Глава IV — Процедури за одобрение

1. 
   На летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари в продължение на поне три последователни години, нито едно предприятие няма право да предоставя услуги по наземно обслужване, било като доставчик на наземно обслужване или като самообслужващ се ползвател, освен когато е получило съответното одобрение. Предприятие, което отговаря на изискванията на настоящата глава, има право да получи одобрение.
   
2. 
   Всяка държава-членка определя компетентен орган („одобряващ орган“), независим от който и да е управляващ орган на летището, който да отговаря за издаването на одобрения за предоставяне на наземно обслужване.
   
3. 
   Одобряващият орган не издава одобрения и не запазва действието им, ако не е спазено някое от изискванията на настоящата глава.
   

1. 
   Одобряващият орган на държава-членка издава одобрение на дадено предприятие, при условие че:
   

б) дружествената структура на предприятието позволява на одобряващия орган да приложи разпоредбите на настоящата глава;

в) предприятието отговаря на финансовите условия, посочени в член 18;

г) предприятието отговаря на доказателството за добра репутация, посочено в член 19.

д) предприятието отговаря на изискването за квалификация на персонала, посочено в член 20;

е) предприятието отговаря на изискванията по отношение на ръководството за работа, посочено в член 21;

ж) предприятието отговаря на застрахователните изисквания, посочени в член 22;

2. 
   Параграф 1, букви a), в) и г) не се прилагат за самообслужващи се ползватели на летището, които не предоставят услуги по наземно обслужване на трети страни. Ползвателите на летището, които са получили одобрение за самообслужване, нямат право да предоставят обслужване на трети страни въз основа на това одобрение.
   
3. 
   Предприятие, което кандидатства за одобрение или е получило такова, спазва националните разпоредби във връзка със социалната защита, опазването на околната среда и сигурността на летищата на всички държави-членки, в които извършва дейност.
   

1. 
   Предприятие, което кандидатства за одобрение, не се намира в производство по неплатежоспособност или друго подобно производство или в несъстоятелност.
   
2. 
   Одобряващият орган прави задълбочена оценка дали предприятие, което кандидатства за одобрение, може да докаже, че:
   

б) може да посрещне постоянните и оперативни разходи по дейностите от своя бизнес план, определени чрез реалистични предвиждания, за период от три месеца от началото на дейността, без да взема предвид какъвто и да е приход от тези дейности.

3. 
   За целите на оценката, посочена в параграф 1, всеки кандидат представя заверения си счетоводен отчет за двете предходни финансови години.
   
4. 
   За целите на оценката, посочена в параграф 2, всеки кандидат представя бизнес план най-малко за първите три години от дейността. В бизнес плана се посочват подробно и финансовите връзки на кандидата с други търговски дейности, в които той участва пряко или чрез свързани предприятия. Кандидатът представя и цялата информация от значение, по-специално следните данни:
   

б) разчети за прогнозираните парични потоци и ликвидни планове за първите три години от дейността.

в) подробна информация за финансирането на закупуването/лизинга на оборудване, включително, в случай на лизинг, условията на всеки договор, ако е приложимо.

Член 19
Доказателство за добра репутация

1. 
   Предприятие, което кандидатства за одобрение, представя доказателство за платени данъци и осигурителни вноски през последната година в държавите-членки, в които извършва дейност, или, в случай че не извършва дейност в Съюза — в своята държава по произход.
   
2. 
   Предприятието представя също доказателство, че лицата, които постоянно и ефективно ще ръководят дейностите на предприятието, се ползват с добра репутация и че не са били обявявани в несъстоятелност. Одобряващият орган приема, по отношение на граждани на държавите-членки, представянето на документи, издадени от компетентните органи в държавата-членка, където е установено и регистрирано предприятието, или държавата-членка, където съответното лице има постоянно местожителство, като достатъчно доказателство, че тези изисквания са изпълнени.
   
3. 
   Когато държавата-членка, където е установено и регистрирано предприятието, или държавата-членка, където съответното лице има постоянно местожителство, не издава документите, посочени в параграф 2, тези документи се заменят с клетвена декларация, или, в държави-членки, където не се правят клетвени декларации — с тържествена декларация на заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган, или, ако е уместно, пред нотариус или квалифициран професионален орган на държавата-членка, където е установено и регистрирано предприятието, или държавата-членка, където съответното лице има постоянно местожителство. Този орган, нотариус или квалифициран професионален орган издава атестация, удостоверяваща автентичността на клетвената или тържествената декларация.
   

Предприятие, което кандидатства за одобрение, доказва, че неговите работници и служители притежават необходимата квалификация, професионален опит и трудов стаж за изпълнение на дейността, за която кандидатства.

Предприятие, което кандидатства за одобрение, осигурява ръководство за работа за съответните дейности, което съдържа следната информация:

а) организационна схема, ръководен персонал, описание на отговорностите и задълженията, отчетност;

б) способност за безопасно извършване на дейността в условията на летищата;

в) политика по отношение на оборудването;

г) изисквания към квалификацията на персонала и съответните изисквания за обучение и план за обучение;

д) процедури за управление на сигурността и качеството;

е) стандартни процедури по обслужване, включително координация с ползвателите на летището и управляващите органи на летището, координация на дейностите и специфични процедури по обслужване във връзка със специфични клиенти;

ж) политика за реагиране при аварийни ситуации;

з) процедури за управление на сигурността.

1. 
   Доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летища в Съюза застраховат отговорността си във връзка с наземното обслужване за щети, причинени на територията на държава-членка и за които съществува право на обезщетение.
   
2. 
   На Комисията се предоставя правомощието да определя допълнителни подробности относно застрахователните изисквания и минималните суми чрез делегиран акт в съответствие с член 42.
   

1. 
   Одобрението е валидно за срок от пет години.
   
2. 
   Одобрението е валидно за категориите и/или подкатегориите, посочени в него.
   
3. 
   Доставчикът на наземно обслужване трябва да може по всяко време да докаже при поискване от страна на компетентния одобряващ орган, че спазва всички изисквания на настоящата глава.
   
4. 
   Одобряващият орган наблюдава спазването на изискванията на настоящата глава. При всички случаи той прави преглед на спазването на тези изисквания в следните случаи:
   

б) по искане на одобряващ орган от друга държава-членка; или

в) по искане на Комисията.

5. 
   Одобрението се представя отново за ново одобрение, когато дадено предприятие за наземно обслужване:
   

б) е спряло дейността си за повече от дванадесет месеца.

6. 
   Предприятието за наземно обслужване уведомява одобряващия орган:
   

б) в случай че срещу предприятието започне процедура по неплатежоспособност.

1. 
   Одобряващият орган може по всяко време да отнеме одобрението, ако доставчикът на наземно обслужване или самообслужващият се ползвател на летището не отговаря, поради собствени действия, на критериите, установени в настоящата глава. Основанията за отмяна се съобщават на съответния доставчик или самообслужващ се ползвател на летището и на одобряващите органи в другите държави-членки.
   
2. 
   Одобряващият орган отнема одобрението, ако доставчикът на наземно обслужване съзнателно или поради небрежност предоставя на одобряващия орган невярна информация по важен въпрос.
   

1. 
   Одобряващият орган взема решение по заявление колкото е възможно по-бързо, но не по-късно от два месеца след представянето на цялата необходима информация, като отчита всички налични данни. Решението се съобщава на заявителя и на одобряващите органи в другите държави-членки. При отказ се посочват причините за това.
   
2. 
   Одобрението може да бъде отказано само ако доставчикът на наземно обслужване или самообслужващият се ползвател на летището не отговаря, поради собствени действия, на критериите, посочени в настоящата глава.
   
3. 
   Процедурите по предоставяне и отнемане на одобрения се оповестяват публично от одобряващия орган, който информира Комисията за това.
   

Одобрението, издадено в държава-членка в съответствие с настоящата глава, разрешава на съответния оператор да предоставя наземно обслужване, като доставчик на наземно обслужване или като самообслужващ се ползвател на летището, във всички държави-членки при спазване на посочените в одобрението условия и без да се засягат ограниченията за достъп до пазара в съответствие с членове 6 и 14.

1. 
   Настоящият член се прилага само по отношение на летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари поне през предходните три години.
   
2. 
   Управляващият орган на летището публикува списък на централизираните инфраструктури на летището.
   
3. 
   Управлението на централизираните инфраструктури може да бъде запазено за управляващия орган на летището или за друг орган, който може да задължи доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището да използват тези инфраструктури. Управлението на тези инфраструктури се извършва по прозрачен, обективен и недискриминационен начин.
   
4. 
   Управляващият орган на летището или, когато е целесъобразно, публичният орган или който и да е друг орган, който контролира управляващия орган на летището, взема решение на обективна основа и след консултация с Комитета на ползвателите на летището и с предприятията, предоставящи услуги по наземно обслужване на летището, кои инфраструктури да бъдат централизирани. Управляващият орган на летището или, когато е целесъобразно, публичният орган или който и да е друг орган, който контролира управляващия орган на летището, гарантира, че всяка инфраструктура или инсталация, попадаща в обхвата на определението за „централизирана инфраструктура“, се определя като такава и че спрямо тази инфраструктура или инсталация се спазват изискванията на настоящата глава.
   
5. 
   Когато Комитетът на ползвателите на летището не е съгласен с решението на управляващия орган на летището да бъде или да не бъде централизирана дадена инфраструктура или със степента на централизация, той може да поиска независимият надзорен орган на съответната държава-членка да реши дали съответната инфраструктура следва да бъде централизирана или не и до каква степен.
   
6. 
   Доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището имат свободен достъп до летищните инфраструктури, централизираните инфраструктури и летищните инсталации в степента, която е необходима, за да могат да изпълняват дейностите си. Управляващият орган на летището или, когато е уместно, управляващият орган на централизираната инфраструктура или, когато е уместно, публичният орган или който и да е друг орган, който контролира управляващия орган на летището или, когато е уместно, управляващия орган на централизираната инфраструктура може да обвърже този достъп с условия, които са адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни.
   
7. 
   Наличното пространство за наземно обслужване на дадено летище се разпределя между различните доставчици на наземно обслужване и самообслужващи се ползватели на летището, включително новите участници, в степента, необходима за упражняването на правата им и за осигуряване на ефективна и лоялна конкуренция въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии.
   
8. 
   Ако решение относно обхвата на централизираната структура бъде отнесено за решаване от независимия надзорен орган в съответствие с параграф 5 от настоящия член, прилага се процедурата по член 6 от Директива 2009/12/EО.
   

1. 
   Настоящият член се прилага само по отношение на летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари поне през предходните три години.
   
2. 
   Когато използването на централизираните инфраструктури или летищните инсталации подлежи на заплащане на такса, управляващият орган на летището или, когато е уместно, управляващият орган на централизираната инфраструктура гарантира, че размерът на таксата се определя въз основа на адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
   
3. 
   Управляващият орган на летището или, когато е уместно, управляващият орган на централизираната инфраструктура има право да си възстанови разходите и да получи разумна възвръщаемост на активите от събираните такси. Таксите представляват възнаграждение за услуга.
   
4. 
   Всички такси, посочени в параграф 1, се определят на равнището на отделното летище след консултация с Комитета на ползвателите на летището и с предприятията, предоставящи услуги по наземно обслужване на летището. Управляващият орган на летището или, когато е уместно, управляващият орган на централизираната инфраструктура ежегодно предоставя на Комитета на ползвателите на летището и на предприятията, предоставящи услуги по наземно обслужване на летището, информация относно компонентите, които служат за основа при определяне на таксите. Информацията включва най-малко следното:
   

б) методиката, използвана за определяне на таксите;

в) цялостната структура на разходите по отношение на съоръженията и услугите, за които се отнасят таксите;

г) приходите от различните такси, общите разходи за включените в тях услуги и възвращаемостта на активите;

д) всякакво финансиране от публични органи за съоръженията и услугите, за които се отнасят таксите;

е) прогнозирания резултат от евентуални големи предвиждани инвестиции с оглед на тяхното въздействие върху капацитета на летището.

5. 
   Управляващият орган на летището публикува размерите на таксите, включително подробен списък на предоставяните услуги, така че да покаже, че всички такси, събирани за предоставянето на централизирани инфраструктури, пространство за наземно обслужване и основни услуги, свързани с предоставянето на услуги по наземно обслужване, се използват изключително за възстановяване на всички или на част от свързаните разходи. Когато е уместно, управителният орган на централизираната инфраструктура съобщава на управляващия орган на летището размерите на таксите, включително подробен списък на предоставяните услуги.
   
6. 
   Когато Комитетът на ползвателите на летището не е съгласен с такса, определена от управляващия орган на летището или, когато е уместно, управляващия орган на централизираната инфраструктура, той може да поиска независимият надзорен орган на съответната държава-членка да вземе решение относно размера на таксата.
   
7. 
   Ако решение относно размерите на таксите бъде отнесено за решаване от независимия надзорен орган в съответствие с параграф 6 от настоящия член, прилага се процедурата по член 6 от Директива 2009/12/EО.
   

1. 
   Ако предоставя наземно обслужване на трети страни на летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари поне през предходните три години, управляващият орган на летището или управляващият орган на централизираната инфраструктура учредява отделен правен субект за предоставянето на тези услуги по наземно обслужване.
   

2. 
   На летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари поне през предходните три години, лицата, отговарящи за управлението на летищната инфраструктура или управлението на централизираната инфраструктура, не могат да участват пряко или непряко в дружествените структури на независимия субект, който предоставя наземно обслужване.
   
3. 
   Посоченият в параграф 1 правен субект, който предоставя наземно обслужване, не може да получава финансово кръстосано субсидиране от въздухоплавателни дейности, свързани с управлението на летищната инфраструктура, в случаите, когато управляващият орган на летището предоставя наземно обслужване, или от въздухоплавателни дейности, свързани с управлението на централизираната инфраструктура, в случаите, когато управляващият орган на централизираната инфраструктура предоставя наземно обслужване, което би позволило на предоставящия наземно обслужване правен субект да намали цените, които начислява за своите услуги по наземно обслужване на трети страни.
   
4. 
   За целите на настоящия член „въздухоплавателни дейности“ на управляващия орган на летището означава всяка дейност, извършвана от управляващия орган на летището на съответното летище, която е свързана с предоставянето на услуги или инфраструктури на ползвателите на летището, доставчиците на наземно обслужване при тяхната въздушнотранспортна дейност или използващите летището пътници, като например налагане на летищни такси, разпределяне на инфраструктури и инсталации, мерки за сигурност и безопасност на летището. Невъздухоплавателните дейности включват дейности, свързани с недвижими имоти, или всякакви дейности в друг сектор, различен от въздушния транспорт.
   
5. 
   В края на всяка финансова година независим одитор проверява положението и декларира публично, че не е извършвано финансово кръстосано субсидиране. Когато предоставящият наземно обслужване правен субект получава кръстосано субсидиране от невъздухоплавателни дейности, субектът, управляващ летищната инфраструктура, или субектът, управляващ централизираната инфраструктура, доказва, че това е в съответствие с параграф 3.
   

1. 
   Управляващият орган на летището отговаря за добрата координация на дейностите по наземно обслужване на летището, за което отговаря. Като наземен координатор, управляващият орган на летището гарантира по-специално, че операциите на доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището са в съответствие с правилата за поведение на летището, определени в член 31.
   
2. 
   Освен това на летищата, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари в продължение на поне три последователни години:
   

б) управляващият орган на летището гарантира, че операциите на доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището се координират чрез съвместно вземане на решения за летищата (CDM) и чрез подходящ план за извънредни случаи.

3. 
   Разпоредбите на настоящия член не засягат правилата на ЕС за конкуренцията.
   
4. 
   Управляващият орган на летището представя на органа за преглед на ефективността към Евроконтрол годишен доклад относно прилагането на мерките, представени в параграф 2. Органът за преглед на ефективността представя на Комисията консолидиран доклад.
   
5. 
   Управляващият орган на летището докладва на националния одобряващ орган за всички проблеми с доставчиците на наземно обслужване или самообслужващите се ползватели на летището, за което отговаря.
   

1. 
   За целите на настоящия член „правила за поведение“ включва всички правила, определени от управляващия орган на летището, от публичен орган или от всеки друг орган, който контролира летището с цел доброто функциониране на последното.
   
2. 
   Управляващият орган на летището, публичен орган или всеки друг орган, който контролира летището, могат да установяват правила за поведение.
   
3. 
   Правилата за поведение отговарят на следните принципи:
   

б) те се отнасят към посочената цел;

в) те не следва, на практика, да намаляват достъпа до пазара или свободата на самообслужване до степен под предвидената в настоящия регламент.

4. 
   Държава-членка може, когато е подходящо, по предложение от управляващия орган на летището:
   

б) да изиска от доставчиците на наземно обслужване на дадено летище да участват по лоялен и недискриминационен начин при изпълнение на задълженията за обществена услуга съгласно националното законодателство и регламентация, включително задължението за предоставяне на непрекъснато обслужване.

1. 
   За целите на настоящия член „минимални стандарти за качество“ означава изисквания за минимално равнище на качество на услугите по наземно обслужване.
   
2. 
   На летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари поне през предходните три години, управляващият орган на летището или, когато е подходящо, публичният орган или всеки друг орган, който контролира летището, определят минимални стандарти за качество за изпълнението на услугите по наземно обслужване.
   
3. 
   Доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището спазват тези минимални стандарти за качество. Освен това ползвателите на летището и доставчиците на наземно обслужване спазват минималните стандарти за качество в договорните си взаимоотношения.
   
4. 
   Минималните стандарти за качество обхващат по-специално следните области: оперативна ефективност, обучение, предоставяне на информация и оказване на помощ на пътниците, по-специално както е посочено в регламенти (EО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета¹⁸ и (EО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета¹⁹, съвместно вземане на решения (CDM), безопасност, сигурност, мерки при извънредни случаи, както и околна среда.
   
5. 
   Минималните стандарти за качество са справедливи, прозрачни, недискриминационни и не засягат приложимото законодателство на Съюза, включително регламенти (EО) № 261/2004 и (EО) № 1107/2006. Te сa последователни, пропорционални и значими по отношение на качеството на летищните операции. В това отношение надлежно се отчита качеството на митническите, свързаните със сигурността на летището и имиграционните процедури.
   
6. 
   Минималните стандарти за качество съответстват на спецификациите, определени от Комисията. На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените спецификации чрез делегирани актове в съответствие с член 42.
   
7. 
   Преди установяването на тези стандарти управляващият орган на летището се консултира с Комитета на ползвателите на летището и с доставчиците на наземно обслужване.
   

1. 
   На летища, чийто годишен трафик е бил не по-малко от 5 милиона превозени пътници или 100 000 тона товари в продължение на поне три последователни години, доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището докладват на Комисията относно оперативната си ефективност.
   
2. 
   На Комисията се предоставя правомощието да приема подробни спецификации относно съдържанието и разпространението на задълженията за докладване чрез делегиран акт в съответствие с член 42.
   

1. 
   Доставчиците на наземно обслужване и самообслужващите се ползватели на летището гарантират, че всички техни работници и служители, заети в предоставянето на услуги по наземно обслужване, включително ръководният персонал и извършващите надзор, редовно посещават специфично и периодично обучение, за да бъдат в състояние да изпълняват възложените им задачи.
   
2. 
   Всеки работник или служител, зает в предоставянето на услуги по наземно обслужване, посещава поне двудневно обучение, свързано с възложените му задачи. Всеки работник или служител посещава съответното обучение при започването на нова работа или при възлагането на нова задача на работника или служителя.
   
3. 
   Когато е уместно за съответната дейност по наземно обслужване, обучението обхваща поне:
   

б) опасни товари;

в) безопасност на съоръженията за излитане и кацане, включително принципи на безопасността, норми за безопасност, опасности, човешки фактори, маркировка и сигнализация на съоръженията за излитане и кацане, аварийни ситуации, предотвратяване на щети, причинени от чужди обекти, лична защита, произшествия, инциденти и ситуации, близки до инциденти, надзор на безопасността на съоръженията за излитане и кацане;

г) обучение на водачи в зоната на съоръженията за излитане и кацане, включително общи отговорности и процедури (процедури при намалена видимост), оборудване на мобилните средства, правила на летището и разположение на зоните за движение и маневриране;

д) експлоатация и управление на наземното оборудване за обслужване (GSE), включително поддръжка и експлоатация на GSE;

е) контрол на натоварването, включително обща компетентност и познания по маса и центровка, конструктивни ограничения за натоварването на въздухоплавателните средства, устройства за комплектоване на товарите, товарене в насипно състояние, лист на затоварването, центровъчни таблици/графики, доклад за инструкциите за натоварване (LIR), съобщения при товарене и контрол на натоварването на опасни товари;

ж) функционално обучение по обслужване на пътниците, включително обучение във връзка с мостиците за качване на пътниците на борда и предоставянето на информация и оказването на помощ на пътниците в съответствие с регламенти (EО) № 261/2004 и (EО) № 1107/2006;

з) функционално обучение по обработка на багаж;

и) обучение по обслужване и затоварване на въздухоплавателни средства;

й) наземно движение на въздухоплавателни средства, включително операции при наземното движение на въздухоплавателни средства, експлоатация на оборудването, процедури за свързване на оборудване към въздухоплавателните средства и разединяването му от тях, ръчно подавани сигнали при наземно движение на въздухоплавателни средства, водене на въздухоплавателните средства и помощ при наземно движение на въздухоплавателни средства;

к) обработка на товари и поща, включително приложимите забрани и ограничения върху търговията със стоки;

л) обучение по координиране на междуполетното обслужване на въздухоплавателни средства;

м) околна среда, включително контрол на разливите, управление на източването и изхвърляне на отпадъците;

н) мерки при аварийни ситуации и управление при извънредни случаи;

о) системи за докладване;

п) контрол на качеството при възлагане на външен изпълнител.

4. 
   Всеки доставчик на наземно обслужване и самообслужващ се ползвател на летище докладва ежегодно на управляващия орган на летището относно спазването на задължението си за обучение.
   

1. 
   Без да се засягат параграфи 2, 3 и 4, доставчиците на наземно обслужване могат да наемат подизпълнители.
   
2. 
   Самообслужващите се ползватели на летището могат да възлагат на подизпълнител услугите по наземно обслужване само когато временно не са в състояние да извършват самообслужване поради непреодолима сила.
   
3. 
   Подизпълнителите не могат да възлагат на подизпълнител услугите по наземно обслужване.
   
4. 
   Доставчиците на наземно обслужване по член 11, параграф 1 не могат да възлагат на подизпълнител услугите по наземно обслужване, освен ако временно не са в състояние да предоставят тези услуги поради непреодолима сила.
   
5. 
   Всеки доставчик на наземно обслужване и самообслужващ се ползвател на летището, който използва един или повече подизпълнители, гарантира, че подизпълнителите спазват задълженията, които имат доставчиците на наземно обслужване съгласно настоящия регламент.
   
6. 
   Всеки доставчик на наземно обслужване и самообслужващ се ползвател на летището, който използва един или повече подизпълнители, съобщава на управляващия орган на летището името и дейностите на съответния подизпълнител.
   
7. 
   Когато доставчик на наземно обслужване кандидатства за разрешение за предоставяне на услуги по наземно обслужване съгласно процедурата за подбор, установена в член 7, той посочва броя, дейностите и имената на подизпълнителите, които възнамерява да използва.