Глава III — Отваряне на пазара на наземни услуги

Всички ползватели на летището имат право да извършват самообслужване.

1. 
   Доставчиците на наземно обслужване имат свободен достъп до пазара за предоставяне на наземно обслужване на трети страни на всяко летище, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари поне през предходните три години.
   
2. 
   За летищата, посочени в параграф 1, държавите – членки могат да ограничават броя на доставчиците, на които е разрешено да предоставят следните категории наземно обслужване:
   

б) перонно обслужване;

в) обслужване с горива и масла;

г) обработка на товари и поща по отношение на физическата обработка на товари и поща, независимо дали пристигащи, заминаващи или прехвърляни, между въздушния терминал и въздухоплавателното средство.

Държавите-членки обаче не ограничават този брой под двама доставчици за всяка категория наземно обслужване или, за летищата, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари поне през предходните три години — под трима доставчици за всяка категория наземно обслужване.

3. 
   На летищата, на които броят на доставчиците е ограничен до двама или повече доставчици в съответствие с параграф 2 от настоящия член или член 14, параграф 1, букви a) и в), поне един от одобрените доставчици не може да е пряко или косвено контролиран от:
   

б) който и да е ползвател на летището, който е превозил повече от 25 % от пътниците или товарите, отчетени от летището през предходната на тази година, в която са избрани доставчиците;

в) орган, който пряко или косвено контролира или е контролиран от управляващия орган на летището, посочен в буква a), или който и да е ползвател, посочен в буква б).

Съгласно тълкуването от Съда на Европейския съюз контролът се придобива посредством права, договори или по друг начин, които самостоятелно или в комбинация, като се вземат предвид релевантните фактически и правни обстоятелства, предоставят възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на доставчика.

4. 
   Когато броят на одобрените доставчици е ограничен съгласно параграф 2, държавите-членки не могат да пречат на ползвател на летище, независимо каква част от летището му е разпределена, да има ефективен избор при условията, посочени в параграфи 2 и 3, по отношение на всяка категория наземно обслужване, която е обект на ограничение, между поне.
   

• 
  двама доставчици на наземно обслужване, или
  
• 
  трима доставчици на наземно обслужване за летищата, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари поне през предходните три години.
  

5. 
   Когато дадено летище достигне един от праговете за превоз на товари, посочени в настоящия член, без да е достигнало съответния праг за превозени пътници, настоящият регламент не се прилага за категориите наземно обслужване, запазени изключително за пътници.
   
6. 
   Всяко летище, чийто годишен трафик в продължение на поне три последователни години е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари и чийто годишен трафик впоследствие спадне под прага от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари, държи пазара си отворен за доставчици на обслужване за трети страни поне през първите три години, следващи годината, в която е настъпило спадането под прага.
   
7. 
   Всяко летище, чийто годишен трафик в продължение на три последователни години е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари и чийто годишен трафик спадне под прага от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари, държи пазара си отворен за доставчици на обслужване за трети страни поне през първите три години, следващи годината, в която е настъпило спадането под прага.
   

1. 
   Доставчиците, които имат разрешение да предоставят наземно обслужване на летища, на които техният брой е ограничен съгласно член 6 или член 14, се избират в съответствие с прозрачна, открита и недискриминационна тръжна процедура.
   
2. 
   Възлагащият орган е:
   

• 
  не предоставя подобно наземно обслужване, и
  
• 
  няма пряк или косвен контрол над предприятие, което предоставя подобно обслужване; и
  
• 
  не участва по никакъв начин в подобно предприятие;
  

3. 
   Комитетът на ползвателите на летището няма достъп до предложенията на кандидатите на нито един етап от процедурата за подбор. Управляващият орган на летището няма достъп до предложенията на кандидатите на нито един етап от процедурата за подбор, ако той не е възлагащият орган.
   
4. 
   След като е уведомила Комисията, засегнатата държава-членка може да включи в тръжните спецификации задължение за извършване на обществена услуга от страна на доставчиците на наземно обслужване по отношение на летищата, обслужващи периферни или развиващи се региони, които са част от територията на държавата-членка, в които доставчиците не са склонни да предоставят наземно обслужване без публична подкрепа (т.е. изключителни права или компенсационни плащания), но където летищата са от жизненоважно значение за засегнатата държава-членка по отношение на достъпността. Настоящата разпоредба не засяга правилата на ЕС за държавните помощи.
   
5. 
   Поканата за участие в търг се обявява и публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
   
6. 
   Подборът на доставчиците от възлагащия орган се провежда на два етапа:
   

б) процедура по възлагане с цел избор на одобрен(и) доставчик(ци).

1. 
   При квалификационната процедура възлагащият орган проверява дали кандидатите отговарят на известен брой минимални критерии. Възлагащият орган установява тези минимални критерии, след като се консултира с Комитета на ползвателите на летището и с управляващия орган на летището, ако последният е различен от възлагащия орган.
   
2. 
   Минималните критерии включват следното:
   

б) кандидатът доказва способността си и поема писмено задължение да прилага съответните разпоредби и правила, включително приложимото трудово законодателство, приложимите колективни трудови договори, правилата за поведение на летището и изискванията за качество на летището.

3. 
   Възлагащият орган включва в кратък списък кандидатите, които отговарят на критериите на квалификационната процедура.
   

1. 
   При процедурата по възлагане възлагащият орган избира доставчик от включените в краткия списък кандидати и предоставя разрешението на този доставчик, след като се консултира с Комитета на ползвателите на летището и с управляващия орган на летището, ако последният е различен от възлагащия орган.
   
2. 
   Изборът на доставчик, на когото да се предостави разрешението, се извършва въз основа на сравняване на предложенията на кандидатите със списък от критерии за възлагане. Критериите за възлагане са адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни. Възлагащият орган определя тези критерии за възлагане, след като се консултира с Комитета на ползвателите на летището и с управляващия орган на летището, ако последният е различен от възлагащия орган.
   
3. 
   Критериите за възлагане включват следното:
   

б) ниво на качество на операциите, оценено въз основа на представително разписание на полетите, в това число, когато е уместно, ефективно използване на персонала и оборудването, краен срок за приемане на багажи и товари, срокове за доставка на багажи и товари и максимални срокове за междуполетно обслужване;

в) адекватност на материалните ресурси от гледна точка на наличност на оборудването и екологосъобразност на оборудването;

г) адекватност на човешките ресурси от гледна точка на опит на работниците и адекватност на програмата за обучение/квалификация;

д) качество на информационните и комуникационните технологии;

е) качество на организационното планиране;

4. 
   Относителната тежест на критериите за възлагане се посочва в поканата за участие в търг и в съответната документация. За всеки критерий за възлагане се прилага диапазон от точки с подходящи максимални разлики. Възлагащият орган може да определи минимален брой точки, които трябва да получи успешният кандидат по отношение на някои специфични критерии за възлагане. Определянето на минимален брой точки е недискриминационно и се обявява ясно в поканата за участие в търг и в съответната документация. Възлагащият орган не може да премахва нито един от критериите за възлагане, не може да добавя други или да подразделя критериите, определени първоначално в поканата за участие в търг.
   
5. 
   Разрешението за предоставяне на наземно обслужване на съответното летище се дава на кандидата, който е получил най-голям брой точки и същевременно отговаря на изискването за евентуален минимален брой точки по някои критерии за възлагане.
   
6. 
   При процедурата за възлагане не се провеждат консултации с ползватели на летището, които кандидатстват за предоставяне на обслужване на трети страни или извършват самообслужване.
   
7. 
   Възлагащият орган гарантира публично оповестяване на решението за възлагане и основанията за него.
   

1. 
   На доставчиците на наземно обслужване се предоставя разрешение за минимален период от седем години и максимален период от десет години, освен в случаите на освобождавания от откриването за самообслужване и наземно обслужване на трети страни, предвидени в член 14, параграф 1. Точният период, за който се предоставя разрешение на доставчиците, и датата за започване на операциите се посочват ясно в поканата за участие в търг.
   
2. 
   Доставчикът на наземно обслужване започва да предоставя услуги в срок от един месец от датата за започване, посочена в поканата за участие в търг. В надлежно обосновани случаи възлагащият орган може, по искане на доставчика на наземно обслужване и след консултация с Комитета на ползвателите на летището, да удължи този срок за максимум шест месеца. След изтичане на посочения срок действието на разрешението се прекратява.
   
3. 
   Възлагащият орган предприема действия преди края на периода на разрешението и гарантира, че на всеки доставчик, избран след нова покана за участие в търг, се предоставя разрешение да започне операции в деня, следващ последния ден от периода на разрешението на предишния(те) избран(и) доставчик(ци).
   
4. 
   Когато доставчикът на наземно обслужване прекрати дейността си преди края на периода, за който е получил разрешение, доставчикът се замества въз основа на процедурата за подбор, описана в членове 7, 8, 9 и настоящия член. Всеки доставчик, който прекратява дейността си, уведомява за това съответния възлагащ орган с достатъчен срок на предизвестие преди възнамеряваното прекратяване на дейността, но най-малко шест месеца преди да напусне летището. На доставчика могат да бъдат наложени финансови санкции, ако не уведоми възлагащия орган с достатъчен срок на предизвестие, освен ако доставчикът може да се позове на непреодолима сила.
   
5. 
   Когато даден доставчик прекрати дейността си преди края на периода, за който е получил разрешение, и не даде достатъчно време на възлагащия орган за избор на нов доставчик преди да напусне летището, в резултат на което възникне временен монопол за някои услуги по наземно обслужване на това летище, държавата-членка разрешава на доставчик на наземно обслужване да предоставя услуги по наземно обслужване на същото летище за ограничен период от време, ненадвишаващ десет месеца, без да прилага процедурата за подбор, установена в членове 7, 8, 9 и настоящия член.
   

6. 
   Възлагащият орган уведомява Комитета на ползвателите на летището и, ако е приложимо, управляващия орган на летището за решенията, взети съгласно членове 7, 8 и 9 и съгласно настоящия член.
   
7. 
   Членове 7, 8 и 9, както и разпоредбите на настоящия член не се прилагат по отношение на възлагането на обществени поръчки и концесии, които се уреждат от други разпоредби на правото на Съюза.
   

1. 
   Когато броят на доставчиците на наземно обслужване е ограничен в съответствие с член 6, самият управляващ орган на летището може да предоставя услуги по наземно обслужване, без да подлежи на процедурата за подбор, установена в членове 7—10. По същия начин той може, без да следва посочената процедура, да разреши на предприятие да предоставя услуги по наземно обслужване на съответното летище:
   

б) ако предприятието го контролира пряко или косвено.

2. 
   Когато управляващ орган на летище, който предоставя услуги по наземно обслужване в съответствие с параграф 1, вече не отговаря на условията по параграф 1, този доставчик може да продължи да предоставя услуги по наземно обслужване в продължение на пет години, без да подлежи на процедурата за подбор, установена в членове 7—10. В края на петгодишния период доставчикът уведомява съответния възлагащ орган с достатъчен срок на предизвестие, но най-малко шест месеца преди изтичане на петгодишния период. На доставчика могат да бъдат наложени финансови санкции, ако не уведоми възлагащия орган с достатъчен срок на предизвестие, освен ако доставчикът може да се позове на непреодолима сила. Ако доставчикът прекрати дейността си преди края на петгодишния период, се прилага член 10, параграфи 4 и 5.
   

1. 
   Настоящият член се прилага само за услугите по наземно обслужване, за които съответната държава-членка е ограничила броя на доставчиците в съответствие с член 6 или член 14.
   
2. 
   Когато след процедурата за подбор, установена в членове 7—10, даден доставчик на услуги по наземно обслужване, посочени в параграф 1, изгуби разрешението си за предоставяне на тези услуги, държавите-членки могат да изискат от доставчика(ците) на наземно обслужване, предоставящ(и) впоследствие тези услуги, да предостави(ят) на персонала, нает преди това за тези услуги, същите права, на които персоналът би имал право в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/EО на Съвета¹⁷.
   
3. 
   Държавите-членки ограничават изискването по параграф 2 до работниците и служителите на предишния доставчик, които са заети в предоставянето на услуги, за които предишният доставчик е изгубил разрешение, и които доброволно приемат да бъдат наети от новия доставчик(ци).
   
4. 
   Държавите-членки ограничават изискването по параграф 2 по такъв начин, че да е пропорционално на обема дейност, действително прехвърлен на другия доставчик(ци).
   
5. 
   Когато държава-членка налага посоченото в параграф 2 изискване, в тръжната документация за процедурата за подбор, установена в членове 7—10, се включва списък на засегнатия персонал и се посочват съответните подробности относно договорните права на работниците и служителите и условията, при които те се смятат за свързани с въпросните услуги.
   
6. 
   Когато доставчик на наземно обслужване престане да предоставя на ползвател на летището услуги по наземно обслужване, съставляващи значителна част от дейността по наземно обслужване на този доставчик, в случаите, необхванати от параграф 2, или когато самообслужващ се ползвател на летището реши да престане да извършва самообслужване, държавите-членки могат да изискат от доставчика(ците) на наземно обслужване или самообслужващия се ползвател на летището, предоставящ(и) впоследствие тези услуги, да предостави(ят) на персонала, нает преди това за тези услуги, същите права, на които персоналът би имал право в случай на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23/EО на Съвета.
   
7. 
   Държавите-членки ограничават изискването по параграф 6 до работниците и служителите на предишния доставчик, които са заети в предоставянето на услуги по наземно обслужване, чието извършване се прекратява от предишния доставчик, и които доброволно приемат да бъдат наети от новия доставчик(ци) или самообслужващ се ползвател на летището.
   
8. 
   Държавите-членки ограничават изискването по параграф 6 до работниците и служителите на самообслужващия се ползвател на летището, които са заети в предоставянето на услуги по наземно обслужване, за които самообслужващият се ползвател на летището решава да прекрати самообслужването, и които доброволно приемат да бъдат наети от новия доставчик(ци) или самообслужващ се ползвател на летището.
   
9. 
   Държавите-членки ограничават изискването по параграф 6 по такъв начин, че да е пропорционално на обема дейност, действително прехвърлен на другия доставчик или самообслужващ се ползвател на летището.
   
10. 
    Държавите-членки могат да възложат на социалните партньори на съответното ниво да определят чрез преговори и споразумения практическите мерки във връзка с прилагането на настоящия член.
    
11. 
    Държавите-членки уведомяват Комисията за всички мерки, предприети в съответствие с настоящия член.
    

При избора на доставчици на наземно обслужване на летище, предвиден в членове 7—10, дадена държава-членка може да разшири обхвата на задължението за обществена услуга върху други летища в същата държава-членка, при условие че:

а) тези летища са разположени на острови в същия географски регион; и

б) всяко от тези летища има обем на трафика, не по-малък от 100 000 превозени пътници годишно;

в) и това разширяване на обхвата е одобрено от Комисията.

Решението за одобряване на разширяването на обхвата е акт за изпълнение, който се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 43, параграф 2. Настоящата разпоредба не засяга правилата на ЕС за държавните помощи.

1. 
   Когато специфични ограничения на наличното пространство или капацитет на дадено летище, произтичащи по-специално от претоварването и степента на използване на площта, правят невъзможно отварянето на пазара и/или извършването на самообслужване в степента, предвидена в настоящия регламент, съответната държава-членка може да реши:
   

б) да запази за един-единствен доставчик една или повече категории наземно обслужване, посочени в член 6, параграф 2, за летищата, чийто годишен трафик е не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари годишно;

в) да ограничи до един или двама доставчици една или повече категории наземно обслужване, посочени в член 6, параграф 2, за летищата, чийто годишен трафик е не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари годишно, при което в случай на ограничение до двама доставчици се прилага член 6, параграф 3;

г) да запази самообслужването, посочено в член 5, за ограничен брой ползватели на летището, при условие, че тези ползватели са избрани въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.

2. 
   Всички освобождавания съгласно параграф 1:
   

б) се придружават от план за подходящите мерки за преодоляване на ограниченията.

3. 
   Освобождаванията:
   

б) не се простират повече, отколкото е необходимо.

4. 
   Държавите-членки уведомяват Комисията, поне шест месеца преди да влязат в сила, за всички освобождавания, които възнамеряват да предоставят съгласно параграф 1, и за основанията, които ги мотивират.
   
5. 
   След получаване Комисията публикува обобщение на решенията за освобождаване, за които е получила уведомление, в Официален вестник на Европейския съюз и поканва заинтересованите страни да представят коментари.
   
6. 
   Комисията разглежда задълбочено решенията за освобождаване, за които е получила уведомление от държавите-членки. За тази цел Комисията прави подробен анализ на ситуацията и проучване на подходящите мерки, за които е получила уведомление от държавата-членка, за да провери съществуването на твърдяните ограничения и невъзможността за отваряне на пазара и/или извършване на самообслужване в степента, предвидена в настоящия регламент.
   
7. 
   В допълнение на това проучване и след консултиране със засегнатата държава-членка, Комисията може да одобри решението на държавата-членка или да се противопостави, ако счита, че съществуването на твърдяните ограничения не е доказано или че те не са достатъчно сериозни, за да оправдават освобождаването. След консултиране със заинтересованата държава-членка Комисията може също да изиска от държавата-членка да измени обхвата на освобождаването или да го ограничи до онези части на летището, в които е доказано, че съществуват твърдяните ограничения.
   
8. 
   Решението на Комисията се взема не по-късно от шест месеца след пълното уведомление от държавата-членка и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
   
9. 
   Решенията за изпълнение, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 43, параграф 2.
   
10. 
    Продължителността на освобождаванията, предоставени от държавите-членки съгласно параграф 1, не може да надвишава три години, с изключение на освобождаванията, предоставени съгласно параграф 1, букви б) и в). Не по-късно от шест месеца преди края на посочения период държавата-членка приема ново решение по всяко искане за освобождаване, което също се подчинява на разпоредбите на настоящия член.
    
11. 
    Продължителността на освобождаванията, предоставени от държавите-членки съгласно параграф 1, букви б) и в), не може да надвишава две години. Въпреки това дадена държава-членка може, в съответствие с посочените в параграф 1 съображения, да поиска този период да бъде удължен еднократно с две години. Комисията взема решение по такова искане. Решението за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 43, параграф 2.
    

Управляващият орган на летището организира процедура за консултация по прилагането на настоящия регламент между управляващия орган на летището, Комитета на ползвателите на летището и предприятията, предоставящи наземно обслужване. Тази консултация обхваща, inter alia, цената на услугите по наземно обслужване, за които е предоставено освобождаване съгласно член 14, параграф 1, букви б) и в), и организацията на предоставянето на посочените услуги. Консултационната среща се провежда поне веднъж годишно. Управляващият орган на летището изготвя протокол на срещата, който се изпраща на Комисията по нейно искане.