1. инфекциозни дерматози дерматовирози

Причинява се от М.canis и е по-честа при деца и подрастващи които имат контакт с домашни любимци – котки и кучета. По тялото са класическте ануларни лезии с активен периферен ръб, докато по лицето са гиратни, което затруднява диагнозата. Лезиите често са силно сърбящи. При пациенти със имуносупресия – лезиите са дисеминираnи и се развива по дълбока грануломатозна реакция (Маjocchi granuloma).

Представлява честа дерматоза у възрастни мъже и е обичаен “маркер” и за микoза на дланите и стъпалата. Налице са циркумскриптни червено-кафяви макули с фини сквами и пустули по ръба, което обяснява старото названиe „еczema marginatum”. Moже да обхване и глутеусите, но почти не ангажира скротума и пениса.

Най-чест причинител е Т.rubrum. Aнгажирани са обикновено палците на стъпалата като нокътната плочка е с променен цвят, деформирана и в различна степен разрушена. Има 4 субтипа: дистална, латерална, тотална-дистрофична и бяла повърхностна.

Класически пример е развитието на дисхидрозиформена реакция на дланите при микоза на стъпалата. Подобна е и реакцията на поява екзантем при включването на системна терапия, която постепенно отзвучава с постигането на терапевточен ефект.

Презентация на клиничен случай


Кандидози
Много от видовете кандида са коменсали по кожата и лигавиците, поради което откриването им в култура без да има клинична картина не бива да е индикация за лечение. При имунокомпрометирани пациенти или такива при които локалнaта защита е нарушена (обезитас, мацерация, терапия с антибиотици дентални протези, хормонална терапия и др) е възможно да се развият тежки, дори животозастрашаващи заболявания от кандида.

Най-чест патоген е Candida albicans. През последните години все по-чести причинители са C.glabrata, C.tropicalis, C.crusei, C. dublinensis, някои от които са първично резистентни на имидазоли.

1. 
   Candidosis mucosae oris. Класическата картина е на остра орална кандидоза – с бял псевдомембранен налеп, еритем и болка. При по-хронични форми лезиите могат да са леко еритемни, атрофични, хиперкератотични. В устните ъгли може да се развие aнгуларен хейлит. Терапевтично резистентна орална кандидоза е маркер за имуносупресия, а езофагеалната такава е част от клиниката СПИН.
   
2. 
   Vulvovaginitis candidotica. Най-чести причинители са С.аlbicans и C.glabrata. Предразполагащи фактори са прием на кантрацептиви и антибиотици, които нарушават хормалната флора. Oколо 75% от жените са имали поне един епизод на заболяването. А около 5 % имат хронична форма с четири или повече рецидива на година. Характерен е „млекоподобният” вагинален флуор.
   
3. 
   Balanitis candidotica. Развива се предимно при възрастни мъже с обезитас, диабет или фимоза, която затруднява тоалета. Наблюдава се еритем с белезникав налеп по гланса.
   
4. 
   Intertrigo candidotica. Развива се отново на база на предпазполагащи фактори. Локализира се в големите гънки – субмамарни, генитифеморални. Кожата е еритемна лъскава, в периферията има якична от отслоен епидермис и сателитни папули и папулопустули.
   
5. 
   Folliculitis candidotica. Развива се само при имунокомпрометирани пациенти. Локализира сe предимно по брадата. Екзантемът наподобява на фурункул.
   
6. 
   Paronychia candidotica. Развива се когато е увредена кутикулата на нокътната плочка, най-често след многократни измивания със сапуни и абразивни вещества. Нокътният вал е с еритемоедем, има лека болка.
   
7. 
   Onychomycosis candidotica. Най-често е вторична на паронихията. Може да има леки промени до тотална деструкция на нокътната плочка.
   
8. 
   Candidiasis chronica mucocutanea. Това е група от етиологично несвързани заболявания с дефекти в имунната система и бариерните функции на кожата, които са предразполагащи за развитие на хронична кандидозна инфекция на кожата, лигавиците и ноктите. Често началото е в ранно детство. Каузалният агент е C.albicans! Характерна е придобитата резистентност към азоли.
   

Важно е отстраняване на предразполагащите фактори.

Ектопаразити са кърлежите, въшките, бълхите, и дървеници и др

• 
  цвят - сивкаво-белезникав
  
• 
  размер (0,3- 0,5mm), като женският паразит е 2 пъти по-голям от мъжкия
  
• 
  форма - овална
  
• 
  крачета - 4 чифта
  
• 
  дишане - трахейно
  
• 
  размножаване - полово
  
• 
  жизнен цикъл - минава през яйце-ларва-какавида-имаго.
  

Предилекционната локализация на обривите при възрастни е предимно в междупръстията на ръцете, по краката, лактите, предната аксиларна гънка, корема и глезените. Локализацията по ареолите на гърдите и половия член при мъжете се счита за “Паспорт на скабиеса”. Много характерно е щаденето на кожата на главата, тила и гърба. При кърмачетата се ангажират длани и стъпала, може да има обрив и по главата.

Патогномоничен за заболяването е скабиозният ход, който представлява малка, до 1 см сивкава ивица с неправилен ход, който става по-добре видим след намазване с метиленово синьо. С увеличаването на опаразитяването се появяват на папули, везикули, екскориации и импетигинизация При момчетата - често се формират персистиращи лимфоцитоми по гениталиите.

Клинични варианти

1. 
   Scabies на чистоплътните
   
2. 
   Scabies incognito
   
3. 
   Scabies nodularis
   
4. 
   Scabies vesiculosa - Scabid
   
5. 
   Scabies в старческа възраст
   
6. 
   Scabies crustosa - Scabies Norwegica
   
7. 
   Scabies complicata
   
8. 
   Scabies eczematisata
   
9. 
   Scabies impetiginisata
   
10. 
    Scabies urticariata
    
11. 
    Scabies vasculitis
    

• 
  Едновременно лечение на всички контактни
  
• 
  Третира се цялата кожа (без главата), а не само местата където има обриви
  
• 
  Максимално ефективна терапия при липса на обща токсичност и минимална иритация на кожата
  
• 
  Смяна и изваряване, или оставяне на открито дрехите за срок от 5 - 7 дни
  

Профилактика - добра лична и обществена хигиена. Често се наблюдава Scabiophobia, поради което пациентите провеждат много курсове антискабиозна терапия.

• 
  Pediculus humanus capitis - главова въшка с размер1,5-3 mm
  
• 
  Pediculus humanus corporus - дрешна въшка - до 4 mm
  
• 
  Pediculus humanus pubis - полова въшка е най-малка - 2 mm
  

След лечението косата се изплаква с топла вода и се разресва с гребен напоен в топъл оцет за да се отстранят гнидите. При pediculosis vestimenti – дрехите се обработват с акарицидни пудри, после се изпират и гладят с гореща ютия особено по ръбовете. При опаразитяване на миглите – аплицира се локално вазелин, почистването на гнидите става с пинсета.

1. 
   Златков Н и съавт. Дерматология и сексуално предавани болести, АРСО, 1997
   
2. 
   Златков Н, Цанков Н. и съавт. Дерматология и венерология Медицина и физкултура, 2011
   
3. 
   Attanoos RL et all. The patogenesis of hidradenitis suppurativa: a closer look at apocrine and apoeccrine glands. BrJDermatol 1995, 254-258
   
4. 
   Bechara F.G., W.Hartschuh. Acne inversа. Hautarzt 2010.61&39-46.
   
5. 
   Bendahan et all The possible role of Clamidia trachomatis in perianal hidradenitis. EurJ Surg Oncol . 1992, 158.213-215
   
6. 
   Breitkopf C. et all. Pyodermia fistulans sinifica (Akne inverse) und Rauchgewohnheiten. 1995 Z.Hautkr70:332-334.
   
7. 
   Breuninger H,Wienert V. Acne invers.Dtsch Ärztebl.2001. 98:2889-2892.
   
8. 
   Jansen T., Plewig G, Altmeyer P., Acne inversa, JEADV(2001) 15,532-540
   
9. 
   Ebling FGJ, Hidradenitis suppurativa: an androgen-dependent disorder, Br J Dermatol, 1986, 115:259-262
   
10. 
    Jansen T., Plewig G., What new in acne inversa(alias hidradenitis suppurativa)?, JEADV (2000) 14, 342-343
    
11. 
    Hurley H.Dermatologic surgery,principles and practice. 1989,Marcel Dekker, New York
    
12. 
    Revuz J., Hidradenitis suppurativa, JEADV(2009) 23, 985-998
    
13. 
    Rоcken M. Schaller M еt al. Color Atlas of Dermatology. Thieme, 2012, 194
    
14. 
    Weyandt G. Operative Therapie der Acne inverse. Hautarzt 2005.56:1033-1039.
    
15. 
    Wolkenstein P., Loundou A., Barrau K., revuz J., Quality of life impairment in hidradenitis suppurativa. A studt of 61 cases. J Am Acad Dermatol, 2007; 56:621-623
    
16. 
    Wollina U.et all. Management of Severe Anogenital Acne Inversa (Hidradenitis Suppurativa), Dermatol Surg 2011;1-8.