Зона за четене и писане



Дата31.12.2017
Размер111.51 Kb.
#38565
The Literature Blog (http://theliteratureblog.wordpress.com/)

зона за четене и писане

I. Идеята за създаването на блога

Концепцията и създаването на блога ми са авторски, както и поддържането, обновяването и модерирането на текстовете. Чрез The Literature Blog показвaм своето разбиране за четенето и писането – като основни дейности в полето на хуманитаристиката и литературността. Желанието ми беше да провокирам и създам поле за изява на учениците от ЕГ „Гео Милев” – гр. Добрич, както и на техни съученици и приятели, които искат да участват в проекта ми. Публикувам и практики на колеги.

Във време, в което идентичността на книгата като вещ е разколебана – повече от друг път е необходимо да създаваме усещане в ученици (и студенти), че зад емоционалната памет на човечеството се крие именно четенето. И разбира се писането като следствие. Универсалните ценности стоят в основата на мисълта за литературата, а провокацията и „капаните”, които устройвам като учител по БЕЛ, са част от заложените стандарти и перспективи на обучение в нашето образование.

Моето настояване като учител е, че всеки има право да избере своя модел на четене и писане. Било то на електронен или хартиен носител.

II. Основни страници в The Literature Blog


  1. Лаборатория за писане

Това е неучилищната рубрика. Интересна и провокативна за хора и ученици, които се опитват да пишат. Дразнещото в българското училище е непрестанното наставляване и усещането в учителя, че на всяка цена трябва да е демиург или жрец сред непосветени. Всячески бягам от подобни идеи нарочно чрез тази зона в моя блог.

Тук полагам мои прочити, рецензии на прочетени книги, техники на писане, творчески ъгли на създаване, вариации и разкази. Излизам от собственото си виждане и затова ми е лесно да подреждам, но и пък учениците са мои.



ефективност: Учениците обичат да усещат, че са екип със своя учител, че и той има своите опити като писател и творец. По този начин обучението в творческо писане е по-лесно.

  1. Литературна критика - страница, която включва:

*литкритика: Това е академиката в блога. Съобразявам се с първоизточника и желанието на авторите за публикуването на текстовете им. Затова и с хипервръзка, която отпраща директно към „мястото”, поствам текстове на Вихрен Чернокожев, Никола Георгиев, Владимир Янев, Владимир Трендафилов, Христо Трендафилов, Светлозар Игов, Мари-Врина Николов, Албена Вачева, Венцислав Константинов. Такива са моите предпочитания за литературна критика – това са имена, които чета от студентка и препоръчвам на колеги и ученици. Мога да кажа, че са и мои учители.

*Отново с хипервръзка поставям полезни антологии и помагала.

*В тази страница следва библиотеката в The Literature Blog – източникът е директно към електронно списание LiterNet. Събрала съм всички автори, които се изучават в 11 и 12 клас и съм положила повечето им произведения и всичко, което е публикувано за тях като литкритика в списание LiterNet. Библиотеката е ценен източник за всеки решил да се подготви самостоятелно за матурата.

*В методика представям директна връзка към електронния вариант на сп. БЕЛ, архивът на списанието и новите броеве, както и статии на Татяна Ангелова, Кирил Димчев и Радослав Радев. Подчертавам отново, че използвам хипервръзка.



ефективност: Избраните линкове са практични и спестяват време и лутане на ученици и колеги. Онова, което представям съм го чела в по-голямата си част или имам представа от автора, редактора, идеята и концепцията за литературност, които се защитават.

  1. Презентации и добри практики – страница, която включва:

А) Tака видяхме литературата – презентациите в The Literature Blog

*10 калс

Бих искала да кажа, че това е ученическата рубрика, но не – това е рубриката на мислещите тийнеджъри, които виждат през процепа на своето въображение литературата. Тук съм поместила презентации на ученици от 9 и 10 клас (догодина ще продължa с 11). Впечатляваща визия на немско и френско говорещите ми ученици. Заслужават специално внимание – обобщенията на Веси Димитрова (10 в) за романтизма и реализма, както на Светослав и Каролина (10 б) за модернизма. Учениците от 10 клас ни въвеждат в света на френския романтизъм и „Клетниците” на Виктор Юго, поглеждат към Александър Дюма-баща и „Граф Монте Кристо”, презентират за Екзюпери и влиянието на романтизма върху детската литература („Детето е баща на човека” – Уилям Уърдсуърд), продължават с „Дядо Горио”. Мислят по особен начин за Стендал и „Истината горчивата истина”. Презентират и за самотата и празнотата в „Шинел” на Гогол. Модернизмът е представен с презентации за Бодлер, Верлен и Рембо. Следва Възраждането и пристрастието към Паисий, Славейков (баща), Л. Каравелов, Добри Войников. Евентуален проект, който обмислям, е презентациите за 10 клас да бъдат представени на диск с добре подбрана музика. Това би било добро помагало за всеки учебник по литература за 10 клас.

*Светът е сцена и моя представа – така вероятно бих представила презентациите под заглавие „Литературната версия на сцената”. Сюжетните версии на литературното произведение в киното, театъра, музиката и изобразителното изкуство са своего рода „текст в текст”, който ни отпраща към първоизточника и провокира в голяма степен. Оригиналът трябва да бъде видян и прочетен, за да се направи връзката, разликата, открояването… Така за литературата може да се мисли, не просто като поредния и отегчителен час, а като за моя колаж и моята „версия”.

Зад кулисите пожела да погледне Вероника от 10 „в”, която проучи и разказа за артистите от мюзикъла Notre Dame de Paris

Имрен, Веси и Евелин от 10 „в” разконспирираха Робърт Патинсън и Ума Търман, които снимат нов филм по “Bel Ami”. Мислейки за киното и версиите по този филм, момичетата разказаха интересни и любопитни подробности за срещата на изкуства, мисли, проекти и герои-актьори през времето. Учениците ми излизат извън посредственото възприемане на литературата („Защо авторът е казал това, деца?“), те осъзнават и мислят фикционалния факт като категория, в която човек може да не си купи нови дрехи за театър, но непременно трябва да намигне лекичко, за да се разбере, че е в роля.



*9 клас

Презентации за старозаветния нравствен закон (десетте божи заповеди), сътворението,

прочити по откровение на Йоан и „За буквите”. Анонсите ми при представянето на презентациите, дават някои конкретни насоки и при използването им.

ефективност: На всички презентации, правени от мои ученици, съм рецензент. Държа да се спазват изискванията такива, каквито се прилагат и са известни в информатиката. Струпването на твърде много текст и анимация не е за препоръчване. Изискванията могат да бъдат прочетени навсякъде. Всяка една от презентациите е представена пред мен и учениците в клас. Т.е защитена, обоснована, видяна от всички. Държа на говоренето при представянето – на литературността и естествеността на изказа. На подреденото изложение – санкционирам клишетата. Мога да си позволя да изисквам и собствена визия при представянето на даден проблем, защото учениците ми са добри, имат предварително зададена библиография, усет към детайла и схема при анализа и адаптацията на поставеното. Подобни умения се формират за година – с постоянство от страна на учителя. Подреждането на дадена презентация е процес и на осмисляна и своего рода задълбочаване над фактите и представите. Да подбереш акцентите и да ги поставиш в център и после да ги обосновеш, е част от всяко изложение. Също така и писмено изложение и постройка.

Б) Добри практики

*Тук бих искала да акцентирам върху проекта на два часа, които проведох в 9 и 10 клас и които описвам в блога и давам като идея. Учениците ми познават моето пристрастие към френския език и култура. Публикувала съм от utube любимите си части на мюзикъла на всички времена - Notre Dame de Paris. Примерните части от мюзикъла Notre Dame de Paris, които са в блога, могат да бъдат използвани в 9 и 10 клас. В 9 клас при даване за пример на автори, които интерпретират библейски мотиви (което подготвя учениците за следващата година и изучаването на романтизма, който реабилитира определени средновековни мотиви). В 10 клас произведението на Юго чрез този мюзикъл въздейства, влияе, създава адаптации, показва крайността и страстите на героите. Помага при прочита и… остава!

Чисто технически са нужни три неща – мултимедия, лаптоп и диск на Notre Dame de Paris. Превръщането на един роман в мюзикъл е „текст в текст“ – по въртележката и адаптацията, могат да се направят интересни обoбщения за жанровото взаимодействие. Това при по-добри ученици. Съзнавам, че съм привилегирована – учениците ми говорят немски и френски – владеят добре английски. Оставям ги сами да изберат субтитрите. Чуждата литература предполага и досег с оригинала… полезно е и за учителя по БЕЛ.

Добри практики помествам в помощ на колегите си и два мои доклада – заглавията им говорят недвусмислено: 1. Виртуална класна стая 2. Експериментално или за разстроената идентичност на книгата като вещ. Истински истории



ефективност: Добрите практики са въпрос на избор, постоянство, идеи и интерес. Също въпрос на възможност е да се използва варианта на работния лист, който представям за Екзистенциалната дилема на бунта в „Крадецът на праскови” от Емилиян Станев. В случая описвам как обвързвам нашето произведения с известното есе на Камю „L’Homme révolté“ (1951, есе; „Разбунтуваният човек“)

  1. Net Studiesстраница, която включва:

*Това е специализираната рубрика за изкушените в областта на електронното публикуване, новите технологии и начините им на влияние върху хуманитаристиката и литературата.

*За мен безспорен авторитет е Людмила Кирова, специално внимaние отделям на нейните предложения и обосновки като вмъквам хипервръзка към публикации и. Ролевата и симулативната игра са част от перспективите и ученето в наше време.

*Представям и обстойна библиография на интересни изследователи. (http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/netstudies.htmот)

ефективност: Така събраната библиография би могла да е опорна точка и да послужи при представянето на даден проблем.

5. Електронно обучение / перспективи и ученестраница, която включва:

*Събирам на едно място идеите си (разгърнати в блога) за електронното обучение, принципно ученето и перспективите в тази област.

*ИКТ и обучението по БЕЛ

*Интернет и превенция

*Виртуални практики и решения

* Net Studies

6. Изпити, състезания, документи (практичната страница за дати, изпити, състезания, тестове за матурата и седми клас)

До тук представих основите на The Lietrature Blog

*Aко човек чете между редовете и е търсач на скрития смисъл и истините, които поднася литературата (но не на готово) – ще открие лично за себе си свои идеи и послания, закодирани между фразите, презентациите, книгите, литкритиката и знанието, което ни дава досегът с литературността и хуманитаристиката.



*Представила съм авторските публикации в блога и в отделни категории за по-добра ориентации – категориите са по класове, теми, проблеми, свързани са с творческото писане или интерпретацията на отделни проблеми. Aко обобщителността на страниците затруднява търсещия – подредила съм категории, които отпращат директно.

III. ИКТ и обучението по БЕЛ. Конкретика и мотивация

Смятам, че ако за учителя по БЕЛ е насилие да използва технологиите или новите медии в часа си, по-добре да не го прави. Хората, а и учителите, са различно възприемчиви (и не в това е бедата на нашето образование), а преподаването е кондиция и кураж, а не разсейване и насилие над убежденията (или предубежденията).

Превенцията и Интернет е тема от настоящето и бъдещето. Обвързаността на тийнейджърите с новата медия е непреодолима. Хуманитаристиката и литературата са указанията по пътя, стъпка встрани, която предпазва от агресията и опасностите. Затова именно създадох и този блог – превантивно да покажа, че Интернет е място за полезни, култивирани и съграждащи и интересни дейности.

Открито казвам, че не литературата е в „служба” на технологиите, а новите технологии са „употребени” от хуманитаристиката, която тепърва ще завзема все повече и повече място в света на виртуалното.

 Обучението по литература е дългосрочен и неедностранчив процес. То позволява интерактивност и вариативност от страна на преподавателя. Вместването в „разпределението“ е част от общата и необходима рамка за задължително взети часове, но не и шаблон, по който е нужно да се води преподавателят. Стара истина е, че литература не се преподава по учебник. Днес има достатъчно добри учебници и помагала, които могат да се ползват, но нещото, което остава (или трябва да остане) е интересът към книгата…  Електронното тяло е провокация - готова съм да използвам и такива методи в практиката си. По-важно от всичко е да се чете (и пише), а не да се спазва традицията или да се съблюдават скрупули и авторитети.
В своята интересна статия “Изнесете книжното тяло – ерата на дигиталния дамаскин” Алек Попов описва своя хипотетичен и ваканционно настроен читател така: “Ами какво да ви кажа? Заминавам на ваканция, цели две седмици и трябва да се заредя с подходящи четива. В туй CD има още малко памет, която смятам да натъпча до дупка. Йе! Ето така, click! влизаме в каталога на новите заглавия. Отбираме десетина кратки истории от този и този, които минават за добри разказвачи. click! Два тлъстички романа на Нора Гроув за черни дни. click! click! Един сриозен трильр – обезателно на английски, за поддържане на формата, click! Я туй есенце на французина (intellectual- impostir ) и него вътре, click! Още една кримка от неизвестен автор, click! Животът на Чарлз Менсън, основно преработено издание, click! “От пъпа надолу”, click! Сметка $9,35. click! Платено, бай, бай! “
За мировия учител по литература (и не само) това е ужас, прозрение извън границите, вандалщина или просто… страх. За някои това си е блян – да. Според Алек Попов така конструираната електронна книга на хипотетичния читател е напълно уникална и разбира се фантастично дебела – невъзможна за възпроизвеждане при никакви други обстоятелства. Единственият далечен аналог на произведение от такъв характер се явява средновековният дамаскин – прототипът на вечно отворената книга, способна да обеме всички написани досега текстове. Една хаотична фолклорна структура, която се противопоставя на интелектуалната концепция на библиотеката. Защото този нов читател няма библиотека, той има една единствена книга. Уникална и същевременно универсална.
Целта на заниманията ми с учениците е да не противопоставям книжно и електронно тяло. А да ги подготвя за избор (ако все още не са го направили). Те вече знаят, че литературата не е просто информация или зубрене за часа, и най-вече, че в определени моменти от живота си и при различни условия, могат да ползват типове текстове на различни носители, да си поръчват книги по различни пътища или да отидат до библиотеката за хартиено “тяло” на нещо свое любимо… Иначе казано се опитвам да градя читатели.
Няма такова място на света, където човек може да започне отначало – обречени сме да живеем, съобразявайки се с минало, настояще, предразсъдъци, питания, носталгии, разочарования, надежди за бъдещето… Възможностите на човек да променя своите представи за околните и света, съобразно индивидуалните си нагласи, спомага на личността да “излиза” от културните рамки на своя колектив и да “отваря” своя светоглед и към въздействието на ценностите на други колективи… Учениците са определено, “други колективи”, с друга динамика и друг светоглед, не бих могла да остана встрани от забързаността на времето, в което живея и да не проявя интерес към новите медии и комуникации, към дигиталните “съкровища” и заплитащите въпроси за целесъобразността на новото и начина му на използване в работата ми…
Печатното произведение (такова, каквото го знаем) принципно е за една универсална публика. Отделно всеки текст си създава нови и нови публики. Според Пол Рикьор книгата се откъсва от тиранията на абсолютното “тук” и “сега” и разширява хоризонта на съществуващото и екзистенцията. Желанието ми е да примиря (или по-скоро да не противопоставям) книжно и дигитално тяло. Водена от традицията, но не и от предубеденост, решавам, че учениците ми трябва да се “подчинят” на добрата стара традиция и оставям библиотекарят да говори за видовете каталози и речници, видовете енциклопедии, затова че “библиотеките са паметта на човечеството”, за най-старата библиотека, за глинените плочки с клинообразно писмо. И аз самата се заслушвам и си спомням за малкото турско градче Пергама, в което тамошната библиотека разполага с около 200 хиляди папирусови свитъка. А египетският владетел Птоломей 1 започнал строителството на Александрийската библиотека около 295 г. п.н.е….

Източници:

  1. Боева, И. Дияна. LiterNet – Виртуалната класна стая. Научни съобщения. Доклади от Националната научно-приложна конференция „Модерното образование в условията на информационните технологии”, 15 май 2003.

Други публикации в: The Literature Blog. 10.04. 2010

  1. Боева, И. Дияна. Експериментално или за разстроената идентичност на книгата като вещ. Истински истории. Тhe Literature Blog. 6.04.2010

автор на проекта за конкурса на ДИУУ: Дияна Иванова Боева






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница