно така, че е възможно всеки един съдия да попълни въпросните таблици и от там да се получат по-точни резултати.

Сега преминаваме към програмата, която е създадена на база на таблиците, разработени от работната група. Тя е лесна за използване. Чрез нея по-лесно ще бъде обобщена информацията, която се получи. Освен това, това е формата, а вече съдържанието, което се попълва зависи от решенията, които се вземат на този форум. Т.е. могат да се предвидят всякакви действия и всякакви категории дела за попълването. И, ако случайно се реши по някакъв друг начин, някакви други процесуални действия също да бъдат включени, може да се направи допълнение към програмата.

Сега давам думата на съпруга ми. (Деян Славов – на граждански договор към ССБ, разработил самата програма.)