132 прост пример. Нека вземем търговски кредит за сума от 5000 лв., срок 5 г. (60 месеца) и лихва 10%. При така зададените параметри размерът на месечната вноска има следния вид: При внасяне в началото на месеца – 105.36 лв. и 6321.60 лв.
общо изплатени вноски; при внасяне в края на месеца – 106.24 лв. и 6374.40 лв. общо изплатени вноски. Очевидно е, че разлика в размера на месечната вноска има, макар и незначителна - 0.88 лв. по- малко, когато се внася в началото на месеца. Тази разлика резултира и върху размера на общо изплатените вноски, които са с 52.80 лв. по-малко за целия срок.
Разликите не са големи, но все пак съществуват. Друг остава въпросът, че с нарастване на срока и сумата на кредита тази разлика ще е все по-висока.
Целта на всичко казано до тук е да се представят два от основните (принципни) начина на изчисляване на месечна вноска по кредита. Практика е кредитиращите институции да изчисляват погасителните вноски, като използват метода за плащане към края на месеца. В това няма нищо нередно. Логично е така да се съставя погасителния план, тъй като първата месечна вноска не се изисква при сключването на договора.
Такава е поне практиката при банките. По-важно в случая е дали вноските се изискват наистина в края на месеца при условие, че погасителният план е съставен така.
Неприятен е
моментът, ако месечната вноска се изисква в началото на месеца, а погасителният план е съставен по метода за плащане в края. В този случай длъжникът пропуска възможността да се възползва от по-ниска месечна вноска, като в същото време заплаща лихва по сума, която не ползва в действителност.
Можем да направим извода, че няма съществена разлика как е съставен погасителният план. В
тази връзка може да се каже, че е "по-удобно" месечната вноска да се внася в края на месеца, тъй като дотогава длъжникът разполага със сумата и ако се наложи, може да използва част от нея за други нужди. Така се преодолява неудобството сумата за месечната вноска да бъде набрана до началото на месеца.
Сподели с приятели: