4.1.5. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната нормативна база, критерии и стандарти.
По време на строителството очакваните концентрации на общ суспендиран прах и фини прахови частици са значително под граничните стойности за опазване здравето на населението. Тъй като най-близкото населено място, село Колкотница, е разположено на повече от един км от обекта, то по време на строителството ще бъдат засегнати само работещите във фермата.
По време на експлоатацията граничните стойности на вредни вещества във въздуха на работното място се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. на МЗ, а във външния въздух – съгласно Наредба № 14 от 1997 г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места / ДВ, бр.88 от 1997 г./ Към времето на обследване на обекта, в имотите почти липсва дървесна и храстова растителност. След завършване на строителството ще се извърши озеленяване на свободните терени с подходящи видове, характерни за района.
Голяма част от атмосферните замърсители ще бъдат поети от предвиденото озеленяване в района на обекта и от съседните имоти, които са със селскостопанско предназначение. Емисиите, получени при експлоатация на фермата, не дават основание както по количество, така и по състав да се счита, че ще повлияят върху климата, както в локален така и в регионален мащаб.
Eксплоатацията на Свинефермата няма да доведе до допълнително натоварване на атмосферния въздух и прилежащия район.
Оценка на значимостта на въздействията върху атмосферния въздух, атмосферата и приземния атмосферен слой:
Териториален обхват – локален; Значимост – незначително;
Вид – непряко; Продължителност – средно трайна;
Честота – временна; Кумулативен ефект – не се очаква;
Възможност за възстановяване – да
Кумулативен ефект.
С цел избягване на негативен комулативен ефект /при евентуален пренос/ върху състоянието и качеството на атмосферния въздух, е необходимо да се използва система за навлажняване на комуникационната пътна мрежа, да се изпълняват изискванията на чл.70 от Наредба № 1 за условията при товаро-разтоварни работи и да се извършва ежедневен мониторинг по технологичните процеси, транспортиране, състояние на пътната артерия и метеорологичните условия.
Основни изводи
Всички определени приземни концентрации ще са под допустимите норми както в работната зона, така и в обхвата на населените места – Клокотница и Хасково. Максималните нива на замърсителите във въздуха няма да окажат негативно въздействие върху природните екосистеми. При този вид обекти не се отделят вещества, които да оказват вредно въздействие върху околната среда. За помещенията е предвидена принудителна вентилация чрез осови вентилатори за покривен монтаж и отваряеми клапи за приток на свеж въздух .
-
Повърхностни и подземни води.
-
Повърхностни води – характеристика на съществуващото състояние.
Водните ресурси на територията на община Хасково са от Беломорския водоносен басейн и се определят главно от включващата се част от река Марица и от средните и долни течения на притоците й.
Фигура 6. Хидроложка карта на района М 1: 600 000.
Таблица 13. Списък на хидрометричните станции от поречие Марица, регион Хасково.
№ на ХМС
|
река
|
Местона-хождение
на ХМС
|
Водосбор
площ
|
Водосбор –
ср.н.в.
|
Разстояние от устието (границата)
|
Откриване/
Закриване
|
нов
|
стар
|
|
|
F (km2)
|
Hср.(m)
|
L (km)
|
|
72850
|
304
|
Марица
|
Първомай
|
12728
|
808
|
138
|
12-
|
73370
|
344а
|
Банска река
|
Димитровград, м-ст Дурхан
|
326
|
324
|
2.2
|
53-56
56-75
|
|
344б
|
|
|
326
|
324
|
2.45
|
76-93
|
|
344А
|
|
село Добрич
|
318
|
324
|
9
|
94-
|
|
317
|
Харманлийска
|
село Конуш
|
230
|
383
|
59
|
50-53
|
|
|
|
село Малево
|
281
|
|
43
|
53-61
|
73550
|
308
|
Харманлийска
|
град Харманли
|
954
|
276
|
2.35
|
32-66
|
|
308А
|
|
|
948
|
-
|
5.35
|
66-73
|
|
308Б
|
|
|
952
|
-
|
3.83
|
73-79
80-
|
73590
|
349
|
Голяма река
|
Свиленград
|
154
|
351
|
12.4
|
53-63-79
80-91
|
73750
|
307
|
Марица
|
град Харманли
|
19693
|
603
|
52.25
|
12-38-48
48-58
59-91
92-
|
73850
|
309
|
Марица
|
Свиленград
|
20840
|
582
|
19.7
|
14-72
|
|
309А
|
|
|
20857
|
582
|
18.2
|
72-79
80 -
|
Таблица 14. Основни статистически характеристики на река Марица и притоци за периода 1961-1998 г, в проектен регион Хасково.
пункт
|
Площ
|
Годишни стойности
|
|
[A]
|
Q1961-98
|
M=Q/A
|
Qmin
|
Qmax
|
sigma
|
Cv
|
Cs
|
|
km2
|
m3/s
|
l/s/km2
|
m3/s
|
m3/s
|
m3/s
|
Главна река
|
Марица при Първомай
|
12730
|
79.334
|
6.232
|
33.23
|
138.46
|
21.41
|
0.27
|
0.08
|
Марица при Харманли
|
19690
|
102.457
|
5.204
|
40.60
|
192.33
|
30.79
|
0.30
|
0.24
|
Марица при Свиленград
|
20860
|
106.803
|
5.120
|
42.61
|
202.69
|
32.42
|
0.30
|
0.27
|
Марица при границата
|
21083
|
107.918
|
5.119
|
43.05
|
204.81
|
32.76
|
0.30
|
0.27
|
Притоци
|
Каялийска - устие
|
225.9
|
1.277
|
5.653
|
0.439
|
3.144
|
0.584
|
0.46
|
0.78
|
Старата - устие
|
156.5
|
0.320
|
2.045
|
0.092
|
0.899
|
0.172
|
0.54
|
1.03
|
Река Банска при Добрич
|
318.0
|
1.869
|
5.877
|
0.444
|
5.340
|
1.050
|
0.56
|
1.06
|
Меричлерска - устие
|
117.2
|
0.230
|
1.962
|
0.059
|
0.513
|
0.111
|
0.48
|
0.48
|
Мартинска - устие
|
394.6
|
0.850
|
2.154
|
0.218
|
1.896
|
0.410
|
0.48
|
0.48
|
Юручка - устие
|
44.3
|
0.088
|
1.986
|
0.023
|
0.196
|
0.042
|
0.48
|
0.48
|
Харманлийска при Харманли
|
952.0
|
4.245
|
4.459
|
1.409
|
10.100
|
1.999
|
0.47
|
0.68
|
Таблица 15. Данни за изградените язовири и водоеми в региона.
Язовир
|
Река
|
Обем в m3 .106
|
Редица
|
Общ
|
Полезен
|
от - до
|
Тракиец
|
Харманлийска
|
114,000
|
90,000
|
1989-2000
|
Гарваново
|
Читачка
|
25,000
|
23,000
|
1989-2000
|
Криво поле
|
Безименна
|
2,850
|
2,700
|
1989-2000
|
Книжовник
|
Караман дере
|
2,520
|
2,300
|
1989-2000
|
Гледка
|
Еле дере
|
2,320
|
2,100
|
1989-2000
|
Сираково
|
Хасковска
|
2,200
|
1,950
|
1989-2000
|
Мандра
|
Бекчовска
|
1,500
|
1,300
|
1989-2000
|
Сивата вода
|
дере Сивата вода
|
1,260
|
1,000
|
1989-2000
|
Звиница
|
Бързей
|
1,230
|
1,100
|
1989-2000
|
Петелово
|
Мандра дере
|
0,600
|
0,550
|
1989-2000
|
Карамфил
|
дере
|
0,572
|
0,500
|
1989-2000
|
Езерово
|
Каялийска
|
5,776
|
5,350
|
1989-2000
|
Обектът попада във водосбора на река Банска, а разглежданият участък от реката е част от повърхностно водно тяло BG3MA300R044 «Река Банска средно и долно течение и Горскоизворска река”. Средните многогодишни параметри на реката са отразени в таблица 13. Характеризира се със сравнително висок модул на повърхностния отток, Мо = 5.877 l/s/km2, което се дължи на по-високите коти на водосборната й площ в горното течение. Изменението на речния отток във вътрешногодишен аспект е отразено в таблица 16 и фигура 7.
Таблица 16 Вътрешногодишно разпределение на оттока (ВГРО) на река Банска.
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год.
|
Q
|
2.866
|
4.735
|
4.182
|
2.491
|
1.595
|
1.123
|
0.565
|
0.642
|
0.567
|
0.720
|
0.980
|
2.155
|
1.869
|
σ
|
3.515
|
6.108
|
3.851
|
2.534
|
1.670
|
1.898
|
0.370
|
0.612
|
0.561
|
1.036
|
0.970
|
2.371
|
1.050
|
Cv
|
1.226
|
1.290
|
0.921
|
1.017
|
1.047
|
1.690
|
0.654
|
0.953
|
0.988
|
1.440
|
0.990
|
1.100
|
0.562
|
Cs
|
2.401
|
2.833
|
1.520
|
1.805
|
2.001
|
4.878
|
1.905
|
2.709
|
3.932
|
4.896
|
2.063
|
2.536
|
1.056
|
Max
|
16.300
|
31.80
|
17.30
|
11.019
|
7.550
|
11.60
|
1.960
|
3.000
|
3.451
|
6.420
|
3.950
|
12.400
|
5.340
|
Min
|
0.313
|
0.292
|
0.347
|
0.324
|
0.306
|
0.200
|
0.050
|
0.031
|
0.045
|
0.093
|
0.070
|
0.227
|
0.444
|
.
Фигура 7 . Изменение на речния отток.
Площадката, отредена за реконструкция и разширение на съществуваща свинеферма, е разположена южно от река Тере дере, която води начало от възвишенията северно от Хасково.
Имисионно състояние на водите река Марица за разглеждания район е с тенденция към значително подобряване и стабилизиране качеството на речните води в района, поради икономическото състояние на страната и свеждане до минимум производството на промишлените предприятия. В момента в повече случаи водите в приемника, отговарят на проектната си категория по отношение на физикохимичните показатели, с изключение в някои случаи при минимални водни количества на N-NН4; N-NO3; N-NO2; разтворен О2; неразтворени вещества. Съгласно хидробиологичния мониторинг на течащите води в река Марица е отбелязано, че участъка след Димитровград е с тенденция към значително подобряване качеството на водите. По данни от оценка на екологичното състояние на повърхностни водни тела в басейна оценката на Река Банска при разгледани биологични (Б); хидроморфологични (ХМ) и физико-химични (ФХ) групи елементи е:
-
Река Банска - средно и долно течение и Горскоизворска река (BG3MA300R044) е: общо – мн.лошо; ХМ – умерено; Б – лошо; ФХ – много лошо;
-
Река Банска - горно течение (BG3MA300R046) е: общо – добро; ХМ – мн. добро; Б – добро; ФХ – добро.
Към биологичните показатели се отнасят фитопланктон, фитобентос, макрофити, дънни безгръбначни и риби, към хидроморфологичните показатели хидроложки режим, морфологични условия и непрекъснатост на реката, а към химичните - общи показатели, биотенни и специфични вещества.
Съгласно Плана за управление на речните басейни повърхностното водно тяло BG3MA300R044 „Река Банска средно и долно течение и Горскоизворска река” не попада в чувствителна зона, съгласно Заповед № РД-970/ 28.07.2000 г (таблица 17), определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО.
Таблица 17. Регистър на чувствителните зони в повърхностните водни обекти в басейна на река Марица съгласно Заповед №РД-970/28.07.2000 г.
Начало на чувствителната зона
|
Край на чувствителната зона
|
р.Марица,след вливането на р.Чепеларска
|
р.Марица, до границата
|
р.Тополница, от изворите
|
р.Тополница, до вливането й в яз."Тополница"
|
р.Мътивир, след гр. Ихтиман
|
р.Мъти вир, до вливането й в яз."Тополница"
|
р.Чепинска, след гр. Велинград
|
р.Чепинска, до вливането й в р.Марица
|
р.Чепеларска, след гр. Асеновград
|
р.Чепеларска, до вливането й в р.Марица
|
р.Мечка, от изворите
|
р.Мечка, до вливането й в р.Марица
|
р.Сазлийка, от изворите
|
р.Сазлийка, до вливането й в р.Марица
|
р.Бедечка, от изворите
|
р.Бедечка, до вливането й в р.Сазлийка
|
р.Блатница, от изворите
|
р.Блатница, до вливането й в р.Сазлийка
|
р.Овчарица, от изворите
|
р.Овчарица, до вливането й в р.Сазлийка
|
р.Харманлийска, от изворите
|
р.Харманлийска, до вливането й в р.Марица
|
р.Хасковска, от изворите
|
р.Хасковска, до вливането й в р.Харманлийска
|
яз."Тополница"
|
|
яз."Овчарица"
|
|
яз."Розов кладенец"
|
|
яз."Тракиец"
|
|
Голяма част от поречието на Марица е включено в зони по „Натура 2000”, описани подробно в ПУРБ - зони за защита на водите. Въздействието на инвестиционното предложение върху елементите на националната екологична мрежа е разгледано в т. 4.4.4.
4.2.2. Подземни води - характеристика на съществуващото състояние.
Площадката на инвестиционното предложение попада в Рило-Родопската хидрогеоложка област, Източнородопски район. фигура 8.
Фигура 8. Хидрогеоложко райониране на България
(Според програмата за мониторинг на подземните води, МОСВ)
Имоти № 010006 и № 107001 попадат в границите на подземно водно тяло BG3G00000NQ009 /Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково/
Разположено е в югоизточната част на Източнобеломорски басейн, северозападната част на Хасковски район, заема Хасковската котловина (северната част на Източни Родопи) – алувия на реките Харманлийска, Хасковска, Узунджовска и Коджа дере. Водоносния хоризонт е изграден основно от пясъци, гравелити, песъкливи глини с неоген-кватернерна възраст. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Населени места – гр. Хасково, с.Брягово, с.Войводово, с.Динево и др.
Характеристика на ПВТ BG3G00000NQ009– Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково:
-
Площ на ПВТ – 622 км²;
-
Средна дебелина на водоносния хоризонт - 8 – 38 м;
-
Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 7 м/ден;
-
Среден модул на подзем. отток – 0,8 л/сек/км²;
-
Площ на зоната на подхранване на ПВТ – 425 км²;
-
Естествени ресурси наПВТ – 500л/сек;
-
Екологичен минимум – 158л/сек;
-
Тип на водоносния хоризонт – напорен;
-
Характеристика на покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – глинести пясъци;
-
Литоложки строеж на водоносния хоризонт – пясъци, гравелити, песъкливи глини.
Подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G00000NQ009 е включено в списъка на водните тела в басейна на река Марица (таблица 18), които попадат в уязвими зони / ПУРБ на ИБР, раздел 4, т.4.2./.
Таблица 18. Подземни водни тела в басейна на река Марица, които попадат в уязвими зони.
Код на зоната
|
Име на зоната
|
Код на ПВТ
|
Наименование на ПВТ
|
BG3VZ01
|
южна зона
|
BG3G00000NQ002
|
Порови води в Неоген - Кватернер – Карловска котловина
|
BG3G00000NQ009
|
Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково
|
BG3G000000Q012
|
Порови води в Кватернер - Марица Изток
|
BG3G000000Q013
|
Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина
|
BG3G00000NQ018
|
Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район
|
BG3G000000N011
|
Порови води в Неоген - Свиленград-Стамболово
|
BG3G0000PgN019
|
Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток
|
BG3G0000Pg2025
|
Пукнатинни води - Свиленградски масив
|
BG3G0000PgN026
|
Карстови води - Чирпан - Димитровград
|
BG3G00000K2029
|
Пукнатинни води - Г. Малинско - Панагюрски район
|
BG3G00000K2030
|
Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона
|
BG3G0000T13035
|
Карстови води - Св. Илийски комплекс
|
BG3G00000Pt041
|
Карстови води - Централно Родопски масив
|
BG3G00000Pt044
|
Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив
|
BG3G00000Pt045
|
Пукнатинни води - Шишманово – Устремски масив
|
BG3G00000Pt046
|
Пукнатинни води - Централно Родопски комплекс
|
BG3DG00000Q048
|
Порови води в Кватернер - Свиленград-Стамболово
|
Съгласно ПУРБ мониторингът за подземните води е за химично и количествено състояние.
4.2.3. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта.
На територията на обекта няма водоизточници за питейни и минерални води и санитарно-охранителни зони, учредени около тях и той не е водоснабден с вода за питейно-битови нужди. За хигиенни и технически нужди се доставя вода, която се съхранява в цистерна с обем 3,0 м3, а за питейни нужди трапезна вода. Н
Изграден е тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница” с дълбочина 8.0 м, за който има издадено Разрешение за водовземане №31520162/29.10.2009 г. от Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център град Пловдив. Водовземното съоръжение каптира води от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009. Цел на ползване на водата – за животновъдство и други цели /хигиенизиране на работни площадки/. Надморска височина е 185,40 м, а географските координати на кладенеца са :
Географска ширина – 410 59’ 04.45”; Географска дължина – 250 30’ 52.80”;
Параметри на разрешеното водовземане:
-
максимален 2,0 л/сек.;
-
средноденощен 0.068л/сек.
Тръбният кладенец е оборудван с помпа тип 2МТ45, дебит Q= 2.00 л/сек и напор Н= 45 м. Помпата изпраща водата във водоем с обем Q= 60 м3.
На площадката има изградена водопроводна мрежа с диаметър Ф 63 мм, подаваща вода към две съществуващи сгради - за угояване и за майки и подрастващи. Подава се вода и към сграда филтър и трупосъбирателен пункт. За осигуряване на необходимото водно количество за противопожарни нуждите са монтирани два ПХ 70/80. На база Доклад за хидрогеоложките условия и локалните експлоатационни ресурси на подземните води и Проект за добив на подземни води, могат да се направят изводи.
Поземлен имот № 010006 се намира на около един километър от село Клокотница в терасата на река Тере дере. От съществуващият тръбен кладенец до терасата на реката разтоянието е 75 м. В радиус един км от площадката на обекта не са известни други водовземни съоръжения с водоприемни части, разположени в подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково” с код BG3G0000NQ009.
Тръбният кладенец е прокаран през 1986 г. с диаметър ф500 мм. Вкопан е на дълбочина 1.50 м от повърхността в помещение с размери 3,0/3,0 м. Геоложкият разрез е:
-
м – 0.60 м – почвен слой;
-
0.60 м – 2.60 м – песеклива глина;
-
2,60 м – 7,50 м – чакъли средно до дребнозърнести и разнозърнести пясъци;
-
7.50 м –8.00 м – плътна глина.
Обсаждането е извършено от а.ц. тръби ф350 мм. От 1.00 – 2.50 м е направен тампонаж от глина, а от повърхността до 1,0 м е направена затръбена циментация.
За определяне на хидрогеоложките параметри на подземното водно тяло е извършено водочерпене с помпа с дебит 2.0 l/s. Водочерпенето е с продължителност 24 часа. По-важните данни използвани за определяне на основните хидрогеоложки параметри на водоносния пласт са показани в Таблица 19.
Таблица 19. Основни хидрогеоложки параметри на водоносния пласт.
Тръбен кладенец
|
Време на водочерпене
с помпа, h
|
СНВ, m
|
Дебит, l/s
|
Понижение, m
|
ДНВ, m
|
Относителен дебит, l/s)/m
|
1
|
24
|
2.60
|
2,0
|
3,33
|
5,93
|
0,60
|
След обработката на получените данни са направени следните изводи :
-
Средна водопроводимост: Т = 316 m2/dу което показва, че кватернерния водоносен хоризонт съгласно Наредба №1 се характеризира като водообилен.
-
Коефициент на филтрация: Т = 64,5 m/d.
-
Допустимо понижение на водното ниво SD = 2,94 m.
-
Състав и качество на подземните води
Водата от съществуващ ТК „ЕЛИС – Клокотница” се характеризира с обща минерализация 540,75 mg/l и сух остатък при 1050С – 395,0 mg/l, което я характеризира като прясна. Общата твърдост е 6,0 mgekv/l, което характеризира като умерено мека. По микрохимичен състав тя е хидрокарбонатна-хлорна-калциево-натриева-магнезиева, а по химичен състав отговаря на допустимите стойности на Наредба №9/16.09.2001. на МЗ, МРРБ и МОСВ за води за питейно-битови цели.
-
Естествен ресурс на водоносния хоризонт в района на обекта са предимно за сметка на привлекаемите ресурси на река Тере дере и се определяя на Qпривл = 3160 m3/d = 36.6 l/s.
-
Локален експлоатационен ресурс - възлиза на Qе= 6,98 l/s.
-
Категоризация на експлоатационните ресурси. Имайки предвид категоризацията на водоносния хоризонт, локалния експлоатационен ресурс за водовземният участък на кладенеца на площадката на обекта е:
QЕР1 = 2,79 l/s. QЕР2 = 1,40 l/s.
Определените в категории /QЕР1 и QЕР2/ локални експлоатационни ресурси, на които може да се разчита, възлизат на 5,58 l/s = 482,11 m3/d = 175970,8 m3/a.
При разработването на проекта по част ВиК, следва да се осигурят необходимите водни количества за питейно-битови, технологични и противопожарни нужди.
Необходимите водни количества са:
Работещите в момента във фермата са 11 човека – ветеринарен лекар, гледачи и охрана. След предвидената реконструкция и модернизация в имот 010006 се предвижда щатния персонал да бъде увеличен с 5-6 гледачи, а след реализацията на цялостния проект и изграждането на новите производствени мощности в имот № 701001 предвижданията са за около 30 работници.
Необходимото максимално дневно и часово водно количество обща вода за питейно-битови нужди е определено при водоснабдителна норма 45л/ден (14,1л макс/ час) за работещ и 25 л/ден(9,4 л/ макс час) за служител,
- средно денонощно водно количество 0,42 м3 /ден
- максимално денонощно водно количество 0.75 м3 /ден
- средно часово водно количество 0,03 мз/ч
- средногодишно водно количество 153,3 мз/ год
-
Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006
- средно денонощно водно количество 0,66 м3 /ден;
- максимално денонощно водно количество 1,18 м3 /ден;
- средно часово водно количество 0,05 мз/ч ;
- средногодишно водно количество 240,9мз/ год;
-
Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001.
- средно денонощно водно количество 1,25 м3 /ден;
- максимално денонощно водно количество 2,25 м3 /ден;
- средно часово водно количество 0,93 мз/ч ;
- средногодишно водно количество 456,2мз/ год;
Водоснабдяването за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна/водоноска/. Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. помпа и регулиране режима на работа на помпата и осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба. За дезинфекция на водата в резервоара ще се поставят бавноразтворими хлорсъдържащи таблетки.
За питейни цели ще се ползва трапезна вода.
Необходимото максимално дневно и часово водно количество вода за пиене и технопогични нужди за съответните потребители е определено при водоснабдителни норми показании в таблица 20:
Таблица 20: Водоснабдителни норми и Коефициенти на неравномерност.
потребители
|
средно тегло (кг)
|
разход
(л/ден)
|
Коефициент на
денонощна неравномерност
|
Коефициент на часова неравномерност
|
|
|
всичко
|
пиене
|
технологично
|
|
|
Нерези
|
200
|
18
|
12
|
6
|
1.8
|
2.5
|
Бременни свине
|
200
|
16
|
12
|
6
|
1,8
|
2,5
|
Свине кърмачки
|
160
|
28
|
16
|
10
|
1,8
|
2,5
|
Подрастващи прасета
|
25
|
18
|
12
|
6
|
1,8
|
2,5
|
Свине за угояване
|
80
|
12
|
7
|
5
|
1,8
|
2,5
|
Необходимите водни количество са определени по формули, представени в ДОВОС.
- средно денонощно водно количество 22,7 м3 /ден;
- максимално денонощно водно количество 40,8 м3 /ден;
- средно часово водно количество 1,7 мз/ч;
- средногодишно водно количество 8285 мз/ год ч;
-
Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006:
- средно денонощно водно количество 37,3 м3 /ден;
- максимално денонощно водно количество 67,1 м3 /ден;
- средно часово водно количество 2,8 мз/ч;
- средногодишно водно количество 13 614 мз/ год;
-
Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001
- средно денонощно водно количество 76.13 м3 /ден;
- максимално денонощно водно количество 137.03 м3 /ден;
- средно часово водно количество 5,7 мз/ч;
- средногодишно водно количество 27787 мз/ год.
Водоснабдяването за технологични нужди ще се осигури от съществуващия тръбен кладенец ТК „ЕЛИС – Клокотница”.
Съгласно Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност в зависимост от функционалната им пожарна опасност подбектите се определят на клас Ф5, подклас Ф5.4, а категорията по пожарна опасност на помещенията е Ф5Д. Съгласно чл. 193, т. 2 вода за вътрешно пожарогасене не е необходима. Съгласно чл. 172 и табл. № 16 вода за външно пожарогасене е необходима с разход 10,0 л/сек, която ще се осигурява от противопожарни хидранти, монтирани на площадковия водопровод, противопожарни водоеми и от автомобили на районната пожарна служба. Противопожарният водоем е с обем повече от 108,0 м3 и представлява метални или пластмасови цистерни, положена в земята. Пълнененото на противопожарният водоем ще се извършва посредством цистерна или от площадковия водопровод.
4.2.4. Източници на замърсяване - количество и качество на отпадъчните води.
На обекта няма овражни релефни форми и условия за образуване на сипеи и наносни конуси. Отладъчните води са битови и дъждовни.
Производствени отпадъчни води не се формират поради начина и приета технология за отглеждане на животните и почистване на помещенията. Всички съществуващи боксове са съоръжени със скарови подове. Под повърхността им във всички сгради са разположени торосъбирателни вани, в които се събира и престоява известно време отпадната торова маса - твърд тор и урина. След изпразване на помещенията, торовите сифони на дъното на ваните (тапите) се отварят и торовата маса се отвежда гравитачно чрез съществуваща и новопроектирана площадкова канализация до торосъбирателна шахта.
Разположена е в черната зона на свинефермата, от където се припомпва чрез потопяема помпа за гъсти течности (CSP/ESP) в съществуващата земно-насипна торова лагуна, изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи. Стените и дъното й са водоплътни, постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната. Както и до сега в нея ще се съхранява течен тор и съгласно изискванията тя трябва да има капацитет, достатъчен за съхраняване на торовата маса от всички сгради и животни в свинефермата в продължение на 4 месеца.
Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине - в съществуващите и новопроектираните сгради в имот № 010006 за четири месеца по технологични данни е 1 422 м3. Съществуващата торова лагуна е с полезен обем 1 510 м3, т.е. има достатъчен капацитет да побере течната торова маса от свинефермата в продължение на четири месеца. Изчерпването на торовата маса от лагуната се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Преди пълненето на цистерната с торова маса е наложително в района, в който ще се изпомпва, торовата маса да бъде старателно хомогенизирана. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка), агрегатирана към трактора. Количеството тор, приравнен към течен тор от отделните категории свине, отпадащ от имот № 107001 за четири месеца по технологични данни е 3 371 м3. Третирането на торовите отпадъци от имот № 107001 ще е аналогично с това в имот № 010006.
Количество и качество на отпадъчните води, формирани на територията на обекта при различните етапи, е :
-
Битово-фекални отпадъчни води:
Формират се от санитарните възли в битовите помещения за персонала.
Работещите в момента във фермата са 11 човека – ветеринарен лекар, гледачи и охрана. След предвидената реконструкция и модернизация в имот 010006 се предвижда щатния персонал да бъде увеличен с 5-6 гледачи, а след реализацията на цялостния проект и изграждането на новите производствени мощности в имот № 701001 предвижданията са за около 30 работници.
Среднодневно отпадъчно водно количество е определено при коефициент 0,9 от водоснабдителната норма и възлиза на :
-
Съществуващо положение в имот № 010006:
-
средноденонощно водно количество: Qср.ден = 0,42 м3 /ден х 0,9 = 0,38 м3/ден;
-
средномесечно водно количество: Qср.мес = 0,38 м3/ден х 30 = 11,34 м3/мес;
-
средногодишно водно количество: Qср.год = 0,38 м3/ден х 365 = 138,7 м3/год.
-
Първи етап – реконструкция и модернизация в имот № 010006
-
средноденонощно водно количество: Qср.ден = 0,66 м3 /ден х 0,9 = 0,59 м3/ден;
-
средномесечно водно количество: Qср.мес = 0,59 м3/ден х 30 = 17,8 м3/мес;
-
средногодишно водно количество: Qср.год = 0,59 м3/ден х 365 = 216,8 м3/год.
-
Втори етап –изграждане на производствена база в имот № 107001
-
средноденонощно водно количество: Qср.ден = 1,25 м3 /ден х 0,9 = 1,12м3/ден;
-
средномесечно водно количество: Qср.мес = 0,59 м3/ден х 30 = 33,7 м3/мес;
-
средногодишно водно количество: Qср.год = 0,59 м3/ден х 365 = 410,6 м3/год.
Формираните при съществуващото положение в имот № 010006 битови отладъчни води се заустват в съществуваща водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ с обем около 6,0 м3, откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция. На първи етап водите ще се събират в същата изгребна яма, която има капацитет за десетдневно отпадъчно водно количество, а на втори ще се заустват в новопроектирана водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ с обем около 8,0 м3. с капацитет за десетдневно отпадъчно водно количество.
При втори етап да се анализира възможността за пречистване на битово-фекалните отпадъчни води от двата имота в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди /напр. поливане на зелени площи/. Съгласно Закона за водите /чл. 46, ал.1, т.1/ не се изисква разрешително за ползване на воден обект - заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищните образувания при максимално денонощно водно количество до 10 куб. м на денонощие и до 50 еквивалентни жители и осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.
Битово-фекални отпадъчни води се формират в ежедневната работа на персонала и са замърсени главно с органични вещества и детергенти. Очакваният състав и количество на основните замърсявания на водите е:
Н.В-ва = 65 гр.ж./ден ;
БПК5 = 54 гр.ж./ден ;
БПК5 на утаена отпадна вода= 35 гр.ж./дн
N = 8 гр.ж./ден ; P = 3,3 гр.ж./ден
За оценка на максималните водни количества, са направени разчети за интезитета на валежите при различна обезпеченост. Като база са използвани данните от наблюденията за интезитета на валежите от ХМС Хасково – t = 5 min, i = 1.52 mm, q = 243 l/s/ha, p = 6.7%. Резултатите са отразени в таблица 21.
Таблица 21. Максимален интензитет на валежите при различна обезпеченост.
Параметър
|
Обезпеченост -p%
|
Максимален интензитет на валежа, q [l/s/ha]
|
0.1
|
1
|
3
|
5
|
10
|
С продължителност, t = 5 min
|
531
|
399
|
335
|
303
|
252
|
Разглежданата площадка се разполага във водосбора на река Банска. Близоста на локалните вододели не създава условия за мобилизиране на значителен външен повърхностен отток. На практика максималният повърхностен отток ще се формира на територията на площадките, т.е от вътрешни води.
При площ на площадката в имот № 010006 0,84 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.32, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е Qmax = 0,11 m3/s.
При площ на площадката в имот имот № 107001 0,5 ha при приета средна стойност за коефициента на върховия отток, ψ = 0.35, максималното водно количество, което ще се формира в площадката е Qmax = 0,07 m3/s.
Така формираните отпадъчни дъждовни води съдържат увлечени при падането на дъжда върху земната повърхност фини прахови частици и разтворени газове, част от които са естествени компоненти на атмосферния въздух (О2 и СО2), а други са замърсители (SO2, SO3, H2S, NOX и др.). Емисиите на вредни вещества (предимно горивни газове) в атмосферния въздух ще съдържат предимно разтворени въглероден диоксид и кислород и по своя състав няма да се различават от тези, паднали над селото.
Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естествения наклон ще постъпват в река Тере дере.
4.2.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на водните обекти вследствие реализация на инвестиционното предложение.
Водоснабдяването на обекта с вода за питейно-битови нужди ще се осигури от селищен водопровод или друг регламентиран водоизточник посредством цистерна /водоноска/. Схемата на водоснабдяване в общ вид е – водочерпене от резервоар посредством ел. помпа и регулиране режима на работа на помпата и осигурявяне на необходимия напор и дебит вода посредством хидрофорна уредба.
Водоснабдяването за производствени нужди ще продължи да се осъществява от изграден тръбен кладенец при условията на Разрешително № 315201162/15.10.2013 г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с център град Пловдив.
Разрешеното максимално водно количество е до два 2,0 л/с, а средноденонощното – 0.068 л/с.
Денонощно за животновъдство се допуска използването на 5.60 м3, а за други цели /хигиенизиране на работните площадки/ до 0.23 м3, а годишно съответно до 2 044 м3 и 86 м3 /55 дни/. Водоползването е от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Хасково” (G3G00000NQ009). Във връзка с увеличения капацитет ще се наложи промяна в използваните водни количества.
Дейността на свинефермата генерира течна торова маса, която се събира в лагуната, а изчерпването й от нея ще се осъществява от цистерна за течен тор, агрегатирана към трактор. Хомогенизирането ще се извършва с помощта на пропелерно устройство (перка). Подава се за ползване по договор с фермери от района.
Всички повърхностни води от площадките ще се заустват на прилежащия терен и следвайки естесвения наклон ще постъпват в река Тере дере.
Формираните при съществуващото положение в имот № 010006 битови отладъчни води се заустват в съществуваща водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/, откъдето с автоцистерна се извозват за пречистване до градска пречиствателна станция. Формираните при първи етап ще се събират в същата изгребна яма, а на втори етап новопроектирана водоплътна изгребна шахта /събирателен безотточен резервоар/ и също ще се извозвозват с автоцистерна за пречистване до градска пречиствателна станция. При втори етап да се анализира възможността за пречистване в локална пречиствателна станция и последващо заустване на пречистените води в река Тере дере или ползването им за технологични нужди. Не се формират производствени отпадъчни води.
Торовата маса се събира в съществуващата земно-насипна торова лагуна. Лагуната е изпълнена в съответствие с действащите български и европейски нормативи - стените и дъното и са водоплътни, което е постигнато чрез двуслойно РУС покритие, което не позволява замърсяване на подпочвените води с торова течност, нито проникване на подпочвени води в обема на лагуната.
В отпадъчните води не се съдържат вещества от списъци І и ІІ и Приложение 2 на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и Приложения1 и 2 на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Фермата не попада и не граничи с пояси на санитарно-охранителни зони и в близост няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.
В резултат рализиране на инвестиционното предложение емисионното и имисионно натоварване и въздействието върху повърхностните и подземни води се оценява на незначително.
Оценка на значимостта на въздействията върху повърхностните и подземни води:
- Териториален обхват – малък;
- Значимост – незначително;
- Вид – непряко;
- Продължителност – дълготрайно;
- Честота – постоянно;
- Кумулативен ефект – не се очаква;
- Възможност за възстановяване – да.
-
Геоложка основа, земи и почви.
Характеристика и анализ на геоложката основа. Подземни богатства.
В Хасковски регион палеоген е представен от седиментни и вулкански скали., а неоген от Ахматовската свита (ahN1-2). Кватернерните образувания се разкриват повсеместно и покриват различни скали от подложката. В тектонско отношение проучваният обект попада в обхвата на депресия, представляваща комплексна грабенова структура, окончателно моделирана през палеоген-неогенския етап върху хетерогенна основа. Запълнена е с неогенските отложения на Ахматовската свита.
Според сеизмичното райониране на Република България за период от 1000 години – разглежданата площадка попада в IX-та степен на сеизмичност, като стойността на сеизмичния коефициент е 0,27. По картата на геоложката опаснаст в България за района на проучване от процесите и явленията с непрекъснато действие е характерно наличието на активен разлом от първи ред.
В рамките на разглежданите имоти няма регистрирани находища на подземни богатства. Общо в региона при проучвания са установени андезити, варовици, туфи и перлити.
Характеристика и състояние на почвите в района. Статус на земите, обект на инвестиционното предложение, начин на трайно ползване.
По LUWISOLS - FAO-UNESKO, 1988 почвите в района са канелено-горски, характерни за хълмистите и предпланински райони и подножията на почти всички планини в Средна и Южна България. Образувани са върху изветрителната зона на палеогенските варовици /Рg23/. Определят се като канелено излужени, песъчливо глинести, силно каменливи, твърде плитки, бедни, сухи, нелесопригодни до 90%. Плодородието им е слабо.
По Нинов /1997/ районът попада в Балканско-Средиземноморска почвена подобласт, Средно-тракийско – Тунджанска провинция. Съгласно класификационна схема на почвите (с корелация по FAO, 1989, 1990) в района те са канеловидни лесивирани /излужени канелени/.
Фигура 9. Карта на почвени типове и подтипове в област Хасково.
14 – ранкери, 15 – рендини, 18 – богати смолници, 21 – глееви смолници, 25 – канелени, 42 – канеловидни лесивирани, 44 – смолницовидни лесивирани.
От извършените анализи за вкисляване на почвите не са установени стойности застрашаващи почвеното плодородие. Липсват нарушени от миннодобивни дейности терени
-
Прогноза и оценка на въздействието върху геоложката основа и почвите на територията на обекта и земеползването в района.
В резултат на предвидената модернизация и разширение не се засяга геоложката основа и находища на подземни богатства. Имот № 010006 е застроен , но земите в Имот № 107001 ще загубят качествата си на обработваема земя.
-
При модернизацията и разширението на свинефермата.
При строителството на производствените сгради и инфраструктура неминуемо ще се унищожи почвата на местата на изгражданите обекти. Задължително ще се изземе хумусния слой и ще се депонира временно до бъдещо му използване при рекултивацията на терените, оформяне на зелени площи около сградите и зелените пояси и живи плетове около фермата. Ще се генерират прахово-газови емисии от земно-изкопните дейности и от транспортната и строителна техника, но разпространението им ще бъде най-вече на и около самата площадка. През летните месеци е необходимо да се извършва оросяване на обслужващите пътища и площадки. Не се очаква замърсяване на съседните земи.
На терена ще бъдат организирани места за събиране на битовите и строителните отпадъци и в последствие депонирани на място, указано от Кмета на Община Хасково.
Евентуално замърсяване на почвата с нефтопродукти може да се очаква от неизправна транспортна техника. То би имало локален характер – на отредения терен. Всички евентуални нарушения в граничещи с терена земи ще бъдат възстановени след приключване на строителните работи.
Обобщена оценка за въздействие по време на строителството:
-
Степен на въздействие: незначителна, както по териториален обхват, така и по количество на прахови емисии.
-
Продължителност на въздействието: временно, само по време на строителните работи и териториално ще е съсредоточено на работната площадка. Не се очаква негативно въздействие върху почвените свойства и плодородие на околните терени.
-
Честота на въздействието:само по време на строителството
-
При експлоатацията на свинефермата:
Проектът трябва да бъде съгласуван и приет по реда на раздел ІV, а приемането на рекултивираните площи - по реда на раздел V от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн.ДВ бр.89/ 22.10.2996 г, изм.ДВ бр.30/ 22.03.2002 г.), съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи .
За рекултивиращия слой са подходящи:
- хумусният хоризонт – съдържанието на хумус в използваните почвени материали трябва да бъде ≥ 1% или съдържанието на органичен въглерод трябва да бъде ≥ 0,6%, определени в средна проба през 0,1 m.
- подхумусния хоризонт, който е обитаем от микроорганизми и при който съдържанието на хумус е ≥ 0,5% или съдържанието на органичен въглерод е ≥ 0,3%, определени в средна проба; по-дълбоки плостове, които след обработка са годни за развитие на растителност – нетоксични глини, пясъци, изветрели и полуизветрели скали.
След техническата рекултивация ще се извърши и биологична. Предвижда се минерално торене, засяване на подходящи за условията тревни смески, зясаждане на фиданки, отгледни мероприятия за период от 3 години.
Описаните технологии за отглеждане на свинете, не дават основание да се очаква замърсяване на земите и почвите по въздушен или воден път при водене на нормален технологичен режим на експлоатация.
Основните газове и прахови емисии, които могат да се отделят в атмосферата, а от там – да се отлагат върху почвите, това са CO2, N2, метан, продуктите от ферментацията и разлагането на органични съединения, както и водни пари. По тази причина замърсяване на прилежащите почви чрез въздушни емисии по време на нормална експлоатация на фермата не се очакват.
Възможно е известно замърсяването на прилежащите земи от транспорта – утъпкване, запрашаване и разнасяне на леки отпадъци при силни ветрове, замърсяване на оградата...
Изчисленията показват, че извън работните площадки няма опасност от наднормено отлагане върху почвата по въздушен път. За да се минимизират тези въздействия е необходимо около оградата на фермата да се изгради зелен пояс.
Предвидените инсталации за отпадъчни води от дейността ще обхванат всички замърсени води и ще ги отвеждат за пречистване във водоплътна безоточна изгребна шахта (събирателен безотточен резервоар), като на ІІ етап ще се анализира възможността за изграждане на локално пречиствателно съоръжение. Това ще гарантира, че на обекта и съседните площи няма да има замърсяване на почвите със замърсени води.
Спазването на изискванията и всички предписани мерки и дейности по време на експлоатацията на фермата гарантират предпазването на земите и почвите на обекта и в съседните имоти от замърсяване с отпадъци, емисии от въздуха и водите.
Обобщена оценка на степента на въздействие при експлоатацията:
-
Степен на въздействие: незначително.
-
Продължителност на въздействието: трайно.
-
Честота на въздействието: в течение на денонощието.
Имот № 010006 с площ от 8.405 дка е застроен и запазва сегашното си предназначение „стопански двор”. Ще се смени предназначението на Имот № 107001, като от „нива” площта от 4.999 дка ще премине към категорията „урбанизирана територия”. Изцяло се съхранява съществуващото земеползване в съседните имоти.
Сподели с приятели: |